Първите растения, отгледани в лунна почва
Растенията бяха отгледани в почва от Луната, което отваря опцията за значима стъпка напред в бъдещата й колонизация. Въпреки това, всеки, който чака Луната един ден да стане купата със салата на изчерпана и затоплена Земя, би трябвало да намерения по-внимателно – когато става въпрос за изобилие, лунният реголит (слой от рядък материал, който покрива твърди скали) се подрежда след най-суровите земни почви.
Едни по-продължителни задачи на Луната ще се нуждаят от прясна храна и няма да е дейно да се донесе земна почва, с цел да ги отглежда, тъй че тестването на други възможности наподобява като явен ход. Въпреки това, задачите на Аполо можеха да върнат единствено 382 кг почва и НАСА се стреми да ги разпредели на учените спестовно, тъй като не знае какъв брой дълго ще би трябвало да издържи с това количество.
Една от плануваните задачи на програмата Артемис (Artemis, по името на богинята Артемида)
Това ограничаване обаче в този момент следва да бъде облекчено около идните задачи на програмата Артемис. След отварянето на една от двете проби, вакуумирани след събирането им, публикация в списанието Communications Biology афишира първото сполучливо покълване на растение в материал, донесен от Луната (въпреки че водата и въздухът са земни).
Растения са срещали лунна почва и преди, означи професор Анна-Лиза Пол от Университета на Флорида, Гейнсвил. „ Именно растенията ни помогнаха да установим, че пробите от почвата на Луната, не съдържат патогени или други незнайни съставни елементи, които биха навредили на земния живот,. “
След три молби в продължение на 11 години, Пол и професор Робърт Фърл най-сетне получават единствено 12 грама лунен материал, с който да работа. Материалът е от частици по-малки от 1 милиметър, събрани от задачите на Аполо 11, 12 и 17, с цел да се улесни развъждането, само че дребното количество към момента прави задачата извънредно предизвикателна.
Двойката употребява четири плаки, всяка с проба от всяка от почвите от задачите Аполо, в обособени ямки, и прибавя вода и разтвор, съдържащ хранителни субстанции, които Луната не може да обезпечи. Добавени са и няколко семена от така наречен моделен организъм (вид, който е обширно проучен, с цел да проучат избрани биологични явления), в този случай Arabidopsis. Същият вид семена са били засадени и в почви от враждебни за растителността елементи на планетата, както и в такива, които имитират лунната и марсианската почва, когато учените нямат достъп до достоверния материал.
Почти всички семена поникват! „ Бяхме изумени. Не бяхме планували такова нещо “, споделя Пол. „ Това ни сподели, че лунните почви не прекъсват хормоните и сигналите, които вземат участие в покълването на растенията. “ Разбира се, с толкоз малко почва за работа, евентуалният напредък на семената е стеснен, само че те се оправят с най-трудната част от процеса – изобщо да покълнат.
От друга страна, растенията в лунната почва също и порастват по-бавно и доближават по-малки размери от контролните, макар че и те имат също толкоз лимитирани количества материал. Недостатъци се демонстрират и по други посоки. „ На генетично равнище растенията употребяват инструментариума си, които нормално се употребява за справяне със стресови фактори, като сол и метали или оксидативен стрес, тъй че можем да заключим, че растенията възприемат лунната почва като стресираща “, споделя Пол.
Въпреки че можем да чакаме Луната да бъде, по думите на Хайнлайн, груба стопанка на растенията, въпреки всичко е притеснително, че е била даже по-лоша от враждебните земни почви. В по-оптимистична нотка, извънземните почвите не са еднообразно неприятни. Растенията порастват по-добре в пробите на Аполо 17 от тези от Аполо 12, които от своя страна побеждават тези, събрани покрай известния отпечатък на Армстронг.
Авторите приписват разликата на това какъв брой са били изложени пробите на слънчевия вятър, което допуска, че тези от по-дълбоко под повърхността могат да бъдат по-благосклонни към културите. Те също по този начин се надяват, че развъждането на генерации култури в една и съща почва може да ги промени по удобен метод – в края на краищата, по този начин се появява живота на новообразуваните вулканични острови.
Растения Arabidopsis, поникващи от лунна почва на (отгоре надолу) Аполо 11, Аполо 12 и Аполо 17. Снимка: Тайлър Джоунс
Придобиването на подобаващи знания за свойствата на лунната почва е от огромно значение. Потенциалът за създаване на структури, транспортни мрежи и системи за изхвърляне на боклуци (само няколко примера) ще зависи от действителните пробни данни, получени от тестване на проби от лунна почва. Товароносимостта й е значим параметър при проектирането на структури сходни на тези на Земята.
Поради безбройните метеоритни удари (някои със скорости от порядъка на 20 km/s), лунната повърхнина е покрита с тъничък пласт прахуляк. Прахът е електрически зареден и полепва по всяка повърхнина, с която влезе в контакт.
Плътността на лунния реголит е към 1,5 грама на пространствен сантиметър, само че става доста гъста под най-горния пласт.
Други фактори, които могат да повлияят на свойствата на лунната почва, включват огромни температурни разлики, съществуването на мощен вакуум и отсъствието на доста магнитно поле, което разрешава на заредените частици от слънчевия вятър да удрят непрестанно повърхността.
Проучване на НАСА от 2005 година изброява 20 риска на лунния прахуляк, които изискват по-нататъшно изследване, преди хората да се ангажират с човешка експедиция и на Марс, и класира „ праха “ като предизвикателство номер едно. Докладът упорства за проучване на неговите механични свойства, корозивност, песъчливост и резултат върху електрическите системи. Повечето учени считат, че единственият метод да се отговори дефинитивно на въпросите е посредством връщане на проби от марсианска почва и скали на Земята много преди изстрелване на астронавти.
Въпреки че този отчет се отнасяше до марсианския прахуляк, опасенията са еднообразно годни във връзка с лунния прахуляк – той може да аргументи нездравословни резултати върху всяка технология на станцията и членовете на екипажа:
Потъмняване на повърхностите, което води до доста увеличение на радиационния топлопренос;Абразивното естество на праховите частици може да навреди на повърхности при триене;Отрицателен резултат върху покритията, употребявани върху уплътнения за запечатване на съоръжение като оптични лещи, слънчеви панели и прозорци, както и окабеляване;Възможно увреждане на белите дробове, нервната и сърдечно-съдовата система на астронавта;Възможен нараснал риск при зареждане на скафандъра заради излагане на дребни прахови частици от галактическата среда.
