Речта на Хрушчов пред 20-ия конгрес на КПСС в края

Речта на Хрушчов пред 20-ия конгрес на Комунистическа партия на Съветския съюз в края на февруари 1956 година, наречена „ За култа към личността и неговите последици “, продължава близо пет часа, само че най-важното по тематиката е казано още в самото начало: „ Сякаш този човек знае всичко, вижда всичко, мисли за всички, може всичко, непогрешим е в постъпките си. Именно тази визия за Сталин ни бе налагана в продължение на доста години “, споделя Хрушчов пред Конгреса.

„ Убивал е близки, вярвал е на Хитлер.. “

Седящите в залата разбрали и това, че Сталин надалеч не е бил гениалният военачалник, за който се е имал, а колеблив и незапознат човек. Че е вярвал на Хитлер, само че не и на околните си съратници. Докладът на Хрушчов акцентира и отговорността на Сталин за депортацията на кавказките нации, упрекнати в съдействие с немските окупатори по време на Втората международна война, както и за спора с югославския водач Тито, за фабрикуването на правосъдни процеси в края на 1940-те и началото на 1950-те години.

Хрушчов и Кенеди - 1961 година във ВиенаСнимка: UPI/picture alliance

Всеки, който е познавал жаргона на руските апаратчици, безспорно е бил шокиран от откровеността на тези думи, разяснява по този мотив „ Ди Велт “. По-малко неочакван е фактът, че в тази ситуация става дума за „ загадка тирада “ на Хрушчов, поднесена на закрито съвещание, само че в границите на партиен конгрес. Насред Студената война отправянето на сходни нападки обществено би било немислимо даже и за руския водач – те биха били признати и от неговите съперници във Вашингтон и Лондон, а и в източноевропейските страни като самопризнание за уязвимост, а това би имало ужасяващи последствия за властническия режим.

Разследвания за „ Големия гнет “

Речта на Хрушчов се базира на резултатите от работата на специфична партийна комисия, изследвала репресиите, подхванати против делегатите на 17-ия партиен конгрес през 1934 година. Комисията потвърждава, че по време на „ Големия гнет “ на Сталин през 1937-1938 за „ антисъветска активност “ са били задържани над 1,5 милиона души, от които 680 000 са били екзекутирани.

Самият Хрушчов не е жертва на Сталин, той застава отпред на страната през септември - след гибелта на Сталин на 5 март 1953 година, напомня немското издание. В този подтекст острите думи от февруари 1956 година са още по-впечатляващи. В речта не е пропуснато нищо – и ролята на Сталин след Октомврийската гражданска война от 1917 година, и злодеянията му по отношение на народа и партията, депортирането на цели народностни групи и неуместното му възвеличаване по време на Втората международна война.

Култът към личността

Основната тематика в речта обаче е една - че култът към личността е непознат на духа на колективизма. В поддръжка на тезата си Хрушчов цитира Маркс и напомня „ голямата “ невзискателност на Ленин, въпреки вождът на революцията да е харесвал да се движи с Ролс-Ройс, както напомня „ Ди Велт “. Откроявайки разликата в отношението към „ загрижеността за руската страна “ при двамата, Хрушчов напомня, че Ленин търпеливо се е опитвал да върне в правия път другарите, отклонили се от него, до момента в който Сталин еднолично е решавал кой е „ зложелател на народа “ - без доказателства.

Йосиф СталинСнимка: akg-images/picture-alliance

„ Достатъчно е да се каже, че през 1937 година броят на тези, които са били задържани по обвинявания в контрареволюционни закононарушения, нараства повече от десетократно спрямо 1936 година “, показва ораторът. Той не пести детайлите: изрежда доносите, показните процеси и убийствата, осъществени по персонално предписание на Сталин. Както и самоизтъкването му по време на Втората международна война: самият Сталин тогава твърди, че е бил в положение да планува всеки ход на съперника – чиста приказка, както установи Хрушчов. Едно от доказателствата за това: полученото предизвестие от английския министър председател Уинстън Чърчил, че се готви нахлуване от страна на Германия, на което Сталин изобщо не повярвал.

Две недостатъци на речта

Речта на Хрушчов обаче крие две огромни недостатъци, отбелязва „ Ди Велт “. От една страна се насочат рецензии към култа към Сталин, до момента в който към личността на Ленин продължава да се поддържа необикновен фетиш. Но доста по-голям е въпросът по какъв начин генералният секретар съумява да разкрие минусите на Сталин, без да направи връзка със системата, позволила сходен човек да се снабди с еднолична власт. Затова и отношението му към сталинизма остава ненапълно, обобщава немското издание.

Речта на Хрушчов не остава дълго време в загадка – тя е изпратена до локалните партийни организации и до братските комунистически партии в Източния блок, а през израелското посолство във Варшава стига и до израелските секрети служби. Те на собствен ред я препращат на Централно разузнавателно управление на САЩ и на 4 юни 1956 година тя е оповестена в „ Ню Йорк Таймс “.

С изключение на някои дипломатически безредици тя не води до огромни промени. Но безспорното е, че става дума за документ, който и до през днешния ден не е изгубил нищо от своята активност.

****

Разгледайте и тази снимкова изложба на Дъждовни води: