Френско издание сочи Прокопиев сред знаковите олигарси на прехода
Разпадането на Съветския съюз: от властта на апаратчиците до диктата на олигарсите
Периодът на дълбока рецесия при започване на 90-те години на ХХ век се трансформира в основополагащият миг за натрупването на благосъстоянието на множеството милиардери в страните от някогашния Източен блок. Докато разпадането на Съветския съюз хвърли голямото болшинство от популацията в огромна рецесия, шепа добре позициониране хора натрупаха прекалено персонално благосъстояние.
Произходът на рекордния брой милиардери
1996 година Цялата територия на някогашния Съветски съюз минава през невиждана рецесия. Преходът към капитализъм донесе своя дял от преоткрити свободи, само че и от разочарования. Навсякъде избухна беднотия, неравенството се усили, показателят на Джини набъбна приблизително с девет пункта, а междинната дълготрайност на живота понижа приблизително с повече от четири години. Същата година фамозните “седем банкери ” се поздравиха във “Файненшъл таймс ” за това, че управляват повече от половината от стопанската система на страната. Ако това изказване е било пресилено, то 90-те години на ХХ век в действителност бележат раждането на олигархията в Източна Европа.
В публикация за American Economic Review от 2016 година Даниел Трейсман демонстрира, че Русия към този момент е част от определен клуб от страни с извънредно огромен брой милиардери. Що се отнася до произхода на тази специфичност на съветската стопанска система, Трейсман написа: “Често се счита, че Русия е основала своите милиардери по време на приватизацията през 90-те години на ХХ век. Това е правилно за първата вълна милиардери и остава правилно за доста от най-големите благосъстояния през днешния ден. ” През 2015 година от 88-те милиардери в Русия 34 са придобили благосъстоянието си непосредствено от огромните приватизации през 90-те години на предишния век.
Приватизацията се прави на оптималната скорост
През 1991 година Борис Елцин поверява ръководството на приватизационните интервенции на Анатолий Чубайс. Той ги управлява посредством неправителствена организация - Руски приватизационен център, който прави продажбата на национализирани компании в тясно съдействие с МВФ и Световната банка. Приватизацията приема две поредни форми, като и двете водят до централизация на собствеността на огромни предприятия в няколко индивида.
Първата вълна се реализира посредством издаване на ваучери - купони на стойност 10 000 рубли, които се раздават на популацията и му разрешават да придобие акции в приватизираните предприятия. Този способ трябваше да сътвори известно и необятно публикувано акционерно присъединяване измежду популацията. Тъй като обаче тези ваучери можеха да се трансферират свободно, а болшинството от популацията нямаше нито време, нито подготовка да се занимава с ръководство на портфейли, огромен брой ваучери бяха или изкупени назад за жълти стотинки в обстановка на рецесия, или блокирани от мениджърите, които трябваше да ги разпределят.
Втората вълна стартира през 1994-95 година, като тук методът е намерено непокътнат за елита. Акциите на сдружения от стратегически браншове като енергетиката, превоза и връзките бяха продадени на търг на дребна група вложители. Под натиска на интернационалните институции за бърза приватизация и с цел да освободи пространство за маневриране за погашение на раздутия недостиг, държавното управление започва стратегия “дълг против благосъстоятелност ”. Банките отпускат заеми на страната, обезпечени с акции на стратегически компании. Правителството обаче знае, че не е в положение да изплати заемите и по тази причина акциите се прехвърлят дефинитивно на банките на цени, надалеч по-ниски от пазарната им стойност.
По този метод двете талази на приватизация водят до централизация на стратегическите браншове в ръцете на няколко индивида, които се конкурират яростно.
Адското начало на великите олигарси
38% от акциите на Норилск-Никел, днешният водач на пазара на никел, са закупени посредством системата “дълг против акции ” за едвам няколкостотин милиона $, макар че годишният му оборот е към 3 милиарда. Тази евтина приватизация е един от основополагащите моменти за положението на Михаил Прохоров, заемащ 148-мо място по благосъстояние в света през 2021 година съгласно Bloomberg и покупател на минната компания през 1995 година
В този интервал Прохоров е обвързван с Владимир Потанин в компанията Interos. По-късно двамата олигарси се причисляват към борда на Onexim, една от най-големите частни банки през 90-те години. Много от тези контракти са контрактувани авансово, посредством игра на въздействие, която подсигурява на Onexim цени, надалеч от действителната стойност на оповестените за продажба компании, и която отхвърля офертите на конкуренцията даже от време на време да са по-високи. Заместник министър-председател от 1996 година до 1997 година, Потанин и до през днешния ден остава един от най-големите съветски милиардери.
Феномен, който съществува и в някогашния Източен блок
Подобни талази на приватизация доведоха до сходни феномени на замогване в доста страни от някогашния руски блок, което докара до появяването на познатите ни през днешния ден олигарси. В България вълните на приватизация стартират през 1997 година, инициирани от държавното управление, ръководено от тогавашния министър-председател Иван Костов. В този интервал най-стратегическите браншове на страната минават в ръцете на зараждащия се частен бранш. Като цяло продажбата на съвсем 50 % от държавните предприятия в България донесе на страната 3 милиарда $, макар че някогашният основен прокурор на страната Никола Филчев обществено съобщи, че цената на тези приватизирани активи е трябвало да бъде 30 милиарда $. Този интервал докара до голямо обогатяване на Иво Прокопиев, един от най-известните олигарси в страната, който оглавява Групата Капитал. Иво Прокопиев, който има в пресата повече от 25 издания, употребява медийното си въздействие, с цел да скрие част от хипотетичните си злоупотреби, както в тази ситуация със замърсяването, обвързвано с минната група „ Каолин ”, добита през 1999 година при неразбираеми условия.
Михал Соловьов, най-богатият човек в Полша през 2019 година и 2020 година, е натрупал положението си с придобиването на държавния колос в химическата индустрия Dwory, който се трансформира в Synthos. От украинска страна Ринат Ахметов, считан за най-богатия олигарх в страната, който в този момент е упрекнат в корупция, също натрупва положението си през този интервал посредством придобиване на стоманодобивни и енергийни конгломерати. През 90-те години неговият сътрудник Брагин е погубен при бомбен атентат, а самият той е упрекнат в ликвидиране и в оказване на напън върху съперниците си от страна на полицията. Дясна ръка на Брагин, Ахметов възвръща позициите си и стартира възхода си.
Статията на Френското издание “Economie Matin ” може да видите
Периодът на дълбока рецесия при започване на 90-те години на ХХ век се трансформира в основополагащият миг за натрупването на благосъстоянието на множеството милиардери в страните от някогашния Източен блок. Докато разпадането на Съветския съюз хвърли голямото болшинство от популацията в огромна рецесия, шепа добре позициониране хора натрупаха прекалено персонално благосъстояние. Произходът на рекордния брой милиардери
1996 година Цялата територия на някогашния Съветски съюз минава през невиждана рецесия. Преходът към капитализъм донесе своя дял от преоткрити свободи, само че и от разочарования. Навсякъде избухна беднотия, неравенството се усили, показателят на Джини набъбна приблизително с девет пункта, а междинната дълготрайност на живота понижа приблизително с повече от четири години. Същата година фамозните “седем банкери ” се поздравиха във “Файненшъл таймс ” за това, че управляват повече от половината от стопанската система на страната. Ако това изказване е било пресилено, то 90-те години на ХХ век в действителност бележат раждането на олигархията в Източна Европа.
В публикация за American Economic Review от 2016 година Даниел Трейсман демонстрира, че Русия към този момент е част от определен клуб от страни с извънредно огромен брой милиардери. Що се отнася до произхода на тази специфичност на съветската стопанска система, Трейсман написа: “Често се счита, че Русия е основала своите милиардери по време на приватизацията през 90-те години на ХХ век. Това е правилно за първата вълна милиардери и остава правилно за доста от най-големите благосъстояния през днешния ден. ” През 2015 година от 88-те милиардери в Русия 34 са придобили благосъстоянието си непосредствено от огромните приватизации през 90-те години на предишния век.
Приватизацията се прави на оптималната скорост
През 1991 година Борис Елцин поверява ръководството на приватизационните интервенции на Анатолий Чубайс. Той ги управлява посредством неправителствена организация - Руски приватизационен център, който прави продажбата на национализирани компании в тясно съдействие с МВФ и Световната банка. Приватизацията приема две поредни форми, като и двете водят до централизация на собствеността на огромни предприятия в няколко индивида.
Първата вълна се реализира посредством издаване на ваучери - купони на стойност 10 000 рубли, които се раздават на популацията и му разрешават да придобие акции в приватизираните предприятия. Този способ трябваше да сътвори известно и необятно публикувано акционерно присъединяване измежду популацията. Тъй като обаче тези ваучери можеха да се трансферират свободно, а болшинството от популацията нямаше нито време, нито подготовка да се занимава с ръководство на портфейли, огромен брой ваучери бяха или изкупени назад за жълти стотинки в обстановка на рецесия, или блокирани от мениджърите, които трябваше да ги разпределят.
Втората вълна стартира през 1994-95 година, като тук методът е намерено непокътнат за елита. Акциите на сдружения от стратегически браншове като енергетиката, превоза и връзките бяха продадени на търг на дребна група вложители. Под натиска на интернационалните институции за бърза приватизация и с цел да освободи пространство за маневриране за погашение на раздутия недостиг, държавното управление започва стратегия “дълг против благосъстоятелност ”. Банките отпускат заеми на страната, обезпечени с акции на стратегически компании. Правителството обаче знае, че не е в положение да изплати заемите и по тази причина акциите се прехвърлят дефинитивно на банките на цени, надалеч по-ниски от пазарната им стойност.
По този метод двете талази на приватизация водят до централизация на стратегическите браншове в ръцете на няколко индивида, които се конкурират яростно.
Адското начало на великите олигарси
38% от акциите на Норилск-Никел, днешният водач на пазара на никел, са закупени посредством системата “дълг против акции ” за едвам няколкостотин милиона $, макар че годишният му оборот е към 3 милиарда. Тази евтина приватизация е един от основополагащите моменти за положението на Михаил Прохоров, заемащ 148-мо място по благосъстояние в света през 2021 година съгласно Bloomberg и покупател на минната компания през 1995 година
В този интервал Прохоров е обвързван с Владимир Потанин в компанията Interos. По-късно двамата олигарси се причисляват към борда на Onexim, една от най-големите частни банки през 90-те години. Много от тези контракти са контрактувани авансово, посредством игра на въздействие, която подсигурява на Onexim цени, надалеч от действителната стойност на оповестените за продажба компании, и която отхвърля офертите на конкуренцията даже от време на време да са по-високи. Заместник министър-председател от 1996 година до 1997 година, Потанин и до през днешния ден остава един от най-големите съветски милиардери.
Феномен, който съществува и в някогашния Източен блок
Подобни талази на приватизация доведоха до сходни феномени на замогване в доста страни от някогашния руски блок, което докара до появяването на познатите ни през днешния ден олигарси. В България вълните на приватизация стартират през 1997 година, инициирани от държавното управление, ръководено от тогавашния министър-председател Иван Костов. В този интервал най-стратегическите браншове на страната минават в ръцете на зараждащия се частен бранш. Като цяло продажбата на съвсем 50 % от държавните предприятия в България донесе на страната 3 милиарда $, макар че някогашният основен прокурор на страната Никола Филчев обществено съобщи, че цената на тези приватизирани активи е трябвало да бъде 30 милиарда $. Този интервал докара до голямо обогатяване на Иво Прокопиев, един от най-известните олигарси в страната, който оглавява Групата Капитал. Иво Прокопиев, който има в пресата повече от 25 издания, употребява медийното си въздействие, с цел да скрие част от хипотетичните си злоупотреби, както в тази ситуация със замърсяването, обвързвано с минната група „ Каолин ”, добита през 1999 година при неразбираеми условия.
Михал Соловьов, най-богатият човек в Полша през 2019 година и 2020 година, е натрупал положението си с придобиването на държавния колос в химическата индустрия Dwory, който се трансформира в Synthos. От украинска страна Ринат Ахметов, считан за най-богатия олигарх в страната, който в този момент е упрекнат в корупция, също натрупва положението си през този интервал посредством придобиване на стоманодобивни и енергийни конгломерати. През 90-те години неговият сътрудник Брагин е погубен при бомбен атентат, а самият той е упрекнат в ликвидиране и в оказване на напън върху съперниците си от страна на полицията. Дясна ръка на Брагин, Ахметов възвръща позициите си и стартира възхода си.
Статията на Френското издание “Economie Matin ” може да видите
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ