Разрешават поредния мол, паркинг или барПреди десет години на тази

...
Разрешават поредния мол, паркинг или барПреди десет години на тази
Коментари Харесай

За Коста Павлов и забравата

Разрешават следващия мол, паркинг или бар


Преди 10 години на тази дата, ни напусна Константин Павлов. Тревожната му душа както множеството велики българи, пое по пътя на забвението… Бях сред малцината привилегировани, които допускаше до себе си. Той беше непонятен, когато бе забраняван… “Ужасна беше тоталитарната възбрана за публикуване; възприятие за пожизнен затвор; подозрението дали живееш измежду хора и дали си човек; чувството, че запълваш единствено с плътта си някаква патологична пауза на човешкото развиване. ” (К.П.)

Коста бе пленник на времето… Преди към три години, към момента живите другари на Константин Павлов, се потърсихме и поехме самодейност за слагане на паметна плоча на дома на поета, който би бил горделивост за всяка нация. (Защото страната не го направи.) Няма да описвам през какви унижения трябваше да минем, при изискване, че категорично декларирахме, че всички разноски поемаме ние. Бе отритнат план на акад. Св. Русев и проф. Е. Попов… Няма да изтъквам обяснението на демократичните културтрегери… Големите наведоха глави… Изготвиха втори план, с цел да чуят похвалата, че този бил по общоприетите правила?! На 8 декември 2017 година многострадалното ни предложение, бе импортирано в общината. Оставаше единствено едно повдигане на ръка от софийските съветници. От тогава чакаме… И те чакат… Явно да се откажем, тъй като на никого от нас не минава през разум да даде. И когато си разгадаем да попитаме, какво става, ни изясняват какъв брой измъчените съветници са претрупани с работа? Как, да вземем за пример бензиностанцията, следващия мол, паркинг, бар или кафене, са доста по-важни от…???! Дали тези хора въобще знаят кой е Константин Павлов? А може би, с цел да не губят сили и време, ще изчакат да си отидат и други от листата, та с едно гласоподаване да одобрят всички паметни плочи. А по какъв начин пъргаво и под строй гласоподават, когато би трябвало да разрушават монументи.

Искам да викам! “Най-страшният зов. Най-страшният зов е да онемееш ” (К.П.) Прав си Коста. Това е демокрацията.

(Със съкращения от Фейсбук)

Източник: trud.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР