Зелени покриви укротяват жегата в градовете, пестят и вода
Разходите за създаване и поддръжка обаче са по-големи от тези за общоприетите
Покривите ми зелени, животът ми прекрасен! Така може да бъде перифразирано фамозното заглавие на Джеръм Селинджър, в случай че се има вяра на ново изследване на Института за галактически проучвания Goddard (GISS) на НАСА в Ню Йорк, оповестено в сп. Sustainable Citiesand Society.
Според откривателите инсталираните на покрива светли повърхности или растения могат да оказват помощ за абсорбирането и отблъскването на част от топлината от слънцето, която се изсипва надградовете.
Екипът, който си партнирал с отделите за публично здраве и обмисляне на Чикаго, опитва върху три здания в града, на които при започване на века били конфигурирани зелени покриви. Това са Millennium Park, City Hall и търговски център Walmart.
Наблюденията са направени посредством спътника Landsat 5. Те са употребявани за следене на измененията в температурите на земната повърхнина и растителната завивка освен на посочените места, само че и на контролни площи наоколо. Според учените зелените покриви имали охлаждащ резултат с течение на времето върху две от постройките, само че върху третата бил по-малък.
Millennium Park, чийто покрив е интензивна комбинация от растения и се намира покрай езерото Мичиган, което работи като самобитен нагревател,
посочил доста по-ниски междинни температури от постройките в близост
след монтирането на покрива през 2004 година Това бил единственият от трите обекта, където покривът изцяло смекчил стоплянето, породено от изменението на климата.
Подобен покрив бил инсталиран и върху кметството - City Hall, през 2002 година Температурите спрямо контролно място спаднали леко, само че не задоволително, с цел да противодействат изцяло на промените на климата. Средните температури дори се повишили до края на интервала на проучването.
За Walmart откривателите рисуват друга картина. Докато Millennium Park и City Hal имали зелени покриви, добавени към съществуващи здания, обектът на Walmart бил издигнат през интервала на изследването на празен терен.
Накратко, макар че резултатът от такива здания върху общите температури в един регион е по-малък от този на имот, цялостен с растения, въпреки всичко екипът регистрира съществени преимущества на покриви, оборудвани по този метод. С други думи, превръщането на покрив от елементарен бетон в градина може да даде много положителни резултати.
“Тъй като градовете порастват и се развиват, те би трябвало да вземат положителни решения за своята инфраструктура, тъй като те постоянно ще продължат да работят 30, 50 или даже повече години ”, споделя Кристиан Брeнън, климатолог и строителен инженер в Колумбийския университет, във връзка изследването.
Според него в подтекста на по-чести горещи талази и по-екстремни температури е значимо да разберем по какъв начин могат да бъдат ефикасни разнообразни дейности и намеси в градския дизайн.
Фактът, че градовете са доста по-горещи от регионите отвън тях, е феномен, прочут от дълго време като резултат на градския топлинен остров. Това се дължи на големите маси асфалт, бетон и други материали. Комбинираният резултат от повърхности, които всмукват топлината, а след това я освобождават, може да направи градовете с към 6 градуса по-горещи. Райони с по-малко зелени площи или дървета могат да станат даже още по-горещи. От това стопляне най-силно ще бъдат наранени тези, които имат проблеми с понасянето на топлината, възрастните хора, които не могат да се изолират, както и общности с ниски приходи. Зелените покриви обаче могат да оказват помощ за намаляване на тази топлота. За аранжирането им могат да се употребяват растения, които изискват по-плитка почва, или по-разнообразна растителност.
Учените са обнадеждени, само че считат, че са нужни още изследвания, с цел да се дефинира по какъв начин най-добре да се употребяват зелените покриви, с цел да стават все по-голям детайл в тактиките за справяне с непотребната топлота. “Строителните инженери и хората, които възнамеряват градската среда, обичайно одобряват климата като даденост. Но в този момент всичко се обръща с главата надолу поради стоплянето. Надявам се
нашето изследване да промени метода, по който работят строителните инженери
и градоустройствените експерти ”, споделя Бренън.
Това не е първото изследване, което проучва резултата на зелените покриви. През 2018 година испански откриватели разгласиха в сп. Sustainability сходно проучване за региони със средиземноморски климат. Подобен имат елементи от Калифорния, Чили, Южна Африка.
Тогава учените оповестиха, че зелените покриви всмукват и отделят малко въглерод, усъвършенстват потреблението на сила и понижават оттока на дъждовна вода, като задържат до 75% от нея, която след това освобождават последователно в атмосферата. За да създадат разбора си, откривателите създадоха тестова площадка в град Бенагуасил, Валенсия, където обичаен покрив от 315 кв. метра бе трансфорат в зелен, а апарат за премерване на количеството паднала вода отчиташе данните за дъжда сред юни 2014 и юни 2015 година
Въпреки ентусиазма за изгодата от зелените покриви обаче би трябвало да се отчетат и някои дефекти. Първоначалната цена е по-висока, нужна е повече поддръжка, прибавя се повече тежест и напрежение върху постройката, което може да навлече още повече разноски.
Затова учените предлагат балансиране на преимуществата и минусите за всеки съответен обект, само че са уверени, че в избрани климатични условия зелените покриви могат да се окажат доста дейно допълнение.
Как се вършат?
Зелените покриви имат пласт растения. Под тях е почва, материал за хидроизолация, структурна опора. Цялата структура всмуква дъждовната вода посредством буфериране в растенията и дренажния пласт, което забавя изхвърлянето в канализацията и понижава риска от наводнения. Като допълнение растенията в зеления покрив филтрират праховите частици от въздуха, всмукват и отразяват слънчевата светлина, което спомага за понижаване на резултата на топлинния остров в градовете.
Градовете по света стартират да възприемат зелените покриви като метод за възстановяване на качеството на водата, понижаване на пиковите потоци и понижаване на оттока на дъждовни води, макар че инсталирането им може да включва високи първични разноски спрямо елементарен покрив.
Стени с растения или мъх пречистват въздуха, понижават сметките за отопление и изстудяване
Може да окажат и благотворно въздействие върху здравето на хората
Стените, покрити със зелени растения, са в положение да поддържат топлота в постройките през зимата и студ през лятото. Това може да понижи сметките за ток, отопление и изстудяване. Новото изследване на Центъра за стабилно развиване в Университета на Плимут е оповестено в сп. Buildingand Environment.
Според създателите зелените усъвършенствания по постройките могат да понижат с към 30% количеството топлота, която губят постройките в региони с сдържан климат. Освен че този на практика резултат предизвиква потреблението на сходни усъвършенствания, може да даде забележителен принос към напъните на човечеството да се оправи с климатичните промени.
“В Англия почти 57% от всички здания са издигнати преди 1964 година Тъкмо те се нуждаят от най-вече сила за отопление, а това покачва въглеродните излъчвания ”, споделя доктор Матю Фокс - откривател в региона на устойчивата архитектура и водещ създател на проучването. Според него, в случай че желаеме да реализираме чисти нулеви излъчвания до 2050 година, би трябвало да стартираме да подобряваме топлинните характерности на постройките в този момент. Това ще ни избави от вероятността за дефицит на гориво, както и от високи цени на сила.
Изследването е извършено в кампуса на университета в Плимут в дребна остаряла постройка, която през годините е претърпяла разнообразни промени, до момента в който се трансформира в офис. Британските учени сравнили изолационните свойства на 2 стени, покрити с растителност, и на елементарни. Върху стените със зеленина имало еластичен лист от филц със система от джобове за задържане на почвата, в която са засадени растения като папрат, цъфтящи шубраци или мъх. Тази преносима стена била инсталирана от външната страна на зида. Ефективността на двете зелени стени била следена в продължение на 5 седмици. При фасадата на озеленената стена били
регистрирани 31,4% по-малко изгубена топлота спрямо елементарната
“Мислим за тези стени като за биоверсия на творби на изкуството навън. Те са като дребно светилище на ръба на пустинята сред нашите офиси и първичната природа ", уверен е Джо.
Предимството на мъха е, че той съумява да оцелее на най-невероятните места, даже в суперзамърсените градове. Като допълнение има свойството до известна степен да пречиства въздуха. Ако изискванията се влошат, мъхът не изсъхва, а остава в латентно положение.
Освен по-добро опазване на топлината при озеленената стена била регистрирана и по-добра термична непоклатимост в постройката. Дневните температури се колебаели по-малко, в сравнение с в неизолираните - т.е. отоплителните системи на постройката работели по-ефективно.
Учените напомнят, че потреблението на сила в постройките съставлява 17% от излъчванията на парникови газове в Обединеното кралство. Само отоплението гълта над 60% от цялото ползване на сила. Затова показват вяра, че стените, покрити със зеленина, биха могли да понижат доста замърсяването, в случай че се употребяват всеобщо. От тях може да има и друга изгода - увеличение на биоразнообразието в градската среда, филтриране на въздуха, възстановяване на психологичното здраве.
“С възходящото градско население зелената инфраструктура е евентуално решение, основано на природата. То дава опция за справяне с изменението на климата, замърсяването на въздуха и загубата на биоразнообразие, като в същото време улеснява икономическия напредък и поддържа ниски въглеродни излъчвания ", споделя доктор Томас Мърфи - един от създателите на проучването.
Според него “живите стени ” могат да понижат шума в градовете
и да подобрят здравето на хората. “Нашето изследванепредполага, че могат да обезпечат и обилни икономии на сила, с цел да оказват помощ за понижаване на въглеродния отпечатък на съществуващите здания. Сега обаче е належащо по-нататъшно усъвършенстване на системите за живи стени, с цел да се максимизират изгодите за околната среда и да се понижат някои от разноските за резистентност ”, споделя доктор Мърфи.
Всъщност стените, покрити с мъх, не са толкоз нови. Преди повече от хиляда години дзен монасите в Япония са засаждали мъх по стените и в градините на храмовете, с цел да основат чувство за успокоение и шир. За доста от тях мъхът е значим детайл, който подтиква общуването с природата, почивката от натовареното ежедневие и улеснява медитацията.
Двама интериорни дизайнери - Джо Зазера и Пат Махан, считат, че мъхът е решение за хора, които желаят да имат огромно зелено пространство в къщата си, без да го поливат или да отделят време за поддръжка. Според тях не е належащо мъхът да бъде поливан - той просто ще изсмуква влагата от въздуха.
“Обсебен съм от свързването на хората с природата. Да ставаш очевидец на това, е извънредно удовлетворяващо. Има някаква първобитна хубост в сходно решение и то е може би най-хубавата ни работа до момента ", споделя Зазера.
Британското проучване на стените с жива зеленина е едно от първите, което научно преглежда преимуществата им като изолационни системи в сдържан климат. Данните могат да послужат освен на притежатели и вложители на жилища, само че и на корпорации и държавни институции, когато вземат решение какви изолационни системи да приложат към постройките, както и на хората, които оферират или дефинират политиките, свързани с климатичните промени.
Алексения Димитрова
Покривите ми зелени, животът ми прекрасен! Така може да бъде перифразирано фамозното заглавие на Джеръм Селинджър, в случай че се има вяра на ново изследване на Института за галактически проучвания Goddard (GISS) на НАСА в Ню Йорк, оповестено в сп. Sustainable Citiesand Society.
Според откривателите инсталираните на покрива светли повърхности или растения могат да оказват помощ за абсорбирането и отблъскването на част от топлината от слънцето, която се изсипва надградовете.
Екипът, който си партнирал с отделите за публично здраве и обмисляне на Чикаго, опитва върху три здания в града, на които при започване на века били конфигурирани зелени покриви. Това са Millennium Park, City Hall и търговски център Walmart.
Наблюденията са направени посредством спътника Landsat 5. Те са употребявани за следене на измененията в температурите на земната повърхнина и растителната завивка освен на посочените места, само че и на контролни площи наоколо. Според учените зелените покриви имали охлаждащ резултат с течение на времето върху две от постройките, само че върху третата бил по-малък.
Millennium Park, чийто покрив е интензивна комбинация от растения и се намира покрай езерото Мичиган, което работи като самобитен нагревател,
посочил доста по-ниски междинни температури от постройките в близост
след монтирането на покрива през 2004 година Това бил единственият от трите обекта, където покривът изцяло смекчил стоплянето, породено от изменението на климата.
Подобен покрив бил инсталиран и върху кметството - City Hall, през 2002 година Температурите спрямо контролно място спаднали леко, само че не задоволително, с цел да противодействат изцяло на промените на климата. Средните температури дори се повишили до края на интервала на проучването.
За Walmart откривателите рисуват друга картина. Докато Millennium Park и City Hal имали зелени покриви, добавени към съществуващи здания, обектът на Walmart бил издигнат през интервала на изследването на празен терен.
Накратко, макар че резултатът от такива здания върху общите температури в един регион е по-малък от този на имот, цялостен с растения, въпреки всичко екипът регистрира съществени преимущества на покриви, оборудвани по този метод. С други думи, превръщането на покрив от елементарен бетон в градина може да даде много положителни резултати.
“Тъй като градовете порастват и се развиват, те би трябвало да вземат положителни решения за своята инфраструктура, тъй като те постоянно ще продължат да работят 30, 50 или даже повече години ”, споделя Кристиан Брeнън, климатолог и строителен инженер в Колумбийския университет, във връзка изследването.
Според него в подтекста на по-чести горещи талази и по-екстремни температури е значимо да разберем по какъв начин могат да бъдат ефикасни разнообразни дейности и намеси в градския дизайн.
Фактът, че градовете са доста по-горещи от регионите отвън тях, е феномен, прочут от дълго време като резултат на градския топлинен остров. Това се дължи на големите маси асфалт, бетон и други материали. Комбинираният резултат от повърхности, които всмукват топлината, а след това я освобождават, може да направи градовете с към 6 градуса по-горещи. Райони с по-малко зелени площи или дървета могат да станат даже още по-горещи. От това стопляне най-силно ще бъдат наранени тези, които имат проблеми с понасянето на топлината, възрастните хора, които не могат да се изолират, както и общности с ниски приходи. Зелените покриви обаче могат да оказват помощ за намаляване на тази топлота. За аранжирането им могат да се употребяват растения, които изискват по-плитка почва, или по-разнообразна растителност.
Учените са обнадеждени, само че считат, че са нужни още изследвания, с цел да се дефинира по какъв начин най-добре да се употребяват зелените покриви, с цел да стават все по-голям детайл в тактиките за справяне с непотребната топлота. “Строителните инженери и хората, които възнамеряват градската среда, обичайно одобряват климата като даденост. Но в този момент всичко се обръща с главата надолу поради стоплянето. Надявам се
нашето изследване да промени метода, по който работят строителните инженери
и градоустройствените експерти ”, споделя Бренън.
Това не е първото изследване, което проучва резултата на зелените покриви. През 2018 година испански откриватели разгласиха в сп. Sustainability сходно проучване за региони със средиземноморски климат. Подобен имат елементи от Калифорния, Чили, Южна Африка.
Тогава учените оповестиха, че зелените покриви всмукват и отделят малко въглерод, усъвършенстват потреблението на сила и понижават оттока на дъждовна вода, като задържат до 75% от нея, която след това освобождават последователно в атмосферата. За да създадат разбора си, откривателите създадоха тестова площадка в град Бенагуасил, Валенсия, където обичаен покрив от 315 кв. метра бе трансфорат в зелен, а апарат за премерване на количеството паднала вода отчиташе данните за дъжда сред юни 2014 и юни 2015 година
Въпреки ентусиазма за изгодата от зелените покриви обаче би трябвало да се отчетат и някои дефекти. Първоначалната цена е по-висока, нужна е повече поддръжка, прибавя се повече тежест и напрежение върху постройката, което може да навлече още повече разноски.
Затова учените предлагат балансиране на преимуществата и минусите за всеки съответен обект, само че са уверени, че в избрани климатични условия зелените покриви могат да се окажат доста дейно допълнение.
Как се вършат?
Зелените покриви имат пласт растения. Под тях е почва, материал за хидроизолация, структурна опора. Цялата структура всмуква дъждовната вода посредством буфериране в растенията и дренажния пласт, което забавя изхвърлянето в канализацията и понижава риска от наводнения. Като допълнение растенията в зеления покрив филтрират праховите частици от въздуха, всмукват и отразяват слънчевата светлина, което спомага за понижаване на резултата на топлинния остров в градовете.
Градовете по света стартират да възприемат зелените покриви като метод за възстановяване на качеството на водата, понижаване на пиковите потоци и понижаване на оттока на дъждовни води, макар че инсталирането им може да включва високи първични разноски спрямо елементарен покрив.
Стени с растения или мъх пречистват въздуха, понижават сметките за отопление и изстудяване
Може да окажат и благотворно въздействие върху здравето на хората
Стените, покрити със зелени растения, са в положение да поддържат топлота в постройките през зимата и студ през лятото. Това може да понижи сметките за ток, отопление и изстудяване. Новото изследване на Центъра за стабилно развиване в Университета на Плимут е оповестено в сп. Buildingand Environment.
Според създателите зелените усъвършенствания по постройките могат да понижат с към 30% количеството топлота, която губят постройките в региони с сдържан климат. Освен че този на практика резултат предизвиква потреблението на сходни усъвършенствания, може да даде забележителен принос към напъните на човечеството да се оправи с климатичните промени.
“В Англия почти 57% от всички здания са издигнати преди 1964 година Тъкмо те се нуждаят от най-вече сила за отопление, а това покачва въглеродните излъчвания ”, споделя доктор Матю Фокс - откривател в региона на устойчивата архитектура и водещ създател на проучването. Според него, в случай че желаеме да реализираме чисти нулеви излъчвания до 2050 година, би трябвало да стартираме да подобряваме топлинните характерности на постройките в този момент. Това ще ни избави от вероятността за дефицит на гориво, както и от високи цени на сила.
Изследването е извършено в кампуса на университета в Плимут в дребна остаряла постройка, която през годините е претърпяла разнообразни промени, до момента в който се трансформира в офис. Британските учени сравнили изолационните свойства на 2 стени, покрити с растителност, и на елементарни. Върху стените със зеленина имало еластичен лист от филц със система от джобове за задържане на почвата, в която са засадени растения като папрат, цъфтящи шубраци или мъх. Тази преносима стена била инсталирана от външната страна на зида. Ефективността на двете зелени стени била следена в продължение на 5 седмици. При фасадата на озеленената стена били
регистрирани 31,4% по-малко изгубена топлота спрямо елементарната
“Мислим за тези стени като за биоверсия на творби на изкуството навън. Те са като дребно светилище на ръба на пустинята сред нашите офиси и първичната природа ", уверен е Джо.
Предимството на мъха е, че той съумява да оцелее на най-невероятните места, даже в суперзамърсените градове. Като допълнение има свойството до известна степен да пречиства въздуха. Ако изискванията се влошат, мъхът не изсъхва, а остава в латентно положение.
Освен по-добро опазване на топлината при озеленената стена била регистрирана и по-добра термична непоклатимост в постройката. Дневните температури се колебаели по-малко, в сравнение с в неизолираните - т.е. отоплителните системи на постройката работели по-ефективно.
Учените напомнят, че потреблението на сила в постройките съставлява 17% от излъчванията на парникови газове в Обединеното кралство. Само отоплението гълта над 60% от цялото ползване на сила. Затова показват вяра, че стените, покрити със зеленина, биха могли да понижат доста замърсяването, в случай че се употребяват всеобщо. От тях може да има и друга изгода - увеличение на биоразнообразието в градската среда, филтриране на въздуха, възстановяване на психологичното здраве.
“С възходящото градско население зелената инфраструктура е евентуално решение, основано на природата. То дава опция за справяне с изменението на климата, замърсяването на въздуха и загубата на биоразнообразие, като в същото време улеснява икономическия напредък и поддържа ниски въглеродни излъчвания ", споделя доктор Томас Мърфи - един от създателите на проучването.
Според него “живите стени ” могат да понижат шума в градовете
и да подобрят здравето на хората. “Нашето изследванепредполага, че могат да обезпечат и обилни икономии на сила, с цел да оказват помощ за понижаване на въглеродния отпечатък на съществуващите здания. Сега обаче е належащо по-нататъшно усъвършенстване на системите за живи стени, с цел да се максимизират изгодите за околната среда и да се понижат някои от разноските за резистентност ”, споделя доктор Мърфи.
Всъщност стените, покрити с мъх, не са толкоз нови. Преди повече от хиляда години дзен монасите в Япония са засаждали мъх по стените и в градините на храмовете, с цел да основат чувство за успокоение и шир. За доста от тях мъхът е значим детайл, който подтиква общуването с природата, почивката от натовареното ежедневие и улеснява медитацията.
Двама интериорни дизайнери - Джо Зазера и Пат Махан, считат, че мъхът е решение за хора, които желаят да имат огромно зелено пространство в къщата си, без да го поливат или да отделят време за поддръжка. Според тях не е належащо мъхът да бъде поливан - той просто ще изсмуква влагата от въздуха.
“Обсебен съм от свързването на хората с природата. Да ставаш очевидец на това, е извънредно удовлетворяващо. Има някаква първобитна хубост в сходно решение и то е може би най-хубавата ни работа до момента ", споделя Зазера.
Британското проучване на стените с жива зеленина е едно от първите, което научно преглежда преимуществата им като изолационни системи в сдържан климат. Данните могат да послужат освен на притежатели и вложители на жилища, само че и на корпорации и държавни институции, когато вземат решение какви изолационни системи да приложат към постройките, както и на хората, които оферират или дефинират политиките, свързани с климатичните промени.
Алексения Димитрова
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ