Ако мозъкът решаваше съдбата ни, всички бихме били в голяма беда - РЕБЕКА ГЛАДИНГ
Ребека Гладинг е знаменит психолог, водещ специалист в региона на невропластиката, която в съавторство с д-р Джефри Шуорц написа книгата „ Ти не си твоят мозък “, в която изяснява по какъв начин работи мозъкът и каква е разликата сред личността, характерността и мозъчните процеси.
След появяването на подправено мозъчно известие вие изпитвате мощно дискомфортни чувства, които могат да бъдат физически или прочувствени. Тъй като те са неприятни и интензивни, чувствате непреодолимо предпочитание да се освободите от тях. Реагирате по автоматизиран (привичен) метод, който е извънредно вреден и нездравословен за вас.
Нещото, което обърква доста хора, когато става дума за дискомфортни чувства, провокирани от подправени мозъчни чувства, е разликата сред прочувствено чувство и страст, или действително възприятие.
Например, в случай че се чувствате тъжни, тъй като сте изгубили безценен за вас човек, това е страст, учредена на действителен факт и вашата реакция е такава, каквото биха имали множеството хора при сходна обстановка.
Ако сте се почувствали тъжни заради мисълта, че никой не ви обича, макар очевидните доказателства за противоположното, да вземем за пример, че сте свързани с любящо семейство и другари, то тогава тъгата ви е резултат от подправено мозъчно известие.
Такова възприятие ние дефинираме като прочувствено чувство (а не като емоция), което може да ви накара да действате по метод, който не е потребен за вас – изолирате се от хора, които са откровено загрижени за вас или да посегнете към храна, или към психоактивни субстанции в опит за бягство от действителността, или пък да се подадете на различен тип нездравословно държание.
Мозъкът обработва информация, само че не взема решение какво желаеме да вършим с живота си или какво внася наслада и наслаждение в дните ни.
Мозъкът поема информация и я обработва въз основа на това какво му споделяме ние, че е значимо. В взаимозависимост от това накъде фокусираме вниманието си.
Мозъкът не взема решение къде да фокусираме вниманието си, това решаваме ние.
И когато споделяме, че не сте мозъкът си, това значи, че има равнище на усещане оттатък него. То е наричано мета-съзнание и посочва, че нещо друго с изключение на мозъкът е „ наясно “, че вие сте наясно с преживяваното.
Ако помислим, виждаме, че има логичност в това, че нещо направлява способността ни да осъзнаваме мозъка, мислите си, поривите си, желанията.
Разбира се, някои хора ще кажат, че всичко това опира до сивото вещество и нищо повече. Други биха съотнесли духовно пояснение към мета-съзнанието.
Това, което е в интерес на тезата за схващане оттатък мозъка, е разликата сред задачите на мозъка и по-големите цели на множеството хора. Ако мозъкът е това, което взема решение ориста ни, тогава всички бихме били в огромна неволя.
Мозъкът е ориентиран към оцеляване и наслаждение. Той работи за краткосрочна сигурност или премия и няма дълготрайна вероятност. Така че, когато виждате шоколад или бира, мозъкът ви споделя: „ Да! Вземи това. Ще се почувстваш добре “.
Ако го слушате понякога, е окей. Но в случай че го вършиме няколко пъти дневно, тогава ще качите доста килограми. Или ще пиете доста, или и двете. По някакъв метод по този начин ще бъдете по-малко функционални.
За да се преодолеят тези основани на мозъка модели, нещо изпитва нужда да бъде погледната по-голямата картина, причините срещу и за, като се имат поради дълготрайните цели. И нещо се нуждае от воля да пренебрегва сигналите, идващи от мозъка. Вярвам, че нещо се намира отвън мозъка и поставя доста култивиращи старания.
Дали съществува душа или не, в този миг не може да бъде „ потвърдено “. Поради тази причина, не изключвам концепцията, само че и не знам по какъв начин мога да стигна до концепцията за душата. Дали имаме поради, че сме част от универсална сила, която е безкрайна? Съзнание, което се рециклира посредством този модус на битие, с цел да учи неща и да еволюира, с цел да реализира просветление (прераждане)? Нещо друго?
Имам чувство, че има освен това, обвързвано със съществуването ни, в сравнение с едно физическо тяло. Просто не знам по какъв начин да го нарека.
Когато усещаме, че има нещо по-голямо от нас – като да вземем за пример някаква общност; или че имаме принос за хода на света към нас, тогава имаме смисъл и цел.
Също толкоз значимо е да се фокусираме върху позитивното в живота си – погледнете това, което имате, а не това, което ви липсва. Ако човек храни доста отрицателни мисли за себе си или за света, той би трябвало да се върне към тези положителни неща и да се опита да огледа през тази друга призма, която е по-реалистична. Нашите мозъци постоянно са склонни да интерпретират допустимо най-негативно другите или нас самите, което постоянно не е акуратно.
Какво е обикновено? Как можем да дефинираме нещо като това и с каква цел? Конформизмът води до по-малко характерност, до по-малко хора, които следват ползите и фантазиите си.
Като човек, който има вяра, че би трябвало да намерим цел и смисъл на живота си, бих предпочела хората да не бъдат „ естествени “, защото това значи да следваме проекта на обществото за нас. Последното постоянно кара хората да избират пътеки, които не са в естетика с тяхното същинско Аз. Вместо това е по-добре да идентифицирате това, което е значимо за вас, това, което ви кара да станете сутринта, което носи смисъл на живота ви и прави по този начин, че да полагате повече старания.
Модерните видове тревога към момента най-често са свързани с оцеляване. Опасенията за оцеляването през днешния ден са по-малко свързани с тигри и повече със общественото и икономическото ни оцеляване. Като да вземем за пример това да паснем на обществото, да бъдем признати, да имаме задоволително пари и къде да живеем, да бъде фамилията ни добре и здраво; да се усещаме обезпечени; да заобикаляме самотата; да бъдем част от общественост и така нататък
Често се тревожим за неща отвън контрола ни, само че мислим, че можем да ги повлияем или променим. Ако се замислим, при положение, че човек може да промени нещо, той нормално го прави и повече не се усеща обезпокоителен. Но нямаме надзор и независимост да действаме, с цел да променим света и събитията отвън нас и това може да ни стресира.
