Как изглежда една от митниците между Княжество България и Източна Румелия?
Разходката по старите тревненски улици ни връща обратно към Санстефанска България. Белите къщи, китните дворове, подредените занаятчийски дюкяни и през днешния ден загатват за трудолюбието на следосвобожденските ни сънародници.
„ Тук сме били занаятчийски център. Имало е доста вълна, правели са се шаяци, гайтани. В отглеждането на животни от кожите са се правили патъци, цървули. Развито е било ножарството и куюмджийството”, споделя дърворезбарят Митко Иванов.
По старите пътища през Балкана благосъстоянието на Трявна и района е познато надалеч отвън границите на Княжество България. На днешната улица „ Славейков” 85 намираме живото доказателство за търговията, която е кипяла по тези земи.
„ Тревненският край е имал 3 митнически пункта - на Кръстешката поляна, в село Райковци и в горния завършек на града. Къщата, в която се е помещавал митническият пункт, е издигната през 19 век”, споделя Розалина Димитрова, екскурзовод в Специализиран музей-Трявна.
„ Къщата-митница”. Така тревненци познават реставрираната сграда, която през днешния ден е жилищен дом. Навремето е била благосъстоятелност на търговеца Рачо Бояджиев, а по-късно - на неговите наследници - участникът в Балканската война Алекси и неговите дъщери - Анна и Сийка. Годините от дълго време са заличили съвсем цялата писмена история на това място. Запазен е обаче надписът на фасадата.
„ Българино, това е митницата. Тук е прекосявала границата на разпокъсаното ни от Берлинския конгрес през 1878 година родно място!”
"Оттук е вървял един от най-натоварените направления през Стара планина към пазарите на Източна Румелия ", споделя дърворезбарят Митко Иванов, чиито далечни предшественици са се занимавали с търговия.
„ Проходът е значим още от византийско време. Тук има и римски пътища, които са вървели горе високо. Това е единственият проход, доста сложен за прекосяване за хората, които не го познават, само че пък доста комфортен за тези, които са го познавали”, споделя Митко Иванов.
Митниците в Княжество България, основани благодарение на краткотрайното съветско ръководство в началото са били 12. Според историческите информации, директно преди Съединението техният брой е 25. Освен Трявна, по границата с Източна Румелия търговията е прекосявала през пунктовете Буйново, Вакарел, Габрово, Пирдоп, Самоков, Тича и Троян. Митниците сред двете страни на Балкана се закриват на 1 ноември 1885 година.
„ Тук сме били занаятчийски център. Имало е доста вълна, правели са се шаяци, гайтани. В отглеждането на животни от кожите са се правили патъци, цървули. Развито е било ножарството и куюмджийството”, споделя дърворезбарят Митко Иванов.
По старите пътища през Балкана благосъстоянието на Трявна и района е познато надалеч отвън границите на Княжество България. На днешната улица „ Славейков” 85 намираме живото доказателство за търговията, която е кипяла по тези земи.
„ Тревненският край е имал 3 митнически пункта - на Кръстешката поляна, в село Райковци и в горния завършек на града. Къщата, в която се е помещавал митническият пункт, е издигната през 19 век”, споделя Розалина Димитрова, екскурзовод в Специализиран музей-Трявна.
„ Къщата-митница”. Така тревненци познават реставрираната сграда, която през днешния ден е жилищен дом. Навремето е била благосъстоятелност на търговеца Рачо Бояджиев, а по-късно - на неговите наследници - участникът в Балканската война Алекси и неговите дъщери - Анна и Сийка. Годините от дълго време са заличили съвсем цялата писмена история на това място. Запазен е обаче надписът на фасадата.
„ Българино, това е митницата. Тук е прекосявала границата на разпокъсаното ни от Берлинския конгрес през 1878 година родно място!”
"Оттук е вървял един от най-натоварените направления през Стара планина към пазарите на Източна Румелия ", споделя дърворезбарят Митко Иванов, чиито далечни предшественици са се занимавали с търговия.
„ Проходът е значим още от византийско време. Тук има и римски пътища, които са вървели горе високо. Това е единственият проход, доста сложен за прекосяване за хората, които не го познават, само че пък доста комфортен за тези, които са го познавали”, споделя Митко Иванов.
Митниците в Княжество България, основани благодарение на краткотрайното съветско ръководство в началото са били 12. Според историческите информации, директно преди Съединението техният брой е 25. Освен Трявна, по границата с Източна Румелия търговията е прекосявала през пунктовете Буйново, Вакарел, Габрово, Пирдоп, Самоков, Тича и Троян. Митниците сред двете страни на Балкана се закриват на 1 ноември 1885 година.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ