„Длъжна си да се грижиш за мен“, заяви ми най-нагло алкохолизираната ми майка
Разбирам, че децата би трябвало да оказват помощ на родителите си, само че нещата в моя случай са по-различни. Помощта се дава от тези деца, които са признателни на майка си и татко си за щастливо детство. Не всеки заслужава човешко отношение. Това е реалност.
Мен ме отгледа баба ми. По-големият ми брат и по-малката ми сестра също бяха там. Тя се отнесе ужасно с нас и направи всичко допустимо, с цел да се увери, че не се усещаме изоставени. Благодарение на баба ни бяхме щастливи деца.
Нашата майка беше от оня вид „ кукувици “. Докато бабата мислеше по какъв начин да ни храни, тя уреждаше персоналния си живот. Тя пиеше, купонясваше, забавляваше се, а след това изчезна изцяло. Няколко години не чухме нищо за нея. Баба се тормози доста, тъй като въпреки всичко това беше щерка й.
Сега пиша това умерено и не усещам нищо, само че тогава беше доста мъчително. Аз, дребната Катя, чаках майка ми даже за рождения й ден, само че тя не пристигна. И по-добре беше въобще да не се появява, но…
Когато бях на учебно заведение, тя още веднъж се появи на хоризонта. И беше отново бременна. Естествено, баба ми не я отпрати. Трудно е да си представим какви страсти е изпитвала в този миг, само че тя в никакъв случай не е казвала нищо неприятно за майка ни пред нас.
След раждането на сестра ми майка ми внезапно се взе в ръце и даже си откри работа. Но скоро тя още веднъж даде желание на безделния метод на живот и пиенето.
Изпи и похарчи всички пари, които получаваше за дребната ми сестра. Тя също тъй че открадна пенсията на баба ми, тъй че нямаше с какво да ни нахрани. Всеки ден беше пияна. Дори не помнех по какъв начин изглеждаше трезва.
Майка ми изливаше целия си яд върху нас, а баба ми ни защитаваше. Щом навърших 18 години, незабавно си потеглих, тъй като не можех повече да пребивавам в този пъкъл.
Поддържах връзка с баба си, само че изцяло изтрих майка си от живота си. Но тя и държеше да участва там; изглеждаше, че сме изцяло непознати една за друга.
При мен всичко последователно се подреди. Омъжих се и имах дете. Струваше ми се, че предишното е зад тила ми, само че внезапно получих позвъняване от чужд номер.
– Слушам ви! – отговорих.
– Здравей, дъще! Съвсем не помни за личната си майка “ – чух гласа й. Исках да затворя тъкмо в този миг, само че се сдържах, с цел да схвана за какво ми звъни.
– Какво искаш?
– Какво желая аз? Ха! Забравил си за дълга на дъщерята. Кой ще обезпечи издръжката на майката на остарели години?
Бях шокирана. Дължа ли нещо на този човек? Исках да й отговоря с недодялан звук, само че тя ме прекъсна:
– Аз те родих и те изправих на крайници, тъй че си длъжна да ме осигуриш. За да избегнеш проблеми със съда, можеш просто да ми превеждаш по 1000 лв. всеки месец.
Заля ме нервен смях:
– Изправила си ме на крайници? Ти въобще нищо не си направила за мен! Обади се на приятелките си по чашка!
Почувствах се по-добре, откакто го споделих. Затворих и прибавих номера й в черния лист, с цел да не се нервирам повече. След това заваляха закани против мен. Мама даде обещание да ме съди и да ме принуди да й заплащам прехрана.
Реших, че няма да й дам нито стотинка. За какво? Да спонсорирам пиянството й? Ако беше желала пари за самун, нямаше да кажа и дума, само че иначе… Основното за нея е да има пари за пиенед, а всичко останало за майката изправянето на крайници е чиста нелепост.
