История на операционните системи на Apple: от System Monitor до Apple CP/M
Развитието на операционната система Windows е относително добре познато, само че не може да се каже същото за macOS и Linux.
По принцип, би могло да се покаже историята на Mac OS X, само че за тази цел ще би трябвало да се задълбочим в по-ранните System 7 и Mac OS 8 и 9, което е много объркващо. Нека да стартираме през цялото време – компютърът Apple I и неговия античен в нашите очи фърмуер, а по-късно последователно да се придвижим до последната версия macOS X.
System Monitor: фърмуерът за Apple I
За показания през 1976 година Apple I е казано доста и няма да се повтаряме. Накратко, това е просто една платка с процесора MOS Technology 6502. По това време неговите съперници Intel 8080 и Motorola 6800 са били 10 пъти по-скъпи – към $200 за разлика от рожбата на MOS с цена едвам $25. А като се има поради, че Стив Джобс и Стив Возняк е трябвало да продадат най-малко 50 от тези платки, а по това време са нямали доста пари, тази спестовност и доста основна. И по този начин, получил се е компютър-платка с 4 KB оперативна памет, която е можело да бъде разширена до 8 KB, а от конекторите участват единствено порт за клавиатурата и изходи за тв приемник и касетофон. Това е. Няма кутия, зареждане и клавиатура. Потребителят би трябвало да си ги закупи независимо.
Що се отнася до операционната система – няма такава. Компютърът е имал единствено фърмуер с име System Monitor с размер едвам 256 байта – една четвърт от килобайта! Нейните съществени задания са да даде на потребителя да работи от команден ред благодарение на клавиатурата, да набира и започва стратегии и да гледа измененията, настъпили в паметта. Поддържа се работата само с езика за програмиране Apple BASIC, записан на касетата, включена в комплекта. Все още няма никакви пиксели – компютърът може да демонстрира само 24 реда по 80 признака на ред. Графика естествено, също няма.
По това време има „нормални“ операционни системи – да вземем за пример UNIX V6 – пълноценна Оценка за съвместимост с ядро и редица чисто модерни функционалности. И с цена на лиценза към $20 000. Разбираемо е, че се е употребила единствено в университетите и за домашни цели не е подобаваща.
Apple DOS
Въпреки че компютърът Apple I е сполучлив, той остава на пазара единствено към една година. Основният проблем е, че това на процедура е конструктор и с цел да се стартира работа с него е належащо да се закупят и останалите неща и всичко това да се сглоби. Нещо, от което единствено гийковете се интересуват, както на процедура е и в този момент. Ето за какво, през 1977 година бе показан Apple II – компютър от вида всичко-в-едно, към този момент с интегрирана клавиатура и подложен в корпус. Още повече, че това устройства поддържа цветна графика и е първият сходен домакински компютър. Разбираемо е, че Apple II става извънредно известен и неговата последна версия излиза цели 10 години по-късно – през 1986 година е показан 16-битовия IIgs. Естествено, през това време, за тези компютри е написана не една операционна система.
Вградената памет по това време е доста скъпа (нещо като SSD преди няколко години) и е по-изгодно да се употребяват някакви външни дискове, макар че и те не са доста евтини. Но това е и повода първата операционна система система за Apple II да се назовава DOS — Disk Operating System или дискова операционна система. Разбира се, тя няма никакво отношение към MS-DOS. Но е носила името DOS 3.1, с което съвпаденията с Microsoft стават много. Причината за това е банална: първата компилация на операционната система е имала номер 0.1, а с всеки идващ билд, втората цифра се усилва с 1. Когато стигне 9, се трансформира първата цифра – т.е., след 0.9 следва 1.0. Пол Лафтън, един от програмистите на тази Оценка за съвместимост, взема решение да размени номера на версията с номера на билда и системата получава името DOS 3.1. И по този начин, първите две версии не са се изгубили, както смятат някои.
Apple II има единствено едно флопидисково устройство и експертите измислят напълно простичко решение: при стартирането на компютъра, във флопито се оставя дискетата с Apple DOS. Тя по-късно се изважда и се заменя с някоя друга.
Като цяло, системата е към този момент доста по-съвършена, макар че работи със същия BASIC. Поддържат се имена на файлове с до 30 признака а файловете са четири вида: вид A — Applesoft BASIC, B – двоичен, вид I – Integer BASIC и вид T – текстов.
Първоначално системата работи с единствено с флопита Apple Disk II и едностранни дискети с потенциал 140 KB. На диска за всеки файл се записва неговото име, вида, флагът за отбрана от запис, номерът на първия бранш и размерът на файла в браншове. В бъдеще, същият метод се употребява за работа с хард дисковете, които се преглеждат като голям брой местни дискове от по 140 KB. Но системата към момента не може да работи с времето и няма по какъв начин да се разбере по кое време е основан или изменен който и да е файл.
Вече не може да се прави съпоставяне с примитивния System Monitor, само че и до UNIX V6 е прекомерно надалеч.
Това бе задоволително за множеството консуматори. Apple II и неговите многочислени последващи модификации бяха доста известни в България, а и освен в България по това време.
Apple Pascal
През 70-те и 90-те години стана изключително известна системата p-System, основана в Калифорнийския университет, Сан Диего (UCSD). Системата е много гъвкава и елементарно се портва, тъй като се употребява виртуална машина, изпълняваща байт-кода p-code. Най-популярният програмен език, основан за нея е UCSD Pascal. Марк Алън и Ричард Гливс, студенти от този университет, през лятото на 1978 година го приспособяват за процесора 6502 и една година по-късно излиза Apple Pascal и едноименния компютър Apple II Pascal, създаван в продължение на 5 години.
Тази система е към този момент доста по-добра от Apple DOS. Първо, изменен е методът за запис на файловете: до момента в който в DOS, дребната операционна система записва файла в първия открит свободен бранш, тук първо се прави опит да бъдат открити няколко следващи свободни браншове, в който да се запише файла. Това значително покачва скоростта на четене.
Второ, дребната Оценка за съвместимост към този момент може да работи с времето и в този момент се отбелязва, по кое време тъкмо е основан файла и времето на неговата последна смяна.
Трето, изменени са имената на файловете – до момента те са били 30 случайни признака, само че в този момент са единствено 15, освен това само букви и числа. Това е направено най-вече с цел да може елементарно да се чете информацията за файла на екрана с 40 признака на ред.
В комплекта към тази машина се дава стратегия за работа с дисковете, компилатор за Pascal и нелош асемблер. Но се появява нов проблем – системата не се побира на една дискета от 140 KB. Необходими са две и даже три. При работа се постанова тяхната непрекъсната промяна, което е прекомерно неловко.
Apple CP/M
В края на 70-те години на промяна на станалия извънредно известен в целия свят процесор MOS 6502, идва не по-малко известният Zilog Z-80, за който и през днешния ден, след цели 30 години, се написа програмен продукт.
Тук Microsoft взема решение да не остане настрани и стартира производството на копроцесорната платка Z-80 SoftCard. Идеята на тази платка е, че при слагането и и в един от слотовете на Apple II, компютърът получава още един пълностоен процесор – това е Z-80, и опция за стартирането на софтуера за много известната по това време операционна система CP/M.
В последна сметка се получава една симпатична домашна, а и превъзходна образователна машина, която по нищо не отстъпва на UNIX, а и към този момент задоволително наподобява на днешните операционни системи – към този момент има BIOS, базова дискова система за работа със запаметяващите устройства и команден процесор за работа от команден ред. Това е повода процесорната платка със Z-80 да се продава доста добре – на процедура не е належащо да се купува нов личен компютър. Една и съща машина работи и започва както софтуера на 6502, по този начин и на Z-80. И всичко това благодарение на единствено една платка, която е доста по-евтина от един компютър.
Успехът на SoftCard докара до появяването на сходни аналози и за други процесори. Такава бе да вземем за пример платката Stellation Mill, основана на процесора 6809, даваща опция за пускане на системата в действително време OS-9.
Тези копроцесорни карти значително удължиха живота на Apple II, само че в последна сметка излиза наяве, че би трябвало да се върви напред и през 1980 година се появява Apple III със системата SOS. Но на това ще се се спрем идващия път, когато е обърнем внимание на идващия цикъл от историята на операционните системи на Apple.
По принцип, би могло да се покаже историята на Mac OS X, само че за тази цел ще би трябвало да се задълбочим в по-ранните System 7 и Mac OS 8 и 9, което е много объркващо. Нека да стартираме през цялото време – компютърът Apple I и неговия античен в нашите очи фърмуер, а по-късно последователно да се придвижим до последната версия macOS X.
System Monitor: фърмуерът за Apple I
За показания през 1976 година Apple I е казано доста и няма да се повтаряме. Накратко, това е просто една платка с процесора MOS Technology 6502. По това време неговите съперници Intel 8080 и Motorola 6800 са били 10 пъти по-скъпи – към $200 за разлика от рожбата на MOS с цена едвам $25. А като се има поради, че Стив Джобс и Стив Возняк е трябвало да продадат най-малко 50 от тези платки, а по това време са нямали доста пари, тази спестовност и доста основна. И по този начин, получил се е компютър-платка с 4 KB оперативна памет, която е можело да бъде разширена до 8 KB, а от конекторите участват единствено порт за клавиатурата и изходи за тв приемник и касетофон. Това е. Няма кутия, зареждане и клавиатура. Потребителят би трябвало да си ги закупи независимо.
Що се отнася до операционната система – няма такава. Компютърът е имал единствено фърмуер с име System Monitor с размер едвам 256 байта – една четвърт от килобайта! Нейните съществени задания са да даде на потребителя да работи от команден ред благодарение на клавиатурата, да набира и започва стратегии и да гледа измененията, настъпили в паметта. Поддържа се работата само с езика за програмиране Apple BASIC, записан на касетата, включена в комплекта. Все още няма никакви пиксели – компютърът може да демонстрира само 24 реда по 80 признака на ред. Графика естествено, също няма.
По това време има „нормални“ операционни системи – да вземем за пример UNIX V6 – пълноценна Оценка за съвместимост с ядро и редица чисто модерни функционалности. И с цена на лиценза към $20 000. Разбираемо е, че се е употребила единствено в университетите и за домашни цели не е подобаваща.
Apple DOS
Въпреки че компютърът Apple I е сполучлив, той остава на пазара единствено към една година. Основният проблем е, че това на процедура е конструктор и с цел да се стартира работа с него е належащо да се закупят и останалите неща и всичко това да се сглоби. Нещо, от което единствено гийковете се интересуват, както на процедура е и в този момент. Ето за какво, през 1977 година бе показан Apple II – компютър от вида всичко-в-едно, към този момент с интегрирана клавиатура и подложен в корпус. Още повече, че това устройства поддържа цветна графика и е първият сходен домакински компютър. Разбираемо е, че Apple II става извънредно известен и неговата последна версия излиза цели 10 години по-късно – през 1986 година е показан 16-битовия IIgs. Естествено, през това време, за тези компютри е написана не една операционна система.
Вградената памет по това време е доста скъпа (нещо като SSD преди няколко години) и е по-изгодно да се употребяват някакви външни дискове, макар че и те не са доста евтини. Но това е и повода първата операционна система система за Apple II да се назовава DOS — Disk Operating System или дискова операционна система. Разбира се, тя няма никакво отношение към MS-DOS. Но е носила името DOS 3.1, с което съвпаденията с Microsoft стават много. Причината за това е банална: първата компилация на операционната система е имала номер 0.1, а с всеки идващ билд, втората цифра се усилва с 1. Когато стигне 9, се трансформира първата цифра – т.е., след 0.9 следва 1.0. Пол Лафтън, един от програмистите на тази Оценка за съвместимост, взема решение да размени номера на версията с номера на билда и системата получава името DOS 3.1. И по този начин, първите две версии не са се изгубили, както смятат някои.
Apple II има единствено едно флопидисково устройство и експертите измислят напълно простичко решение: при стартирането на компютъра, във флопито се оставя дискетата с Apple DOS. Тя по-късно се изважда и се заменя с някоя друга.
Като цяло, системата е към този момент доста по-съвършена, макар че работи със същия BASIC. Поддържат се имена на файлове с до 30 признака а файловете са четири вида: вид A — Applesoft BASIC, B – двоичен, вид I – Integer BASIC и вид T – текстов.
Първоначално системата работи с единствено с флопита Apple Disk II и едностранни дискети с потенциал 140 KB. На диска за всеки файл се записва неговото име, вида, флагът за отбрана от запис, номерът на първия бранш и размерът на файла в браншове. В бъдеще, същият метод се употребява за работа с хард дисковете, които се преглеждат като голям брой местни дискове от по 140 KB. Но системата към момента не може да работи с времето и няма по какъв начин да се разбере по кое време е основан или изменен който и да е файл.
Вече не може да се прави съпоставяне с примитивния System Monitor, само че и до UNIX V6 е прекомерно надалеч.
Това бе задоволително за множеството консуматори. Apple II и неговите многочислени последващи модификации бяха доста известни в България, а и освен в България по това време.
Apple Pascal
През 70-те и 90-те години стана изключително известна системата p-System, основана в Калифорнийския университет, Сан Диего (UCSD). Системата е много гъвкава и елементарно се портва, тъй като се употребява виртуална машина, изпълняваща байт-кода p-code. Най-популярният програмен език, основан за нея е UCSD Pascal. Марк Алън и Ричард Гливс, студенти от този университет, през лятото на 1978 година го приспособяват за процесора 6502 и една година по-късно излиза Apple Pascal и едноименния компютър Apple II Pascal, създаван в продължение на 5 години.
Тази система е към този момент доста по-добра от Apple DOS. Първо, изменен е методът за запис на файловете: до момента в който в DOS, дребната операционна система записва файла в първия открит свободен бранш, тук първо се прави опит да бъдат открити няколко следващи свободни браншове, в който да се запише файла. Това значително покачва скоростта на четене.
Второ, дребната Оценка за съвместимост към този момент може да работи с времето и в този момент се отбелязва, по кое време тъкмо е основан файла и времето на неговата последна смяна.
Трето, изменени са имената на файловете – до момента те са били 30 случайни признака, само че в този момент са единствено 15, освен това само букви и числа. Това е направено най-вече с цел да може елементарно да се чете информацията за файла на екрана с 40 признака на ред.
В комплекта към тази машина се дава стратегия за работа с дисковете, компилатор за Pascal и нелош асемблер. Но се появява нов проблем – системата не се побира на една дискета от 140 KB. Необходими са две и даже три. При работа се постанова тяхната непрекъсната промяна, което е прекомерно неловко.
Apple CP/M
В края на 70-те години на промяна на станалия извънредно известен в целия свят процесор MOS 6502, идва не по-малко известният Zilog Z-80, за който и през днешния ден, след цели 30 години, се написа програмен продукт.
Тук Microsoft взема решение да не остане настрани и стартира производството на копроцесорната платка Z-80 SoftCard. Идеята на тази платка е, че при слагането и и в един от слотовете на Apple II, компютърът получава още един пълностоен процесор – това е Z-80, и опция за стартирането на софтуера за много известната по това време операционна система CP/M.
В последна сметка се получава една симпатична домашна, а и превъзходна образователна машина, която по нищо не отстъпва на UNIX, а и към този момент задоволително наподобява на днешните операционни системи – към този момент има BIOS, базова дискова система за работа със запаметяващите устройства и команден процесор за работа от команден ред. Това е повода процесорната платка със Z-80 да се продава доста добре – на процедура не е належащо да се купува нов личен компютър. Една и съща машина работи и започва както софтуера на 6502, по този начин и на Z-80. И всичко това благодарение на единствено една платка, която е доста по-евтина от един компютър.
Успехът на SoftCard докара до появяването на сходни аналози и за други процесори. Такава бе да вземем за пример платката Stellation Mill, основана на процесора 6809, даваща опция за пускане на системата в действително време OS-9.
Тези копроцесорни карти значително удължиха живота на Apple II, само че в последна сметка излиза наяве, че би трябвало да се върви напред и през 1980 година се появява Apple III със системата SOS. Но на това ще се се спрем идващия път, когато е обърнем внимание на идващия цикъл от историята на операционните системи на Apple.
Източник: kaldata.com
КОМЕНТАРИ