Ралф Левинсон и синът му Алон се връщат у дома

Обратно в Кфар Аза: Нашият кибуц е превърнат в гробище

Ралф Левинсон и синът му Алон се връщат вкъщи си - в кибуц Кфар Аза, намиращ се на към два километра от Ивицата Газа. Въпреки че той на процедура към този момент не съществува. На входа на кибуца ги стопират израелски военни, които ревизират дали фактически са поданици, преди да бъдат пропуснати.

До трагичния 7 октомври Ралф е живял в кибуц Кфар Аза - повече от 40 години. Сега му се постанова да минава около надупчени от патрони коли, разказва АРД в собствен репортаж от това място. От градината на Ралф не е останало съвсем нищо. Апартаментът му съвсем не е потърпевш, само че няма електричество.

Над два дни са траяли сраженията

Ралф Левинсон и брачната половинка му са късметлии. Бойците на ислямистката организация Хамас стрелят с картечница по дома им. Но никой не влиза вътре. Когато стартира обстрела двамата пенсионери бързо вземат решение, че би трябвало да влязат в бомбоубежището си и да заключат вратата. Прозорците им имат и железни плоскости, споделя Ралф пред немските публицисти.

Семейството остава там цели 24 часа. Много рядко излизат от бункера. " Не спирахме да чуваме детонации ”, спомня си мъжът. " Но не знаехме какво тъкмо се случва. Телефоните ни не работеха ”. Двамата си мислели, че в кибуца са нахлули двама или най-вече петима терористи. Никой не си е представял, че там има 300 бойци на Хамас. Тогава пристигнала съседката им - уплашена. " Каза, че е видяла мъже, облечено в черно с бели препаски на главите. Съпругата ми допусна, че това са израелски бойци ”.

Сраженията в Кфар Аза не престават повече от два дни. Почти на никое място другаде израелските бойци и бойците на Хамас не се борят толкоз яростно. Повече от 100 души умират там, измежду тях доста невръстни деца, напомня АРД.

Сраженията в Кфар Аза сред изралески бойци и терористите от Хамас не престават повече от два дниСнимка: Alexi J. Rosenfeld/Getty Images

" Децата са травмирани ”

Алон Левинсон, синът на Ралф, се разхожда по счупените стъкла край прилежащата къща. Навсякъде всичко е в отломки. Разрушената къща е домът на най-хубавия му другар. Алон е обезпокоен за бъдещето. " Израснах в кибуц. Исках децата ми да имат щастливо и нехайно детство ”, споделя той пред АРД. " Но несъмнено - този акт на чист гнет промени всичко. Сега би трябвало да търсим други способи. Просто не можем да се върнем тук. Децата са травмирани ”.

Ралф също се тревожи за бъдещето предвид на войната на Израел срещу Хамас. Искало му се е да прекара пенсионерските си години таман тук - в Кфар Аза, дружно със брачната половинка си. Но за 71-годишния мъж в този момент бъдещето може да сервира безусловно всичко, споделя немската обществено-правна медия. Въпросите без отговор са не един и два. Например: каква е обстановката със сигурността? Ще изчезнат ли в действителност Хамас? Ще има ли Ивицата Газа устойчиво държавно управление, с което да могат да съжителстват, вместо да се обстрелват взаимно? Истината е, че хората са привикнали с непрекъснато прелитащите ракети в последните 20 години. С терористични набези обаче - не.

Много хора са окончателно травматизирани - изгубили са децата си. И никой от тях не може да се върне в тогавашния си дом, който в този момент е гробище. Това просто не е допустимо, приключва репортажът на АРД.

Вижте още по тематиката в тук: