Радостта от спасението Лесно е да отминем някого. Трудно е да

И кой ще се спаси от гибел, ако няма поне една душа, която да го подкрепя?

Радостта от спасението

Лесно е да отминем някого. Трудно е да се отнесем прочувствено към тежкия му проблем. Да си спомним, че е бил почтено дете. Защо е изневерил на своето предопределение?

Избавянето от прегрешението за този човек ще е наслада. Тя ще се изживява на капки, лека-полека, с всяка стъпчица нагоре.

Светът, потопен в мрак за него заради прегрешението, ще се завръща с тези стъпки на спасението. Той ще го открие отново.

„ Не съм пил от месец “ – споделя алкохоликът. Каква горделивост има в тези думи: „ Все още имам воля, не съм се предал, не съм погубен… “

Колко хубаво е да се радваме в подобен миг с него! И кой в действителност ще се избави от крах, в случай че няма най-малко една душа, която да го жали и поддържа?

Грехът към себе си, прегрешението пред Бога – те са налице, дори в случай че подобен пияч не е имал близки, не е тормозил други хора.

Да не съдим хората, а да оставим тази грижа на Бога.

Той преценя доста по-добре от нас всички прегрешения и условия.

Да не забравяме притчата за падналата жена. „ Аз самият съм подобен, какъвто е и той “ – по този начин говорели християнските светци за всеки виновник.

Те помнели сложността на човешката природа и слабостта на хората в часове на прелъщение. Помнели своите вътрешни битки, своето самоограничение, молитвите си, сложното подсилване във вярата, сложните победи над греховните стремежи, Божията помощ.

Целта им в никакъв случай не е била да трансфорат грешника в най-окаяното създание, смазано от тежестта на своя срам. Те знаели, че надълбоко в сърцето си той се срами задоволително, в случай че не е душевно мъртъв.

Измъчвания от неуспехите си човек има една най-жива нужда – да изплаче този позор, да почувства вяра, че може отново да се въздигне, да гледа намерено хората в очите, да благодари на Бога за Неговата помощ, за търпението Му.

А Бог чака разкаянието даже в смъртния ни час, Той може и тогава да го одобри.

Разбира се, изцяло закоравелият виновник от време на време е в действителност загубен. Да си напомним двамата разбойници, сред които бе разпънат Синът Божий. Единият повярва и се избави в последната минута. В душата на другия не се разсъни нищо.

Не е леко да приказваме за нещата, които ни изтезават. Тягостно, неудобно е, изключително първоначално. Унизеният човек е подготвен всеки миг да се затвори отново в себе си.

Ала съчувствието и обичта разсънват постепенно нещо позабравено в душата му. Не ги ли срещне, губи и доверие в света.

Ето за какво оня, който му оказва помощ, съставлява целия свят.

Преди истината да изплува дефинитивно със своята мъчителност обаче, преди да се разплаче, грешникът резервира някакво възприятие на горделивост. Можем да го назовем „ горделивост от прегрешението “.

„ Аз съм друг – споделя той от време на време – аз имам смелостта да прекрача разпоредбите. “

Така е с тези, които не познават Бога. Само мисълта за Него може да смири до дъно сърцата им, да стопи зловредната суетност, илюзията, че са разнообразни, тъй като са греховни – тази сламка за удавника.

Обратно, разнообразни нерядко са тези, които остават чисти.

Грешникът обезверено търси доближаване с чисти хора, мкар и да не го признава – все от горделивост. Той желае да разбере себе си посредством тях; да се върне във времето отпреди позора.

Дори когато не знае нищо за Царството Божие, неясно помни, че има нещо като небесна берекет, пренесена на земята и възвестена от един човек, който християните назовават Спасител.

Благодат, предопределена повече за дребните и нуждаещите се в света, в сравнение с за великите и мъдрите, повече за пропадналите и блудниците, в сравнение с за благоустроените и безразличните.

Благодат на спасението.