София – битката за оценка на прехода
Разум против страст. Опит против упоритост. План против сила. Така стартира кметската конкуренция в София сред Йорданка Фандъкова и Мая Манолова. Предизборната борба нахлузи гладиаторските доспехи върху раменете на две фини и обиграни в ръководството дами, трансформирайки ги от политически правилни съперници в кръвни врагове. За всяка от тях успеха на арената е на живот и гибел. Разбира се, социолозите куртоазно наляха масло в огъня, обявявайки първичните залози в интерес на Манолова 48:40 на 100. Интригата в идващите малко повече от 40 дни ще поддържат тези 12 на 100, които споделят, че още не са решили за кого ще гласоподават и чиито моментни настроения всеки ден ще късат нервите на предизборните щабове с люшкането си в едната или в другата посока до последната минута на изборния 27 октомври.
За разлика от останалите градове, където претендентите още се утвърждават и занапред ще заемат позициите си на бойното поле,
в столицата първите сражения към този момент започнаха
При това в заложения в сряда от пленарна зала звук на новия избирателен политически сезон – гласът на жителите против гласа на статуквото, поривът на новото против удобството на остарялото. Въпреки упованията, че ГЕРБ и Фандъкова последни ще разгласят кой ще играе за столицата, ръководещата партия първа съобщи желанията си. Така, както първа се записва за присъединяване в изборите, както първа афишира кандидатите си по места. От една страна – самоуверен ход. Така ГЕРБ декларира, че не се тормози от съперниците и съперниците си. От друга обаче предизборната история на България сочи, че колкото по-рано един претендент съобщи позициите си, толкоз повече удари под кръста и мръсотия върху главата си понася.
Всъщност борбата Фандъкова – Манолова в София въобще не е непредвидена. Напротив. Кандидатирането на двете дами се знае от повече от година, тъй че всеки, който през днешния ден се усеща изненадан, показва по-скоро политическо двуличие.
Неизвестното бе единствено коя кандидатка с каква платформа ще играе и какъв ще е екипът й. И тук обаче изненадите бяха по-малко от прогнозните.
Напълно разумно
Мая Манолова стъпи на огромните си триумфи като омбудсман
– лимитираните права на частните правосъдни реализатори и арбитражите, достиженията против двойните стандарти на храните, изплатените заплати на стотици служащи, извоюваните милиони за майките на децата с увреждания. Фандъкова също заложи на безспорните си достижения през последните не просто 4 години, а цели три мандата: метрото на София, трансформирало се във визитка на столицата, новите булеварди, паркове и площадки, ремонтите на учебни заведения, градежите на детски градинки, икономическият растеж на двумилионния град, в който междинната заплата към този момент е над 1700 лева, а безработицата в границите на статистическата неточност от към 2 на 100.
Не инцидентно, когато Манолова нападна Фандъкова, че в София няма детски градини, кметицата изкусно рапира, че може да й покаже персонално една по една всички 100, както и 8-те нови градежа и плануваните други 9.
И Фандъкова, и Манолова имат забележителен бекграунд от свършени каузи в интерес на хората. И двете могат да се изправят пред гласоподавателите си с намерено лице, тъй като за толкоз години в политиката името им не е забъркано в кавги и злоупотреби. Е, Костинбродската спекулация тежи на съвестта на Манолова, само че пък Борисов самичък я оправда като сподели, че точно по тази причина я е предложил за омбудсман.
Изправянето на две мощни дами една против друга в действителност прави борбата в София най-интересната в цялата страна. Независимо от апокалиптичните етикети, които й поставят: Сталинградска, Пуническа, Ватерло, Рубикон и така нататък
Но никой не споделя - почтена ли ще е тази борба?
Фандъкова се кандидатира първа, само че Манолова сложи разграничителната линия. Като умел герой право в десетката: Топлофикация и хилядите жилени всяка зима от сдружението столичани. Особено в панелните квартали. Като омбудсман, изслушал безчет персонални драми, Манолова чудесно знае, че най-прекия път до сърцето на гласоподавателя е през джоба му. На софиянеца той е зашит за парното. 30 години сметките единствено порастват без да има ясно пояснение къде и за какво отиват парите на хората. Прясно пристигналите изравнителни фактури от по 200-300 лв. като че ли по поръчка се вписаха в предизборната платформа на Манолова. И й дадоха основанието да разгласи: „ Смятам да отвоювам столицата на България ”. И да продължи: „ Ще върна столицата на хората, София не е лява или дясна, ще приема поддръжка от всички ”.
За да затвърди това, Манолова хвърли въдицата с послания в действителност към всички. Първо влезе в риториката на президента Радев, обявявайки че със „ боязън и неистина не се ръководи ”. Също като него обаче не изпадна в елементи нито от какво е страхът, нито каква е лъжата. Погъделичка егото на социалистите като разгласи, че всичките й обществени законопроекти прашясват в Народното събрание. Нищо, че министър председателят Бойко Борисов в детайли й отговори по какъв начин на всяко поискано от нея нещо властта е давала двойно.
Заигра се със Слави Трифонов
като сподели, че резултатите от референдума му ще са й приоритет. И, без значение че излиза от редиците на социалистите, подаде ръка на градската десница, поставяйки отпред на щаба си юриста Никола Вапцаров – потомък на поета, за малко зам.-кмет на наказаната Десислава Иванчева и главното острие против градежите на „ Артекс ”. Истината е, че първите ходове на Манолова загатват за борба тъкмо в жанр Десислава Иванчева на предните локални избори – несъмнено в по-голям мащаб, на по-високо равнище и по-интелигентно. Но все по този начин с една цел – фронт: всички против Фандъкова. На база изгубеното възприятие за правдивост през годините на прехода, на база най-болното място на хората – тормозът от монополите. Помпозната фраза: „ Живея в робовладелския строй на монополисти ”, сигурно ще е измежду най-често изричаните от Манолова слова. Както и театралното: Не мога да дремя, тъй като не съумях да оказа помощ на мнозина…
Сегашната кметица на София обаче към този момент сподели, че няма да остава длъжна Независимо, че постоянно я дефинират като нежна и деликатна,
Фандъкова влезе на галоп в багра
Още в първото си изявление разгласи, че въобще не се опасява от Манолова, че решението й не е непринудено и прочувствено, а резултат от отговорността й към града и хората, тъй като работата за София е „ тичане на дълги дистанции ”. А не от през днешния ден за на следващия ден. В декларираните от Фандъкова предизборни акценти предстоящо липсваха популистки сензации. Тя е реалист, който постоянно следва явен проект. Затова й предстоящо трите съществени цели на четвъртия мандат, за който играе ще са кварталите на София, превръщането на столицата в зелен град и дигитализацията му. Малките улици, междублоковите пространства и паркирането остават големите неудобства за столичани. Затова след огромните поправки на Околовръстното, булеварди и крамвайни трасета разумно следва рестартът на кварталите. Със сигурност в програмата на Фандъкова ще забележим доста пари, заложени за обновлението на дребните улици, за почистването им, за построяването на тротоари и детски площадки. Предвиждат се още 8 нови парка в кварталите, както и довеждане докрай на зеления кръг на столицата. Нещо, което доста ще усъвършенства качеството на въздуха в града.
Фандъкова доста добре знае, че има два казуса, за които ще бъде атакувана по време на акцията: екипът и тегавите поправки на Графа, дали съображение на градската десница да я замерят с тежки изречения още от предходната година. Но самоуверено се изправи и против двата. Вече съобщи, че ще има доста промени както в листата за общински съветници, по този начин и в персоналния й екип, че цялата община ще бъде доста по-отворена за жителите. А що се отнася го Графа: не бяга от отговорност, тъй като няма обвързаности и по нейно гледище планът е спрян.
Арсеналът на двете дами към този момент е явен
Манолова ще свири на тънката струна – възвръщане на изгубеното възприятие за правдивост, Фандъкова ще заложи на сигурното: забележимите резултати, които са доста повече от десетте счупени плочки на Графа.
Но в борбата за София има нещо доста повече от елементарна предизборна конкуренция. 30 години София е дясна. От 17 октомври 1990 година, когато зеленият Александър Каракачанов влезе на „ Московска ” 33, през противоречивия седесар Александър Янчулев, та чак до през днешния ден. Нещо повече – последните 14 години, столицата се ръководи от ГЕРБ. За тези 30 години, през които столичани най-болезнено от цялата страна изживяха всички ужаси на прехода, нито един от безкрайните опити на Българска социалистическа партия да вземе София не се приближи и на крачка от триумфа. Градската десница също гледа София като куче кокал, само че единствено се облизва.
За положително или зло, столицата обаче остава знак на прехода. И през днешния ден, когато въпросът за равносметката на това болно време в политически, стопански и обществен проект, е най-често поставяният въпрос, има основно значение кой ще вземе София. Защото оня, който завоюва, ще има политическото право да каже: на мен хората
гласоподаваха доверие да затворя една 30-годишна страница
да й направя оценката и стартира новия цикъл. Затова и Манолова обиграно тръби: ще извоювам София, по-късно и България. Разбира се, отхвърля да прави партия и назовава това фалшив вест. Но по този начин споделяше единствено преди месец за всички, които я включваха в борбата за столицата.
На пръв взор към днешна дата мнозина считат, че ГЕРБ елементарно може да бъде победена в София. Умората от властта си проличава, патриотите са разпокъсани, Съюз на демократичните сили дели въздействието си върху десните гласоподаватели с куп Костови отрочета. Не липсват политически гадатели, които вещаят, че в името на политическия рестарт на ГЕРБ след Цветанов, Борисов е подготвен да жертва София, както жертва президентския пост, пускайки Цецка Цачева против Радев. Но бъркат. Като държавника, стоял пред последните 30 години най-дълго на кормилото на властта, Борисов доста добре си дава сметка какво значи да загуби София. Още повече, че пътят му стартира от столицата. Тя му е в действителност като дете. Затова няма да жали сили в конкуренцията. И щесе заеме персонално. Той към този момент има опит с вземането на ръчно ръководство на акцията. И в този момент сигурно ще го забележим още веднъж на терен. В София. Джипката му ще пърпори крепко по софийските улици и булеварди. Със сигурност ще застане не веднъж до Фандъкова. Не единствено тъй като тя от години е дясната му ръка. Не единствено тъй като е последовател на визията му за столицата. А тъй като София е и въпрос на чест за ГЕРБ. И освен това – цитаделата, от която зависи в каква посока ще продължи мандатът на ръководещите.
За разлика от останалите градове, където претендентите още се утвърждават и занапред ще заемат позициите си на бойното поле,
в столицата първите сражения към този момент започнаха
При това в заложения в сряда от пленарна зала звук на новия избирателен политически сезон – гласът на жителите против гласа на статуквото, поривът на новото против удобството на остарялото. Въпреки упованията, че ГЕРБ и Фандъкова последни ще разгласят кой ще играе за столицата, ръководещата партия първа съобщи желанията си. Така, както първа се записва за присъединяване в изборите, както първа афишира кандидатите си по места. От една страна – самоуверен ход. Така ГЕРБ декларира, че не се тормози от съперниците и съперниците си. От друга обаче предизборната история на България сочи, че колкото по-рано един претендент съобщи позициите си, толкоз повече удари под кръста и мръсотия върху главата си понася.
Всъщност борбата Фандъкова – Манолова в София въобще не е непредвидена. Напротив. Кандидатирането на двете дами се знае от повече от година, тъй че всеки, който през днешния ден се усеща изненадан, показва по-скоро политическо двуличие.
Неизвестното бе единствено коя кандидатка с каква платформа ще играе и какъв ще е екипът й. И тук обаче изненадите бяха по-малко от прогнозните.
Напълно разумно
Мая Манолова стъпи на огромните си триумфи като омбудсман
– лимитираните права на частните правосъдни реализатори и арбитражите, достиженията против двойните стандарти на храните, изплатените заплати на стотици служащи, извоюваните милиони за майките на децата с увреждания. Фандъкова също заложи на безспорните си достижения през последните не просто 4 години, а цели три мандата: метрото на София, трансформирало се във визитка на столицата, новите булеварди, паркове и площадки, ремонтите на учебни заведения, градежите на детски градинки, икономическият растеж на двумилионния град, в който междинната заплата към този момент е над 1700 лева, а безработицата в границите на статистическата неточност от към 2 на 100.
Не инцидентно, когато Манолова нападна Фандъкова, че в София няма детски градини, кметицата изкусно рапира, че може да й покаже персонално една по една всички 100, както и 8-те нови градежа и плануваните други 9.
И Фандъкова, и Манолова имат забележителен бекграунд от свършени каузи в интерес на хората. И двете могат да се изправят пред гласоподавателите си с намерено лице, тъй като за толкоз години в политиката името им не е забъркано в кавги и злоупотреби. Е, Костинбродската спекулация тежи на съвестта на Манолова, само че пък Борисов самичък я оправда като сподели, че точно по тази причина я е предложил за омбудсман.
Изправянето на две мощни дами една против друга в действителност прави борбата в София най-интересната в цялата страна. Независимо от апокалиптичните етикети, които й поставят: Сталинградска, Пуническа, Ватерло, Рубикон и така нататък
Но никой не споделя - почтена ли ще е тази борба?
Фандъкова се кандидатира първа, само че Манолова сложи разграничителната линия. Като умел герой право в десетката: Топлофикация и хилядите жилени всяка зима от сдружението столичани. Особено в панелните квартали. Като омбудсман, изслушал безчет персонални драми, Манолова чудесно знае, че най-прекия път до сърцето на гласоподавателя е през джоба му. На софиянеца той е зашит за парното. 30 години сметките единствено порастват без да има ясно пояснение къде и за какво отиват парите на хората. Прясно пристигналите изравнителни фактури от по 200-300 лв. като че ли по поръчка се вписаха в предизборната платформа на Манолова. И й дадоха основанието да разгласи: „ Смятам да отвоювам столицата на България ”. И да продължи: „ Ще върна столицата на хората, София не е лява или дясна, ще приема поддръжка от всички ”.
За да затвърди това, Манолова хвърли въдицата с послания в действителност към всички. Първо влезе в риториката на президента Радев, обявявайки че със „ боязън и неистина не се ръководи ”. Също като него обаче не изпадна в елементи нито от какво е страхът, нито каква е лъжата. Погъделичка егото на социалистите като разгласи, че всичките й обществени законопроекти прашясват в Народното събрание. Нищо, че министър председателят Бойко Борисов в детайли й отговори по какъв начин на всяко поискано от нея нещо властта е давала двойно.
Заигра се със Слави Трифонов
като сподели, че резултатите от референдума му ще са й приоритет. И, без значение че излиза от редиците на социалистите, подаде ръка на градската десница, поставяйки отпред на щаба си юриста Никола Вапцаров – потомък на поета, за малко зам.-кмет на наказаната Десислава Иванчева и главното острие против градежите на „ Артекс ”. Истината е, че първите ходове на Манолова загатват за борба тъкмо в жанр Десислава Иванчева на предните локални избори – несъмнено в по-голям мащаб, на по-високо равнище и по-интелигентно. Но все по този начин с една цел – фронт: всички против Фандъкова. На база изгубеното възприятие за правдивост през годините на прехода, на база най-болното място на хората – тормозът от монополите. Помпозната фраза: „ Живея в робовладелския строй на монополисти ”, сигурно ще е измежду най-често изричаните от Манолова слова. Както и театралното: Не мога да дремя, тъй като не съумях да оказа помощ на мнозина…
Сегашната кметица на София обаче към този момент сподели, че няма да остава длъжна Независимо, че постоянно я дефинират като нежна и деликатна,
Фандъкова влезе на галоп в багра
Още в първото си изявление разгласи, че въобще не се опасява от Манолова, че решението й не е непринудено и прочувствено, а резултат от отговорността й към града и хората, тъй като работата за София е „ тичане на дълги дистанции ”. А не от през днешния ден за на следващия ден. В декларираните от Фандъкова предизборни акценти предстоящо липсваха популистки сензации. Тя е реалист, който постоянно следва явен проект. Затова й предстоящо трите съществени цели на четвъртия мандат, за който играе ще са кварталите на София, превръщането на столицата в зелен град и дигитализацията му. Малките улици, междублоковите пространства и паркирането остават големите неудобства за столичани. Затова след огромните поправки на Околовръстното, булеварди и крамвайни трасета разумно следва рестартът на кварталите. Със сигурност в програмата на Фандъкова ще забележим доста пари, заложени за обновлението на дребните улици, за почистването им, за построяването на тротоари и детски площадки. Предвиждат се още 8 нови парка в кварталите, както и довеждане докрай на зеления кръг на столицата. Нещо, което доста ще усъвършенства качеството на въздуха в града.
Фандъкова доста добре знае, че има два казуса, за които ще бъде атакувана по време на акцията: екипът и тегавите поправки на Графа, дали съображение на градската десница да я замерят с тежки изречения още от предходната година. Но самоуверено се изправи и против двата. Вече съобщи, че ще има доста промени както в листата за общински съветници, по този начин и в персоналния й екип, че цялата община ще бъде доста по-отворена за жителите. А що се отнася го Графа: не бяга от отговорност, тъй като няма обвързаности и по нейно гледище планът е спрян.
Арсеналът на двете дами към този момент е явен
Манолова ще свири на тънката струна – възвръщане на изгубеното възприятие за правдивост, Фандъкова ще заложи на сигурното: забележимите резултати, които са доста повече от десетте счупени плочки на Графа.
Но в борбата за София има нещо доста повече от елементарна предизборна конкуренция. 30 години София е дясна. От 17 октомври 1990 година, когато зеленият Александър Каракачанов влезе на „ Московска ” 33, през противоречивия седесар Александър Янчулев, та чак до през днешния ден. Нещо повече – последните 14 години, столицата се ръководи от ГЕРБ. За тези 30 години, през които столичани най-болезнено от цялата страна изживяха всички ужаси на прехода, нито един от безкрайните опити на Българска социалистическа партия да вземе София не се приближи и на крачка от триумфа. Градската десница също гледа София като куче кокал, само че единствено се облизва.
За положително или зло, столицата обаче остава знак на прехода. И през днешния ден, когато въпросът за равносметката на това болно време в политически, стопански и обществен проект, е най-често поставяният въпрос, има основно значение кой ще вземе София. Защото оня, който завоюва, ще има политическото право да каже: на мен хората
гласоподаваха доверие да затворя една 30-годишна страница
да й направя оценката и стартира новия цикъл. Затова и Манолова обиграно тръби: ще извоювам София, по-късно и България. Разбира се, отхвърля да прави партия и назовава това фалшив вест. Но по този начин споделяше единствено преди месец за всички, които я включваха в борбата за столицата.
На пръв взор към днешна дата мнозина считат, че ГЕРБ елементарно може да бъде победена в София. Умората от властта си проличава, патриотите са разпокъсани, Съюз на демократичните сили дели въздействието си върху десните гласоподаватели с куп Костови отрочета. Не липсват политически гадатели, които вещаят, че в името на политическия рестарт на ГЕРБ след Цветанов, Борисов е подготвен да жертва София, както жертва президентския пост, пускайки Цецка Цачева против Радев. Но бъркат. Като държавника, стоял пред последните 30 години най-дълго на кормилото на властта, Борисов доста добре си дава сметка какво значи да загуби София. Още повече, че пътят му стартира от столицата. Тя му е в действителност като дете. Затова няма да жали сили в конкуренцията. И щесе заеме персонално. Той към този момент има опит с вземането на ръчно ръководство на акцията. И в този момент сигурно ще го забележим още веднъж на терен. В София. Джипката му ще пърпори крепко по софийските улици и булеварди. Със сигурност ще застане не веднъж до Фандъкова. Не единствено тъй като тя от години е дясната му ръка. Не единствено тъй като е последовател на визията му за столицата. А тъй като София е и въпрос на чест за ГЕРБ. И освен това – цитаделата, от която зависи в каква посока ще продължи мандатът на ръководещите.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ