В тениса е важно триединството родител, треньор, състезател
Разказвамеви от много време за превъзходната седморка пловдивски тенисисти, които печелеха за България в мачовете от Европейската отборна зимна купа за децата до 12, 14 и 16 години. Много скоро тези деца ще ни накарат да сме горди с достиженията им на корта.
Решихме да ви ги покажем и да разкажем нещо за тях. И не на последно място - за треньорите им. Те съвсем постоянно остават в сянката на състезателите си, само че без тях просто нямаше да ги има тези триумфи.
Децата са: Елизара Янева (Стоянстрой) - второ място на финалите в Съндърланд до 13 години, Йоанна Радулова (Тракия СКЛАТ) и Мария Рогачева (Пловдив 1981) - шесто място на шампионата в Пловдив до 14 години, Илиян Радулов (Тракия СКЛАТ) - четвърто място в Белгия, Владимир Попов (Стоянстрой) - седмо място на шампионата в Рончин, Франция, Иван Пенев (Локо 98) при 16-годишните не взе участие на край поради травма (на неговото място игра Мартин Хорозов от Търговска колегия Джуниър Про), Катерина Димитрова (Пловдив 1981) - четвърто място в Казан.
След треньора на Елизара Янева и Владимир Попов в Търговска колегия " Стоянстрой " Веселин Петков, наставника на Йоанна и Илиян Радулови - Христо Боянов, Милко Милев - треньор на Иван Пенев и до неотдавна на Катерина Димитрова, и Димитър Константинов - треньор на Максим Хорозов, пристигна време да ви представим една друга категория треньори. Те постоянно остават в сянка, само че без техните занимания на неуспех са обречени даже напъните на Роджър Федерер и Новак Джокович - треньорите по кондиция.
Ето мнението на Димитър Гушев за проблемите и бъдещето на тениса в Пловдив.
Ясно е, че динамичността и атлетиката са основа на всички спортове. Вие като дълготраен треньор и приет специалист в атлетиката смятате ли, че актуалната методика в родния ни детски тенис е на равнището, на което би трябвало да бъде?
Естествено е, че атлетиката е основа на спортовете, само че част от нещата се припокриват. Тук не е само и единствено атлетика. Има доста неща, които би трябвало да се работят и са характерни за тениса. Не е задоволително, в случай че единствено се приказва за атлетика. Говорим първо за кондиция, по-голямата част от атлетиката. Много се работи и на корт, където се оформят нещата в самата игра. Когато се извършват самите извършения, те би трябвало да са покрай тениса, главно в краката.
Шири се мнение, че тъй като динамичността на тениса е друга от тази в леката атлетика, треньорите би трябвало да са методически осведомени със спецификата на играта. Мнението ви?
Окей, тук обаче има друго нещо. Ако извършите един разбор на биомеханиката на гюле, диск и копие и биомеханиката на придвижването и удара в тениса, ще забележите, че нещата се приближават доста - всичко стартира от краката. В атлетиката има един принцип: спортистът бяга с ръцете, а хвърлячът хвърля с краката.
Напоследък е съвременно понятието интернет треньори. Хора приключват курс онлайн и получават някакъв документ. Смятате ли, че те са готови да работят както би трябвало с децата?
Има задоволително курсове в София. Другото нещо е опитът. Бил съм на няколко лагера с по-известни треньори. С Мико Кузманов бяхме три седмици в Катар на три шампионата. Там с помощта на Хрисо Марков три седмици видях с очите си защо става въпрос като кондиционни тренировки и условия за подготовка на тенисисти. Имам две участия на Фед къп, където съм обменял отзиви и визии за тренировки с сътрудници. По отношение на интернет треньорите ще ви кажа мнението си. Според мен въпросът опира до това да умееш да приказваш. Първото нещо е да умееш да мотивираш. Да се опитваш да го надъхаш, с цел да желае да тренира. Търсят ме родители и споделят: " Помогнете, детето ми е постепенно. Искаме за два-три месеца да подобрим тези неща ". Тренировката и образованието е двустранен развой. Имаш преподавател и възпитаник. Ако детето е пристигнало при теб, водено единствено от наставнически упоритости, няма по какъв начин да станат нещата.
Какви са правилата ви в тренировките?
Аз съм от по-старото потомство и за мен дидактиката е най-съществената част от педагогиката. От елементарното към комплицираното, от бавното към бързото - това е пътят. Не желая да изнасилвам нещата. Работя според от качествата на децата. Виждам какво му липсва и стартирам да го трансформирам.
Даже и с час и половина дневно при мен не може да станат нещата за високо спортно майсторство. Когато желае да става експерт, би трябвало да се обръща внимание на доста елементи. Много от децата са извънредно негъвкави. Ако аз работя час за еластичност с дете, то ще изгубя друго. Просто би трябвало време, религия и воля.
Смяташ ли, че треньорите по тенис към този момент изцяло са узрели за наличието на кондиционен треньор в екипа им?
Преди години имах една максима: С треньор по футбол и по тенис да не диспутирам. Сега обаче нещата се трансформират. Треньорите към този момент ни търсят, споделят на кой играч какво му липсва. Това, което съм правил преди с Рангелови - Дора и Стефан, с Чочев в този момент, демонстрира, че не бъркаме. Имал съм много състезатели, които са удостоверение на правилото за самостоятелен метод. Като почнеш, Димитър Кузманов (от три години не работя с него, само че считам, че съм му дал достатъчно), Гергана Топалова, Петя Аршинкова. Помагал съм 5-6 месеца на Диа Евтимова, Елица Костова е идвала при мен. Смятам, че ми имат доверие и знаят, че могат да разчитат на мен.
Какво е мнението ви за децата в този момент? Има ли деца, които могат да реализират нещо огромно?
Има доста, само че най-важното е друго. Пловдив е люпилня на такива деца. Въпросът е, че някак си се губи мотивацията след учебно заведение. Понеже е безценен спорт. Като станат на 18-19 години, като че ли мотивацията им пада. Страхотни са проблемите с пубертета, изключително при девойките. Това е общо обвързване - както на родителя, по този начин и на треньора.
Спортът е като триединството в християнството. Отец, син и светият дух (родител, треньор, състезател). Трябва непрекъсната връзка, да има естествени връзки. Понякога упоритостите на родителите надвишават опциите на децата. Всичко е логика на психиката. В тениса има моменти - на 4 месеца сменят треньор. Ако има искания към развиването на играч, то ти би трябвало най-малко година и половина да го моделираш. Искаш да му смениш техниката. Това е динамичен стандарт. Много по-трудно е да развалиш остарелия му стандарт, в сравнение с да изградиш новия.
Какъв е пътят в тениса?
Завръщане към корените. Клубовете да са проведени. Аз като основен треньор едно време на атлетиката на АФД Тракия наследих нещата добре смазани. Единен способ на подготовка. Имаш 5 треньори, те работят с деца. Главният би трябвало да изисква от тях неща - по какъв начин да ударят топката с ракетата, по какъв начин да се придвижва по корта. Пътят е създаване на единна методика. Точно затова една Сърбия да вземем за пример е толкоз напред в тениса. Виждат модела на Джокович, всички го ползват в клубовете, освен това не е наложително от федерацията им да ги подсещат.
Решихме да ви ги покажем и да разкажем нещо за тях. И не на последно място - за треньорите им. Те съвсем постоянно остават в сянката на състезателите си, само че без тях просто нямаше да ги има тези триумфи.
Децата са: Елизара Янева (Стоянстрой) - второ място на финалите в Съндърланд до 13 години, Йоанна Радулова (Тракия СКЛАТ) и Мария Рогачева (Пловдив 1981) - шесто място на шампионата в Пловдив до 14 години, Илиян Радулов (Тракия СКЛАТ) - четвърто място в Белгия, Владимир Попов (Стоянстрой) - седмо място на шампионата в Рончин, Франция, Иван Пенев (Локо 98) при 16-годишните не взе участие на край поради травма (на неговото място игра Мартин Хорозов от Търговска колегия Джуниър Про), Катерина Димитрова (Пловдив 1981) - четвърто място в Казан.
След треньора на Елизара Янева и Владимир Попов в Търговска колегия " Стоянстрой " Веселин Петков, наставника на Йоанна и Илиян Радулови - Христо Боянов, Милко Милев - треньор на Иван Пенев и до неотдавна на Катерина Димитрова, и Димитър Константинов - треньор на Максим Хорозов, пристигна време да ви представим една друга категория треньори. Те постоянно остават в сянка, само че без техните занимания на неуспех са обречени даже напъните на Роджър Федерер и Новак Джокович - треньорите по кондиция.
Ето мнението на Димитър Гушев за проблемите и бъдещето на тениса в Пловдив.
Ясно е, че динамичността и атлетиката са основа на всички спортове. Вие като дълготраен треньор и приет специалист в атлетиката смятате ли, че актуалната методика в родния ни детски тенис е на равнището, на което би трябвало да бъде?
Естествено е, че атлетиката е основа на спортовете, само че част от нещата се припокриват. Тук не е само и единствено атлетика. Има доста неща, които би трябвало да се работят и са характерни за тениса. Не е задоволително, в случай че единствено се приказва за атлетика. Говорим първо за кондиция, по-голямата част от атлетиката. Много се работи и на корт, където се оформят нещата в самата игра. Когато се извършват самите извършения, те би трябвало да са покрай тениса, главно в краката.
Шири се мнение, че тъй като динамичността на тениса е друга от тази в леката атлетика, треньорите би трябвало да са методически осведомени със спецификата на играта. Мнението ви?
Окей, тук обаче има друго нещо. Ако извършите един разбор на биомеханиката на гюле, диск и копие и биомеханиката на придвижването и удара в тениса, ще забележите, че нещата се приближават доста - всичко стартира от краката. В атлетиката има един принцип: спортистът бяга с ръцете, а хвърлячът хвърля с краката.
Напоследък е съвременно понятието интернет треньори. Хора приключват курс онлайн и получават някакъв документ. Смятате ли, че те са готови да работят както би трябвало с децата?
Има задоволително курсове в София. Другото нещо е опитът. Бил съм на няколко лагера с по-известни треньори. С Мико Кузманов бяхме три седмици в Катар на три шампионата. Там с помощта на Хрисо Марков три седмици видях с очите си защо става въпрос като кондиционни тренировки и условия за подготовка на тенисисти. Имам две участия на Фед къп, където съм обменял отзиви и визии за тренировки с сътрудници. По отношение на интернет треньорите ще ви кажа мнението си. Според мен въпросът опира до това да умееш да приказваш. Първото нещо е да умееш да мотивираш. Да се опитваш да го надъхаш, с цел да желае да тренира. Търсят ме родители и споделят: " Помогнете, детето ми е постепенно. Искаме за два-три месеца да подобрим тези неща ". Тренировката и образованието е двустранен развой. Имаш преподавател и възпитаник. Ако детето е пристигнало при теб, водено единствено от наставнически упоритости, няма по какъв начин да станат нещата.
Какви са правилата ви в тренировките?
Аз съм от по-старото потомство и за мен дидактиката е най-съществената част от педагогиката. От елементарното към комплицираното, от бавното към бързото - това е пътят. Не желая да изнасилвам нещата. Работя според от качествата на децата. Виждам какво му липсва и стартирам да го трансформирам.
Даже и с час и половина дневно при мен не може да станат нещата за високо спортно майсторство. Когато желае да става експерт, би трябвало да се обръща внимание на доста елементи. Много от децата са извънредно негъвкави. Ако аз работя час за еластичност с дете, то ще изгубя друго. Просто би трябвало време, религия и воля.
Смяташ ли, че треньорите по тенис към този момент изцяло са узрели за наличието на кондиционен треньор в екипа им?
Преди години имах една максима: С треньор по футбол и по тенис да не диспутирам. Сега обаче нещата се трансформират. Треньорите към този момент ни търсят, споделят на кой играч какво му липсва. Това, което съм правил преди с Рангелови - Дора и Стефан, с Чочев в този момент, демонстрира, че не бъркаме. Имал съм много състезатели, които са удостоверение на правилото за самостоятелен метод. Като почнеш, Димитър Кузманов (от три години не работя с него, само че считам, че съм му дал достатъчно), Гергана Топалова, Петя Аршинкова. Помагал съм 5-6 месеца на Диа Евтимова, Елица Костова е идвала при мен. Смятам, че ми имат доверие и знаят, че могат да разчитат на мен.
Какво е мнението ви за децата в този момент? Има ли деца, които могат да реализират нещо огромно?
Има доста, само че най-важното е друго. Пловдив е люпилня на такива деца. Въпросът е, че някак си се губи мотивацията след учебно заведение. Понеже е безценен спорт. Като станат на 18-19 години, като че ли мотивацията им пада. Страхотни са проблемите с пубертета, изключително при девойките. Това е общо обвързване - както на родителя, по този начин и на треньора.
Спортът е като триединството в християнството. Отец, син и светият дух (родител, треньор, състезател). Трябва непрекъсната връзка, да има естествени връзки. Понякога упоритостите на родителите надвишават опциите на децата. Всичко е логика на психиката. В тениса има моменти - на 4 месеца сменят треньор. Ако има искания към развиването на играч, то ти би трябвало най-малко година и половина да го моделираш. Искаш да му смениш техниката. Това е динамичен стандарт. Много по-трудно е да развалиш остарелия му стандарт, в сравнение с да изградиш новия.
Какъв е пътят в тениса?
Завръщане към корените. Клубовете да са проведени. Аз като основен треньор едно време на атлетиката на АФД Тракия наследих нещата добре смазани. Единен способ на подготовка. Имаш 5 треньори, те работят с деца. Главният би трябвало да изисква от тях неща - по какъв начин да ударят топката с ракетата, по какъв начин да се придвижва по корта. Пътят е създаване на единна методика. Точно затова една Сърбия да вземем за пример е толкоз напред в тениса. Виждат модела на Джокович, всички го ползват в клубовете, освен това не е наложително от федерацията им да ги подсещат.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ