Разведена...не разделена, не в командировка или на стаж – разведена!

Разведена...не разграничена, не в командировка или на стаж – разведена! Тежестта на думата ми се е коствала мощно пресилена, само че тогава я усетих изцяло – та това е цялостен, обособен фамилен статус. Бездушно издаващ проваляне, неуспех, меланхолия, проси съжаления...Ако някой ме питаше: „ Омъжена ли сте? ”, аз имах два избора за отговор. Дългата версия: „ Бях млада, срещнах хубаво момче и се влюбих, само че допуснахме времето и грижите да ни отдалечат, не се грижехме един за различен, само че си разменяхме обиди или безмълвие и любовта ни умря. Останалото е разследване, само че да, даже след развода, аз към момента се усещам омъжена ” Не давах тази версия, а късата: „ Бях, само че се разведохме. ” А от време на време даже забравях за развода и машинално ограждах на фамилен статус – „ омъжена ”.

Трудното, същински сложното идва поради детето. Виждам него в очите й, маниерите, които ме разсмиваха в него, с тъжна приятност виждам у нея. Толкова е мъчно да се разделиш с някого, а да виждаш умаленото му копие всеки ден. Тъгата, която я обзема ненадейно, оставя дълбоки дири в така и така изораното ми сърце. Детето няма виновност, опитахме поради нея, само че единствено стана по-зле. Когато взехме решение, изпитахме облекчение. Мина бързо и елементарно, ние двете останахме в нашия си дом, а той е на квартира. Опитва се да събере и той живота си отначало. Защото той в действителност продължава, без да ни пита, желаеме или не, би трябвало ли или не. И единствената ни опция е да продължим с него. Не поради детето, поради себе си.

Кога започнах да се съвземам след развода

Когато се прибрах една вечер, щерка ми беше на посетители у другарка, и открих, че тишината и самотата ми харесват. Искам да изпълвам пространството с моите си звуци, без да се тормозя той какво мисли, той какво ще каже – в случай че увелича музиката или изпия сама една бутилка вино. Свободата от това, което толкоз време ме е потискало, мазета с цялостна мощ една ледена февруарска вечер. И до момента в който детето остана да спи у приятелката си, аз изпих една бутилка вино напълно сама и танцувах до среднощ на обичаната си музика.

Когато видях, че детето е щастливо по този начин, с това състояние на връзките ни, тъй като обезверено искаше ред. Разделихме се обичайно и безшумно, говорихме с нея, колкото можахме, макар нашата лична комплицираност. Знаех, че я товарим с нашите интервали на безмълвие и кавги. Сега тя е еднообразно спокойна с мен, както и с татко си. Получава вниманието ни, а времето с нас е поделено съгласно желанията й. На рождения й ден, този най съединителен фамилен празник, на който си припомняме историите от раждането, първите мигове на детството, беше радостно и без да лицемерничим, бяхме прилични родители. Сега тя е по-щастлива от преди.

Когато преоткрих приятелите си. След развода те се разделиха на две – тези, които останаха с него и тези, които останаха с мен. Дори това се дели след раздялата. Една част се радваха, друга смятаха, че съм си отговорна, трети просто продължиха, без да ме съдят. С времето те се отсяха сами. Обичам вечерите „ по женски ”, когато мога да бърборя, без да си мисля, той какво ли прави през това време, дали ще срещна неодобрението му по-скоро, в сравнение с че съм му липсвала през това време. Обадиха ми се другари, които отблъснах след брака, открих нови и контактите с всички тях ме вършат все по-самоуверена.

Когато видях по какъв начин той също минава през същото. Несръчността му в магазина, когато би трябвало да пазари за вечеря, заплащането на сметките, домакинстването – всичко това, разказано от детето. Ризите недобре изгладени, когато се срещахме, сенките под очите му. И за него не беше елементарно, и той се бореше за нов живот. Дори когато го видях инцидентно с друга, съумях да се развеселявам. Нищо, че мина много време, преди да се осмеля аз самата да погледна и помисля за различен мъж.

Когато родителите ми привикнаха с мисълта, че щерка им е разведена. С тях беше доста мъчно, те последни схванаха цялата драма и не го одобриха добре. Дълго време поддържахме пред моите и неговите родители имиджа на идеалното семейство и криехме майсторски пукнатините. Понякога погледът на майка ми се задържаше по-дълго върху мен, тя е предчувствала, че нещо става, само че нямах смелостта да бъде откровена с тях. Но го одобриха и ме поддържаха, когато видяха, какъв брой по-щастлива съм по този начин. За което им благодаря. За тях това е огромен удар, имат различен морал и ги разбирам.

Когато усетих, че изцяло разполагам с времето си и това ми харесва. Да, ние постоянно се търсим – мъже и дами, постоянно ще имаме потребност да се намираме. Но и времето самичък е скъпо. Не ме позор да излизам сама на вечеря, да вземам маса за един, да ангажирам единична стая и в този момент с изключение на с време, разполагам с бюджета си напълно за мен и детето ми. Това ме прави още по-мотивирана в работата, вместо да се окайвам, че парите все не стигат.

Когато открих с изненада, че макар моите 42 години, към момента съм привлекателна за мъжете. Когато ме гледат с възхита, привлечени от моята самонадеяност. Смених прическата си, частично – стила си на обличане, подмладих се. Заради нея се интересувам от съвременна музика и кино, нови заведения и хотели. Смехът ми се върна, станах по-открита и почтена към мъжете – нямам време към този момент да се заблуждавам и да гъделичкам нечие себелюбие. Достатъчно скъпа съм си сама за себе си да позволи това още веднъж. Първата ми среща след развода мина кошмарно, бях изгубила привички да кокетирам, да се дръзвам на шегите и да бъда остроумна с мъжете. Сега даже считам, че не ми се постанова. Нека който ме харесва, да ме харесва каквато съм. Приех цинизма си като загадка ключова дума, поради която открих доста мъже като мен.

Не ме разбирайте неправилно – постоянно ще ми е мъчително, че бракът ми се провали, само че не считам това време за изгубено. Та ние имаме толкоз мемоари, любовни мигове, имаме дете. Но това не е към този момент мой персонален неуспех. Това даже не е и неуспех, а стичане на връзките ни и се веселя, че го разбрах относително рано, преди напълно да остареем и да се чудим н е трябваше ли по-рано да го сторим. Исках да споделя това с повече хора, които може би се усещат по този метод и не знаят по какъв начин да се отърват от чувството за неуспех, за проваляне. И е мъчно да се споделя тогава, само че има потребност от разтуха.

Разведена съм. И ми харесва да е по този начин, към този момент.