Режисиран от Ан Флетчър (с малко хаотична кариера пред и

Режисиран от Ан Флетчър (с малко безредна кариера пред и зад камерата) и недолюбван от рецензията с измислени доводи, филмът има единствено една номинация за " Златен глобус " за Сандра Бълок, само че към момента изниква в съзнанието ни, в случай че се върнем в 2009-а.

Маргарет Тейт () е в издателския бизнес, сходно на Миранда Пристли (Мерил Стрийп) в " Дяволът носи Прада ", само че по-красива и млада – волева, целеустремена, зла, тиранична, работохолик. Нейният млад, напорист и... хубав помощник Андрю Пакстън (Райън Рейнолдс, който е 12 години по-млад от нея) ѝ е съвсем плебей, безгласна писмен знак, таи засегнатост и даже изпитва ненавист към Маргарет, до момента в който мечтае за редакторска служба. Но... Маргарет е канадка, визата ѝ е изтекла и се чака да бъде депортирана, което я кара да вземе необичайно, самоуверено и много егоистично решение – ще се ожени за Андрю, а той ще стане редактор (после, някога).
22 юли 2022 | В София още веднъж се вкарват по-строги противоепидемични ограничения – носенето на маски става наложително в градския...
Пътуването на двойката до родното място на Андрю в Аляска и гостуването на богатото му семейство се трансформира в комедия (ама в действителност смешна) от неточности. 90-годишната му баба Ани (Бети Уайт, тогава на 87, която към момента ни радва на екран) е витална, бодра и остроумна и харесва бъдещата снаха. Милата и чаровна майка на Андрю Грейс (Мери Стийнбърджън) също е благосклонна, единствено недодяланият и невъзпитан татко Джо (Крейг Т. Нелсън), с който синът е в спокоен спор, е недоверчив, загадъчен и песимистичен. Имаме и смахнат и твърдоглав като хрътка сътрудник на имиграционните (Доналд О'Хеър).

Ако си мислим, че съгласно традициите на остарелия двамата герои ще се влюбят и свържат елементарно и вечно, сме се объркали. До наложителния хепиенд би трябвало да се преодолеят още доста спънки, бабата и майката да се намесят в действието, Маргарет да потвърди, че е ранимо, положително и любвеобилно човешко създание, а Андрю да разреши на същинската и единствена, само че неохотна обич да преодолее неприязънта и страхопочитанието. Е, най-после въздишаме от облекчение, усмихваме се необятно и избърсваме скрито издайническа сълза...

Автор: Бистра Андреева