Ракът не знае, че надеждата винаги ще го надживее
Ракът е най-ужасната болест.
Той е подъл, тъй като се промъква неусетен, а когато го видим, той към този момент е по-силен от нас. Обзел е телата ни, пропил се е в костите, в кръвта ни и с всяко поемане, той прониква още по-дълбоко.
Той е нечовечен, тъй като лишава най-малките и почтените - телца, надупчени с игли, с окапала косица, огромни тъжни очи. А децата би трябвало да са радостни, да скачат, да щуреят. Тяхното място не е в лечебните заведения.
Той е остроумен, тъй като постоянно ни изненадва и не знаем какво да сторим. На кого да се доверим за лекуване, кого да обвиним. Той ни омотава в мрежа от напразни обещания, меркантилни лечители - лекари, само че и знахари, баячки, билкари, шарлатани. И ние губим и доверие в себе си.
Той е злобен, напряко е злобен, когато не знаем по какъв начин да реагираме при новината, че наш непосредствен е болен. Да му съчувстваме ли, да го оставим да взема самичък решенията си, да го поддържаме да е мощен или да дава воля на слабостта си. Той ни настройва едни против други и вкарва пропасти от безмълвие посред ни.
Той е неразгадаем, смъртоносен пъзел, в който всеки ход е нерешителен, всяко късче е под въпрос. Нито едно с друго не си наподобява, нито едно с друго не пасва. Никога не знаеш какво правиш и дали е вярно. Като слепци по линията сред живота и гибелта.
Такъв е той, ракът...Но той не знае нещо! Не знае, че любовта също е мощна. Че хората пазят добрина в сърцата си и до момента в който е по този начин, ще се пробват да намират пътища едни към други. Той не знае, че детската усмивка е непобедима, дълго откакто угасне, тя живее в нас. Ракът не знае, че вярата постоянно ще го надживее. Ракът не знае, че има положителни хора, които могат и желаят да оказват помощ - със съвет, с добра дума, с комфорт. Може да не лекуват телата ни, само че лекуват душата ни. Ракът не знае, че всяко злощастие може също да сплоти фамилията, да накара приятелите да бъдат по-близки. Той не знае, че ни дава урок по какъв начин да обичаме живота.
Ракът може да е победил телата, нашите, на нашите близки, да ни кара да се съмняваме в Бог или във всичко, което имаме вяра, само че няма да победи духа ни. Смъртта не е страшна, когато поставя завършек на болката, само че ние живеем толкоз дълго, колкото ни помнят околните ни. Затова дано имаме живот, който заслужава да бъде помнен и откакто ни няма. Показвайте любовта си, прегръщайте се, усмихвайте се. Прехапете злостната забележка, играйте с децата си, търсете се. Никой не знае какъв брой дни има на белия свят, по тази причина дано всеки ден си коства.
Той е подъл, тъй като се промъква неусетен, а когато го видим, той към този момент е по-силен от нас. Обзел е телата ни, пропил се е в костите, в кръвта ни и с всяко поемане, той прониква още по-дълбоко.
Той е нечовечен, тъй като лишава най-малките и почтените - телца, надупчени с игли, с окапала косица, огромни тъжни очи. А децата би трябвало да са радостни, да скачат, да щуреят. Тяхното място не е в лечебните заведения.
Той е остроумен, тъй като постоянно ни изненадва и не знаем какво да сторим. На кого да се доверим за лекуване, кого да обвиним. Той ни омотава в мрежа от напразни обещания, меркантилни лечители - лекари, само че и знахари, баячки, билкари, шарлатани. И ние губим и доверие в себе си.
Той е злобен, напряко е злобен, когато не знаем по какъв начин да реагираме при новината, че наш непосредствен е болен. Да му съчувстваме ли, да го оставим да взема самичък решенията си, да го поддържаме да е мощен или да дава воля на слабостта си. Той ни настройва едни против други и вкарва пропасти от безмълвие посред ни.
Той е неразгадаем, смъртоносен пъзел, в който всеки ход е нерешителен, всяко късче е под въпрос. Нито едно с друго не си наподобява, нито едно с друго не пасва. Никога не знаеш какво правиш и дали е вярно. Като слепци по линията сред живота и гибелта.
Такъв е той, ракът...Но той не знае нещо! Не знае, че любовта също е мощна. Че хората пазят добрина в сърцата си и до момента в който е по този начин, ще се пробват да намират пътища едни към други. Той не знае, че детската усмивка е непобедима, дълго откакто угасне, тя живее в нас. Ракът не знае, че вярата постоянно ще го надживее. Ракът не знае, че има положителни хора, които могат и желаят да оказват помощ - със съвет, с добра дума, с комфорт. Може да не лекуват телата ни, само че лекуват душата ни. Ракът не знае, че всяко злощастие може също да сплоти фамилията, да накара приятелите да бъдат по-близки. Той не знае, че ни дава урок по какъв начин да обичаме живота.
Ракът може да е победил телата, нашите, на нашите близки, да ни кара да се съмняваме в Бог или във всичко, което имаме вяра, само че няма да победи духа ни. Смъртта не е страшна, когато поставя завършек на болката, само че ние живеем толкоз дълго, колкото ни помнят околните ни. Затова дано имаме живот, който заслужава да бъде помнен и откакто ни няма. Показвайте любовта си, прегръщайте се, усмихвайте се. Прехапете злостната забележка, играйте с децата си, търсете се. Никой не знае какъв брой дни има на белия свят, по тази причина дано всеки ден си коства.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ