Казуса с лихвените индекси може да стане политически
Разгорещен спор в парламентарната комисия по бюджет и финанси провокира предлагането за промени в Закона за кредитните институции. Ще напомним, че то бе импортирано преди две седмици от ръководителя на комисията Менда Стоянова и планува в българското законодателство да бъдат въведени разпоредбите на европейския Регламент 1011 от 2016-а. Те дефинират критериите, въз основата на които банките ще могат да трансформират лихвените показатели (бенчмаркове), които са в основата на образуването на лихвените проценти по договорите за заем както за жителите, по този начин и за компаниите. Става дума за показатели като ЛИБОР, ЮРИБОР и СОФИБОР.
Темата е задоволително комплицирана и сензитивна, по тази причина на съвещанието на комисията на 3 май 2018-а, гласуването на законопроекта бе отсрочено с една седмица. Последва съвещание, което бе извършено на 10 май и там градусът на напрежението се подвигна още в самото начало. Причината е, че съгласно европейския правилник от 1 юли левовия лихвен показател СОФИБОР към този момент би трябвало да се пресмята от лицензиран админ, в случай че желаеме да продължи да съществува. Иначе би трябвало да изчезне. А на този лихвен показател са основани лихвените заплащания по потребителските, жилищните и фирмените заеми в национална валута на голяма част от българските банки. Асоциацията на банките в България води договаряния с интернационалната агенци "Ройтерс Томпсън " тя да стане админ на СОФИБОР, само че подобен контракт към момента няма. А 1 юли трагично наближава. По тази причина измененията в закона целят да основат ясна правна опция, при положение на потребност банките да могат да заменят СОФИБОР с различен лихвен показател или както е назван в текста на проектозакона - "бенчмарк ". При това в плана е планувано, в случай че такава подмяна се наложи, сега в който тя се случи, новия показател да не е по-висок от остарелия, който заменя.
Но опозицията в лицето на Румен Гечев от Българска социалистическа партия не спести някои остри и неуместни въпроси.
"БНБ взема решение на 16 март 2017-а, че се отхвърля да изготвя показателя СОФИБОР, без да изяснява на никого за какво и по какъв начин се отхвърля. Днес сме 10 май 2018-а. Това обикновено ли е? Като четем деликатно въпросния Регламент 1011 от 2016 -а на Европейски Съюз виждаме, че той е направен напълно основателно, тъй като е открито, че интернационалните лихвени показатели са били положени на операция. И в този момент поражда въпросът за какво нашата Централна банка взема решение, без да ни уведоми, че не желае да вършат този показател ", разгорещи се Гечев.
На поредицата въпроси които той сложи първа отговори подуправителя на Българска народна банка Нина Стоянова. "Администрирането на СОФИБОР е почнало през 2002 година - много от дълго време. Тогава той бил построен в цялостна прилика с европейския междубанков лихвен показател - ЮРИБОР. Важно е да се знае, че Българска народна банка по закон има за задача и ще продължи да изготвя главния лихвен % (ОЛП), който също е бенчмарк по смисъла на европейския правилник. Централната банка ще продължи да разгласява парична и лихвена статистика. Но Българска народна банка не счита, че в нейните функционалности е да продължи да пресмята СОФИБОР в бъдеще. Първо, тъй като не ни е предоставено със закон. Второ, тъй като това не е функционалност типична за Централните банки и трето, тъй като би трябвало пазарните механизми да се дефинират по пазарните сили т.е. както изисква регламента да има админи, които да правят това при избран контрол и надзор. Към сегашния миг при нас не са подадени такива заявки от никого да изиска да е админ по регламента. Така че бенчмарковете остават тези, които съществуват на пазара сега ", изясни Стоянова.
Според подуправителя на Българска народна банка в този момент множеството интернационалните лихвени показател (бенчмаркове) имат частни админи. "ЮРИБОР се управлява от Европейския паричен институт, който е дъщерна организация на Европейската банкова асоциация, ЛИБОР също се админстрира от частен админ във Англия ", изясни Стоянова.
Но отговорите й подействаха на Гечев като бензин излят върху огън. В нашите закони е написано, че при образуването на лихвите си по заемите българските банки избират или ЛИБОР, или ЮРИБОР, или СОФИБОР, или показател направен от оторизирана институция или компилация от тях. Разбираме, че в този момент СОФИБОР по някакви аргументи можел да отпадне за прочут интервал. Ами дано тогава банките си избират някой от другите показатели. Какъв е казусът? ", възкликна Гечев.
Нина Стоянова обърна внимание на обстоятелството, че препоръчаните промени в Закона за кредитните институции са потребни, тъй като вкарват правилото, че при подмяна на един лихвен показател с различен това не може да води до увеличение на лихвения %. В поддръжка на тези нейни думи основният секретар на Асоциацията на комерсиалните банки Ирина Марцева сподели, че измененията в Закона за кредитните институции пазят ползите на клиентите. "Банките по никакъв метод не могат да завоюват от възможната подмяна на един лихвен показател с различен. Даже в противен случай, някои от тях са обезпокоени, че при една възможна подмяна, новия лихвен показател ще е по-нисък от остарелия ", счита Марцева.
Всички тези причини обаче не убедиха и не успокоиха Гечев. Той продължи да се възмущава, че Българска народна банка не е поела никакви задължения за плавното прекосяване от настоящите лихвени показатели към новата процедура, която се вкарва с европейския Регламент 1011.
"Вие в Българска народна банка имате ли някакви отговорности към кредитната система на България? Нямате ли някакви задължения организационно да улесните използването на този Регламент? Като спирате да участвате в правенето на СОФИБОР не би ли трябвало да сте наясно от 1 юли кой ще го прави? ", запита Гечев.
В последна сметка парламентарната комисия по бюджет и финанси одобри на първо четене с 14 гласа за и 4 срещу препоръчаните промени в Закона за кредитните институции. Разгорещените диспути по него обаче надали ще утихнат.
Темата е задоволително комплицирана и сензитивна, по тази причина на съвещанието на комисията на 3 май 2018-а, гласуването на законопроекта бе отсрочено с една седмица. Последва съвещание, което бе извършено на 10 май и там градусът на напрежението се подвигна още в самото начало. Причината е, че съгласно европейския правилник от 1 юли левовия лихвен показател СОФИБОР към този момент би трябвало да се пресмята от лицензиран админ, в случай че желаеме да продължи да съществува. Иначе би трябвало да изчезне. А на този лихвен показател са основани лихвените заплащания по потребителските, жилищните и фирмените заеми в национална валута на голяма част от българските банки. Асоциацията на банките в България води договаряния с интернационалната агенци "Ройтерс Томпсън " тя да стане админ на СОФИБОР, само че подобен контракт към момента няма. А 1 юли трагично наближава. По тази причина измененията в закона целят да основат ясна правна опция, при положение на потребност банките да могат да заменят СОФИБОР с различен лихвен показател или както е назван в текста на проектозакона - "бенчмарк ". При това в плана е планувано, в случай че такава подмяна се наложи, сега в който тя се случи, новия показател да не е по-висок от остарелия, който заменя.
Но опозицията в лицето на Румен Гечев от Българска социалистическа партия не спести някои остри и неуместни въпроси.
"БНБ взема решение на 16 март 2017-а, че се отхвърля да изготвя показателя СОФИБОР, без да изяснява на никого за какво и по какъв начин се отхвърля. Днес сме 10 май 2018-а. Това обикновено ли е? Като четем деликатно въпросния Регламент 1011 от 2016 -а на Европейски Съюз виждаме, че той е направен напълно основателно, тъй като е открито, че интернационалните лихвени показатели са били положени на операция. И в този момент поражда въпросът за какво нашата Централна банка взема решение, без да ни уведоми, че не желае да вършат този показател ", разгорещи се Гечев.
На поредицата въпроси които той сложи първа отговори подуправителя на Българска народна банка Нина Стоянова. "Администрирането на СОФИБОР е почнало през 2002 година - много от дълго време. Тогава той бил построен в цялостна прилика с европейския междубанков лихвен показател - ЮРИБОР. Важно е да се знае, че Българска народна банка по закон има за задача и ще продължи да изготвя главния лихвен % (ОЛП), който също е бенчмарк по смисъла на европейския правилник. Централната банка ще продължи да разгласява парична и лихвена статистика. Но Българска народна банка не счита, че в нейните функционалности е да продължи да пресмята СОФИБОР в бъдеще. Първо, тъй като не ни е предоставено със закон. Второ, тъй като това не е функционалност типична за Централните банки и трето, тъй като би трябвало пазарните механизми да се дефинират по пазарните сили т.е. както изисква регламента да има админи, които да правят това при избран контрол и надзор. Към сегашния миг при нас не са подадени такива заявки от никого да изиска да е админ по регламента. Така че бенчмарковете остават тези, които съществуват на пазара сега ", изясни Стоянова.
Според подуправителя на Българска народна банка в този момент множеството интернационалните лихвени показател (бенчмаркове) имат частни админи. "ЮРИБОР се управлява от Европейския паричен институт, който е дъщерна организация на Европейската банкова асоциация, ЛИБОР също се админстрира от частен админ във Англия ", изясни Стоянова.
Но отговорите й подействаха на Гечев като бензин излят върху огън. В нашите закони е написано, че при образуването на лихвите си по заемите българските банки избират или ЛИБОР, или ЮРИБОР, или СОФИБОР, или показател направен от оторизирана институция или компилация от тях. Разбираме, че в този момент СОФИБОР по някакви аргументи можел да отпадне за прочут интервал. Ами дано тогава банките си избират някой от другите показатели. Какъв е казусът? ", възкликна Гечев.
Нина Стоянова обърна внимание на обстоятелството, че препоръчаните промени в Закона за кредитните институции са потребни, тъй като вкарват правилото, че при подмяна на един лихвен показател с различен това не може да води до увеличение на лихвения %. В поддръжка на тези нейни думи основният секретар на Асоциацията на комерсиалните банки Ирина Марцева сподели, че измененията в Закона за кредитните институции пазят ползите на клиентите. "Банките по никакъв метод не могат да завоюват от възможната подмяна на един лихвен показател с различен. Даже в противен случай, някои от тях са обезпокоени, че при една възможна подмяна, новия лихвен показател ще е по-нисък от остарелия ", счита Марцева.
Всички тези причини обаче не убедиха и не успокоиха Гечев. Той продължи да се възмущава, че Българска народна банка не е поела никакви задължения за плавното прекосяване от настоящите лихвени показатели към новата процедура, която се вкарва с европейския Регламент 1011.
"Вие в Българска народна банка имате ли някакви отговорности към кредитната система на България? Нямате ли някакви задължения организационно да улесните използването на този Регламент? Като спирате да участвате в правенето на СОФИБОР не би ли трябвало да сте наясно от 1 юли кой ще го прави? ", запита Гечев.
В последна сметка парламентарната комисия по бюджет и финанси одобри на първо четене с 14 гласа за и 4 срещу препоръчаните промени в Закона за кредитните институции. Разгорещените диспути по него обаче надали ще утихнат.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ