Диагнозата, която трудно се преглъща
Рак на хранопровода е рядко заболяване, само че се открива доста късно
Доц. доктор Желязко Арабаджиев е експерт по здравна онкология с повече от 15 години опит, шеф на Клиниката по онкология в Аджибадем СитиКлиник УМБАЛ Токуда - София. Има специализации в Белгия, Израел, Италия, Австрия. Научните му ползи са в региона на рак на гърдата, на простатата, гинекологични и урогенитални тумори, имунотерапия. Председател е на Българското научно сдружение по имуноонкология. Член е на авторитетни национални, европейски и американски научни сдружения по онкология. Автор е на над 60 публикации, изявления в български и интернационалните списания. Носител е на призове и награди от съсловни и пациентски организации.
Всяка седмица доцент Арабаджиев дава отговор на въпросите на читателите на " Стандарт ". Пишете ни на адрес: [email protected]
Ракът на хранопровода е релативно по-рядко зараждащо онкологично заболяване, само че за сметка на това се открива късно и се свързва с неприятна прогноза.
Хранопроводът е тази част от храносмилателният тракт, с начало директно след гълтача (фарингс – мед.терм) и достигаща до началото на стомаха, като надлежно има шийна, гръдна и стомашна елементи. Туморите на хранопровода дават първи признаци, когато пациентите изпитват усложнение в преглъщането, първо на твърда, след това и на всякаква друга храна и питиета. Нехарактерните признаци и късното им проявяване, предопределят диагностициране на този тип рак в по-напреднал етап, а от там по-неблагоприятната прогноза. Ракът на хранопровода несъмнено съставлява и огромно лечебно предизвикателство, тъй като хирургичното му лекуване се свързва със значителен дискомфорт за пациента, а въпреки това – лъчевото и лекарственото редовно лекуване дават скромни лечебни резултати. В ерата на прецизната онкология, през последните години и при рака на хранопровода навлязоха персонализираните лекувания – таргетна терапия и имунотерапия в композиция с химиотерапия, съчетано лъчево- химио- и таргетно лекуване, а към този момент съществуват изявления за сполучливи клинични тествания на лекарства, против генетични разновидности в туморните кафези.
Видовете
Най-често рака на хранопровода може да бъде систематизиран като един от двата типа: аденокарцином или плоскоклетъчен карцином. Трети тип рак на хранопровода, наименуван дребноклетъчен карцином, е доста необичаен. Тези разнообразни типове рак стартират водят началото си от разнообразни типове кафези в хранопровода. Те се развиват по характерни способи и изискват избор на лекуване, съответстващо на вида рак.
В нашите географски ширини, най-често срещана форма на рак на хранопровода (около 90% от случаите) е плоскоклетъчният (сквамозен) карцином. Нарича се по този начин тъй като, води началото си от плоските (сквамозни) кафези (тънки, плоски кафези, облицоващи вътрешността на хранопровода), които стартират да порастват неконтролируемо и се транформират в злокачествени. Плоскоклетъчният карцином на хранопровода е мощно обвързван с тютюнопушенето и пиенето на прекалено много алкохол.
Аденокарциномът
е най-честата форма на рак на хранопровода в Съединените щати, съставляваща повече от половината от всички нови случаи. Започва от жлезисти кафези, които нормално се намират в долната трета на лигавицата на хранопровода и в прехода храпровод-стомах (т.нар гастро-езофагеална връзка). Наличието на такива кафези е особено при болестта Баретов (Barrett’s) хранопровод, подбудено от систематичното нахлуване на стомашно съдържимо и киселина от стомаха към хранопровода. Именно положението Баретов хранопровод се разгрежда като пре-канцероза и предстои на прецизно следене от гастроентеролози. Последните изследвания демонстрират, че лекуването на киселинен рефлукс (ГЕРБ – гастроезофагеална рефлуксна болест) понижава риска от аднокарцином на хранопровода.
Рисковите фактори
Рискови фактори за плоскоклетъчният рак на хранопровода са: ахалазия (състояние на нарушена перисталтика на хранопровода), тютюнопушене, систематична корист с алкохол (повече от три алкохолни питиета дневно), диета с най-вече съдържащи наситени мазнини храни и бедна на плодове и зеленчуци. Плоскоклетъчният рак на хранопровода се диагностицира по-често при хора на възраст 60-70 години и по-често при чернокожи.
Аденокарциномът на хранопровода се среща най-често при бели мъже на междинна възраст с наднормено тегло. Баретовият хранопровод, като пре-канцероза, предопределя доста повишен риск за развиване на езофагеален аденокарцином. Установено е, че повишаване броя на случаите на аденокарцином на хранопровода в международен мащаб, може да се дължи на увеличение на броя на хората с гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ) - положение, при което наличието от стомаха, като киселина и жлъчка, се придвижва неведнъж по-нагоре в хранопровода, причинявайки хронично инфектиране, а от там след време – рак.
Симптомите
За диагностиката на рака на хранпровода няма значение типа – адено- или плоскоклетъчен вид. Диагнозата се слага посредством осъществяване на ендоскопия – фиброгастроскопия, като с ендоскопската техника се оглежда целия хранопровод до и под връзката със стомаха и се взимат биопсии от туморната групировка. Компютърният томограф и позитрон-емисионната компютърна томография (ПЕТ/КТ) имат стадиращо значение най-вече за оценка на лимфните възли, към хранопровода и за съществуване на далечни метастази – в бели дробове, черен дроб и други органи.
Симптомите на заболяването също не се въздействат от типа на туморните кафези – въпреки неспецифични, като водещи могат да се посочат – затруднено преглъщане (дисфагия), редукция на тегло (анорексия) и лесна уморяемост (астения).
Операцията - има ли опция
Решението за лекуване се взима от мултидисциплинарен екип (онкокомисия), който възнамерява и прави оценка стадия на заболяването, дефинира лекуването и държанието (радикално или палиативно - облекчаващо симптомите).
Видът на туморните кафези няма значение радикалното хирургично лекуване – по-скоро то се дефинира от стадият на болестта. При интервенция, доктор онкохирург отстранява засегнатия сектор от хранопровода и свързва оставащата част непосредствено със стомаха или употребявайки част от черво с цел да направи връзката. Хирургичното лекуване, показано в по-ранните етап на заболяването, и въпреки коренно, се свързва със забележителен следоперативен дискомфорт за пациента –затруднено хранене и мъка. Алтернатива, изключително при ангажирани от метастази лимфни възли, може да бъде лъчелечението, което най-често се съчетава с химиотерапия. При всички случаи с съществуване на далечни метастази, лекуването е единствено лекарствено и прекомерно лимитирано като успеваемост.
Важно е да се означи, че при положение на неспособност от оперативна намеса, при идно лъчелечение или лекарствено лекуване, с цел да се обезпечи проходимост на хранопровода, на пациента би трябвало да му се сложи стент – това е железна структура, която като тръбичка не разрешава тумора да запуши изцяло лумена.Като един от общоприетите лечебни подходи осигуряващ коренно изцеление е и предоперативното лъче-химиолечение. Този метод усилва успеваемостта на оперативната намеса тъй като понижава размера на тумора и броя на метастатичните лимфни възли.
Новите лечения
Лекарственото лекуване на двата типа рак на хранопровода се разграничава заради другата химиочувствителност на плоскоклетъчните и аденокарциномните туморни кафези към химиотерапия. Съществуват одобрени химиотерапевтични схеми, прилагани от десетилетия, като тяхната успеваемост обезпечава скромни резултата във връзка с преживяемостта. Преди десетилетие, лъч вяра се появи при въвеждането на моноклонално антитяло, ориентирано против избран рецептор върху туморната клетка на аденокарциномите най-вече във връзката стомах-хранопровод. Съвсем неотдавна и в България, пациентите с плоскоклетъчен карцином с метастази могат да получат имунотерапия в композиция с химиотерапия, което удължава общата преживяемост на тези пациенти. Имунотерапията е подобаваща и за пациенти с аденокарцином на гастроезофагеалната връзка, само че единствено при избрани условия и характерности на туморните кафези. Големи очаквания се разпореждат на комбинираните моноклонални антитела към които е „ прикачена “ химиотерапия, само че това към момента не е налично като терапия за пациентите в Европа.
Диетата
След лекуване на рак на хранопровода е належащо да се приспособява диетата, с цел да могат пациентите да имат по-малко страничните резултати и да се подсигурява, че получават задоволително хранителни субстанции.
При проблеми с храненето след интервенцията, пациентите би трябвало да се лимитират до банкет на течна или мека храна или може да се наложи даже хранене през сонда, с цел да стегне храна непосредствено в стомаха. Това нормално е краткотрайно - постоянно единствено до момента в който се възвърне пациента от интервенцията.
Добре е пациентите с интервенция на хранопровода да се хранят с няколко дребни хранения всеки ден вместо по-малко огромни хранения. Да заобикалят някои храни, като мляко, шоколад, сладкиши и подправени и пържени храни. Уместно е да се обдъсди с тях, смяна в позицията си за сън, тъй че главата да е леко повдигната, с цел да предотвратите връщането на храната и стомашните киселини назад към хранопровода.
Наложително е пациентите с рак на хранопровода да спрат приемането на алкохолен концентрат и други алкохолни питиета, както и да спрат пушето, като по този начин ще понижат риска от развиване на нов рак, а и ще подобрят апетита и храненето си.
Доц. доктор Желязко Арабаджиев е експерт по здравна онкология с повече от 15 години опит, шеф на Клиниката по онкология в Аджибадем СитиКлиник УМБАЛ Токуда - София. Има специализации в Белгия, Израел, Италия, Австрия. Научните му ползи са в региона на рак на гърдата, на простатата, гинекологични и урогенитални тумори, имунотерапия. Председател е на Българското научно сдружение по имуноонкология. Член е на авторитетни национални, европейски и американски научни сдружения по онкология. Автор е на над 60 публикации, изявления в български и интернационалните списания. Носител е на призове и награди от съсловни и пациентски организации. Всяка седмица доцент Арабаджиев дава отговор на въпросите на читателите на " Стандарт ". Пишете ни на адрес: [email protected]
Ракът на хранопровода е релативно по-рядко зараждащо онкологично заболяване, само че за сметка на това се открива късно и се свързва с неприятна прогноза.
Хранопроводът е тази част от храносмилателният тракт, с начало директно след гълтача (фарингс – мед.терм) и достигаща до началото на стомаха, като надлежно има шийна, гръдна и стомашна елементи. Туморите на хранопровода дават първи признаци, когато пациентите изпитват усложнение в преглъщането, първо на твърда, след това и на всякаква друга храна и питиета. Нехарактерните признаци и късното им проявяване, предопределят диагностициране на този тип рак в по-напреднал етап, а от там по-неблагоприятната прогноза. Ракът на хранопровода несъмнено съставлява и огромно лечебно предизвикателство, тъй като хирургичното му лекуване се свързва със значителен дискомфорт за пациента, а въпреки това – лъчевото и лекарственото редовно лекуване дават скромни лечебни резултати. В ерата на прецизната онкология, през последните години и при рака на хранопровода навлязоха персонализираните лекувания – таргетна терапия и имунотерапия в композиция с химиотерапия, съчетано лъчево- химио- и таргетно лекуване, а към този момент съществуват изявления за сполучливи клинични тествания на лекарства, против генетични разновидности в туморните кафези.
Видовете
Най-често рака на хранопровода може да бъде систематизиран като един от двата типа: аденокарцином или плоскоклетъчен карцином. Трети тип рак на хранопровода, наименуван дребноклетъчен карцином, е доста необичаен. Тези разнообразни типове рак стартират водят началото си от разнообразни типове кафези в хранопровода. Те се развиват по характерни способи и изискват избор на лекуване, съответстващо на вида рак.
В нашите географски ширини, най-често срещана форма на рак на хранопровода (около 90% от случаите) е плоскоклетъчният (сквамозен) карцином. Нарича се по този начин тъй като, води началото си от плоските (сквамозни) кафези (тънки, плоски кафези, облицоващи вътрешността на хранопровода), които стартират да порастват неконтролируемо и се транформират в злокачествени. Плоскоклетъчният карцином на хранопровода е мощно обвързван с тютюнопушенето и пиенето на прекалено много алкохол.
Аденокарциномът
е най-честата форма на рак на хранопровода в Съединените щати, съставляваща повече от половината от всички нови случаи. Започва от жлезисти кафези, които нормално се намират в долната трета на лигавицата на хранопровода и в прехода храпровод-стомах (т.нар гастро-езофагеална връзка). Наличието на такива кафези е особено при болестта Баретов (Barrett’s) хранопровод, подбудено от систематичното нахлуване на стомашно съдържимо и киселина от стомаха към хранопровода. Именно положението Баретов хранопровод се разгрежда като пре-канцероза и предстои на прецизно следене от гастроентеролози. Последните изследвания демонстрират, че лекуването на киселинен рефлукс (ГЕРБ – гастроезофагеална рефлуксна болест) понижава риска от аднокарцином на хранопровода.
Рисковите фактори
Рискови фактори за плоскоклетъчният рак на хранопровода са: ахалазия (състояние на нарушена перисталтика на хранопровода), тютюнопушене, систематична корист с алкохол (повече от три алкохолни питиета дневно), диета с най-вече съдържащи наситени мазнини храни и бедна на плодове и зеленчуци. Плоскоклетъчният рак на хранопровода се диагностицира по-често при хора на възраст 60-70 години и по-често при чернокожи.
Аденокарциномът на хранопровода се среща най-често при бели мъже на междинна възраст с наднормено тегло. Баретовият хранопровод, като пре-канцероза, предопределя доста повишен риск за развиване на езофагеален аденокарцином. Установено е, че повишаване броя на случаите на аденокарцином на хранопровода в международен мащаб, може да се дължи на увеличение на броя на хората с гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ) - положение, при което наличието от стомаха, като киселина и жлъчка, се придвижва неведнъж по-нагоре в хранопровода, причинявайки хронично инфектиране, а от там след време – рак.
Симптомите
За диагностиката на рака на хранпровода няма значение типа – адено- или плоскоклетъчен вид. Диагнозата се слага посредством осъществяване на ендоскопия – фиброгастроскопия, като с ендоскопската техника се оглежда целия хранопровод до и под връзката със стомаха и се взимат биопсии от туморната групировка. Компютърният томограф и позитрон-емисионната компютърна томография (ПЕТ/КТ) имат стадиращо значение най-вече за оценка на лимфните възли, към хранопровода и за съществуване на далечни метастази – в бели дробове, черен дроб и други органи.
Симптомите на заболяването също не се въздействат от типа на туморните кафези – въпреки неспецифични, като водещи могат да се посочат – затруднено преглъщане (дисфагия), редукция на тегло (анорексия) и лесна уморяемост (астения).
Операцията - има ли опция
Решението за лекуване се взима от мултидисциплинарен екип (онкокомисия), който възнамерява и прави оценка стадия на заболяването, дефинира лекуването и държанието (радикално или палиативно - облекчаващо симптомите).
Видът на туморните кафези няма значение радикалното хирургично лекуване – по-скоро то се дефинира от стадият на болестта. При интервенция, доктор онкохирург отстранява засегнатия сектор от хранопровода и свързва оставащата част непосредствено със стомаха или употребявайки част от черво с цел да направи връзката. Хирургичното лекуване, показано в по-ранните етап на заболяването, и въпреки коренно, се свързва със забележителен следоперативен дискомфорт за пациента –затруднено хранене и мъка. Алтернатива, изключително при ангажирани от метастази лимфни възли, може да бъде лъчелечението, което най-често се съчетава с химиотерапия. При всички случаи с съществуване на далечни метастази, лекуването е единствено лекарствено и прекомерно лимитирано като успеваемост.
Важно е да се означи, че при положение на неспособност от оперативна намеса, при идно лъчелечение или лекарствено лекуване, с цел да се обезпечи проходимост на хранопровода, на пациента би трябвало да му се сложи стент – това е железна структура, която като тръбичка не разрешава тумора да запуши изцяло лумена.Като един от общоприетите лечебни подходи осигуряващ коренно изцеление е и предоперативното лъче-химиолечение. Този метод усилва успеваемостта на оперативната намеса тъй като понижава размера на тумора и броя на метастатичните лимфни възли.
Новите лечения
Лекарственото лекуване на двата типа рак на хранопровода се разграничава заради другата химиочувствителност на плоскоклетъчните и аденокарциномните туморни кафези към химиотерапия. Съществуват одобрени химиотерапевтични схеми, прилагани от десетилетия, като тяхната успеваемост обезпечава скромни резултата във връзка с преживяемостта. Преди десетилетие, лъч вяра се появи при въвеждането на моноклонално антитяло, ориентирано против избран рецептор върху туморната клетка на аденокарциномите най-вече във връзката стомах-хранопровод. Съвсем неотдавна и в България, пациентите с плоскоклетъчен карцином с метастази могат да получат имунотерапия в композиция с химиотерапия, което удължава общата преживяемост на тези пациенти. Имунотерапията е подобаваща и за пациенти с аденокарцином на гастроезофагеалната връзка, само че единствено при избрани условия и характерности на туморните кафези. Големи очаквания се разпореждат на комбинираните моноклонални антитела към които е „ прикачена “ химиотерапия, само че това към момента не е налично като терапия за пациентите в Европа.
Диетата
След лекуване на рак на хранопровода е належащо да се приспособява диетата, с цел да могат пациентите да имат по-малко страничните резултати и да се подсигурява, че получават задоволително хранителни субстанции.
При проблеми с храненето след интервенцията, пациентите би трябвало да се лимитират до банкет на течна или мека храна или може да се наложи даже хранене през сонда, с цел да стегне храна непосредствено в стомаха. Това нормално е краткотрайно - постоянно единствено до момента в който се възвърне пациента от интервенцията.
Добре е пациентите с интервенция на хранопровода да се хранят с няколко дребни хранения всеки ден вместо по-малко огромни хранения. Да заобикалят някои храни, като мляко, шоколад, сладкиши и подправени и пържени храни. Уместно е да се обдъсди с тях, смяна в позицията си за сън, тъй че главата да е леко повдигната, с цел да предотвратите връщането на храната и стомашните киселини назад към хранопровода.
Наложително е пациентите с рак на хранопровода да спрат приемането на алкохолен концентрат и други алкохолни питиета, както и да спрат пушето, като по този начин ще понижат риска от развиване на нов рак, а и ще подобрят апетита и храненето си.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ