Защо Вежди Рашидов е винаги в играта
Рашидов не цепи басма на никого, само че може да се извини откровено Докато го назоваха " основния мултак ", той направи Квадрат 500, Ларгото, изложбата в Лувъра и театралната промяна
23 октомври 2022 година Екоактивисти от немската група " Последно потомство " заляха с картофено пюре картината на Клод Моне " Купи сено " в музея " Барберини " в Потсдам. 14 октомври 2022 година Екоактивисти от придвижването " Just Stop Oll " заляха с доматена чорба " Слънчогледи " на Ван Гог в Националната изложба в Лондон. 21 октомври 2022 година Диванната войска заля със словесна мръсотия световноизвестния ваятел Вежди Рашидов след избора му за ръководител на 48-ото Народно заседание.
Май всичко стартира малко по-рано - на 24 септември 2019 година, когато 16-годишната природозащитничка Грета Тунберг нахока участниците в срещата на Организация на обединените нации за климатичните промени в Ню Йорк, че и откраднали фантазиите и детството.
-->
Ако никой не вижда нищо общо сред тези събития, значи в действителност са му откраднали фантазиите и детството. Веднага след раждането и даже на тези, които се занимават с въпросния вандализъм, никой в никакъв случай не им е обяснил какво са фантазиите, в никакъв случай не им е разрешил да имат детство и в никакъв случай не ги е научил на никакви полезности - нито в изкуството, нито в природата, нито в чисто човешки проект.
Не е нужно да си расъл в британския двор
с цел да виждаш във всички тези извержения злокобното лице на озъбения демократизъм и джендъризма и тяхната войнстваща дивотия. Която надали се корени единствено в политическото злободневие. А най-вероятно е заложена в генетичния код на такива хора.
За разлика от други, в чиито генетичен код е заложен гений. А в генетичният код на Вежди Рашидов геният е не просто заложен, а блестящо изявен. Толкова блестящо, че е белязал галерии в Отава, Париж, Лондон, Рим, Палма де Майорка, Кайро, Йерусалим, Сеул, Токио, Ню Йорк. Но това не е диалог за всеки. Това е диалог за определени. Не за хора, които отразяват работата на Народното събрание и, чувайки името на Вежди, декларират: " Скулптор ли? Не съм го проучвал ". Не, че някой в миналото ще има защо да изследва създателите на такива изречения. Нито пък те, диванната войска или гореописаният джендър ще проумеят какво е да си създател. Просто са от друго тесто. Баба ми споделяше: недомаслени. Без опрощение.
А Вежди е типичният български създател от онази порода, която май към този момент е на изгубване. Типичният български художник от тези мъжаги, които цялостен живот " пият, пеят, пушат, дамаджани сушат " иЕ основават безсмъртието на страната си. Наричат го изкуство, тъй като, с голямо опрощение към всички, които " не са проучвали " Вежди, единствено то остава във времето, за което ще съдят по него. Другото просто е смъртно, тленно и постоянно излишно, като се почне от царе и патриарси и се стигне до политици и президенти.
Имам щастието да съм расла с тези мъжаги и зная, че са върли поклонници на юмручното право. През 2001 година като общински консултант
Вежди Рашидов набил един служител на реда
или служителят на реда набил Рашидов поради паркираната му кола на място, защитавано за перуанския дипломат. Случката е малко от серията " то ли краде палто, на него ли му крадоха, но имаше нещо ".
Според родната диванна войска обаче тогава Вежди сигурно е набил служителя на реда и това е доста, но доста огромно нещо. По-голямо и от името му, и от изкуството му и въобще от всичко на света.
Пак по това време Вежди карал пийнал в столицата и аварирал. И бил " основният мултак на републиката ", провъзгласен за подобен от починалия началник на " Мултигруп " Илия Павлов. И седял с него и с други такива босове на една маса. Въпреки че всичките тия босове крепко са се натискали точно Вежди да седи на масите им. А не някой от днешната диванна войска, за който са чували може би единствено в родата му.
Но ей-така, " пиейки, пушейки и местейки се от трапеза на трапеза ", ето ти я галерията " Квадрат 500 ". Ето ти го Ларгото, за което току някой възвиси незнайния си фалцетен глас, че би трябвало да бъде разследвано за източени от него пари. Ето ти я и театралната промяна, обаче нея май не желаят да я проверяват. Ето ти я изложбата " Епопеята на тракийските царе: Археологически открития в България " в Лувъра. Ето ти ги и ремонтите на не един музей, до момента в който Вежди е министър на културата. И
до момента в който стигна до " Червената къща "
За някои - къща-касичка. А за Вежди - домът на великия ваятел Андрей Николов.
Тези " някои " поименно могат да бъдат посочени и даже видени пред Министерството на културата, до момента в който Вежди беше в него. И надали някой ще се учуди, в случай че разпознае в тях дежурния протестиращ джендъриат, в това число и от размирната 2020-а.
Впрочем дано прибавим и един не доста известен факт. Обявяването на третото държавно управление на Бойко Борисов в пленарната зала се забави точно поради Вежди. Борисов е желал да го разгласи за трети път за министър на културата. Но той, към този момент минал през страшното тестване на болестта си, изрично отхвърля още веднъж да заеме поста, предлага дотогавашния си заместител Боил Банов, а в стеснен кръг изяснява: " Няма да ида там да ми крещят под прозорците. Поболях се от тях ".
Сприхав човек е Вежди. С висок градус на емоционалност
С изострен език и стигащи до прекаленост реакции. Защото създателят по принцип е подобен.
Ако не е, и геният, и изкуството ще го подминат. Само че, както може да не цепи басма на никого, по този начин може и да се извини. Не постоянно обществено, както го направи с алената лидерка Корнелия Нинова. Но постоянно откровено - и в единия, и в другия случай. Защото изкуството не търпи фалш. А да се извиниш за крайностите си не е по-нисша форма на изкуство от това, което Вежди основава.
Затова не беше подправена речта му за неговия отвод от шефския пост на Народното събрание, изправила на крайници цялата пленарна зала и увенчана с бурни ръкопляскания, в каквито разсъждения злорадо изпадна диванната войска. Не бяха подправени думите му и когато се върна в края на тридневния ялов мач по избора на ръководител на 48-ото Народно заседание.
Само че какво друго й остава на диванната войска от безвестни и безславни хора, с изключение на по този метод за следващ път да потвърдят прозрението на Елин Пелин: " Ако в България се роди талант, то това ще бъде геният на завистта ". Но това е доста съществено и ментално, и душевно отклоняване. Много тежко отклоняване, побрано в думите на различен популярен български художник - Ненко Балкански: " Най-страшното е да не можеш да се зарадваш на триумфа на другите ".
И в случай че за Грета Тунберг незабавно се заприказва, че менталната й експанзия е предизвикана от физически проблеми, за останалите физически и ментални вандали, представящи се за екозащитници, или за родната диванна войска, която се изживява като съвестта на нацията, това наподобява не важи. Поне на пръв взор. Макар че - знае ли човек.
Но с просто око се вижда, че и
омазването на шедьоврите
на Ван Гог и Моне, и омаскаряването на самоизградената и самодоказана персона на Вежди Рашидов е кресчендото на неграмотността. Това е обезвереният писък на посредствеността. Това е крясъкът на бездарието. Това е безсилието на скудоумието и безличието пред гения и божията промисъл, проблеснала в него. Това е тържеството на интелектуалната отпадналост.
Вероятно е обяснимо за какво цялата тази сбирщина е толкоз озлобена. Само че е безусловно непростимо. Защото, в случай че всички тези човешки издънки от сорта на тунберовците и диванната войска не бъдат фрапантно възпрени, това ще значи, че простащината е превзела света.
Да, по-умният отстъпва. Само че няма по какъв начин да отстъпим историята на човечеството и гордостите на България. Най-малкото тъй като няма на кого да ги отстъпим. По простата причина, че нито тунберовците, нито диванната войска нямат нищо общо с човечеството. И още по-малко с гордостите ни. Те са техният боклук.
Греша ли? Ами, не бъркам.
10 май 1933 година Националсоциалистите на Адолф Хитлер изгарят стотици книги на немски писатели на площада пред операта в Берлин.
Да се връщаме ли по-назад във времето? Май ще би трябвало.
Защото
тунберовците и диванната войска са учили-недоучили
чели-недочели, живели-недоживели. И им би трябвало доста, доста време, с цел да довършат тези простички житейски неща, преди да станат каквито и да било деятели. Както и " да проучат " Вежди. Все е нещо и все отнякъде би трябвало да го стартират този непросветен урок.
23 октомври 2022 година Екоактивисти от немската група " Последно потомство " заляха с картофено пюре картината на Клод Моне " Купи сено " в музея " Барберини " в Потсдам. 14 октомври 2022 година Екоактивисти от придвижването " Just Stop Oll " заляха с доматена чорба " Слънчогледи " на Ван Гог в Националната изложба в Лондон. 21 октомври 2022 година Диванната войска заля със словесна мръсотия световноизвестния ваятел Вежди Рашидов след избора му за ръководител на 48-ото Народно заседание.
Май всичко стартира малко по-рано - на 24 септември 2019 година, когато 16-годишната природозащитничка Грета Тунберг нахока участниците в срещата на Организация на обединените нации за климатичните промени в Ню Йорк, че и откраднали фантазиите и детството.
-->
Ако никой не вижда нищо общо сред тези събития, значи в действителност са му откраднали фантазиите и детството. Веднага след раждането и даже на тези, които се занимават с въпросния вандализъм, никой в никакъв случай не им е обяснил какво са фантазиите, в никакъв случай не им е разрешил да имат детство и в никакъв случай не ги е научил на никакви полезности - нито в изкуството, нито в природата, нито в чисто човешки проект.
Не е нужно да си расъл в британския двор
с цел да виждаш във всички тези извержения злокобното лице на озъбения демократизъм и джендъризма и тяхната войнстваща дивотия. Която надали се корени единствено в политическото злободневие. А най-вероятно е заложена в генетичния код на такива хора.
За разлика от други, в чиито генетичен код е заложен гений. А в генетичният код на Вежди Рашидов геният е не просто заложен, а блестящо изявен. Толкова блестящо, че е белязал галерии в Отава, Париж, Лондон, Рим, Палма де Майорка, Кайро, Йерусалим, Сеул, Токио, Ню Йорк. Но това не е диалог за всеки. Това е диалог за определени. Не за хора, които отразяват работата на Народното събрание и, чувайки името на Вежди, декларират: " Скулптор ли? Не съм го проучвал ". Не, че някой в миналото ще има защо да изследва създателите на такива изречения. Нито пък те, диванната войска или гореописаният джендър ще проумеят какво е да си създател. Просто са от друго тесто. Баба ми споделяше: недомаслени. Без опрощение.
А Вежди е типичният български създател от онази порода, която май към този момент е на изгубване. Типичният български художник от тези мъжаги, които цялостен живот " пият, пеят, пушат, дамаджани сушат " иЕ основават безсмъртието на страната си. Наричат го изкуство, тъй като, с голямо опрощение към всички, които " не са проучвали " Вежди, единствено то остава във времето, за което ще съдят по него. Другото просто е смъртно, тленно и постоянно излишно, като се почне от царе и патриарси и се стигне до политици и президенти.
Имам щастието да съм расла с тези мъжаги и зная, че са върли поклонници на юмручното право. През 2001 година като общински консултант
Вежди Рашидов набил един служител на реда
или служителят на реда набил Рашидов поради паркираната му кола на място, защитавано за перуанския дипломат. Случката е малко от серията " то ли краде палто, на него ли му крадоха, но имаше нещо ".
Според родната диванна войска обаче тогава Вежди сигурно е набил служителя на реда и това е доста, но доста огромно нещо. По-голямо и от името му, и от изкуството му и въобще от всичко на света.
Пак по това време Вежди карал пийнал в столицата и аварирал. И бил " основният мултак на републиката ", провъзгласен за подобен от починалия началник на " Мултигруп " Илия Павлов. И седял с него и с други такива босове на една маса. Въпреки че всичките тия босове крепко са се натискали точно Вежди да седи на масите им. А не някой от днешната диванна войска, за който са чували може би единствено в родата му.
Но ей-така, " пиейки, пушейки и местейки се от трапеза на трапеза ", ето ти я галерията " Квадрат 500 ". Ето ти го Ларгото, за което току някой възвиси незнайния си фалцетен глас, че би трябвало да бъде разследвано за източени от него пари. Ето ти я и театралната промяна, обаче нея май не желаят да я проверяват. Ето ти я изложбата " Епопеята на тракийските царе: Археологически открития в България " в Лувъра. Ето ти ги и ремонтите на не един музей, до момента в който Вежди е министър на културата. И
до момента в който стигна до " Червената къща "
За някои - къща-касичка. А за Вежди - домът на великия ваятел Андрей Николов.
Тези " някои " поименно могат да бъдат посочени и даже видени пред Министерството на културата, до момента в който Вежди беше в него. И надали някой ще се учуди, в случай че разпознае в тях дежурния протестиращ джендъриат, в това число и от размирната 2020-а.
Впрочем дано прибавим и един не доста известен факт. Обявяването на третото държавно управление на Бойко Борисов в пленарната зала се забави точно поради Вежди. Борисов е желал да го разгласи за трети път за министър на културата. Но той, към този момент минал през страшното тестване на болестта си, изрично отхвърля още веднъж да заеме поста, предлага дотогавашния си заместител Боил Банов, а в стеснен кръг изяснява: " Няма да ида там да ми крещят под прозорците. Поболях се от тях ".
Сприхав човек е Вежди. С висок градус на емоционалност
С изострен език и стигащи до прекаленост реакции. Защото създателят по принцип е подобен.
Ако не е, и геният, и изкуството ще го подминат. Само че, както може да не цепи басма на никого, по този начин може и да се извини. Не постоянно обществено, както го направи с алената лидерка Корнелия Нинова. Но постоянно откровено - и в единия, и в другия случай. Защото изкуството не търпи фалш. А да се извиниш за крайностите си не е по-нисша форма на изкуство от това, което Вежди основава.
Затова не беше подправена речта му за неговия отвод от шефския пост на Народното събрание, изправила на крайници цялата пленарна зала и увенчана с бурни ръкопляскания, в каквито разсъждения злорадо изпадна диванната войска. Не бяха подправени думите му и когато се върна в края на тридневния ялов мач по избора на ръководител на 48-ото Народно заседание.
Само че какво друго й остава на диванната войска от безвестни и безславни хора, с изключение на по този метод за следващ път да потвърдят прозрението на Елин Пелин: " Ако в България се роди талант, то това ще бъде геният на завистта ". Но това е доста съществено и ментално, и душевно отклоняване. Много тежко отклоняване, побрано в думите на различен популярен български художник - Ненко Балкански: " Най-страшното е да не можеш да се зарадваш на триумфа на другите ".
И в случай че за Грета Тунберг незабавно се заприказва, че менталната й експанзия е предизвикана от физически проблеми, за останалите физически и ментални вандали, представящи се за екозащитници, или за родната диванна войска, която се изживява като съвестта на нацията, това наподобява не важи. Поне на пръв взор. Макар че - знае ли човек.
Но с просто око се вижда, че и
омазването на шедьоврите
на Ван Гог и Моне, и омаскаряването на самоизградената и самодоказана персона на Вежди Рашидов е кресчендото на неграмотността. Това е обезвереният писък на посредствеността. Това е крясъкът на бездарието. Това е безсилието на скудоумието и безличието пред гения и божията промисъл, проблеснала в него. Това е тържеството на интелектуалната отпадналост.
Вероятно е обяснимо за какво цялата тази сбирщина е толкоз озлобена. Само че е безусловно непростимо. Защото, в случай че всички тези човешки издънки от сорта на тунберовците и диванната войска не бъдат фрапантно възпрени, това ще значи, че простащината е превзела света.
Да, по-умният отстъпва. Само че няма по какъв начин да отстъпим историята на човечеството и гордостите на България. Най-малкото тъй като няма на кого да ги отстъпим. По простата причина, че нито тунберовците, нито диванната войска нямат нищо общо с човечеството. И още по-малко с гордостите ни. Те са техният боклук.
Греша ли? Ами, не бъркам.
10 май 1933 година Националсоциалистите на Адолф Хитлер изгарят стотици книги на немски писатели на площада пред операта в Берлин.
Да се връщаме ли по-назад във времето? Май ще би трябвало.
Защото
тунберовците и диванната войска са учили-недоучили
чели-недочели, живели-недоживели. И им би трябвало доста, доста време, с цел да довършат тези простички житейски неща, преди да станат каквито и да било деятели. Както и " да проучат " Вежди. Все е нещо и все отнякъде би трябвало да го стартират този непросветен урок.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ