Д-р Петър Кътев: Горещините събуждат колита
Различни патогени нападат червата, лекуването би трябвало да е под непоколебим лекарски надзор
Казват, че времето лекува всичко, само че дали това в действителност е правилно? Много хора с повечко житейски опит, както и тези, претърпели безчет перипети, може би не са съгласни с това изказване. Времето може и да заличава мемоари, само че страстта от тях постоянно остава скрита някъде дълбоко. И точно тя ни подсказва за скритата заплаха. Жалко единствено, че на тази " вътрешен глас " малко от нас разчитат и си мислят, че щом някое прекарване е останало в историята и незадълбочено го помним, то няма да се повтори. Е, става известно, че това не е по този начин. Просто отводът да научиш, както и връщането към старите порочни порядки щом заплахата отмине, са най-върлият подбудител на повторенията на събитията в живота. Ето за какво мнозина от време на време имат неприятни прекарвания, сходни на тези от предишното. Най-вече от здравен темперамент.
-->
От години насам тематиката за климата и здравето е много настояща. Повечето хора сами се убедиха във връзката посред им, само че това не се оказа задоволително, с цел да променим мисленето и държанието. Едно от многото изследвания в региона на климатичните промени и тяхното въздействие върху здравословното положение на хората потвърждава, че горещините са свързани с обострянето на възпалителните болести, засягащи стомашно-чревния тракт. Изследователите допускат, че това се дължи на резултата от жегите върху патогените, променяйки бактериалния напредък. Последващият стрес, който се провокира, рефлектира върху тялото и се получава обостряне на стомашните проблеми. Процесът при изменението на патогенното държание, а оттова и на по-късната поява на симптоматика, се дължи точно на смяната във времевия интервал, нужен на патогените да се развият.
Като цяло всяка атмосферна смяна въздейства на тонуса и общото положение на организма. При хората, които страдат от хронични болести, чувството при обострянето на клиниката е много по-тежко. Едно от болесттите, които не дават успокоение изключително през топлите дни, е улцерозният колит. Това е болест на храносмилателната система, която се характеризира със мощно инфектиране, водещо до разраняване и язви на дебелото черво.
Към момента има много разнопосочни теории по отношение на повода за появяването на улцерозния колит, защото при страдащите се следи редом нарушаване на имунната система. За тях обаче към момента не е ясно дали са причина или разследване на колита. Ясното досега е, че имунната система реагира по отношение на бактериите в стомашно-чревния тракт по погрешен метод.
Безспорно улцерозният колит е една от тежките хорнични диагнози, защото поразявайки храносмилателната система неизбежно стартира след време да рефлектира и върху други органи и процеси в организма. И въпреки до наскоро да се считаше, че заболяването няма бактериален съставен елемент, тъй като бактериите не виреели в киселинната среда на стомаха, се оказва, че това изобщо не е по този начин.
Едно от доказателствата, разрушили тази доктрина, е появяването на инфекциозния сътрудник Helicobacter pylori, който е виновен за редица стомашни болести. От друга страна самият факт, че безчет бактерии могат да причинят гастрит, а милиарди такива населяват дебелото черво, то няма по какъв начин някои от вариантите да не са виновни за появяването на чревното инфектиране и неговата дълготрайност.
Улцерозният колит също е диагноза, обвързвана с патогенна инвазия в организма и по-конкретно с нейното несвоевременно лекуване. Всяко положение от заразен темперамент, което не е третирано в границите на някакъв допустим времеви интервал, в даден миг прераства в диагноза.
Така на процедура се потвърждава, че възпалителното заболяване на червата е с патологичен генезис. Например доста внимание е обърнато на ролята на Mycobacteria при заболяването на Крон, а избран подтип на Escherichia coli се свързва с колита и другите му форми. Наличието на Shigella, Salmonella и Yersinia, в това число и секретираните от тях отрови пък се дефинира за една от главните аргументи за улцерозния колит, до момента в който токсинът от Clostridium difficile се свързва с обостряне на болестта.
Тъй като E. coli е преобладаващият аеробен грам-отрицателен тип при чревната флора, доста повече внимание се обръща на неговите подтипове. Освен коменсалните варианти, избрани типове имат мощно вирулентни свойства. Например диарийните подтипове на E. Coli принадлежат към тях, показвайки свойства като прилепване към чревната лигавица, произвеждане на ентеротоксини и цитотоксини, последвани от тъканна инвазия.
Различават се няколко съществени категории на E. Coli, причинияващи диариен признак: ентеротоксигенни, ентеропатогенни, ентерохеморагични, ентероагрегативни, дифузно адхерентни и ентероинвазивни.
Ентероинвазивната зараза, провокирана от Escherichia coli, се разграничава като клиника от шигелозата, само че по никакъв начин не протича леко. При нея има диариен синдром, комбиниран с висока температура. Две положения, които единствено по себе си могат да доведат до тежка дехидратация на организма и даже да го слагат в риск. Тук се следи превъзмогване на стомашната киселинна преграда от патогените, което им позвлява да доближат до тънките вътрешности, след което стартира увреждането на чревния епител.
Особеното при ентероинвазивните варианти на E.coli, е че те създават адхезинови протеини, чрез които се свързват и проникват в чревните кафези. Те поразяват чревния епител, което провокира инфектиране и респективно разраняване на лигавицата. Също по този начин се следи характерното вътреклетъчно размножаване, което пък е причина за тежък ентерит със мощно изразен инфекциозен развой. Когато той е подобен, се прави разумният извод, че инфекцията е дълбока, което пък е причина за задълбочаване и провокиране на други диагнози. Така на процедура може да каже, че улцерозният колит е разследване на инфекциозни процеси в стомашно-чревния тракт, които не са овладяни или пък не са изцяло излекувани. Извод, който може да се поддържа от потвърденото увреждане на метаболизма на епителните кафези.
От друга страна анаеробните бактерии при дебелото черво са способни да разграждат погълнатите въглехидрати и протеини посредством процеса на ферментация до късоверижни мастни киселини, които са главният източник на сила за колоноцитите (клетки на дебелото черво). Дефицитът на тази сила, резултат от зараза, провокира появяването на колит. Свръхпродукцията пък на сероводород при страдащите от улцерозната форма е токсична за чревната лигавица, което в допълнение утежнява положението.
Поради приликата си с други диагнози от време на време улцерозният колит е сложен за диагностициране. Неговата клиника прилича тази на други типове колити и болести на тънките вътрешности, както и на заболяването на Крон. Последната обаче може да порази и други елементи от храносмилателния тракт като хранопровод, корем, тънки вътрешности, а възпалението навлиза по-дълбоко в стената на червото.
Лечението на улцерозния колит зависи от степента на тежест на болестта и е самостоятелно за всеки. То е медикаментозно и се ползва под непоколебим лекарски надзор. Не е желателно предприемането на самолечение, защото болестта може да прогресира и да докара до колапс на стомашно-чревния тракт.
Но, както споделя Кристина Бейкър Клайн: " Животът зависи от дребните моменти и видимо тривиалните решения "!
Казват, че времето лекува всичко, само че дали това в действителност е правилно? Много хора с повечко житейски опит, както и тези, претърпели безчет перипети, може би не са съгласни с това изказване. Времето може и да заличава мемоари, само че страстта от тях постоянно остава скрита някъде дълбоко. И точно тя ни подсказва за скритата заплаха. Жалко единствено, че на тази " вътрешен глас " малко от нас разчитат и си мислят, че щом някое прекарване е останало в историята и незадълбочено го помним, то няма да се повтори. Е, става известно, че това не е по този начин. Просто отводът да научиш, както и връщането към старите порочни порядки щом заплахата отмине, са най-върлият подбудител на повторенията на събитията в живота. Ето за какво мнозина от време на време имат неприятни прекарвания, сходни на тези от предишното. Най-вече от здравен темперамент.
-->
От години насам тематиката за климата и здравето е много настояща. Повечето хора сами се убедиха във връзката посред им, само че това не се оказа задоволително, с цел да променим мисленето и държанието. Едно от многото изследвания в региона на климатичните промени и тяхното въздействие върху здравословното положение на хората потвърждава, че горещините са свързани с обострянето на възпалителните болести, засягащи стомашно-чревния тракт. Изследователите допускат, че това се дължи на резултата от жегите върху патогените, променяйки бактериалния напредък. Последващият стрес, който се провокира, рефлектира върху тялото и се получава обостряне на стомашните проблеми. Процесът при изменението на патогенното държание, а оттова и на по-късната поява на симптоматика, се дължи точно на смяната във времевия интервал, нужен на патогените да се развият.
Като цяло всяка атмосферна смяна въздейства на тонуса и общото положение на организма. При хората, които страдат от хронични болести, чувството при обострянето на клиниката е много по-тежко. Едно от болесттите, които не дават успокоение изключително през топлите дни, е улцерозният колит. Това е болест на храносмилателната система, която се характеризира със мощно инфектиране, водещо до разраняване и язви на дебелото черво.
Към момента има много разнопосочни теории по отношение на повода за появяването на улцерозния колит, защото при страдащите се следи редом нарушаване на имунната система. За тях обаче към момента не е ясно дали са причина или разследване на колита. Ясното досега е, че имунната система реагира по отношение на бактериите в стомашно-чревния тракт по погрешен метод.
Безспорно улцерозният колит е една от тежките хорнични диагнози, защото поразявайки храносмилателната система неизбежно стартира след време да рефлектира и върху други органи и процеси в организма. И въпреки до наскоро да се считаше, че заболяването няма бактериален съставен елемент, тъй като бактериите не виреели в киселинната среда на стомаха, се оказва, че това изобщо не е по този начин.
Едно от доказателствата, разрушили тази доктрина, е появяването на инфекциозния сътрудник Helicobacter pylori, който е виновен за редица стомашни болести. От друга страна самият факт, че безчет бактерии могат да причинят гастрит, а милиарди такива населяват дебелото черво, то няма по какъв начин някои от вариантите да не са виновни за появяването на чревното инфектиране и неговата дълготрайност.
Улцерозният колит също е диагноза, обвързвана с патогенна инвазия в организма и по-конкретно с нейното несвоевременно лекуване. Всяко положение от заразен темперамент, което не е третирано в границите на някакъв допустим времеви интервал, в даден миг прераства в диагноза.
Така на процедура се потвърждава, че възпалителното заболяване на червата е с патологичен генезис. Например доста внимание е обърнато на ролята на Mycobacteria при заболяването на Крон, а избран подтип на Escherichia coli се свързва с колита и другите му форми. Наличието на Shigella, Salmonella и Yersinia, в това число и секретираните от тях отрови пък се дефинира за една от главните аргументи за улцерозния колит, до момента в който токсинът от Clostridium difficile се свързва с обостряне на болестта.
Тъй като E. coli е преобладаващият аеробен грам-отрицателен тип при чревната флора, доста повече внимание се обръща на неговите подтипове. Освен коменсалните варианти, избрани типове имат мощно вирулентни свойства. Например диарийните подтипове на E. Coli принадлежат към тях, показвайки свойства като прилепване към чревната лигавица, произвеждане на ентеротоксини и цитотоксини, последвани от тъканна инвазия.
Различават се няколко съществени категории на E. Coli, причинияващи диариен признак: ентеротоксигенни, ентеропатогенни, ентерохеморагични, ентероагрегативни, дифузно адхерентни и ентероинвазивни.
Ентероинвазивната зараза, провокирана от Escherichia coli, се разграничава като клиника от шигелозата, само че по никакъв начин не протича леко. При нея има диариен синдром, комбиниран с висока температура. Две положения, които единствено по себе си могат да доведат до тежка дехидратация на организма и даже да го слагат в риск. Тук се следи превъзмогване на стомашната киселинна преграда от патогените, което им позвлява да доближат до тънките вътрешности, след което стартира увреждането на чревния епител.
Особеното при ентероинвазивните варианти на E.coli, е че те създават адхезинови протеини, чрез които се свързват и проникват в чревните кафези. Те поразяват чревния епител, което провокира инфектиране и респективно разраняване на лигавицата. Също по този начин се следи характерното вътреклетъчно размножаване, което пък е причина за тежък ентерит със мощно изразен инфекциозен развой. Когато той е подобен, се прави разумният извод, че инфекцията е дълбока, което пък е причина за задълбочаване и провокиране на други диагнози. Така на процедура може да каже, че улцерозният колит е разследване на инфекциозни процеси в стомашно-чревния тракт, които не са овладяни или пък не са изцяло излекувани. Извод, който може да се поддържа от потвърденото увреждане на метаболизма на епителните кафези.
От друга страна анаеробните бактерии при дебелото черво са способни да разграждат погълнатите въглехидрати и протеини посредством процеса на ферментация до късоверижни мастни киселини, които са главният източник на сила за колоноцитите (клетки на дебелото черво). Дефицитът на тази сила, резултат от зараза, провокира появяването на колит. Свръхпродукцията пък на сероводород при страдащите от улцерозната форма е токсична за чревната лигавица, което в допълнение утежнява положението.
Поради приликата си с други диагнози от време на време улцерозният колит е сложен за диагностициране. Неговата клиника прилича тази на други типове колити и болести на тънките вътрешности, както и на заболяването на Крон. Последната обаче може да порази и други елементи от храносмилателния тракт като хранопровод, корем, тънки вътрешности, а възпалението навлиза по-дълбоко в стената на червото.
Лечението на улцерозния колит зависи от степента на тежест на болестта и е самостоятелно за всеки. То е медикаментозно и се ползва под непоколебим лекарски надзор. Не е желателно предприемането на самолечение, защото болестта може да прогресира и да докара до колапс на стомашно-чревния тракт.
Но, както споделя Кристина Бейкър Клайн: " Животът зависи от дребните моменти и видимо тривиалните решения "!
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ