Раздялата е сложно нещо. Намесени са двама човека, всеки с

Раздялата е комплицирано нещо. Намесени са двама индивида, всеки с неговия си светоглед и опит, били са близки, обичали са се, наранявали са се. Независимо какви са аргументите за разлъка, след приключен факт всеки остава в друга степен с чувство за загуба, самотност, носталгия по хубавите времена дружно.

До такава степен, че е кадърен да идеализира предходната връзка, да се вкопчва в спомените. Раздялата е едно, само че стартирането от връзката - нещо напълно друго. Може да минат месеци, даже години, до момента в който се разделим с изключение на физически, само че и прочувствено, до момента в който погледнем за нови хоризонти с други хора.

Всяка връзка е неповоторима и едвам обясняваме за нея и на най-близките си, в един миг, те ще си кажат: " Е, хайде, чак пък толкоз ", " Съвземи се ", " Продължи нататък ". Това ще ни отблъсне от действителността и ние ще се затворим да прекарваме раздялата си. Отново и още веднъж. Това е точният миг, в който би трябвало да поработим над вероятността си в нея. Вместо въпроси " Защо? " и " Как се стигна до тук? ", с следващи обвинявания, виновност и неистово предпочитание да върнем нещата обратно и да го създадем по различен метод, който ще резервира връзката, по-добре да си дадем сметка за:

Не пострадвам единствено аз.
Мъжете и дамите претърпяваме друго раздялата. Първо страдаме ние, а те компенсират с други дами, всемирски живот или работа, като че ли не им пука, само че след това си дават сметка какво са изгубили. Тогава нормално ние пък решаваме да продължим напред. Но мъжете също претърпяват раздялата, на тях не им е елементарно да скъсат с навиците, с наличието, мекотата, уханието, грижата, усмивката, докосването. Опитайте се тази мисъл да изгони ориентирания към него яд, в случай че има подобен. Това е миг, който е сложен за всички.

Никой няма виновност.
Дори да има невярност, даже някой да е сторил нещо в действителност гадно, до него се стигнало след отчуждение, горчилка, възприятие за самота и неразбраност. Както във влюбването никой няма необикновен принос, то просто става, по този начин и с раздялата. Нещата следват своя ход и в случай че любовта не е била задоволителна и не сме си дали в точния момент сметка, можем в действителност да се нараняваме до мазохизъм, вместо просто да се разделим.

Всичко ще мине.
В живота има неприятни събития, човек може доста да страда, правилно е. Но сърцето има дарба да се съхранява, да не помни, разрешава времето да притъпи болката. Това е механизъм, без който бихме полудяли. Сега чувството е интензивно. Плачете, гняв ви е, разстройвате се от ария или когато минете край обичаното ви кафене. От фотографията му в обществените мрежи, от гласа му, в случай че се чувате. Но ще мине, приемете, преживявайте го, само че не губете религия, че болката ще намалее.

Аз заслужавам смяната.
Понякога имаме склонността да се принизяваме, че не сме били задоволително положителни за него, че ето - скъсахме, тъй като не се старахме задоволително. Компромисите бяха малко, трябваше да сме по-усърдни. Но не е по този начин. Ако сте били почтени във връзката си - вие имате вашия принос тя да върви, както и той - да я проваля. Повдигнете малко брадичка и си кажете, че не заслужавате да страдате толкоз дълго време.

Раздялата е била нужна, щом е реалност.
Няма какво да се лъжем, принудително не става. Късаме, събираме се, караме се, сдобряваме се. В главата си някой от нас щом е изискал да е самичък, то той към този момент е поел по тази пътека. Насилието единствено поражда още повече болежка и недоумение, още повече яд и засегнатост. щом сме тук, значи тук би трябвало да бъдем. И по-добре в точния момент, в сравнение с да сме отлагали.

Готова съм за всичко ново и прелестно, което ме чака от тук нататък.
Помислете единствено - нови хора, нова среда, нови мъже. Но е въпросът да скочим от една връзка в друга. Оставете за малко флиртовете и сериозните планове за обвързване. Забавлявайте се, правете това, което сте желали, до момента в който сте били дружно, само че не му се е нравило. Научили сте нещо за себе си, до момента в който страдате, време е да влезе в приложимост - ставаме все по-осъзнати в любовта с всеки човек по пътя си. Някои дават леки уроци, някои - изключително тежки, само че подобен е животът.

Но оставам с признателност.
Ако съумеете да погледнете с признателност за миналото време дружно, то вие към този момент сте подготвени да пуснете индивида от себе си, да се освободите от мисълта за раздялата, да я приемете като част от пътя, цялостен с какво ли не. Спомнете си хубавите мигове, само че не желаейки да се повторят, а с готовност да пазите място в сърцето си за този човек. Нека и той търси своето благополучие.