„Хъбъл“ vs „Джеймс Уеб“ – вижте тези две невероятни снимки на една и съща галактика
Рано или късно трябваше да се случи – обектът, показан в секцията „ Снимка на седмица “ в уеб страницата и на „ Хъбъл “, и на „ Джеймс Уеб “, е един и същи.
Това илюстрира по един изключително хубав метод допълващите се качества на двата галактически телескопа и хвърля повече светлина върху една от най-забележителните галактики, забележими от Земята – M74 или NGC 628 (т.нар. вселена Фантом).
Успяхме да зърнем новата фотография на „ Джеймс Уеб “ още през юли. Сега обаче тя е обработена публично и можете да ѝ се насладите в цялостната ѝ хубост.
Галактиката Фантом е нещо в действителност особено. Тя се намира на към 32 млн. светлинни години от нас в съзвездието Риби. Ориентирана е по подобен метод към Земята, че можем да се насладим на цялостната хубост на диска ѝ.
Фантом е естествена (от типа “grand design ” на английски) – т.е. разполага издадени, добре завършени и релативно незакрити ръкави. Формата на галактиките може да се повлияе извънредно елементарно от разнообразни събития (например взаимоотношение с друга галактика). Ето за какво този вид естествени обекти съставляват платоничния блян за спирална вселена и те могат да бъдат изучени, с цел да разберем по-добре галактическите динамичности и звездообразуването в ръкавите им.
Тъй като двата телескопа са мощни в разнообразни дължини на вълната, учените могат да съпоставят техните наблюдения и да схванат по-добре какво се случва в галактиката Фантом.
Новият аспект на " Хъбъл " към галактиката Фантом. Източник: ESA/Hubble & NASA, R. Chandar
Снимката на „ Хъбъл “ е в ултравиолетовите и оптичните дължини на вълната. На нея виждаме гъсти и тъмни нишковидни райони, цялостни с прахуляк и червени проблясъци. Всъщност това са големи облаци с водороден газ, които сияят блестящо с ултравиолетова светлина. Те са се получили в следствие от много интензивните звездообразувания.
„ Хъбъл “ обаче не може да проникне по-надълбоко в този газ и прахуляк и да ни покаже повече за скорошните интервали на звездообразуване.
Ето за какво на помощ идва „ Джеймс Уеб “ и неговите чувствителни и мощни принадлежности, работещи в инфрачервения набор.
Инфрачервеното излъчване е с по-дълга дължина на вълната от забележимата или инфрачервената светлина. Това значи, че при по-къси дължини на вълната се разпръсква по-лесно от дребни частици и надлежно може да проникне релативно безпроблемно през прашни и облачни райони. С други думи – с помощта на способността на „ Джеймс Уеб “ да вижда инфрачервената светлина ние можем да откроим неща, които кардинално биха останали скрити в по-късите дължини на вълната.
И по този начин, „ Хъбъл “ употребява своята Advanced Camera for Surveys, с цел да разпознава ултравиолетовата светлина, предавана от звездообразуващите райони. Впоследствие идва „ Джеймс Уеб “, който действително може да надникне в облаците, разпознати от „ Хъбъл “, благодарение на своя инструмент Mid-InfraRed Instrument (MIRI).
Именно по този начин получаваме две извънредно разнообразни (и красиви) гледки към една и съща вселена.
Композитно изображение, комбиниращо наблюденията на " Хъбъл " и " Джеймс Уеб ", осъществени върху галактиката Фантом. Източник: ESA/Webb, NASA & CSA, J. Lee and the PHANGS-JWST Team; ESA/Hubble & NASA, R. Chandar
Съществуват и други много положителни инфрачервени принадлежности, подобаващи за наблюдаването на звездообразуващите райони, само че „ Джеймс Уеб “ е най-чувствителният телескоп, създаван досега. Учените се надяват, че тази обсерватория ще ни разреши да опознаем Вселената по един изцяло нов метод.
Двете фотоси – на „ Хъбъл “ и „ Джеймс Уеб “ – са налични в съответните уеб сайтове на телескопите. Можете да ги разгледате по-подробно тук и тук.
Източник: Science Alert
