Реч като притча направи почетният председател на 49-ото НС Вежди

Реч като алегория направи почетният ръководител на 49-ото Народно събрание Вежди Рашидов. И разплака пленарната зала и всички, хора, които гледаха по малкия екран първото пленарно съвещание на новия парламент.

На мен се падна достойнството да открия и 49-ото Народно събрание, сподели Рашидов. И прочете трогателно слово.
-->
Молих се за разсъдък. Дълбоко имах вяра, че разсъдъкът е шансът ни да се оттласнем от дъното. За страдание през днешния ден още веднъж се срещаме с омразата, с отвод от разговор. С глупави мантри за минало и бъдеще, пропускайки сегашното, съобщи Вежди Рашидов.

Той показа усещанията си предизборната акция. Срещнах се с доста хора, разнообразни по темперамент, разнообразни по отзиви, само че идентични в бедността. Те нямат огромни условия към живота, с изключение на страха за оцеляването. Хора почтени и чести, забравени от политици и господ, сподели Вежди Рашидов. И уточни, че измежду настояванията на тези хора са били простички, само че значими за тях неща като рейс до прилежащото село, с цел да си купят медикаменти.

Вежди Рашидов описа по какъв начин в село Цар Калоян един човек, който се разплакал пред него.

Не разбирам какво друго може да смъкна на земята един политик с изключение на плачещият народ, съобщи Рашидов. И прикани за смирение.

Хората желаят устойчиво държавно управление. Останалото е просто ненавист за сметка на българите, безапелационен бе той.

Да смирим нравите си, да наведем глава и да приемем обстоятелството, че огромната политика е низ от взаимни отстъпки. Нека оставим най-малко сълзите на хората да са чисти, заключи Рашидов.