10-те най-продавани книги на издателство „Сиела“ за април 2022 г.
Разходките по време на приказната зелена пролет са необикновено зареждащи. Спътник в това начинание си остава книгата. Не я забравяйте.
Дали ще посегнем към тъмните времена на войните или някой любовен разказ, зависи от моментното ни положение. Важното е да ги усещаме сред ръцете си. А този път имаме и нещо любопитно за малчуганите
Винаги правилни на своите читатели и този месец ние от електронното списание © 10-те най сме подготвени да ви предложим едни от най-интересните заглавия, посредством които да се придвижите в нови светове. Ето 10-те най-продавани книги на издателство „ Сиела “ за април 2022 година.
10. „ Всички ние сме фантазии “
Симона Стоева
Изкуството в действителност се влюбва единствено в хора с отдадени сърца…
Иво прекрачва прага на Академията, най-престижното учебно заведение по изкуства, с упоритостта тази институция да стане трамплин към сбъдването на фантазиите му. Сигурен е, че няма желание да се сприятелява, нито да завързва познанства, още по-малко да се забърква в интриги. Ала положителните му планове се срутват още през първия час, когато е изпъден незаслужено от клас.
В стаята за наказване обаче го чака среща със ориста, въплътена в деликатната външност на бъдеща примабалерина, затворена в нежното тяло на едно красиво момиче.
Нора не желае просто да танцува. Тя желае да бъде най-хубавата балерина, която в миналото е творила на сцената. Научила се е да заключва сърцето си, с цел да следва своята фантазия. Докато не среща Иво.
Душите им прилепват една о друга като късчета от пъзел. Никой с изключение на Нора не може да разбере грандиозните упоритости на Иво. Никой с изключение на Иво не може да оцени нейната буйна отдаденост на танца.
9. „ Неделният продавач на книги “
Даниел Вълчев
„ Неделният продавач на книги “ мъчно може да се показа с няколко фрази. По някакъв метод, това е книга за книгите, за това, което прочетеното оставя у нас, и по този начин взе участие в основаването и подреждането на нашата вътрешна персонална библиотека.
По своя род „ Неделният продавач на книги “ е разказ. Фабулата е деликатно построена към последователното откриване на една мистерия – изгубването на брата на героя-разказвач. Липсващите книги от домашната библиотека се появяват една по една, разсънват разнообразни мемоари и водят героя през извивките на повествованието.
Образите са забавни, грижливо показани и разрастващи се до самия край – приказлива съседка и нейната внучка – младеж, възрастен преподавател по математика, млада полицайка и дребната ѝ щерка, дете с аутизъм, православен духовник, жена с невероятни качества в алианско село. И всичко това, пропито от тайнственото наличие на безлик продавач на книги, който се появява единствено в неделите.
В книгата е забъркана една възбуждаща въображението примес от литература, просвета, философия и случки от всекидневието – от Лермонтовия Печорин до уравненията на Курт Гьодел, от Умберто Еко до правилото на Хайзенберг и от Малкият принц до котката на Шрьодингер. Възвишеното и всекидневното, сериозното и ироничното, суровото и лиричното по един натурален метод се свързват в една точка – уважението към безконечния жертван блян на индивида да се съизмерва със своя Създател.
8. „ Пънк 57 “
Пенелъпи Дъглас
Миша
Когато бяхме дребни, един преподавател ни накара да напишем писмо на дете от друго учебно заведение. Там решили, че съм момиче на име Миша, и ме свързаха с ученичка на име Райън. Бързо разкрихме объркването, само че не спряхме да си пишем. Спорехме за всичко – коя е най-хубавата пица, кой е най-готиният телефон, Еминем ли е най-великият рапър на света… И по този начин се стартира.
Седем години бяхме „ ние “. Без да сме се зървали и за момент.
Писмата ѝ идваха непрекъснато – от време на време по едно на седмица, от време на време по три в един ден. Тя бе единствената, която ме разбираше, успокояваше, приемаше ме подобен, какъвто съм.
Имахме единствено три правила. Без шпиониране в социалките. Без телефонни номера. Без фотоси.
Това сред нас бе идеално – за какво да го скапваме?
И тогава видях онлайн фотография на момиче на име Райън. Моята Райън. И към този момент знаех, че би трябвало да се срещна с нея. Само дето не чаках да я намразя.
Райън
Не ми е писал от три месеца. Нещо не е в ред. Да не е починал? Да не са го арестували? Познавам Миша, това са действителни благоприятни условия.
Без него се шашардисвам. Само той познава същинската Райън. Само той ме схваща.
Вината е моя. Трябваше да взема номера му или най-малко да намеря фотография във фейсбук.
Той може да е липсващ вечно.
А може да е тъкмо пред мен… и да не зная.
7. „ Още 365 дни “
Бланка Липинска
Бременната Лаура е простреляна. Най-добрите лекари на света се борят за живота на младата жена. Съпругът ѝ, дон на сицилианската мафия, би трябвало да вземе най-трудното решение в живота си. Кого да избави – обичаната си или нероденото им дете…
Какъв избор ще направи Масимо?
Ще има ли смисъл животът му без Лаура? Ще може ли да отгледа самичък сина им? Разтърсват го милиони въпроси, а отговорите не са утешителни. Съдбата на фамилията му е заложена на карта.
Чии 365 дни ще проследим в третата част на сагата?
„ Още 365 дни “ е продължение на бестселъровата поредност на Бланка Липинска за Лаура Биел, отвлечена от главата на сицилианската мафия. От първите две книги – „ 365 дни “ и „ Този ден “, са продадени над милион и половина бройки по целия свят. Изпълнени с еротика и сензационни обрати, сравнявани със международния бестселър „ Петдесет нюанса сиво “, романите завоюваха сърцата на полските дами.
Затегнете коланите, тъй като „ Още 365 дни “ е същинско адреналиново прекарване, което ще ви изненада и разчувства!
6. „ Граничен пост 2 “
Дмитрий Глуховски
Втората книга от антиутопичната поредност на Дмитрий Глуховски още веднъж ни изпраща в разрушена Русия, само че оттатък калната Волга, оттатък непроницаемия воал на мъгла към този момент са изчезнали всички разузнавачи, а граничните пунктове мълчат…
Продължението на постапокалиптичния разказ на Дмитрий Глуховски „ Граничен пост “
Отвъд Волга към този момент няма нищо… или най-малко по този начин си мислеха жителите на граничния пост, който охраняваше обгърнат в отровна мъгла мост над нея.
Но грешаха. Нещо пристигна през него. И стана ужасно.
В столицата обаче нехаят за заплахата. Там истината няма стойност – пропагандата е заменила напълно обстоятелствата, а личността на императора и неговия готвен за канонизиране татко не подлежат на рецензии. Благородниците и висшите военни живеят богато и необуздано, до момента в който по границите на града с оръдия и картечници се отблъскват метежниците. И единствено тук-таме някой се досеща, че това не е елементарен протест.
А кървавото възмездие за всички породени несгоди.
5. „ Измамата Сан Стефано, второ издание “
Иво Инджев
Възвеличаваният в днешно време от съветската агитация „ граф “ Игнатиев, разгласен за „ татко на българската нация “, надалеч не е бил обсъждан по този метод от съвременниците си и историческите сведения от края на XIX век.
Когато наслояването на пропагандата бъде отстранено, обликът, който изплува, е напълно друг – на един праобраз на днешната путинистка политика на ненавист към Запада и възвеличаване на Русия като единствен състезател на Балканите.
Игнатиев не крие, че ориста на българите въобще не го интересува, а още по-дълбоко вглеждане го разкрива като създател на най-тежките антисемитски закони в Русия, предшестващи с половин век нацизма.
Друг съветски „ воин “ – водачът на московските славянофили Иван Аксаков, също прославян в България, е създател на редица злобни забележки, да вземем за пример циничната реакция на новината за кланетата след Априлското въстание, че в този момент към този момент Русия ще има мотив да си „ вземе “ Проливите. Неговият антисемитизъм не отстъпва на този на Игнатиев.
Могат ли тези съветски реакционери, учители на нацистите в Германия по държавно практикуван антисемитизъм и систематично заявяващи липса на интерес към ориста на българите, да не престават да бъдат издигани на пиедестала на поклонението у нас?
Иво Инджев
4. „ Аристократът “
Пенелъпи Уорд
Кой е оня страховит мъж, за който мислиш от време на време? Онзи, който ти се изплъзна? Всяко момиче си има по един подобен, нали?
Моят е непристойно хубав английски благородник – Лео Ковингтън. Мъжът, който за едно лято прекатурна целия ми свят.
Когато го видях за първи път, бе изцяло гол. Оживял гръцки господ в цялостния си искра. Което трансформира запознанството ни в неприличен призрачен сън за мен.
Нямахме късмет. Бяхме цялостни противоположности, само че привличането посред ни беше неудържимо. И двамата знаехме, че имаме прекомерно малко време, и вместо да се нараним, искахме да му се насладим.
Аз бях изкушението, поради което би захвърлил купата, парцелите, благосъстоянието си. За мен той беше невъзможното бъдеще. Не ни бе писано. Съдбата ни даде късмет да се докоснем до щастието – и след това го изтръгна от ръцете ни.
Оставих любовта на живота ми да си отиде. Приключихме и нямаше да се забележим в никакъв случай повече.
Но в този момент, пет години по-късно, имам писмо от него.
Мислех, че няма по какъв начин да объркаме повече орисите си.
Грешах.
3. „ Маргаритка: Биби и Мими подреждат “
Илия Деведжиев и Веселка Велинова
Защо да подреждаме, като по този начин и по този начин ще разхвърляме още веднъж, когато стартираме да търсим някоя играчка?
Да върнем всичко там, където би трябвало да бъде, е голямо предизвикателство! И то освен за най-малките. В „ Биби и Мими подреждат “ ще ви срещнем със занимателното чудовище Акъдемие и ще ви разкажем история за тъжните изгубени играчки и техните секрети скривалища.
В тази брошура най-малките измежду нас, ще припознаят себе си във всяка ситуция и по този начин ще открият, че видимо досадни за тях неща могат да бъдат в действителност значими. Това е осмата брошура от детската поредност на „ Маргаритка “, в която децата научават за потребните привички в занимателни завършения дружно с Биби, Мими, Маргаритка и Бухалчето.
Книжката в ръцете ви е основана с доста обич към българските деца. Ние от „ Маргаритка “ откровено имаме вяра, че с истории като тази децата по-лесно схващат смисъла на потребните привички, и оказваме помощ на всеки родител да трансформира научаването им във вълнуващо за дребния човек прекарване.
2. „ Как да оцелееш в България “
Филип Зуберски, Владимир Иванов, Дани Йорданов
Оцеляването в България не е смешка работа!
Затова е значимо да си добре квалифициран и тази книга ще ти помогне. Довери се на основателите на паметния уебсайт brato.bg, които ще бъдат твой гид в българската народопсихология и сървайвализъм.
От основателите на Brato.bg
Като всеки справочник „ Как да оцелееш в България “ съдържа практични и изпитани препоръки, подбрани от топ специалисти, които ще развиеш потребни умения за оцеляване в „ Люлин “, Враца, на женитба, в такси и като цяло в България. Нарисувани от Неда Малчева, обстановките в книгата ще ти се сторят познати до болка… къде от смях, къде не.
Чети, посмей се и се убеди за следващ път, че сме популярен народ.
Народ, който оцелява на инат на всичко.
За създателите:
Филип Зуберски – Бивш състезателен публицист, сегашен преподавател. Може да се похвали с работа по общ план със CNN, премия Учител на годината в категория „ Средно обучение “, отлични знания на играта FIFA и постоянни месечни банове в обществените мрежи. Обича да чете и да дава мигач.
Дани Йорданов – Работил е като кореспондент във вестник и телевизия, алергичен е към хора, които не четат книги. А и към този момент се изприщва от българската публицистика. Филолог е по обучение и в този момент формален писач. Вярва, че в Рая ще влязат грамотните.
Владимир Иванов – Дългогодишен състезателен публицист, стараещ се да избяга от обичайните клишета, съпътстващи обичаната на милиони игра, а точно Цар Футбол. И въпреки всичко поради неналичието на малшанс не постоянно се получава. Не се възприема като публицист, само че се гордее с обстоятелството, че дружно с двама правилни другари имат към този момент 2 книги зад тила си.
1. „ Стопанските парадокси на българския комунизъм “
проф. Вили Лилков
Вили Лилков дава едно от най-силните оръжия против Голямата неистина за комунизма… Той систематизира голям размер обстоятелства: секретни донесения на Държавна сигурност, отчети на Комитета за държавен и национален надзор и на локални партийни секретари; употребява мемоари и закъснели откровения на лица от висшата номенклатура; цитира публични документи и непознати проучвания по тематиката. Всичко това подлага на разбор и прави своите безпощадни изводи.
Тази книга е предопределена и за учителите по история, за учените икономисти и историци, за преподавателите в университетите… Обективните откриватели на това минало ще си дадат сметка за това в каква степен тоталитарният режим е разрушил морала и трудолюбието на хората, ще намерят дълбоките корени на ендемичната корупция, на кражбите и на разхищенията, на ширещата се ненавист и съмнение към демокрацията.
Иван Костов: Из предговора към книгата
