Уникален храм край Кюстендил пази истории от 16 век
Регионалният исторически музей в Кюстендил показа монографията на гл. ас. доктор Светозар Ангелов и гл. ас. доктор Явор Митов " Църквата Св. Архангел Михаил " край село Горановци, Кюстендил ". Книгата преглежда историята и живописта на един от най-значимите и скъпи старинни храмове в Кюстендилско, написа Българска телеграфна агенция.
Проучването е по план, ориентиран към едва проучени региони и по-малки селища в Западна България и пограничните територии, описа проф доктор Румен Бояджиев от Центъра за славяно-византийски изследвания " Проф. Иван Дуйчев ".
-->
" Дори човешкият фактор да се отдръпна от тези места, т.е, те да се обезлюдят, то съвременниците са длъжни да запазят обектите от историята. Безценното ни културно завещание в обезлюдяващите региони е във все по-голяма опасност от година на година. Затова е значимо то да бъде документирано, изследвано и разказано ", уточни проф. доктор Бояджиев.
Средновековната църква " Свети Архангел Михаил " се намира а 2 км северно от село Горановци и на 17 км от гр. Кюстендил. Разположена е в дясно от шосето за Граничен контролно-пропусквателен пункт Олтоманци (на границата със Сърбия), на десния бряг на река Драговищица. Тя е монумент на културата с категория " национално значение ".
Книгата включва три глави с разностранна проблематика, изследвана от двамата асистенти от Софийския университет - гл. ас. доктор Светозар Ангелов и гл. ас. доктор Явор Митов.
Първата глава, отдадена на местността " Манастира " край село Горановци, има историко-археологическа устременост. Проследена е последователността в развиването на региона през столетията - от появяването на късноантично населено място със следи от стопанска активност, последвано от нов селищен организъм в славянска среда – в интервала на 6-и - 7-и в. и функциониращо езическо светилище – жертвеник, през новата християнска среда през 9-и – 11-и век, обособяването на некропол през идващите две епохи и основаването на манастир по време на Втората българска страна. Малкият храм " Св. Архангел Михаил ", обект на изследването, който е достигнал до наши дни, е издигат в по-късен интервал, сочат изследванията.
Изследването е траяло повече от година. " За мен беше забавно да проуча историята на местността, защото се оказа, че там има едно поселище още от времето на късната древност. Впоследствие там е завършен манастир, от който в този момент е останала единствено църквата, предлагаща интересни фрески и забавна история ", описа пред Българска телеграфна агенция гл. ас. доктор Явор Митов.
" Когато разгледахме цялата околност, наречена " Манастирчето ", установихме, че тя е оградена от доста солиден каменен дувар. На места и през днешния ден този дувар доближава до 1,50 – 1,60 м, което демонстрира, че манастирът е бил добре обезпечен освен чисто да се маркират границите му, само че го е и предпазвал. Археологията подсказва и за съществуването на манастирска обител. В архива на Кюстендилския музей има удостоверение за това – един доста хубав кръст, който е бил положен в гроба на някой първосвещеник, заровен там ", описа още доктор Митов.
Втората глава от книгата е отдадена на стенописите на църквата, оживели от превратностите на времето. Отделено е място за анализиране на изписването на олтара, а самият храм е един от дребното, съхранили мостри от началото на 16-и век.
" Като архитектура църквата е един от редките образци за черква със зидана олтарна бариера - зидан иконостас. Това е относително рядко срещано на територията на България, само че има такива образци на Балканите. За страдание този иконостас не е непокътнат в целокупност ", описа доктор Ангелов. Според него поради това, че дълго време е стоял с опустошен свод, издигнатият към края на 15-и в. храм, в този момент е запазил фрески единствено в долната си част.
" Две се главните гледни точки във връзка с иконописта на църквата. Едната теза твърди, че вътре са работили двама зографи, в интервала от началото на 16-и век. Другата позиция, която застъпваме ние с сътрудника ми, е за изписване на два пъти – в разнообразни хронологически интервали – единият, евентуално от края на 15-и в., а другият – през 16-и век ", описа още доктор Ангелов.
Според двама създатели, несъмнено църквата е един от ранните монументи на 16-и век. " Специфична е една комбинация, нетрадиционна за абсидата, с присъединяване на архангелите Уриил и Раил. Имаме такива образци, само че са редки. В абсидата е засвидетелстван един текст от Василиевата литургия, каквато е използвана и средновековна черква в близкото с. Раждавица. Този текст рядко се употребява от зографите, само че участва тук-там в сръбските манастири. На територията на България обаче това са двете единствени църкви, където той е употребен ", описа доктор Ангелов.
В третата глава на монографията е отделено внимание на храмовите рисунки – графитите. Обект на проучване са надписи, рисунки и графити, 19 на брой.
" Има и редица надписи, оставени по стените, които оповестяват за визити на духовници от Света гора, от Хилендарския манастир. Това евентуално са таксидиоти, които са пътували по поречието на Струма и са достигали и до Горановци, оставяйки свидетелства, че са минали оттова ", уточни доктор Явор Митов.
Той добави, че по време на изследването е бил открит надпис под мазилката, където било изписано името " Радослав ". " Предположихме, че надписът е оставен от строителите на храма, защото е бил изписан преди да бъде положен стенописния пласт ", описа доктор Митов.
Открит е бил и различен любопитен надпис, на османо-турски език, нетрадиционно за християнски храм. " Според превода на колежката ни Екатерина Венедикова, той гласи: " На земята на индивида би трябвало религия ". Тази черква може би е едно удостоверение през вековете, че е останала с помощта на вярата на хората ", споделиха двамата създатели.
Храмът историографски е проучван относително малко. " За да изпълним проучването си ни оказа помощ това, че е той реставриран в интервала 2020-2021 година “, описаха още създателите на монографията.
Храмът и сега е отворен и въпреки че в него не се служи, той е в добър тип и всеки може да възпламени свещ в него.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ