Не срещам никакво разбиране от дъщеря ми, която е на 17. Възмутена е, че родих син
Разведох се с първия си брачен партньор, когато щерка ми беше на две години. Омъжих се като младо момиче, нямах доста опит в връзките с мъже. Не можах незабавно да схвана, че някогашният ми брачен партньор въобще не е подобаващ за фамилен живот. След развода той не ми оказва помощ по никакъв метод, въобще не поддържаме връзка.
Отгледах щерка си сама, разчитайки единствено на себе си. Беше ми мъчно, само че постоянно се стараех щерка ми да не усеща, че същинският й татко въобще не желае да взе участие в живота й. През последните седем години изкарах доста положителни пари. Често пътувахме в чужбина, купих й iPhone, давах й доста джобни пари, не пестях. Беше доста значимо тя да не се усеща лишена от нещо, по тази причина работех доста и настойчиво.
Известно време излиза с един мъж. В резултат от срещите ни забременях. Това очевидно не влизаше в проектите на мъжа, по тази причина той ме напусна, без да желае да обсъждаме каквото и да било, а аз взех решение, че ще родя.
И за какво не? С финансите всичко е наред, желая дете, доста се зарадвах на бременността. Защо би трябвало да направя аборт? Успях сама да отгледам щерка си, мога да поема отговорност за децата.
Родих наследник. Сега той е на 8 месеца, само че връзките ми с щерка ни са ужасни. Ясно е, че в фамилията има по-малко пари и също така започнах да икономисвам, в края на краищата в фамилията има малко дете. Не бива да не помня за планирането и финансовата непоклатимост.
А от щерка ми срещам само цялостно недоумение. Тя крещи, изпада в нервности, че поради раждането на детето в този момент е лишена от доста неща. Например за Нова година не й подарих тъкмо това, което искаше, а купих малко по-евтин подарък. Или й споделих, че през лятото няма да върви за един месец там, където нормално върви. Не съм я лишила изрично от нещо, просто й предлагам по-компромисни разновидности.
Но тя не желае да разбере. Постоянно наскърбява мен и брат си, споделя, че поради него целият й живот е унищожен. Просто съм в потрес. За всичко, което съм направила за нея, няма и капка признателност, макар че по закон би трябвало единствено да я храня, да я обличам съгласно сезона и да я повеждам на учебно заведение. И това е! По закон не дължа нищо повече.
А след 4 месеца всевъзможни отговорности към нея ще приключат. И не би трябвало да й се регистрирам и да желая позволение дали да раждам второ дете или не.
Толкова ми е мъчно, не чаках това от нея. Дори в този момент живеем по-добре от половината й съученици. И е обикновено, когато се раждат по-малки деца, да остават по-малко пари за по-големите, постоянно е по този начин. А това е нарцисизъм – да не схванеш и да не го приемеш.
Иска от мен всичко в ултимативна форма, като че ли сум й длъжна. По-рано желаех да й подаря кола на 18-ия й рожден ден, тъй като е знаменателна дата. Разбира се, по-късно отношение няма да й дам нищо: нито жилища, нито коли. И няма да заплащам за нейното обучение. Просто боли толкоз доста.
Мислите ли, че има късмет тя да осъзнае подлото си държание?
