Защо Европейският съюз няма избор, освен да финансира Украйна
ЕС би трябвало да поддържа Украйна и военно, и стопански. Това към този момент не е просто въпрос на полезности, а на ползи.
За да е Европа привлекателно място за вложения, бизнес, обучение, просвета, опазване на здравето и висок витален стандарт, то належащо е континенталната сигурност да бъде обезпечена. А това може да стане, само в случай че Украйна е мощна и не разрешава на Русия да доближава границите на Европейски Съюз.
Всъщност от началото на тази година Европейски Съюз, дружно със страни като Англия и Норвегия, към този момент е главен снабдител на икономическа поддръжка и военна помощ за Украйна.
Европейските страни със лични средства купуват американско въоръжение и муниции и го дават на Киев, с цел да може да противодейства на кремълската експанзия.
Украйна обаче би трябвало да бъде обезпечена за идващите една или две години посредством явен механизъм за финансиране. Това е справедлива нужда, която ще подсигурява действието на обществените институции в страната, както и жизнеността на нейната войска.
Тя би трябвало да може да реализира освен отбранителни интервенции, само че и да минава в нахлуване най-малко на обособени места по дългата 1300 км фронтова линия.
Европейски Съюз разполага с разнородни благоприятни условия за финансова поддръжка за Украйна. Той обаче се състои от обособени национални страни, което по принцип затруднява процеса за взимане на решения.
Това в още по-голяма степен важи, когато става дума за изключителна обстановка, за която липсват образци в предишното.
В Европейски Съюз има и още нещо. Това са разпоредбите, съгласно които блокът действа и съгласно които се случват всички процеси в него. Страните държат тези правила да бъдат спазвани даже и когато иде тирада за изключителна обстановка. И това в действителност е значимо.
Демокрациите работят въз основа на правила. Именно това ги отличава, в най-голяма степен, от властническите режими като този в Кремъл.
Де факто, започвайки пълномащабната си война против Украйна, Русия насочи съществено предизвикателство към самата Украйна, към интернационалния правов ред и към разпоредбите на Европейски Съюз.
Подкрепата за нападнатата страна би трябвало да става при съблюдаване на всички правила и правни правила. Само по този начин европейските страни могат да запазят своя образ и да обезпечат развиването на системата на интернационалните връзки, без да позволен нейното деградиране и разпад.
Именно това е главният въпрос, на който държавните управления в Европейски Съюз би трябвало да намерят отговор. Заемът за Украйна е нужен и той най-вероятно ще бъде обезпечен, само че това би трябвало да стане съгласно всички условия и стандарти на европейското право и на законодателствата на страните членки.
Осигуряването на финанси за Украйна в този момент е най-голямата и ефикасна инвестиция в сигурността на Европа. Киев е изправен пред най-сериозната, а умерено можем да кажем, и единствена опасност за европейската сигурност.
Украйна има функционираща и въоръжена войска, която само би трябвало да бъде подкрепяна, с цел да продължи да е устойчива и витална. Или казано с други думи, Украйна има това, което доста страни в Европа нямат. И биха имали потребност от доста повече запаси и време, в случай че би трябвало да го основат.
Ето за какво, от гледана точка на сигурността и защитата, е в полза на Европа да оказва помощ на Киев и паралелно с това последователно да построява отбранителни качества. В момента обаче европейската поддръжка за Украйна е преди всичко.
Дори и да се стигне до помирение, тези условия няма да се трансформират. Необходимостта от гаранции за сигурността остава, а първата гаранция е украинската войска. Точно по тази причина тя би трябвало да резервира своята организационна конструкция и боеспособност.
Пред европейските страни съществуват няколко разновидността за финансова поддръжка за Украйна. Един от тях е директното прекачване на замразени съветски активи на Киев. Впрочем английският министър председател Киър Стармър към този момент даде образец в тази посока, заявявайки че Лондон ще съобщи на Киев всички съветски средства, които са замразени във Англия (около 8 милиарда паунда).
В Европейски Съюз обаче този вид няма да бъде употребен. Белгия, която държи най-големия дял от замразените съветски активи (около 185 милиарда евро), не желае абсолютно да трансферира на Киев въпросните средства.
Такава е позицията и на Франция, където са блокирани почти 18 милиарда съветски активи. Страните смятат, че това би нарушило разпоредбите на Европейски Съюз, което може да повлияе отрицателно на капиталовия климат в тях и на техния имидж.
Друг вид би бил да се обезпечи общ европейски заем на Киев. Той обаче също е мъчно изпълним, тъй като Унгария най-вероятно ще го блокира. Правителството на Виктор Орбан преглежда съветската война в Украйна само в краткосрочна вероятност.
Орбан се надява военните дейности да спрат час по-скоро, при каквито и да е условия, и енергийният бизнес сред Будапеща и Москва да стартира да се реализира с цялостна пара. За гаранции за сигурност Орбан не мисли. Той си има други грижи. През април 2026 година в Унгария ще има избори, които ще бъдат най-трудните за унгарския министър председател от 2010 година насам. Ако той ги загуби, това няма да е изненада за никого.
Остава третият вид, посредством който страните от Европейски Съюз могат да финансират Украйна. Именно към него са се ориентирали европейските институции и държавните управления на водещите страни членки. Чрез замразените съветски активи се учредява репарационен заем за Украйна, който се подсигурява със средства от всички европейски страни, които желаят да се включат.
В тази формула могат да вземат участие и Англия и Норвегия, които не са в Европейски Съюз, само че имат солидни финансови благоприятни условия и са дейни във връзка с въпроса за съветската война против Украйна.
Изчисляването на размера на гаранцията ще става въз основа на Брутният вътрешен продукт на всяка една обособена страна.
Така размерът за Германия ще е 52 милиарда евро, за Франция - 34 милиарда, а за България - 1.2 милиарда И най-важното тук е да се знае, че не става дума тези пари да се дават на Украйна. Въобще не става дума за такова нещо, дано дебело подчертаем.
България ще би трябвало да обезпечи гаранция от 1,2 милиарда евро за заема за Украйна
Съгласно проекта за потребление на замразените съветски активи
Най-вероятно в никакъв случай няма да се наложи Киев да връща въпросния заем. Не инцидентно той е избран като репарационен. С него Украйна ще може да поддържа въоръжените си сили, а страните в Европа ще могат да използват сигурност без да заплащат за нея.
Руската страна е наясно, че не може да противодейства по институционален път при обезпечаването на репарационния заем за Украйна.
Именно заради това Дмитрий Медведев още веднъж заплашва Европа с война. Точно репарационният заем е гаранцията против заканите на съветския бюрократ.
Въобще в случай че тематиката за съветските замразени активи би могла да бъде съществено повдигната, то това може да стане при подписването на кротичък контракт. Този миг обаче е доста надалеч във времето. То помирение не е ясно по кое време ще може да се реализира, а мирният контракт ще пристигна доста след примирието.
Когато се стигне до тази фаза и в случай че изобщо се стигне до нея, Европейски Съюз сигурно ще е на масата на договарянията и ще разполага по всевъзможен начин за отбрана на ползите на Европа и на страните от континента. Така че репарационният заем не носи значителен риск за никого. Той просто оказва помощ за жизнеността на украинската войска и обезпечава гаранции за сигурността на Европа.
За да е Европа привлекателно място за вложения, бизнес, обучение, просвета, опазване на здравето и висок витален стандарт, то належащо е континенталната сигурност да бъде обезпечена. А това може да стане, само в случай че Украйна е мощна и не разрешава на Русия да доближава границите на Европейски Съюз.
Всъщност от началото на тази година Европейски Съюз, дружно със страни като Англия и Норвегия, към този момент е главен снабдител на икономическа поддръжка и военна помощ за Украйна.
Европейските страни със лични средства купуват американско въоръжение и муниции и го дават на Киев, с цел да може да противодейства на кремълската експанзия.
Украйна обаче би трябвало да бъде обезпечена за идващите една или две години посредством явен механизъм за финансиране. Това е справедлива нужда, която ще подсигурява действието на обществените институции в страната, както и жизнеността на нейната войска.
Тя би трябвало да може да реализира освен отбранителни интервенции, само че и да минава в нахлуване най-малко на обособени места по дългата 1300 км фронтова линия.
Европейски Съюз разполага с разнородни благоприятни условия за финансова поддръжка за Украйна. Той обаче се състои от обособени национални страни, което по принцип затруднява процеса за взимане на решения.
Това в още по-голяма степен важи, когато става дума за изключителна обстановка, за която липсват образци в предишното.
В Европейски Съюз има и още нещо. Това са разпоредбите, съгласно които блокът действа и съгласно които се случват всички процеси в него. Страните държат тези правила да бъдат спазвани даже и когато иде тирада за изключителна обстановка. И това в действителност е значимо.
Демокрациите работят въз основа на правила. Именно това ги отличава, в най-голяма степен, от властническите режими като този в Кремъл.
Де факто, започвайки пълномащабната си война против Украйна, Русия насочи съществено предизвикателство към самата Украйна, към интернационалния правов ред и към разпоредбите на Европейски Съюз.
Подкрепата за нападнатата страна би трябвало да става при съблюдаване на всички правила и правни правила. Само по този начин европейските страни могат да запазят своя образ и да обезпечат развиването на системата на интернационалните връзки, без да позволен нейното деградиране и разпад.
Именно това е главният въпрос, на който държавните управления в Европейски Съюз би трябвало да намерят отговор. Заемът за Украйна е нужен и той най-вероятно ще бъде обезпечен, само че това би трябвало да стане съгласно всички условия и стандарти на европейското право и на законодателствата на страните членки.
Осигуряването на финанси за Украйна в този момент е най-голямата и ефикасна инвестиция в сигурността на Европа. Киев е изправен пред най-сериозната, а умерено можем да кажем, и единствена опасност за европейската сигурност.
Украйна има функционираща и въоръжена войска, която само би трябвало да бъде подкрепяна, с цел да продължи да е устойчива и витална. Или казано с други думи, Украйна има това, което доста страни в Европа нямат. И биха имали потребност от доста повече запаси и време, в случай че би трябвало да го основат.
Ето за какво, от гледана точка на сигурността и защитата, е в полза на Европа да оказва помощ на Киев и паралелно с това последователно да построява отбранителни качества. В момента обаче европейската поддръжка за Украйна е преди всичко.
Дори и да се стигне до помирение, тези условия няма да се трансформират. Необходимостта от гаранции за сигурността остава, а първата гаранция е украинската войска. Точно по тази причина тя би трябвало да резервира своята организационна конструкция и боеспособност.
Пред европейските страни съществуват няколко разновидността за финансова поддръжка за Украйна. Един от тях е директното прекачване на замразени съветски активи на Киев. Впрочем английският министър председател Киър Стармър към този момент даде образец в тази посока, заявявайки че Лондон ще съобщи на Киев всички съветски средства, които са замразени във Англия (около 8 милиарда паунда).
В Европейски Съюз обаче този вид няма да бъде употребен. Белгия, която държи най-големия дял от замразените съветски активи (около 185 милиарда евро), не желае абсолютно да трансферира на Киев въпросните средства.
Такава е позицията и на Франция, където са блокирани почти 18 милиарда съветски активи. Страните смятат, че това би нарушило разпоредбите на Европейски Съюз, което може да повлияе отрицателно на капиталовия климат в тях и на техния имидж.
Друг вид би бил да се обезпечи общ европейски заем на Киев. Той обаче също е мъчно изпълним, тъй като Унгария най-вероятно ще го блокира. Правителството на Виктор Орбан преглежда съветската война в Украйна само в краткосрочна вероятност.
Орбан се надява военните дейности да спрат час по-скоро, при каквито и да е условия, и енергийният бизнес сред Будапеща и Москва да стартира да се реализира с цялостна пара. За гаранции за сигурност Орбан не мисли. Той си има други грижи. През април 2026 година в Унгария ще има избори, които ще бъдат най-трудните за унгарския министър председател от 2010 година насам. Ако той ги загуби, това няма да е изненада за никого.
Остава третият вид, посредством който страните от Европейски Съюз могат да финансират Украйна. Именно към него са се ориентирали европейските институции и държавните управления на водещите страни членки. Чрез замразените съветски активи се учредява репарационен заем за Украйна, който се подсигурява със средства от всички европейски страни, които желаят да се включат.
В тази формула могат да вземат участие и Англия и Норвегия, които не са в Европейски Съюз, само че имат солидни финансови благоприятни условия и са дейни във връзка с въпроса за съветската война против Украйна.
Изчисляването на размера на гаранцията ще става въз основа на Брутният вътрешен продукт на всяка една обособена страна.
Така размерът за Германия ще е 52 милиарда евро, за Франция - 34 милиарда, а за България - 1.2 милиарда И най-важното тук е да се знае, че не става дума тези пари да се дават на Украйна. Въобще не става дума за такова нещо, дано дебело подчертаем.
България ще би трябвало да обезпечи гаранция от 1,2 милиарда евро за заема за Украйна
Съгласно проекта за потребление на замразените съветски активи
Най-вероятно в никакъв случай няма да се наложи Киев да връща въпросния заем. Не инцидентно той е избран като репарационен. С него Украйна ще може да поддържа въоръжените си сили, а страните в Европа ще могат да използват сигурност без да заплащат за нея.
Руската страна е наясно, че не може да противодейства по институционален път при обезпечаването на репарационния заем за Украйна.
Именно заради това Дмитрий Медведев още веднъж заплашва Европа с война. Точно репарационният заем е гаранцията против заканите на съветския бюрократ.
Въобще в случай че тематиката за съветските замразени активи би могла да бъде съществено повдигната, то това може да стане при подписването на кротичък контракт. Този миг обаче е доста надалеч във времето. То помирение не е ясно по кое време ще може да се реализира, а мирният контракт ще пристигна доста след примирието.
Когато се стигне до тази фаза и в случай че изобщо се стигне до нея, Европейски Съюз сигурно ще е на масата на договарянията и ще разполага по всевъзможен начин за отбрана на ползите на Европа и на страните от континента. Така че репарационният заем не носи значителен риск за никого. Той просто оказва помощ за жизнеността на украинската войска и обезпечава гаранции за сигурността на Европа.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ