СИПП: Реформа на енергийния пазар към дългосрочни договори - решението за българския бизнес
Реформи в енергетиката и стягане на фискалната политика. Затова приканиха икономистите от Съвета по стопански и обществени политики (СИПП) по време на показване на отчет на тематика: „ Политики за стабилно икономическо развиване. Мерки за преодоляване на инфлацията и енергийната рецесия. “
Експертите показаха като съществени аргументи за инфлацията експанзивната парична политика на централните банки и надуването на обществените разноски от страна на държавните управления.
Владимир Сиркаров показа, че голямата по мащаб агресия от страна на водещите централни банки е съществена причина за днешната инфлационна рецесия. „ Активната политика на централните банки, дружно с все по-големите фискални разходи от държавните управления носят големи несъответствия в стопанската система. Едно от най-важните решения за понижаване на инфлационния напън е стягане на паричната политика. Това към този момент се случва – най-категорично в Съединени американски щати и доста страхливо в Еврозоната “.
Сиркаров добави, че България се намира в паричен съвет към еврото и в немалка степен привнася паричната политика от ЕЦБ. „ Покачването на лихвите по заемите у нас към този момент се случва, само че няма индикации то да е внезапно и съществено по мащаб. Нивото на спестявания в левове по традиция е солидно и стабилно над вложенията. Банковият ни бранш е доста ликвиден и добре капитализиран. Тези буфери дават опция за по-плавното прекосяване към средата на по-високи лихви “.
Според Михаил Кръстев невижданите фискални тласъци в Съединени американски щати, Европа и в част от България слагат на тестване обществените финанси.
“Има причина финансовият министър да не съчетава поста на обществен. България беше първенец по фискална политика в Европейски Съюз, а в този момент започваме да трупаме задължения и напълно скоро можем да изпаднем в процедура ня свръхдефицит. Проблемът е, че тези пари се употребяват най-вече за обществени разноски, което помпа инфлацията ”, добави Кръстев.
Финансистът Никола Филипов показа кои са главните последици от високата инфлация. „ Основен резултат от растежа на инфлацията е загубата на покупателна дарба за потребителите, изключително в най-уязвимите обществени групи на обществото. Голям проблем е, че растежът на инфлацията за януари - юли 2022 е в размер на 10%, до момента в който за същия интервал от време брутната работна заплата нараства единствено с 2%. От друга страна към този момент следим загуба на конкурентоспособност на бизнеса ни заради нарасналите индустриални разноски на бизнеса. Общият показател на цените на производител нараства с 42.5% през юли 2022 по отношение на юли 2021 година.
„ Много стеснителен е сривът в вложенията, поради нарасналата икономическа неустановеност. За първото полугодие на годината бруто капиталообразуване в главен капитал се срутва с близо 13% по отношение на 5.5% от последната макроикономическа прогноза на МФ. Преките задгранични вложения по предварителни данни се срутват с умопомрачителните 52.3% за същия интервал от време “, добави Филипов.
Кузман Илиев акцентира, че макар че е в топ три на експортьорите на ел. сила в Европа, България е принудена да заплаща рекордни цени и помощи за бизнеса, поради недостига на електеоенергия в Европа и заради неналичието на дълготрайни контракти и систематични решения. “Нужно е двустепенно ценообразуване за вътрешния пазар и износа: цените за вътрешния пазар да се образуват от поколения с по-ниска себестойност, а външните пазари - с по-висока. Чрез самобитен “маркет мейкинг ” да се основат артикули - дълготрайни контракти - за локалните консуматори и търговци, които да дават прогнозируемост и дълготрайни пазарни принадлежности.
“Бизнесът се нуждае от предвидимост, с цел да влага ”, съобщи икономистът и добави: “Нужно е краткотрайно бюджетиране на компенсационните механизми за политизираните цени на природния газ и електрическата енергия за година напред за обезпечаване на предвидимост за промишлеността. Също по този начин и сливане на Булгаргаз и гръцката ДЕПА при поръчки за природен газ. Това ще ни даде преговорна мощ. Ключов е отводът от уговорката за закриване на Маришкия басейн след 3 години, заложен в териториалния проект по Фонда за обективен преход и отсрочване на уговорката за понижаване на въглеродните излъчвания в енергетиката с 40%.
Икономистите показаха обезщетенията за промишлеността като антикризисна мярка, която може да продължи още година, само че последователно да бъде допълнена и в вероятно заместена с обезпечаване на благоприятни условия за дълготрайни контракти и двустепенно ценообразуване при съблюдаване на европейските рекомендации и пазарните правила. Така финансовото напрежение върху БЕХ и държавният бюджет ще бъде следено и отслабено във времето като на българската промишленост бъде обезпечена предвидимост в доставките на сила.
Пълният отчет на Съвета по стопански и обществени политики може да прочетете
Експертите показаха като съществени аргументи за инфлацията експанзивната парична политика на централните банки и надуването на обществените разноски от страна на държавните управления.
Владимир Сиркаров показа, че голямата по мащаб агресия от страна на водещите централни банки е съществена причина за днешната инфлационна рецесия. „ Активната политика на централните банки, дружно с все по-големите фискални разходи от държавните управления носят големи несъответствия в стопанската система. Едно от най-важните решения за понижаване на инфлационния напън е стягане на паричната политика. Това към този момент се случва – най-категорично в Съединени американски щати и доста страхливо в Еврозоната “.
Сиркаров добави, че България се намира в паричен съвет към еврото и в немалка степен привнася паричната политика от ЕЦБ. „ Покачването на лихвите по заемите у нас към този момент се случва, само че няма индикации то да е внезапно и съществено по мащаб. Нивото на спестявания в левове по традиция е солидно и стабилно над вложенията. Банковият ни бранш е доста ликвиден и добре капитализиран. Тези буфери дават опция за по-плавното прекосяване към средата на по-високи лихви “.
Според Михаил Кръстев невижданите фискални тласъци в Съединени американски щати, Европа и в част от България слагат на тестване обществените финанси.
“Има причина финансовият министър да не съчетава поста на обществен. България беше първенец по фискална политика в Европейски Съюз, а в този момент започваме да трупаме задължения и напълно скоро можем да изпаднем в процедура ня свръхдефицит. Проблемът е, че тези пари се употребяват най-вече за обществени разноски, което помпа инфлацията ”, добави Кръстев.
Финансистът Никола Филипов показа кои са главните последици от високата инфлация. „ Основен резултат от растежа на инфлацията е загубата на покупателна дарба за потребителите, изключително в най-уязвимите обществени групи на обществото. Голям проблем е, че растежът на инфлацията за януари - юли 2022 е в размер на 10%, до момента в който за същия интервал от време брутната работна заплата нараства единствено с 2%. От друга страна към този момент следим загуба на конкурентоспособност на бизнеса ни заради нарасналите индустриални разноски на бизнеса. Общият показател на цените на производител нараства с 42.5% през юли 2022 по отношение на юли 2021 година.
„ Много стеснителен е сривът в вложенията, поради нарасналата икономическа неустановеност. За първото полугодие на годината бруто капиталообразуване в главен капитал се срутва с близо 13% по отношение на 5.5% от последната макроикономическа прогноза на МФ. Преките задгранични вложения по предварителни данни се срутват с умопомрачителните 52.3% за същия интервал от време “, добави Филипов.
Кузман Илиев акцентира, че макар че е в топ три на експортьорите на ел. сила в Европа, България е принудена да заплаща рекордни цени и помощи за бизнеса, поради недостига на електеоенергия в Европа и заради неналичието на дълготрайни контракти и систематични решения. “Нужно е двустепенно ценообразуване за вътрешния пазар и износа: цените за вътрешния пазар да се образуват от поколения с по-ниска себестойност, а външните пазари - с по-висока. Чрез самобитен “маркет мейкинг ” да се основат артикули - дълготрайни контракти - за локалните консуматори и търговци, които да дават прогнозируемост и дълготрайни пазарни принадлежности.
“Бизнесът се нуждае от предвидимост, с цел да влага ”, съобщи икономистът и добави: “Нужно е краткотрайно бюджетиране на компенсационните механизми за политизираните цени на природния газ и електрическата енергия за година напред за обезпечаване на предвидимост за промишлеността. Също по този начин и сливане на Булгаргаз и гръцката ДЕПА при поръчки за природен газ. Това ще ни даде преговорна мощ. Ключов е отводът от уговорката за закриване на Маришкия басейн след 3 години, заложен в териториалния проект по Фонда за обективен преход и отсрочване на уговорката за понижаване на въглеродните излъчвания в енергетиката с 40%.
Икономистите показаха обезщетенията за промишлеността като антикризисна мярка, която може да продължи още година, само че последователно да бъде допълнена и в вероятно заместена с обезпечаване на благоприятни условия за дълготрайни контракти и двустепенно ценообразуване при съблюдаване на европейските рекомендации и пазарните правила. Така финансовото напрежение върху БЕХ и държавният бюджет ще бъде следено и отслабено във времето като на българската промишленост бъде обезпечена предвидимост в доставките на сила.
Пълният отчет на Съвета по стопански и обществени политики може да прочетете
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ