Ето Защо Православни И Католици Не Празнуват Великден На Една Дата!
Разликата в датите за празнуването е, че във връзка с Великден православните не престават да се управляват прецизно от Юлианския календар, който през днешния ден към този момент се изпреварва с 13 дни от поправения Григорианския календар
Тази година Великден за католици и за православни се разминава с повече от месец. Католиците честваха Възкресение Христово на 27 март, до момента в който православните ще си кажат " Христос Воскресе " на 1 май. Резонен е въпросът за какво това е по този начин?
Проблемът с определянето на деня за честването на Възкресение Христово е един от най-древните в църковната история. Новият завет не ни е оставил съответни дати за най-важните събития от земния живот на Иисус Христос. Това е напълно обяснимо на фона на посланията, които ни изпраща то - а точно, че с раждането на Христос Бог влиза в човешката история, а с него и вечността на Божието царство.
В ранната черква нямало и непосредствена нужда от припомняне на събитията от живота на Христос на избрани дати, защото споменът за тях бил жив. С течение на времето църквата се разраствала, от ден на ден нови хора се присъединявали към нея и празниците зародили естествено - като непрекъсната и жива проповед за свещените събития.
Липсата на дати в новозаветните текстове довежда до разнообразни практики на празнуване, което в един миг се оказало тестване за християнското единение. В първите близо осем века след основаването на църквата въпросът за празнуването на християнската Пасха - Възкресението Христово, бил изключително настоящ. Различните църкви отбелязвали Възкресение на разнообразни дати, като всяка имала своето съображение за това, а изчисленията се правили въз основата на юдейската Пасха.
Всъщност юдейската Пасха е отправната точка за християнската Пасха, защото последните дни от земния живот на Христос съответстват с нея. Юдейският празник Пасха (Песах) е открит в Стария завет в памет на избавянето на еврейския народ от египетското иго. Това съвпадане не е инцидентно, а е надълбоко алегорично: в случай че преди епохи Бог е избавил определения народ от египетско иго и го е отвел в обетованата земя, то в този момент Той освобождава цялото човечество от робството на прегрешението и гибелта.
Затова постоянно празникът Възкресение Христово се назовава Пасха Христова или просто Пасха, като в античната черква Страстната седмица (седмицата преди Възкресение) се наричала Кръстна Пасха, а Светлата седмица (седмицата след Възкресението) Възкресна Пасха.
Самите юдеи отбелязвали празника от 15 до 21 ден на месец нисан съгласно лунния календар, който употребили. Датата зависела и от естествени феномени, които следила юдейската община в свещения град Йерусалим. Първоначално християните се съобразявали с юдейското пресмятане за дните на празнуването на Пасха. После обаче подложили на подозрение юдейските калкулации, появили се няколко обичаи и зародили несъгласия.
По-сериозни проблеми на църквата създавал фактът, че мнозина християни взели участие в юдейските тържества, като по този метод размивали разликите сред двете учения. Това наложило вземането на ограничения. Веднага след признаването на християнството от Римската империя, почнало уеднаквяването на празнуването. С датата на Великден се занимали участниците в Първия космополитен събор в град Никея през 325 година
Съборът решил християнската Пасха да се чества в първия неделен ден след първото пълнолуние след пролетното равноденствие (астрономически то се случва на 21 март, а един път на няколко години - на 22 март), само че да не се чества преди или дружно с юдейската Пасха. Аргументът за това бил, тъй като Иисус Христос е възкръснал „ сутринта рано в първия ден на седмицата “, т.е. в първия ден след юдейския седми ден, който е съботата.
Така Великден почнал да се дефинира съгласно лунния календар, само че този календар не съвпадал със слънчевия (Юлианския), който християните в Римската империя употребили и това станало основната причина за тази пъргавина (променливост) на датите на Пасха.
Единството в празнуването не било реализирано незабавно. Споровете траяли още няколко века. Поредният огромен спор зародил след календарната промяна на папа Григорий ХІІІ, който на 24 февруари 1582 година въвел Григорианския календар за да поправи грешките, насъбрани от Юлианския календар. Едно от нещата, които прави Григорианският календар, е да извади 10 дни от настоящия календар.
Така с папска була от октомври 1582 година били извадени тези 10 дни, с които съгласно изчисленията актуалната дата се разминавала с астрономическото време и след 4 октомври 1582 година идващият ден станал 15 октомври. Промяната незабавно приели в Италия, Полша, Португалия и Испания, последвали ги и други страни, в които римокатолицизмът бил главно вероизповедание. Протестантските страни не бързали да създадат тази промяна.
Източноправославните страни почнали да ползват промяната едвам при започване на ХХ в., като за образец България трансформира своя цивилен календар чак през 1916 година, до момента в който българската черква продължава да си служи с Юлианския. През 1968 година и нашата черква приема в богослужението си поправения Юлиански календар, който се разграничава от Григорианския по това, че резервира остарялата пасхалия (начина за определянето на деня на Пасха).
Самата формула за установяване датата на Великден в западната и източната черква е идентична. Правилото за установяване датата на Великден е: първата неделя след първото пълнолуние след пролетното равноденствие, като пасхалистите още от древността са считали, че пролетното равноденствие настава на 20 против 21 март.
Разликата сред римокатолици и православни, която се следи в датите за празнуването на Възкресение Христово, е, че във връзка с Великден православните не престават да се управляват прецизно от Юлианския календар, който през днешния ден към този момент се изпреварва с 13 дни от поправения Григорианския календар. В този смисъл, когато по Григорианския календар настъпи равноденствието 20 против 21 март, по Юлианския към този момент е 4 април. На тези две дати Луната се намира в разнообразни етапи, защото 13 дни са почти половин месец. Православният Изток изчаква първото пълнолуние след 4 април и не се интересува от пълнолуние преди 4 април.
Православните църкви не са склонни да създадат отстъпки по въпроса за определянето на Пасха, тъй като съгласно изчисленията на католиците Пасхата може да се случи в един ден с юдейската или даже да я изпревари. Наблюдава се назад придвижване - от страна на католиците към православните.
Например, преди три години (през 2013-а) за първи път католиците по Св. земя - в Израел, Палестина, Йордания, Кипър, честваха Великден с православните. Изключение беше единствено Йерусалим поради множеството западни поклонници, които желаеха да честват дружно със своите сънародници.
Чудото със слизането на Благодатния огън се уважава единствено от православния свят. То се случва в събота (преди Възкресение) към 12 ч. на входа на Божи гроб в Йерусалим. Страните, в които огънят се придвижва със аероплан, са България, Гърция, Грузия, Русия и други православни страни./ epicenter.bg
Тази година Великден за католици и за православни се разминава с повече от месец. Католиците честваха Възкресение Христово на 27 март, до момента в който православните ще си кажат " Христос Воскресе " на 1 май. Резонен е въпросът за какво това е по този начин?
Проблемът с определянето на деня за честването на Възкресение Христово е един от най-древните в църковната история. Новият завет не ни е оставил съответни дати за най-важните събития от земния живот на Иисус Христос. Това е напълно обяснимо на фона на посланията, които ни изпраща то - а точно, че с раждането на Христос Бог влиза в човешката история, а с него и вечността на Божието царство.
В ранната черква нямало и непосредствена нужда от припомняне на събитията от живота на Христос на избрани дати, защото споменът за тях бил жив. С течение на времето църквата се разраствала, от ден на ден нови хора се присъединявали към нея и празниците зародили естествено - като непрекъсната и жива проповед за свещените събития.
Липсата на дати в новозаветните текстове довежда до разнообразни практики на празнуване, което в един миг се оказало тестване за християнското единение. В първите близо осем века след основаването на църквата въпросът за празнуването на християнската Пасха - Възкресението Христово, бил изключително настоящ. Различните църкви отбелязвали Възкресение на разнообразни дати, като всяка имала своето съображение за това, а изчисленията се правили въз основата на юдейската Пасха.
Всъщност юдейската Пасха е отправната точка за християнската Пасха, защото последните дни от земния живот на Христос съответстват с нея. Юдейският празник Пасха (Песах) е открит в Стария завет в памет на избавянето на еврейския народ от египетското иго. Това съвпадане не е инцидентно, а е надълбоко алегорично: в случай че преди епохи Бог е избавил определения народ от египетско иго и го е отвел в обетованата земя, то в този момент Той освобождава цялото човечество от робството на прегрешението и гибелта.
Затова постоянно празникът Възкресение Христово се назовава Пасха Христова или просто Пасха, като в античната черква Страстната седмица (седмицата преди Възкресение) се наричала Кръстна Пасха, а Светлата седмица (седмицата след Възкресението) Възкресна Пасха.
Самите юдеи отбелязвали празника от 15 до 21 ден на месец нисан съгласно лунния календар, който употребили. Датата зависела и от естествени феномени, които следила юдейската община в свещения град Йерусалим. Първоначално християните се съобразявали с юдейското пресмятане за дните на празнуването на Пасха. После обаче подложили на подозрение юдейските калкулации, появили се няколко обичаи и зародили несъгласия.
По-сериозни проблеми на църквата създавал фактът, че мнозина християни взели участие в юдейските тържества, като по този метод размивали разликите сред двете учения. Това наложило вземането на ограничения. Веднага след признаването на християнството от Римската империя, почнало уеднаквяването на празнуването. С датата на Великден се занимали участниците в Първия космополитен събор в град Никея през 325 година
Съборът решил християнската Пасха да се чества в първия неделен ден след първото пълнолуние след пролетното равноденствие (астрономически то се случва на 21 март, а един път на няколко години - на 22 март), само че да не се чества преди или дружно с юдейската Пасха. Аргументът за това бил, тъй като Иисус Христос е възкръснал „ сутринта рано в първия ден на седмицата “, т.е. в първия ден след юдейския седми ден, който е съботата.
Така Великден почнал да се дефинира съгласно лунния календар, само че този календар не съвпадал със слънчевия (Юлианския), който християните в Римската империя употребили и това станало основната причина за тази пъргавина (променливост) на датите на Пасха.
Единството в празнуването не било реализирано незабавно. Споровете траяли още няколко века. Поредният огромен спор зародил след календарната промяна на папа Григорий ХІІІ, който на 24 февруари 1582 година въвел Григорианския календар за да поправи грешките, насъбрани от Юлианския календар. Едно от нещата, които прави Григорианският календар, е да извади 10 дни от настоящия календар.
Така с папска була от октомври 1582 година били извадени тези 10 дни, с които съгласно изчисленията актуалната дата се разминавала с астрономическото време и след 4 октомври 1582 година идващият ден станал 15 октомври. Промяната незабавно приели в Италия, Полша, Португалия и Испания, последвали ги и други страни, в които римокатолицизмът бил главно вероизповедание. Протестантските страни не бързали да създадат тази промяна.
Източноправославните страни почнали да ползват промяната едвам при започване на ХХ в., като за образец България трансформира своя цивилен календар чак през 1916 година, до момента в който българската черква продължава да си служи с Юлианския. През 1968 година и нашата черква приема в богослужението си поправения Юлиански календар, който се разграничава от Григорианския по това, че резервира остарялата пасхалия (начина за определянето на деня на Пасха).
Самата формула за установяване датата на Великден в западната и източната черква е идентична. Правилото за установяване датата на Великден е: първата неделя след първото пълнолуние след пролетното равноденствие, като пасхалистите още от древността са считали, че пролетното равноденствие настава на 20 против 21 март.
Разликата сред римокатолици и православни, която се следи в датите за празнуването на Възкресение Христово, е, че във връзка с Великден православните не престават да се управляват прецизно от Юлианския календар, който през днешния ден към този момент се изпреварва с 13 дни от поправения Григорианския календар. В този смисъл, когато по Григорианския календар настъпи равноденствието 20 против 21 март, по Юлианския към този момент е 4 април. На тези две дати Луната се намира в разнообразни етапи, защото 13 дни са почти половин месец. Православният Изток изчаква първото пълнолуние след 4 април и не се интересува от пълнолуние преди 4 април.
Православните църкви не са склонни да създадат отстъпки по въпроса за определянето на Пасха, тъй като съгласно изчисленията на католиците Пасхата може да се случи в един ден с юдейската или даже да я изпревари. Наблюдава се назад придвижване - от страна на католиците към православните.
Например, преди три години (през 2013-а) за първи път католиците по Св. земя - в Израел, Палестина, Йордания, Кипър, честваха Великден с православните. Изключение беше единствено Йерусалим поради множеството западни поклонници, които желаеха да честват дружно със своите сънародници.
Чудото със слизането на Благодатния огън се уважава единствено от православния свят. То се случва в събота (преди Възкресение) към 12 ч. на входа на Божи гроб в Йерусалим. Страните, в които огънят се придвижва със аероплан, са България, Гърция, Грузия, Русия и други православни страни./ epicenter.bg
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ