Андреас от Балчик: Българите стискат зъби и не се оплакват
Репортерът Данко Хандрик пътува из България с доброжелателен взор. Да, и той не пропуща да цитира изказванието, че това е най-бедната страна в Европейски Съюз, където хората имат най-ниския междинен приход. А още при започване на репортажа му става дума и за други проблеми, за които споделя пазачът на фара в Шабла. И най-много - за напрежението в Черно море, където се сблъскват ползите на Русия и на НАТО.
" Усеща се, че има някакво напрежение, което буди безпокойствие, " споделя събеседникът на Данко Хандрик.
" Преди се живееше по-добре "
По-нататък репортерът се среща с 80-годишния Рачко Стойчев, един от първите нефотодобивници в Североизточна България. Рачко е горделив с постигнатото тогава и счита, че онази България е била по-добро място за живеене, а от 1991 година страната вървяла надолу. " Преди беше по-добре, имаше ТКЗС-та, хората имаха работа, даваха им част от продукцията, три пъти дневно имаше храна, работното облекло беше гратис. Сега единствено за богаташите има ", твърди Рачко.
В Каварна репортерът с екстаз снима творбите на един автомонтьор, който възвръща остарели коли. А в Балчик се среща с може би най-интересния си събеседник: 62-годишния Андреас Позур, за който преди 2 години разказахме и ние от Дъждовни води.
Андреас, който живее в Балчик
Позур, който практикува аюрведическа медицина, е женен за българката Валентина, дружно с която си е купил къща в Балчик. Двуетажна къща с лозе, за 40 хиляди евро. Андреас е доста благополучен от живота си в България. Той хвали очарованието на Балчик и споделя пред репортера: " На българите по никакъв начин не им е елементарно. След измененията, които в действителност представляваха промяна на системата, на тях им беше доста мъчно. То и преди този момент не им е било доста занимателно, де. Но те мъжки стискат зъби, не се оплакват, не престават напред. " Андреас Позур се усеща освен добре, само че и несъмнено в България, цитира го репортерът.
Aндреас Позур
Според Андреас приказките, че България гъмжи от нарушители, били просто тъпи клишета. В тази страна е тъкмо толкоз спокойно и безшумно, колкото в Бавария, споделя германецът. Да, българите имат проблеми със структурните промени, с емиграцията и с пандемията, само че хората се стягат и се борят, споделя Андреас.
" Финансови помощи от страната съвсем няма, т.е. - хората би трябвало да си оказват помощ взаимно. Семейството, приятелите - това са доста постоянни структури тук. Нещо хубаво, съгласно мен. " Андреас доста сладкодумно разказва по какъв начин българите въобще не схващат недоволствата на някои германци и разясняват: " Да ви имаме проблемите! ". " А ние в Германия постоянно напряко забравяме, че живеем в парадайса, " обобщава той.
Андреас Позур загатва, че доста младежи напущат страната, а репортерът на MDR открива тъкмо противоположния случай: младата българка Бела Йолова, родена в Ню Йорк, която през днешния ден работи отдалечено от един превъзходен съвременен офис край морето в Созопол и споделя: " Аз в действителност виждам капацитет в България. Разбирам обаче и за какво напущат. Но мисля, че страната има капацитет да се оправи. Тук има доста благоприятни условия за младежи, нали виждам и моите другари, те имат капацитет за развиване. Надявам се, че страната го знае и ще направи повече за тези младежи, които желаят да останат ".
Едно рок-събитие
Репортерът на немската телевизия открива още една българска тематика, за която си заслужава да опише на своята аудитория. Вярно, " Джулаят " на Камен Бряг надали е съпоставим като капацитет с гениите на младежите в България, само че в репортажа на Данко Хандрик той наподобява като автентично събитие, което всеки фен на рок-музиката по света би трябвало да преживее.
Към края на репортажа си немският публицист ни среща с пенсионера Панчо, който се е отдал на лов на риба край крайбрежията на Созопол и с тогавашния пълководец на гранична застава Васил Попов, който и до през днешния ден намира опрощение за убитите източногерманци по българо-турската граница.
Авторът приключва кино лентата за България и поредицата си " От Балтийско до Черно море " точно с тематиката за границите - границите по времето на Студената война и границите през днешния ден. " След тази среща човек губи мозъка и дума. И стартира да размишлява какво тъкмо е това " граница "? И какви ориси се преплитат към нея? Въпроси, които ние, в сърцето на Европа, през днешния ден съвсем към този момент сме не запомнили. Защото тук границите неведнъж са просто някаква чертичка на картата... ".
Текстът е оповестен
" Усеща се, че има някакво напрежение, което буди безпокойствие, " споделя събеседникът на Данко Хандрик.
" Преди се живееше по-добре "
По-нататък репортерът се среща с 80-годишния Рачко Стойчев, един от първите нефотодобивници в Североизточна България. Рачко е горделив с постигнатото тогава и счита, че онази България е била по-добро място за живеене, а от 1991 година страната вървяла надолу. " Преди беше по-добре, имаше ТКЗС-та, хората имаха работа, даваха им част от продукцията, три пъти дневно имаше храна, работното облекло беше гратис. Сега единствено за богаташите има ", твърди Рачко.
В Каварна репортерът с екстаз снима творбите на един автомонтьор, който възвръща остарели коли. А в Балчик се среща с може би най-интересния си събеседник: 62-годишния Андреас Позур, за който преди 2 години разказахме и ние от Дъждовни води.
Андреас, който живее в Балчик
Позур, който практикува аюрведическа медицина, е женен за българката Валентина, дружно с която си е купил къща в Балчик. Двуетажна къща с лозе, за 40 хиляди евро. Андреас е доста благополучен от живота си в България. Той хвали очарованието на Балчик и споделя пред репортера: " На българите по никакъв начин не им е елементарно. След измененията, които в действителност представляваха промяна на системата, на тях им беше доста мъчно. То и преди този момент не им е било доста занимателно, де. Но те мъжки стискат зъби, не се оплакват, не престават напред. " Андреас Позур се усеща освен добре, само че и несъмнено в България, цитира го репортерът.
Aндреас Позур
Според Андреас приказките, че България гъмжи от нарушители, били просто тъпи клишета. В тази страна е тъкмо толкоз спокойно и безшумно, колкото в Бавария, споделя германецът. Да, българите имат проблеми със структурните промени, с емиграцията и с пандемията, само че хората се стягат и се борят, споделя Андреас.
" Финансови помощи от страната съвсем няма, т.е. - хората би трябвало да си оказват помощ взаимно. Семейството, приятелите - това са доста постоянни структури тук. Нещо хубаво, съгласно мен. " Андреас доста сладкодумно разказва по какъв начин българите въобще не схващат недоволствата на някои германци и разясняват: " Да ви имаме проблемите! ". " А ние в Германия постоянно напряко забравяме, че живеем в парадайса, " обобщава той.
Андреас Позур загатва, че доста младежи напущат страната, а репортерът на MDR открива тъкмо противоположния случай: младата българка Бела Йолова, родена в Ню Йорк, която през днешния ден работи отдалечено от един превъзходен съвременен офис край морето в Созопол и споделя: " Аз в действителност виждам капацитет в България. Разбирам обаче и за какво напущат. Но мисля, че страната има капацитет да се оправи. Тук има доста благоприятни условия за младежи, нали виждам и моите другари, те имат капацитет за развиване. Надявам се, че страната го знае и ще направи повече за тези младежи, които желаят да останат ".
Едно рок-събитие
Репортерът на немската телевизия открива още една българска тематика, за която си заслужава да опише на своята аудитория. Вярно, " Джулаят " на Камен Бряг надали е съпоставим като капацитет с гениите на младежите в България, само че в репортажа на Данко Хандрик той наподобява като автентично събитие, което всеки фен на рок-музиката по света би трябвало да преживее.
Към края на репортажа си немският публицист ни среща с пенсионера Панчо, който се е отдал на лов на риба край крайбрежията на Созопол и с тогавашния пълководец на гранична застава Васил Попов, който и до през днешния ден намира опрощение за убитите източногерманци по българо-турската граница.
Авторът приключва кино лентата за България и поредицата си " От Балтийско до Черно море " точно с тематиката за границите - границите по времето на Студената война и границите през днешния ден. " След тази среща човек губи мозъка и дума. И стартира да размишлява какво тъкмо е това " граница "? И какви ориси се преплитат към нея? Въпроси, които ние, в сърцето на Европа, през днешния ден съвсем към този момент сме не запомнили. Защото тук границите неведнъж са просто някаква чертичка на картата... ".
Текстът е оповестен
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ