Как се справя Хърватия, след като прие еврото
Ръст на цените има, а държавното управление готви тежки санкции за нелоялните търговци
На 1 януари 2023 година Хърватия стана 20-ата страна, включила се към еврозоната. Страната размени обичайна си локална валута - куната, за еврото.
Местните управляващи се надяват, че с тази крачка ще създадат стопанската система си по-силна и по-стабилна, като също по този начин ще покачат и стандарта на живот за жителите си.
Въпреки това обаче мнозина се оповестиха против промяната на куната, като съгласно тях сходно нещо ще докара до внезапен скок в цените на фона на така и така сериозната инфлация, през която Хърватия мина през предходната година. Храна за тези страхове даде и сериозната агитация от евроскептични и проруски кръгове.
Оправдават ли се обаче тези страхове след действителната промяна на валутата в страната? Отговорът на този въпрос зависи от това кого питате.
Цените на редица артикули фактически потеглиха нагоре, откакто голям брой търговци ги закръглиха в своя изгода при смяната на валутата.
Това накара държавното управление още на 5 януари да предприеме ограничения против тази процедура. Властите в Загреб оповестиха, че ще постановат санкции, ще анулират енергийни дотации и ще подвигат налозите на тези търговци, които се изкушават да подвигат внезапно цените си около приемането на eврото.
Асоциацията на търговците в страната обаче отхвърли обвиняванията на държавното управление с претекста, че нейните членове просто се приспособяват по отношение на инфлацията и нарасналите разноски за първични материали и за сила. На годишна база Хърватия записва инфлация от 13,1% - измежду най-високите равнища в Европейския съюз (ЕС) за предходната година.
Според Мартин Вачич от Асоциацията на работодателите в страната растеж в цените се следи единствено измежду дребен брой артикули.
" Цените през 2022 година се покачиха с 15% до 20%. Те сигурно не се покачиха през интервала на прекосяване към еврото. Не мисля, че това е война сред държавното управление и търговците, това е натискът от страна на държавното управление и опит да направи нещо, с цел да спре инфлацията ", разяснява той пред локални медии.
Въпреки това съгласно Хърватската асоциация на потребителите растежът на цените е действителност, като за някои артикули има отчети за скок до 20% в границите на единствено ден.
Проблемът идва от това, че става въпрос за артикули от дребната потребителска кошница - това, което хората си купуват на ежедневна база.
" Кафето, хлябът... в този момент цените са по-високи, в сравнение с преди Нова година. Хората нямат доста пари за харчене, храната е доста скъпа, отоплението, електричеството също е скъпо, тъй че е доста мъчно да се живее. Хърватия е дребна страна, пенсиите не са високи, тъй че можете да си визиите по какъв начин възрастните хора живеят ", разяснява Ана Кнежевич, ръководител на Хърватската асоциация за отбрана на потребителите.
Много консуматори се оплакват, че смяната се отразява много в цените по заведенията за хранене и в кафенетата, където сметката за едно кафе към този момент излиза доста повече. И до момента в който притежателите се оправдават с цялостното повишение в разноските за живот, управляващите в Хърватия виждат сериозна далавера.
Реакцията на държавното управление се изрази в назначението на всеобщи инспекции върху бизнеса. След две седмици на засилен надзор стана ясно, че 40% от компаниите безпричинно са вдигнали цените си.
Провинилите се ги чакат солени санкции - до 26 хиляди евро за компании и 1090 евро за еднолични търговци, като те към този момент се ползват върху провинилите се.
Хърватският министър председател Андрей Пленкович се зарече, че завишаването на цените около промяната на валутата няма да остане безнаказано, защото изкуствено дърпа инфлацията в страната нагоре.
По думите му редица търговци са свалили цените си от края на декември, като това се удостоверява и от данните за инфлацията за последния месец от предходната година.
Според Националното статистическо бюро на Хърватия в края на 2022 година цените са били приблизително с 0,3% по-ниски спрямо това, което са били през ноември, което докара до спад на годишната инфлация от 13,5% през ноември до 13,1% през ноември края на декември. За година страната регистрира междинен растеж на цените от към 10,8%.
Там се вижда, че въпреки цените на храните да не престават да се усилват, превозът и горивата в страната са станали по-евтини по отношение на ноември.
Междувременно двете водещи вериги за търговия на дребно в Хърватия - Konzum и Lidl, оповестиха в обособени изказвания, че след 1 януари 2023 година не са повишавали цените на продуктите си.
Анализаторите са на мнение, че обстановка като сегашната е изцяло предстояща. Според тях в случай че има нарастване в цените на продуктите, то се дължи не толкоз на промяната на парите в страната, колкото на резултатите от инфлацията, която занапред следва да бъде овладяна.
Съседна Словения, която вкара еврото още през 2007 година, също регистрира нараснала инфлация в границите на 7-8% след присъединението си към еврозоната. Това събитие завърши бързо, като единствено за три месеца цените бяха вкарани в норма.
Някои опозиционни водачи в Хърватия в този момент подлагат на критика държавното управление, че вкарва еврото във време на висока инфлация и енергийна рецесия, провокирана от войната в Украйна, като в същото време не реформира задоволително стопанската система си.
Правителството от дълго време се застъпва за преимуществата от потреблението на еврото, заявявайки, че то ще укрепи стопанската система, ще усъвършенства капиталовия климат и ще направи Хърватия по-устойчива на външни шокове.
Очаква се прекосяването към еврото и влизането в Шенгенското пространство да подтикват браншове като туризма, който все още съставлява 24% от Брутният вътрешен продукт на Хърватия. Управляващите чакат тези промени да насърчат и производството, което стои зад над 12% от Брутният вътрешен продукт.
Брутният вътрешен продукт на Хърватия набъбна с 6% през 2022 година, само че прогнозата за 2023 година е за растеж единствено 1%, частично заради високата инфлация.
На 1 януари 2023 година Хърватия стана 20-ата страна, включила се към еврозоната. Страната размени обичайна си локална валута - куната, за еврото.
Местните управляващи се надяват, че с тази крачка ще създадат стопанската система си по-силна и по-стабилна, като също по този начин ще покачат и стандарта на живот за жителите си.
Въпреки това обаче мнозина се оповестиха против промяната на куната, като съгласно тях сходно нещо ще докара до внезапен скок в цените на фона на така и така сериозната инфлация, през която Хърватия мина през предходната година. Храна за тези страхове даде и сериозната агитация от евроскептични и проруски кръгове.
Оправдават ли се обаче тези страхове след действителната промяна на валутата в страната? Отговорът на този въпрос зависи от това кого питате.
Цените на редица артикули фактически потеглиха нагоре, откакто голям брой търговци ги закръглиха в своя изгода при смяната на валутата.
Това накара държавното управление още на 5 януари да предприеме ограничения против тази процедура. Властите в Загреб оповестиха, че ще постановат санкции, ще анулират енергийни дотации и ще подвигат налозите на тези търговци, които се изкушават да подвигат внезапно цените си около приемането на eврото.
Асоциацията на търговците в страната обаче отхвърли обвиняванията на държавното управление с претекста, че нейните членове просто се приспособяват по отношение на инфлацията и нарасналите разноски за първични материали и за сила. На годишна база Хърватия записва инфлация от 13,1% - измежду най-високите равнища в Европейския съюз (ЕС) за предходната година.
Според Мартин Вачич от Асоциацията на работодателите в страната растеж в цените се следи единствено измежду дребен брой артикули.
" Цените през 2022 година се покачиха с 15% до 20%. Те сигурно не се покачиха през интервала на прекосяване към еврото. Не мисля, че това е война сред държавното управление и търговците, това е натискът от страна на държавното управление и опит да направи нещо, с цел да спре инфлацията ", разяснява той пред локални медии.
Въпреки това съгласно Хърватската асоциация на потребителите растежът на цените е действителност, като за някои артикули има отчети за скок до 20% в границите на единствено ден.
Проблемът идва от това, че става въпрос за артикули от дребната потребителска кошница - това, което хората си купуват на ежедневна база.
" Кафето, хлябът... в този момент цените са по-високи, в сравнение с преди Нова година. Хората нямат доста пари за харчене, храната е доста скъпа, отоплението, електричеството също е скъпо, тъй че е доста мъчно да се живее. Хърватия е дребна страна, пенсиите не са високи, тъй че можете да си визиите по какъв начин възрастните хора живеят ", разяснява Ана Кнежевич, ръководител на Хърватската асоциация за отбрана на потребителите.
Много консуматори се оплакват, че смяната се отразява много в цените по заведенията за хранене и в кафенетата, където сметката за едно кафе към този момент излиза доста повече. И до момента в който притежателите се оправдават с цялостното повишение в разноските за живот, управляващите в Хърватия виждат сериозна далавера.
Реакцията на държавното управление се изрази в назначението на всеобщи инспекции върху бизнеса. След две седмици на засилен надзор стана ясно, че 40% от компаниите безпричинно са вдигнали цените си.
Провинилите се ги чакат солени санкции - до 26 хиляди евро за компании и 1090 евро за еднолични търговци, като те към този момент се ползват върху провинилите се.
Хърватският министър председател Андрей Пленкович се зарече, че завишаването на цените около промяната на валутата няма да остане безнаказано, защото изкуствено дърпа инфлацията в страната нагоре.
По думите му редица търговци са свалили цените си от края на декември, като това се удостоверява и от данните за инфлацията за последния месец от предходната година.
Според Националното статистическо бюро на Хърватия в края на 2022 година цените са били приблизително с 0,3% по-ниски спрямо това, което са били през ноември, което докара до спад на годишната инфлация от 13,5% през ноември до 13,1% през ноември края на декември. За година страната регистрира междинен растеж на цените от към 10,8%.
Там се вижда, че въпреки цените на храните да не престават да се усилват, превозът и горивата в страната са станали по-евтини по отношение на ноември.
Междувременно двете водещи вериги за търговия на дребно в Хърватия - Konzum и Lidl, оповестиха в обособени изказвания, че след 1 януари 2023 година не са повишавали цените на продуктите си.
Анализаторите са на мнение, че обстановка като сегашната е изцяло предстояща. Според тях в случай че има нарастване в цените на продуктите, то се дължи не толкоз на промяната на парите в страната, колкото на резултатите от инфлацията, която занапред следва да бъде овладяна.
Съседна Словения, която вкара еврото още през 2007 година, също регистрира нараснала инфлация в границите на 7-8% след присъединението си към еврозоната. Това събитие завърши бързо, като единствено за три месеца цените бяха вкарани в норма.
Някои опозиционни водачи в Хърватия в този момент подлагат на критика държавното управление, че вкарва еврото във време на висока инфлация и енергийна рецесия, провокирана от войната в Украйна, като в същото време не реформира задоволително стопанската система си.
Правителството от дълго време се застъпва за преимуществата от потреблението на еврото, заявявайки, че то ще укрепи стопанската система, ще усъвършенства капиталовия климат и ще направи Хърватия по-устойчива на външни шокове.
Очаква се прекосяването към еврото и влизането в Шенгенското пространство да подтикват браншове като туризма, който все още съставлява 24% от Брутният вътрешен продукт на Хърватия. Управляващите чакат тези промени да насърчат и производството, което стои зад над 12% от Брутният вътрешен продукт.
Брутният вътрешен продукт на Хърватия набъбна с 6% през 2022 година, само че прогнозата за 2023 година е за растеж единствено 1%, частично заради високата инфлация.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ