Субсидираната педофилия или каква е разликата между култура, изкуство и пропаганда
Рано тази заран, когато седнах да пиша този текст, към момента не знаех по какъв начин е предходна премиерата на кино лентата " Змия " (заклеймен като педофилска пропаганда), оповестена за нощес от 20:00 часа в къщата на дребния брат на Христо Ботев - военачалник Кирил Ботев - на ул. " Шипка " 23. Прочетох единствено, че " деятели от неофициалните колективи Библиотека ЛГБТИ+ и Феминистка библиотека провеждат акция в отговор на зачестилите хомофобски офанзиви против ЛГБТИ+ общността в България ". От " Свободна Европа " пък знам, че " зачестилите хомофобски офанзиви " се състоят в това, че различен тип деятели - този път патриотични - са раздавали листовки, лепили са стикери и са участвали на прожекцията на кино лентата " Черупки ". Наред със " Змия " ( " горчиво-сладка история за необикновеното другарство сред деветгодишния храбрец Марио и ексцентричния гей мъж Борче " ), " Черупки " е филм от програмата на " София прайд филм фест " дружно с " Игра на природата " (Натали е лесбийка и тренира бокс в Шотландия. Пол е интерсексуален и е състезател по гребане от България, Джесика е транс-футболистка от Берлин, а Бенджамин и Чаба са гей маратонци от Унгария), " Байкал " (Филип и Стоян са другари, които не са се виждали от доста време. Първоначалният проект е да се видят, да пият бира и да гледат мача. Но срещата им протича по друг от упования метод, откакто Стоян идва облечен като жена) и " Наречи ме както искаш " (съвместният живот на Мел и Алекса слага двете дами пред предразсъдъците на фамилии, които не са подготвени да одобряват други измерения на любовта).
Защо се финансират такава продукции? Какво се чака? Защо някой заплаща, с цел да има " битка с предразсъдъците "? От генерации по натурален път хората основават свои култури, тези култури почиват на характерен светоглед и полезности, от време на време прекомерно разнообразни между тях, само че в общи линии водещи до едно и също - до положителното, каквото го има всеки, вродено дружно с естествения духовен закон. Изведнъж идва някой, който споделя, че тези полезности са предубеждения и стартира да финансира тяхното премахване. Но какво значи фатализъм? " Не кради " и " не убивай " също са много остарели " предубеждения " - без тях животът може би щеше да е доста по-различен, по-свободен и по-пъстър. Пъстър като дъгата... Дайте да ги изкореним!
Кой изкоренява " предразсъдъците "? И по-интересно - за какво? Очевидно проведената, изкуствената смяна на света може да се финансира само от субекти, разполагащи с нужния запас, това е ясно. Обаче задачите са странни. И желанието за преподреждане на света не е от последните години. Вижте какво четем у Набоков:
" Така да вземем за пример занимателно малко помагало достави на разностранно надарената двойка (...) от Факултета по изящни изкуства неповторимата опция да запишат следвоенните национални песни в Източна Германия (...). Дъглас В. Томас (...), професор по антропология, получи 10 хиляди $ от Мандоуилския фонд за проучване на гастрономичните привички на кубинските риболовци и берачи на кокосови орехи. (...) И най-после изключително великодушна стипендия разреши на прославения уейндълски психиатър, доктор Рудолф Аура, да изпита върху десетки учащи се от началното учебно заведение така наречения " Пръстотопителен тест ", който предлага на детето да топне показалец в чашка с цветна течност, след което съотношението сред дължината на пръста и намокрената му част се мери и се чертае по всякакви увлекателни диаграми ".
Романът е " Пнин " (1957), а действието се развива при започване на 50-те години на ХХ век в затънтено университетско градче в Съединените щати. Между другото, по същото време се развива и действието в " Лолита " (1955). Види се, лудостта да се финансират глупости се е развила незабавно след Втората международна война. Но отново запитвам: за какво се субсидират такива глупости - поради чистото знание или поради нещо друго?
ЛГБТ и така нататък филми си имат ясна цел - да трансформират мисленето на най-младата аудитория, която занапред събира културната си сбирка и оформя своите възгледи и убеждения. В това отношение тези филми са агитация по формулировка. Но каква е разликата сред просвета, изкуство и агитация? Едва ли може да се следи някое от трите в чист тип. Културата довежда обществата до някакви хрумвания, те се показват посредством изкуството и съвсем в същия миг стартират да се прокарват и постановат целеустремено дружно с други хрумвания и тогава се трансформират в агитация. Важна разлика е, че изкуството се популяризира самò, тъй като публиката го търси, до момента в който пропагандата се натрапва принудително. Днешното всеобщо кино е развило до съвършенство способността да ги смесва. На такова разбъркване е разчитал и Мусолини, създавайки " Чинечита ". Разбира се, от гения на ангажирания и хоноруван създател зависи на какво в последна сметка ще наподобява повече творбата - на изкуство или на агитация. Ако сложим изкуството и пропагандата в двата края на един набор и го наложим, да речем, върху българската лирика, на единия край ще имаме изкуство без агитация и там ще застане " Две хубави очи " на Яворов, а на другия - агитация без изкуство и ще забележим " Към Партията " на Христо Радевски (онова с храчките и дето Партията е права, даже когато бърка, сещате се). Така можем да чакаме, че в случай че " Лолита " е в единия завършек на фикционалната педофилия, то " Змия " е в другия.
Самите ЛГБТ и така нататък, хванали се за ръце на да пазят културата, дават превъзходен образец със упоменатата към този момент " Лолита ": " Доста по-остра реакция би следвало да получат филми като " Лолита " по едноименния разказ на Набоков! ", споделят те. " Лолита " може би номинално в действителност е доста по-педофилска от " Змия ", само че работата е там, че не е агитация. Едва ли някой в миналото е станал педофил, откакто е прочел " Лолита " или пък е гледал кино лентата. Докато " битката с предразсъдъците ", на която е отдаден нашият ЛГБТ и така нататък кино фестивал, е нещо напълно друго. Впрочем много храброст (и наглост) се желае да се сравняваш с Набоков и то тъкмо в региона на естетиката. Срещу " Лолита " никой не стачкува по този метод, точно тъй като творбата не си слага пропагандни цели. Защо на " Змия " и на другите филми им е нужен профилиран ЛГБТ и така нататък филм фест? И за какво този фест би трябвало да се охранява от полицията? Ако са изкуство, пуснете ги по кината, сами да донесат посланието си за предразсъдъците и толерантността. Пък дано прокарват и агитация, само че да не са само и единствено нападателна агитация. После упрекват другите в настъпателност... Защо постоянно хората, които се опълчват на такива " нововъведения " (някои от които за благополучие към момента се смятат и за престъпление) би трябвало да бъдат заклеймявани като необразовани, невъзпитани, сковани от предубеждения, мразещи и нетолерантни? Често тези хора са несравнимо по-образовани и културни от набедените ЛГБТ деятели и техните литературни и кино герои.
Несъгласните би трябвало да бъдат показани като необразовани диваци и насилници, с цел да се прокара мечтаната агитация: светът е неприятен и примитивен и би трябвало с общи старания да го разрушим и върху руините му да построим парадайса на земята. Звучи ли ви познато? " На крайник, о парии презрени! ". В случая с ЛГБТ и така нататък квинтесенцията на пропагандата е да се унищожи " предразсъдъкът " за любовта като свещенодействие и да се замести с нормата на любовта като блудничество. Защото когато сексът се преглежда само като източник на чувствено наслаждение и като нищо друго, тогава и оргазмът, без значение под каква и какъв брой извратена форма, влиза в листата на неотменимите човешки права.
В своя по въпроса Виктория Георгиева споделя: " Още преди години психиатърът Стивън Карпман основава така наречен " триъгълник на драмата ", в който хората играят три функции - жертва, избавител и агресор (преследвач). Е, в ролята на спасителя се изявяват всички, които си мислят: " Трябва да оказа помощ на тези хора, тъй като те не са в положение да си оказват помощ сами. " Именно заради тази причина, всевъзможни интензивности - прайдове, прожекции на филми, други събирания, се вършат и за " жертвите " - ЛГБТИ, да намеря своите " спасители ", които няма да са от техните среди, тъй като по този начин идеите им ще бъдат разпространявани и подкрепени от хора отвън тяхната общественост. И такива постоянно се намират ".
В подобен случай за нас, простите жители, които по една или друга причина не желаят или не съумяват да се вживеят в ролята на " спасители ", остава ролята на " агресор ". Не виждате ли какъв брой е смешно? Истинският агресор вика: " Дръжте агресора! ". И някой обилно му заплаща за това. За трети път запитвам: кой и за какво? В мюсюлманските страни, където хипотетичните ЛГБТ и така нататък хора биха имали в действителност съществени проблеми, в случай че се провеждат за пъстроцветни демонстрации, никой не финансира прайдове и филм фестове, никой не води война в отбрана на потъпканите им права. Защо това се случва в християнските страни, където на процедура никой никого не закача? Националистите, които посещават паради и прожекции, хвърлят яйца и лепят стикери, са разследване, а не причина за гей придвижването за " права " и за гей битката срещу " дискриминирането ". Техните дейности са предизвикани от държанието на ЛГБТ и така нататък деятелите. Възраженията на националистите не са срещу това кой с кого си ляга, а срещу демонстрацията на сексуалността по нападателен метод. Агресивната проява на всяка половост, даже и на най- " класическата ", би провокирала сходна реакция, говорили сме за това.
Следователно, финансирането на ЛГБТ и така нататък агитация цели ни повече, ни по-малко да размени един свят, зародил по натурален метод, с различен, неестествен. Бедата е, че изкуствените светове бързо се оказват нежизнеспособни. И когато един неестествен свят се провали, архитектите бързат да го сменят с нов, още по-екстравагантен неестествен свят. Това е проклятието на всеки, който си е въобразил, че може да бъде Творец.
И гей нервността ще си отиде дружно с манията на климатичния алармизъм и останалите вируси на актуалния свят. Ще си отиде, просто тъй като не е истина, неистината е зло, а злото не е същина, а единствено краткотрайно положение. Да, обаче методите да си отидат вирусите са два - да бъдат излекувани или да умрат дружно с гостоприемника си. За да не се случи второто, мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен, а руините му - поръсени с дезинфектант.
Защо се финансират такава продукции? Какво се чака? Защо някой заплаща, с цел да има " битка с предразсъдъците "? От генерации по натурален път хората основават свои култури, тези култури почиват на характерен светоглед и полезности, от време на време прекомерно разнообразни между тях, само че в общи линии водещи до едно и също - до положителното, каквото го има всеки, вродено дружно с естествения духовен закон. Изведнъж идва някой, който споделя, че тези полезности са предубеждения и стартира да финансира тяхното премахване. Но какво значи фатализъм? " Не кради " и " не убивай " също са много остарели " предубеждения " - без тях животът може би щеше да е доста по-различен, по-свободен и по-пъстър. Пъстър като дъгата... Дайте да ги изкореним!
Кой изкоренява " предразсъдъците "? И по-интересно - за какво? Очевидно проведената, изкуствената смяна на света може да се финансира само от субекти, разполагащи с нужния запас, това е ясно. Обаче задачите са странни. И желанието за преподреждане на света не е от последните години. Вижте какво четем у Набоков:
" Така да вземем за пример занимателно малко помагало достави на разностранно надарената двойка (...) от Факултета по изящни изкуства неповторимата опция да запишат следвоенните национални песни в Източна Германия (...). Дъглас В. Томас (...), професор по антропология, получи 10 хиляди $ от Мандоуилския фонд за проучване на гастрономичните привички на кубинските риболовци и берачи на кокосови орехи. (...) И най-после изключително великодушна стипендия разреши на прославения уейндълски психиатър, доктор Рудолф Аура, да изпита върху десетки учащи се от началното учебно заведение така наречения " Пръстотопителен тест ", който предлага на детето да топне показалец в чашка с цветна течност, след което съотношението сред дължината на пръста и намокрената му част се мери и се чертае по всякакви увлекателни диаграми ".
Романът е " Пнин " (1957), а действието се развива при започване на 50-те години на ХХ век в затънтено университетско градче в Съединените щати. Между другото, по същото време се развива и действието в " Лолита " (1955). Види се, лудостта да се финансират глупости се е развила незабавно след Втората международна война. Но отново запитвам: за какво се субсидират такива глупости - поради чистото знание или поради нещо друго?
ЛГБТ и така нататък филми си имат ясна цел - да трансформират мисленето на най-младата аудитория, която занапред събира културната си сбирка и оформя своите възгледи и убеждения. В това отношение тези филми са агитация по формулировка. Но каква е разликата сред просвета, изкуство и агитация? Едва ли може да се следи някое от трите в чист тип. Културата довежда обществата до някакви хрумвания, те се показват посредством изкуството и съвсем в същия миг стартират да се прокарват и постановат целеустремено дружно с други хрумвания и тогава се трансформират в агитация. Важна разлика е, че изкуството се популяризира самò, тъй като публиката го търси, до момента в който пропагандата се натрапва принудително. Днешното всеобщо кино е развило до съвършенство способността да ги смесва. На такова разбъркване е разчитал и Мусолини, създавайки " Чинечита ". Разбира се, от гения на ангажирания и хоноруван създател зависи на какво в последна сметка ще наподобява повече творбата - на изкуство или на агитация. Ако сложим изкуството и пропагандата в двата края на един набор и го наложим, да речем, върху българската лирика, на единия край ще имаме изкуство без агитация и там ще застане " Две хубави очи " на Яворов, а на другия - агитация без изкуство и ще забележим " Към Партията " на Христо Радевски (онова с храчките и дето Партията е права, даже когато бърка, сещате се). Така можем да чакаме, че в случай че " Лолита " е в единия завършек на фикционалната педофилия, то " Змия " е в другия.
Самите ЛГБТ и така нататък, хванали се за ръце на да пазят културата, дават превъзходен образец със упоменатата към този момент " Лолита ": " Доста по-остра реакция би следвало да получат филми като " Лолита " по едноименния разказ на Набоков! ", споделят те. " Лолита " може би номинално в действителност е доста по-педофилска от " Змия ", само че работата е там, че не е агитация. Едва ли някой в миналото е станал педофил, откакто е прочел " Лолита " или пък е гледал кино лентата. Докато " битката с предразсъдъците ", на която е отдаден нашият ЛГБТ и така нататък кино фестивал, е нещо напълно друго. Впрочем много храброст (и наглост) се желае да се сравняваш с Набоков и то тъкмо в региона на естетиката. Срещу " Лолита " никой не стачкува по този метод, точно тъй като творбата не си слага пропагандни цели. Защо на " Змия " и на другите филми им е нужен профилиран ЛГБТ и така нататък филм фест? И за какво този фест би трябвало да се охранява от полицията? Ако са изкуство, пуснете ги по кината, сами да донесат посланието си за предразсъдъците и толерантността. Пък дано прокарват и агитация, само че да не са само и единствено нападателна агитация. После упрекват другите в настъпателност... Защо постоянно хората, които се опълчват на такива " нововъведения " (някои от които за благополучие към момента се смятат и за престъпление) би трябвало да бъдат заклеймявани като необразовани, невъзпитани, сковани от предубеждения, мразещи и нетолерантни? Често тези хора са несравнимо по-образовани и културни от набедените ЛГБТ деятели и техните литературни и кино герои.
Несъгласните би трябвало да бъдат показани като необразовани диваци и насилници, с цел да се прокара мечтаната агитация: светът е неприятен и примитивен и би трябвало с общи старания да го разрушим и върху руините му да построим парадайса на земята. Звучи ли ви познато? " На крайник, о парии презрени! ". В случая с ЛГБТ и така нататък квинтесенцията на пропагандата е да се унищожи " предразсъдъкът " за любовта като свещенодействие и да се замести с нормата на любовта като блудничество. Защото когато сексът се преглежда само като източник на чувствено наслаждение и като нищо друго, тогава и оргазмът, без значение под каква и какъв брой извратена форма, влиза в листата на неотменимите човешки права.
В своя по въпроса Виктория Георгиева споделя: " Още преди години психиатърът Стивън Карпман основава така наречен " триъгълник на драмата ", в който хората играят три функции - жертва, избавител и агресор (преследвач). Е, в ролята на спасителя се изявяват всички, които си мислят: " Трябва да оказа помощ на тези хора, тъй като те не са в положение да си оказват помощ сами. " Именно заради тази причина, всевъзможни интензивности - прайдове, прожекции на филми, други събирания, се вършат и за " жертвите " - ЛГБТИ, да намеря своите " спасители ", които няма да са от техните среди, тъй като по този начин идеите им ще бъдат разпространявани и подкрепени от хора отвън тяхната общественост. И такива постоянно се намират ".
В подобен случай за нас, простите жители, които по една или друга причина не желаят или не съумяват да се вживеят в ролята на " спасители ", остава ролята на " агресор ". Не виждате ли какъв брой е смешно? Истинският агресор вика: " Дръжте агресора! ". И някой обилно му заплаща за това. За трети път запитвам: кой и за какво? В мюсюлманските страни, където хипотетичните ЛГБТ и така нататък хора биха имали в действителност съществени проблеми, в случай че се провеждат за пъстроцветни демонстрации, никой не финансира прайдове и филм фестове, никой не води война в отбрана на потъпканите им права. Защо това се случва в християнските страни, където на процедура никой никого не закача? Националистите, които посещават паради и прожекции, хвърлят яйца и лепят стикери, са разследване, а не причина за гей придвижването за " права " и за гей битката срещу " дискриминирането ". Техните дейности са предизвикани от държанието на ЛГБТ и така нататък деятелите. Възраженията на националистите не са срещу това кой с кого си ляга, а срещу демонстрацията на сексуалността по нападателен метод. Агресивната проява на всяка половост, даже и на най- " класическата ", би провокирала сходна реакция, говорили сме за това.
Следователно, финансирането на ЛГБТ и така нататък агитация цели ни повече, ни по-малко да размени един свят, зародил по натурален метод, с различен, неестествен. Бедата е, че изкуствените светове бързо се оказват нежизнеспособни. И когато един неестествен свят се провали, архитектите бързат да го сменят с нов, още по-екстравагантен неестествен свят. Това е проклятието на всеки, който си е въобразил, че може да бъде Творец.
И гей нервността ще си отиде дружно с манията на климатичния алармизъм и останалите вируси на актуалния свят. Ще си отиде, просто тъй като не е истина, неистината е зло, а злото не е същина, а единствено краткотрайно положение. Да, обаче методите да си отидат вирусите са два - да бъдат излекувани или да умрат дружно с гостоприемника си. За да не се случи второто, мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен, а руините му - поръсени с дезинфектант.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ