Пандемиите бележат преломни моменти за човечеството
Разделението е най-опасната последица от Ковид-19 Когато човек се намеси в делата на природата, нещата стават страшни, споделя Георги Велев
Георги Велев е публицист и литературвед, както и някогашен преподавател. Бил е редактор на списание " Септември ". Автор е на книгата " Български литературни загадки. Елин Пелин. Йордан Йовков. Емилиян Станев ", оценена високо от други литературоведи. Прецедент е, че проф. Симеон Янев пише студия за книгата му, проф. Никола Георгиев също го поздравява за постигнатите открития преди гибелта си.
- Светът се намира в пандемия, която промени живота ни. Как приказва международната литература за епидемиите?
- Това е една от най-древните и вълнуващи тематики в историята на човечеството и изкуството. Да не надникваме в далечното минало. Да споменем единствено, че Първа ария на " Илиада " е озаглавена " Чумата. Гневът ": " И непрестанно клади от мъртви начесто горяха ".Ами какво е библейският потоп? Не е ли той избавление освен от греховете, а и от някакви смъртоносни вируси в стерилизирания Ноев ковчег, запечатан със смола? Да споменем и " Декамерон " на Бокачо, епилога на романа на Достоевски " Престъпление и наказване ", в който Родион Разколников сънува по какъв начин от глъбините на Азия плъзват микроскопични трихини, с които се заразява целия свят и хората стартират да се изяждат; " Чумата " на Албер Камю.
- Българската литература също изобилства от образци, свързани с това по какъв начин хората претърпяват сходни интервали. Вие сте се занимавали с Елин Пелин и Йордан Йовков..
- Веднага би трябвало да споменем невероятния роман на Елин Пелин " Напаст божия ". Описаното в него е сходно с днешната пандемия по това, че не излиза наяве от кое място е тръгнала болестта, няма с какво да се лекува и не се вижда краят й.
стига се до разпри със сопи и брадви. В описа " През чумавото " Йордан Йовков разкрива психозата и суматохата измежду жителите на селото. Първо се разнасят някакви далечни клюки за чумата, след това над селото стартират да се вият орли и най-после идва чумавият Величко. И тук краят на болестта не е явен, само че хората прояват своята уязвимост, само че и мощ. Любимата на Величко Тиха потвърждава, че любовта е по-силна от чумата. В българската литература надарена творба на тая тематика е и романът " Холера " от Людмил Стоянов.
- Защо литературата обръща толкоз огромно внимание на световните епидемии?
- Тези епидемии в предишното, или най-малко описаните в класическите произведения, постоянно са бележели преломни моменти в съдбините на човечеството. Чумата в " Илиада " е началото на края на десетгодишната Троянска война, след която светът, или най-малко европейският, стартира ново начало. След Бокачовия " Декамерон " Западна Европа излиза от Средновековието и стартира ерата на Ренесанса. " Чумата " на Камю съответствува с края на Втората международна война и появяването на нуклеарното оръжие, което напълно трансформира света. " През чумавото " на Йордан Йовков бележи края на средновековната необщителност - чумата не знае граници и лимити. И след това закономерно следва Възраждането, чийто представител е Хаджи Драган.
- А каква са приликите и разликите сред тези, по този начин да ги назовем, типичен епидемии и днешната пандемия?
- В предишното хората са приемали тези катаклизми с убеждението: " Бог дал, Бог взел! " Но на днешния вирус работата не му е доста чиста. В началото се говореше, че тръгнал от пазар в град Ухан, където бил изяден прилеп. Но това са чисти нелепости - китайците ядат прилепи най-малко от 10 хиляди години, за което, евентуално, има антични предписания. Чели сте романа на Павел Вежинов " Нощем с белите коне ". Негов основен воин е биологът учен Урумов, който работи в лаборатория, в която се правят страшни опити, и то още през 1975 година Наскоро наш биолог гордо качи фотография (със защитна маска от 50 стотинки) във фейсбук, под която изясни, че налива в епруветка вряща сярна киселина, с цел да разтовори извънредно хубавичко мембрана на клетките. А след това какво се случва? И това става единствено тук, в България, а какво е по света, където
В Германия такива лаборатории има на изолирания в Балтийско море остров Риймс, достъпът и изходът от който са подложени на свръхизключителни охранителни ограничения. Но може ли някой да е изцяло сигурен, че няма да се откри умопобъркан или просто по немарливост да стане по този начин, че някой вирус да тръгне по света? Ако в коронавирус вируса има човешка интервенция, то както във всички случаи на интервенция от страна на индивида в природата, нещата стават страшни и изцяло непредсказуеми. А приликата сред предходните световни епидемии и днешната пандемия е в това, че след края на пандемията, в случай че изобщо настъпи, е, че светът по-късно няма да е същият.
- Как ще се промени съгласно Вас? И по какъв начин ще ни трансформират страхът и изолацията, в които живеем сега?
- Когато се влезе в такава обстановка, никой не знае по какъв начин ще се трансформират нещата. Но при всички положения човечеството към този момент не може да живее по този метод, по който е живяло до момента. Винаги настава нещо ново.Що се отнася до изолацията и страха, това не е ново, особено е за всички сходни епидемии. Ето, още Бокачо в " Декамерон " разказва по какъв начин група хора бягат от Флоренция, с цел да се изолират и да си описват истории, които не касаят епидемията. Винаги в такива обстановки обществото е обхванато от раздори, тъкмо както се случва и през днешния ден. Обществото е разграничено на два лагера и едните споделят: " О, няма нищо ужасно, елементарен грип ", другите са на полюсното мнение. Затова и тези 10 души бягат от Флоренция - с цел да избегнат сходни раздори. Тази режисура я има и в " Напаст божия ", и в " Холера ". Разделението е може би най-страшното, а отсам се поражда и страхът, че хората не могат да се оправят сами с нещо, което не схващат. Но в настоящия случай страхът идва най-много от това, че коронавирус може да не е естествен вирус. А когато човек се намеси в делата на природата, нещата стават доста страшни. Човек е, както споделя Достоевски, " зло животно ", което не знае какво прави. Когато в " Братя Карамазови " Достоевски написа за видението на Иван Карамазов на Дявола, в черновите си мемоари той е написал " ембрион от пеперуда, орангутан и човек ". И това е написано преди повече от 150 години. Има го и в Библията - че
Както и самоувереност. В днешния ни боязън се прокрадва много от това - че вършим нещо безусловно безразсъдно, което може да ликвидира човечеството.
- А по какъв начин ще се отрази пандемията на българското обучение?
Вие бяхте учител в последните години, по какъв начин работи на децата това отваряне и затваряне на учебните заведения?- Дори единствено смяната в нашето обучение в изискванията на пандемията е удостоверение, че заживяваме по нов метод. В учебно заведение се образуваха чертите - положителни или неприятни - на едно потомство. В клас
само че растяха дружно. Сега те порастват като непознати, в непозната среда. Учебните стратегии, учебниците и преди бяха на сериозно ниско ниво и в този момент може би е по-добре - към този момент не играят съвсем никаква роля.Ако това се бе случило в цветущото българско обучение отпреди четиридесет години, би било покруса. Но настоящето българско обучение - промяна след промяна, министър след министър /някои от които искрено несмислени/ си умираше постепенно, до момента в който най-после като някой дълго страдал болник, добродушно си съобщи Богу дух.
Георги Велев е публицист и литературвед, както и някогашен преподавател. Бил е редактор на списание " Септември ". Автор е на книгата " Български литературни загадки. Елин Пелин. Йордан Йовков. Емилиян Станев ", оценена високо от други литературоведи. Прецедент е, че проф. Симеон Янев пише студия за книгата му, проф. Никола Георгиев също го поздравява за постигнатите открития преди гибелта си.
- Светът се намира в пандемия, която промени живота ни. Как приказва международната литература за епидемиите?
- Това е една от най-древните и вълнуващи тематики в историята на човечеството и изкуството. Да не надникваме в далечното минало. Да споменем единствено, че Първа ария на " Илиада " е озаглавена " Чумата. Гневът ": " И непрестанно клади от мъртви начесто горяха ".Ами какво е библейският потоп? Не е ли той избавление освен от греховете, а и от някакви смъртоносни вируси в стерилизирания Ноев ковчег, запечатан със смола? Да споменем и " Декамерон " на Бокачо, епилога на романа на Достоевски " Престъпление и наказване ", в който Родион Разколников сънува по какъв начин от глъбините на Азия плъзват микроскопични трихини, с които се заразява целия свят и хората стартират да се изяждат; " Чумата " на Албер Камю.
- Българската литература също изобилства от образци, свързани с това по какъв начин хората претърпяват сходни интервали. Вие сте се занимавали с Елин Пелин и Йордан Йовков..
- Веднага би трябвало да споменем невероятния роман на Елин Пелин " Напаст божия ". Описаното в него е сходно с днешната пандемия по това, че не излиза наяве от кое място е тръгнала болестта, няма с какво да се лекува и не се вижда краят й.
стига се до разпри със сопи и брадви. В описа " През чумавото " Йордан Йовков разкрива психозата и суматохата измежду жителите на селото. Първо се разнасят някакви далечни клюки за чумата, след това над селото стартират да се вият орли и най-после идва чумавият Величко. И тук краят на болестта не е явен, само че хората прояват своята уязвимост, само че и мощ. Любимата на Величко Тиха потвърждава, че любовта е по-силна от чумата. В българската литература надарена творба на тая тематика е и романът " Холера " от Людмил Стоянов.
- Защо литературата обръща толкоз огромно внимание на световните епидемии?
- Тези епидемии в предишното, или най-малко описаните в класическите произведения, постоянно са бележели преломни моменти в съдбините на човечеството. Чумата в " Илиада " е началото на края на десетгодишната Троянска война, след която светът, или най-малко европейският, стартира ново начало. След Бокачовия " Декамерон " Западна Европа излиза от Средновековието и стартира ерата на Ренесанса. " Чумата " на Камю съответствува с края на Втората международна война и появяването на нуклеарното оръжие, което напълно трансформира света. " През чумавото " на Йордан Йовков бележи края на средновековната необщителност - чумата не знае граници и лимити. И след това закономерно следва Възраждането, чийто представител е Хаджи Драган.
- А каква са приликите и разликите сред тези, по този начин да ги назовем, типичен епидемии и днешната пандемия?
- В предишното хората са приемали тези катаклизми с убеждението: " Бог дал, Бог взел! " Но на днешния вирус работата не му е доста чиста. В началото се говореше, че тръгнал от пазар в град Ухан, където бил изяден прилеп. Но това са чисти нелепости - китайците ядат прилепи най-малко от 10 хиляди години, за което, евентуално, има антични предписания. Чели сте романа на Павел Вежинов " Нощем с белите коне ". Негов основен воин е биологът учен Урумов, който работи в лаборатория, в която се правят страшни опити, и то още през 1975 година Наскоро наш биолог гордо качи фотография (със защитна маска от 50 стотинки) във фейсбук, под която изясни, че налива в епруветка вряща сярна киселина, с цел да разтовори извънредно хубавичко мембрана на клетките. А след това какво се случва? И това става единствено тук, в България, а какво е по света, където
В Германия такива лаборатории има на изолирания в Балтийско море остров Риймс, достъпът и изходът от който са подложени на свръхизключителни охранителни ограничения. Но може ли някой да е изцяло сигурен, че няма да се откри умопобъркан или просто по немарливост да стане по този начин, че някой вирус да тръгне по света? Ако в коронавирус вируса има човешка интервенция, то както във всички случаи на интервенция от страна на индивида в природата, нещата стават страшни и изцяло непредсказуеми. А приликата сред предходните световни епидемии и днешната пандемия е в това, че след края на пандемията, в случай че изобщо настъпи, е, че светът по-късно няма да е същият.
- Как ще се промени съгласно Вас? И по какъв начин ще ни трансформират страхът и изолацията, в които живеем сега?
- Когато се влезе в такава обстановка, никой не знае по какъв начин ще се трансформират нещата. Но при всички положения човечеството към този момент не може да живее по този метод, по който е живяло до момента. Винаги настава нещо ново.Що се отнася до изолацията и страха, това не е ново, особено е за всички сходни епидемии. Ето, още Бокачо в " Декамерон " разказва по какъв начин група хора бягат от Флоренция, с цел да се изолират и да си описват истории, които не касаят епидемията. Винаги в такива обстановки обществото е обхванато от раздори, тъкмо както се случва и през днешния ден. Обществото е разграничено на два лагера и едните споделят: " О, няма нищо ужасно, елементарен грип ", другите са на полюсното мнение. Затова и тези 10 души бягат от Флоренция - с цел да избегнат сходни раздори. Тази режисура я има и в " Напаст божия ", и в " Холера ". Разделението е може би най-страшното, а отсам се поражда и страхът, че хората не могат да се оправят сами с нещо, което не схващат. Но в настоящия случай страхът идва най-много от това, че коронавирус може да не е естествен вирус. А когато човек се намеси в делата на природата, нещата стават доста страшни. Човек е, както споделя Достоевски, " зло животно ", което не знае какво прави. Когато в " Братя Карамазови " Достоевски написа за видението на Иван Карамазов на Дявола, в черновите си мемоари той е написал " ембрион от пеперуда, орангутан и човек ". И това е написано преди повече от 150 години. Има го и в Библията - че
Както и самоувереност. В днешния ни боязън се прокрадва много от това - че вършим нещо безусловно безразсъдно, което може да ликвидира човечеството.
- А по какъв начин ще се отрази пандемията на българското обучение?
Вие бяхте учител в последните години, по какъв начин работи на децата това отваряне и затваряне на учебните заведения?- Дори единствено смяната в нашето обучение в изискванията на пандемията е удостоверение, че заживяваме по нов метод. В учебно заведение се образуваха чертите - положителни или неприятни - на едно потомство. В клас
само че растяха дружно. Сега те порастват като непознати, в непозната среда. Учебните стратегии, учебниците и преди бяха на сериозно ниско ниво и в този момент може би е по-добре - към този момент не играят съвсем никаква роля.Ако това се бе случило в цветущото българско обучение отпреди четиридесет години, би било покруса. Но настоящето българско обучение - промяна след промяна, министър след министър /някои от които искрено несмислени/ си умираше постепенно, до момента в който най-после като някой дълго страдал болник, добродушно си съобщи Богу дух.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ