Мариана Манчева: Съвременните будители са тук и сега
Радев и Йотова потвърдиха, че няма сфера от публичния и политическия живот, която да не е измежду целите в работата им, споделя Мариана Манчева, член на Инициативния коминет, издигнал Румен Радев и Илияна Йотова за втори президентски мандат
- Г-жо Манчева, каква е ролята на актуалните будители в динамичните времена, в които живеем?
- Да, динамично е времето ни. То си има своята философия, само че ние, хората, сме тези, които придаваме драматизма на тестванията му и тържеството на духа му. Живеем измежду доста незнайни и с доста напрежение. И въпреки че съгласно Конфуций да живееш в забавни времена е проклинание, актуалните будители са тук и в този момент, не с цел да анулират проклятието, а с цел да открият в провокациите опциите за обединяването ни, пътищата за добруването на народа, за опазване на националната ни еднаквост в изискванията на актуалното глобализиращо се общество, за запазване на историческата памет и българското съзнание. Силата на българския дух е тази, която изправя народа ни и го извежда от най-тъмните дълбини на безвремието. И постоянно е имало будни българи – книжовници, просветители, революционери, които са откривали път в безпътието, по който са повеждали жадуващите познание, независимост и напредък сънародници, с цел да възкръсне народа ни от пепелищата. Затова го има Деня на националните будители. Той не е единствено в поднесеното цвете пред монумент или паметна плоча. Този ден бие паника..., тъй като не би трябвало да забравяме. Будните да не престават да будят! Има кого.
- Има ли модерни будители, които да възпитават в младото потомство същински духовни полезности?
- Ако през Възраждането будителите са книжовници, учители и революционери, през днешния ден будители има измежду всички класи и общности.
Изграждането на духовни полезности, стартира от фамилията. Родителите са тези, които демонстрират на децата си кое е положително и кое – не, кое е морално и кое – недопустимо за обществото. От тях децата получават първите уроци по човещина, родолюбие, дълг, а от време на време отново от тях децата одобряват безразличието и нихилизма. В фамилията би трябвало да научат, че демокрацията не значи единствено персонална независимост непременно. За страдание, в последно време, забързани в всекидневието и загрижени за обезпечаване на материалното, част от родителите пропущат тези значими уроци или дават други сигнали на децата си.
Безспорно учителите са тези, на които обществото разпорежда най-големите си упования за възпитаване на младежите и в предишното, и през днешния ден. И възрожденските даскали, и актуалните учители имат една съществена цел: да изградят читави хора, персони, които да бъдат потребни освен за себе си, само че и за обществото, които да мислят освен за материалното, само че и за това, невидимото, което ни извисява над дребнавото злободневие и ни прави Човеци. Разликата е, че думата на възрожденския даскал се слуша от дребни и огромни, че той е почитан и уважаван и в множеството случаи е единствен източник на познания. Днес всеки схваща от обучение и постоянно трансферира отговорността за персоналните си неуспехи на учителите. Съвременните учители са единствено част от океана от информация, който залива децата ни и от време на време би трябвало да се борят с псевдознания, лъжи, подправени герои, „ полезности ”, разнообразни от духовните, да запълват дефицити, да поправят поведенчески модели, да образуват характери и, несъмнено, да дават познания и да построяват умения и компетентности, нужни на младежите за сполучливата им реализация в актуалния свят. Вярно е, че има и инцидентно попаднали в специалността, само че болшинството от учителите носят в себе се просветителския огън и в действителност са модерни будители, макар провокациите или може би тъкмо поради тях.
Убедена съм, че всеки, който носи духа на България, в която той има вяра, в която открива своя жанр и своя дом, своето минало и настояще, България, в която гради своето бъдеще, е будител. Да, подобен е актуалният будител. И не е необходим обществен или политически, професионален или етнически маркер. Защото, когато с дейностите си бие камбаната на националната свяст, ти към този момент си БУДИТЕЛ!
- До какъв брой днешните младежи са запазили у себе си такива полезности?
- Днес младежите живеят в условия, които са радикално разнообразни от живота преди 20-30, да не приказваме за 50 и повече години. Естествено изискванията на живот водят до пренареждане на целите в ценностната система на индивида. Националните полезности отстъпват място на общочовешките и в това няма нищо неприятно. Важното е материалните полезности да не задушат духовното начало у младежите. Макар че доста се приказва за бездуховността на младото потомство, не мисля, че това е правилно. Напротив, доста постоянно децата ни дават уроци по човещина, добротворство и съпричастност. Те са доста чувствителни към ограничението на свободата, неискреността и задкулисието. Е, в случай че ги попитате дали биха жертвали живота си за родината, надали ще получите позитивен отговор, само че и какъв брой от по-възрастните биха го дали. И не тъй като не обичат България, а може би, тъй като животът е по-високо в йерархията на ценностната им система, изключително в изискванията на пандемия. Нашите деца са жители на Европа и на света. Това, което ние, възрастните, би трябвало да възпитаме у тях, е в никакъв случай да не не помнят българския си корен, „ Историята ” на Паисий, заветите на Левски. И тогава ще бъдат почтени българи в световното общество на света.
- Каква роля играе образованието в построяването на личността?
- За българина образованието постоянно е било полезност, давал е благо и драго, с цел да изучи децата си – през Възраждането, с цел да бъдат просветени, в по-новата ни история, с цел да си намерят добра работа. Имаше къс интервал в недалечното минало, когато образованието отстъпи пред устрема за „ бързи пари ” и материално благоденствие, за жалост, при немалка част от сънародниците ни. Днес образованието последователно възвръща предпочитаната си позиция, тъй като е неизбежно обвързвано с професионалната реализация, с хоризонтите, които открива за израстване в професионалната подчиненост, с подвижността на младежите. Чрез образованието младежите добиват познания, умения и комптентности, които са нужни за реализацията в ХХI век. За да бъдат персони, младежите би трябвало да имат знания и компетентности, които да ги вършат конкурентоспособни във всяка обстановка. А те се добиват посредством учене. Не може да си персона без да си просветен.
- Мнението Ви за онлайн образованието – за или срещу? Последствията за учениците.
На всекиго е известно, че с цел да има образователен развой, са нужни три неща: учебно заведение, възпитаници и учители. Самото наличие на ученика в учебното заведение и директната човешка връзка са условия за отговорност, за отношение, за предпочитание. Отсъствието единствено на един от съставените елементи нарушава осезателно качеството на процеса. Днес сме в такава обстановка.
Убедена съм, че няма преподавател, който да избира образованието от разстояние в електронна среда със средствата на ИКТ пред присъственото. Нищо не може да размени директния контакт на учителя с учениците, живото слово, въздействието посредством страстта, жеста, държанието, противоположната връзка ученик-учител, опцията за навреме разкриване и компенсиране на дефицитите в знанията и компетентностите на учениците, за работа в екип, за използване на разнообразни способи за оценяване. Не отхвърлям онлайн образованието – то е вид при избрани условия да не се прекъсва просветителният развой, само че този тип образование може да е дейно при възрастни хора, тъй като при него е нужна огромна степен на мотивация и самодисциплина. Известно е, че при актуалните възпитаници мотивацията не е от най-високите и учителите ползват разнообразни способи за задържане на вниманието на учениците и за привличане на интереса им към преподаваното образователно наличие. Използването на средствата на ИКТ е част от този развой – за обогатяване на образователното наличие с разнообразни електронни запаси, включително и посредством добавена действителност, само че то е единствено помощно средство, а когато стане главно – резултатите не са такива, каквито бихме желали. Особено за дребните възпитаници – по какъв начин да ограмотиш едно дете през екрана на монитора, по какъв начин да го научиш да изписва буквите, да подрежда дилемите. Това е непостижима задача, в случай че родителите не се включат в процеса на образование от разстояние. Но в нередки случаи това не може да се случи, заради обстоятелството, че родителите или би трябвало да работят, или пък нямат нужните умения за работа с електронните устройства. А по какъв начин се преподава изобразително изкуство и физическо образование и спорт единствено в електронна среда? Според мен онлайн образованието има поддържаща, само че не и надграждаща функционалност за по-голямата част от учениците. Колкото и положителни резултати да отчитаме от национални външни оценения и държавни зрелостни изпити, качеството на образованието при образование от разстояние е по-ниско. Затова всички се надяваме обществото да доближи до консенсус, който да обезпечи връщането на всички възпитаници в класните стаи и осъществяване на естествен образователно-възпитателен развой.
- Вие сте част от Инициативния комитет на президента Радев, за какво го подкрепяте?
- Преди 5 години за първи път чух името на ген. Румен Радев като претендент за президент. Предположих, че една необременена политически персона, ще има различен взор към протичащото се в страната, че един офицер, подчинил живота си до този миг на ред и дисциплинираност, ще пожелае да откри такива, освен в дома си, само че и в страната, доколкото пълномощията му разрешават, че един човек, живял и обучавал се и отвън България, ще може да отсее кое е положително и кое не толкоз за народа ни и ще бъде зает с европейското бъдеще на страната ни. И гласувах с вяра. Сега, след 5 години не скърбя, както и огромна част от елементарните българи, за дадения заем на доверие. И към този момент уверено и осъзнато стоя зад кандидатурата за втори мандат на Румен Радев и Илияна Йотова. Защото те потвърдиха, че няма сфера от публичния и политическия живот, която да не е измежду целите в работата им, че няма огромни и дребни проблеми, че няма огромни и дребни хора. Голямата политика в активността на президента Радев и вицепрезидента Йотова вървеше паралелно с грижата за хората – развиването на обществената политика, образованието и реализацията на младежите, напъните за подкрепяне на българското село, за развиване на читалищата като средища за запазване на националните обичаи и традиции и прочие
Президентът Радев имаше волята да се опълчи освен на политически централи, само че и на президенти на страни, които са фактори в интернационалните връзки.
В изискванията на продължителна политическа рецесия, на остро опълчване не на политики, а на политически субекти, водещи до от ден на ден възходящо съмнение у народа към институциите, когато укрепването на държавността е главен приоритет, съм уверена, че имаме потребност от мощна персона, като ген. Радев, която не се колебае да застане самоуверено на страната на народа, да работи транспарантно и отговорно за обединяването на българските жители, за отстояването на националните полезности и идеали, за оправянето с корупционните схеми, за достойното място на България в Европа и на международната политическа сцена. Предвид досегашната им активност, съм сигурна, че Румен Радев и Илияна Йотова като Президент и Вицепрезидент няма да бъдат безгласни представителни фигури, а ще бъдат дейни мотори, съгласно пълномощията си, на обществено-политическия живот у нас и фактор в интернационалната политика. България има потребност от стойностни, способени и виновни водачи като тях.
- Г-жо Манчева, каква е ролята на актуалните будители в динамичните времена, в които живеем?
- Да, динамично е времето ни. То си има своята философия, само че ние, хората, сме тези, които придаваме драматизма на тестванията му и тържеството на духа му. Живеем измежду доста незнайни и с доста напрежение. И въпреки че съгласно Конфуций да живееш в забавни времена е проклинание, актуалните будители са тук и в този момент, не с цел да анулират проклятието, а с цел да открият в провокациите опциите за обединяването ни, пътищата за добруването на народа, за опазване на националната ни еднаквост в изискванията на актуалното глобализиращо се общество, за запазване на историческата памет и българското съзнание. Силата на българския дух е тази, която изправя народа ни и го извежда от най-тъмните дълбини на безвремието. И постоянно е имало будни българи – книжовници, просветители, революционери, които са откривали път в безпътието, по който са повеждали жадуващите познание, независимост и напредък сънародници, с цел да възкръсне народа ни от пепелищата. Затова го има Деня на националните будители. Той не е единствено в поднесеното цвете пред монумент или паметна плоча. Този ден бие паника..., тъй като не би трябвало да забравяме. Будните да не престават да будят! Има кого.
- Има ли модерни будители, които да възпитават в младото потомство същински духовни полезности?
- Ако през Възраждането будителите са книжовници, учители и революционери, през днешния ден будители има измежду всички класи и общности.
Изграждането на духовни полезности, стартира от фамилията. Родителите са тези, които демонстрират на децата си кое е положително и кое – не, кое е морално и кое – недопустимо за обществото. От тях децата получават първите уроци по човещина, родолюбие, дълг, а от време на време отново от тях децата одобряват безразличието и нихилизма. В фамилията би трябвало да научат, че демокрацията не значи единствено персонална независимост непременно. За страдание, в последно време, забързани в всекидневието и загрижени за обезпечаване на материалното, част от родителите пропущат тези значими уроци или дават други сигнали на децата си.
Безспорно учителите са тези, на които обществото разпорежда най-големите си упования за възпитаване на младежите и в предишното, и през днешния ден. И възрожденските даскали, и актуалните учители имат една съществена цел: да изградят читави хора, персони, които да бъдат потребни освен за себе си, само че и за обществото, които да мислят освен за материалното, само че и за това, невидимото, което ни извисява над дребнавото злободневие и ни прави Човеци. Разликата е, че думата на възрожденския даскал се слуша от дребни и огромни, че той е почитан и уважаван и в множеството случаи е единствен източник на познания. Днес всеки схваща от обучение и постоянно трансферира отговорността за персоналните си неуспехи на учителите. Съвременните учители са единствено част от океана от информация, който залива децата ни и от време на време би трябвало да се борят с псевдознания, лъжи, подправени герои, „ полезности ”, разнообразни от духовните, да запълват дефицити, да поправят поведенчески модели, да образуват характери и, несъмнено, да дават познания и да построяват умения и компетентности, нужни на младежите за сполучливата им реализация в актуалния свят. Вярно е, че има и инцидентно попаднали в специалността, само че болшинството от учителите носят в себе се просветителския огън и в действителност са модерни будители, макар провокациите или може би тъкмо поради тях.
Убедена съм, че всеки, който носи духа на България, в която той има вяра, в която открива своя жанр и своя дом, своето минало и настояще, България, в която гради своето бъдеще, е будител. Да, подобен е актуалният будител. И не е необходим обществен или политически, професионален или етнически маркер. Защото, когато с дейностите си бие камбаната на националната свяст, ти към този момент си БУДИТЕЛ!
- До какъв брой днешните младежи са запазили у себе си такива полезности?
- Днес младежите живеят в условия, които са радикално разнообразни от живота преди 20-30, да не приказваме за 50 и повече години. Естествено изискванията на живот водят до пренареждане на целите в ценностната система на индивида. Националните полезности отстъпват място на общочовешките и в това няма нищо неприятно. Важното е материалните полезности да не задушат духовното начало у младежите. Макар че доста се приказва за бездуховността на младото потомство, не мисля, че това е правилно. Напротив, доста постоянно децата ни дават уроци по човещина, добротворство и съпричастност. Те са доста чувствителни към ограничението на свободата, неискреността и задкулисието. Е, в случай че ги попитате дали биха жертвали живота си за родината, надали ще получите позитивен отговор, само че и какъв брой от по-възрастните биха го дали. И не тъй като не обичат България, а може би, тъй като животът е по-високо в йерархията на ценностната им система, изключително в изискванията на пандемия. Нашите деца са жители на Европа и на света. Това, което ние, възрастните, би трябвало да възпитаме у тях, е в никакъв случай да не не помнят българския си корен, „ Историята ” на Паисий, заветите на Левски. И тогава ще бъдат почтени българи в световното общество на света.
- Каква роля играе образованието в построяването на личността?
- За българина образованието постоянно е било полезност, давал е благо и драго, с цел да изучи децата си – през Възраждането, с цел да бъдат просветени, в по-новата ни история, с цел да си намерят добра работа. Имаше къс интервал в недалечното минало, когато образованието отстъпи пред устрема за „ бързи пари ” и материално благоденствие, за жалост, при немалка част от сънародниците ни. Днес образованието последователно възвръща предпочитаната си позиция, тъй като е неизбежно обвързвано с професионалната реализация, с хоризонтите, които открива за израстване в професионалната подчиненост, с подвижността на младежите. Чрез образованието младежите добиват познания, умения и комптентности, които са нужни за реализацията в ХХI век. За да бъдат персони, младежите би трябвало да имат знания и компетентности, които да ги вършат конкурентоспособни във всяка обстановка. А те се добиват посредством учене. Не може да си персона без да си просветен.
- Мнението Ви за онлайн образованието – за или срещу? Последствията за учениците.
На всекиго е известно, че с цел да има образователен развой, са нужни три неща: учебно заведение, възпитаници и учители. Самото наличие на ученика в учебното заведение и директната човешка връзка са условия за отговорност, за отношение, за предпочитание. Отсъствието единствено на един от съставените елементи нарушава осезателно качеството на процеса. Днес сме в такава обстановка.
Убедена съм, че няма преподавател, който да избира образованието от разстояние в електронна среда със средствата на ИКТ пред присъственото. Нищо не може да размени директния контакт на учителя с учениците, живото слово, въздействието посредством страстта, жеста, държанието, противоположната връзка ученик-учител, опцията за навреме разкриване и компенсиране на дефицитите в знанията и компетентностите на учениците, за работа в екип, за използване на разнообразни способи за оценяване. Не отхвърлям онлайн образованието – то е вид при избрани условия да не се прекъсва просветителният развой, само че този тип образование може да е дейно при възрастни хора, тъй като при него е нужна огромна степен на мотивация и самодисциплина. Известно е, че при актуалните възпитаници мотивацията не е от най-високите и учителите ползват разнообразни способи за задържане на вниманието на учениците и за привличане на интереса им към преподаваното образователно наличие. Използването на средствата на ИКТ е част от този развой – за обогатяване на образователното наличие с разнообразни електронни запаси, включително и посредством добавена действителност, само че то е единствено помощно средство, а когато стане главно – резултатите не са такива, каквито бихме желали. Особено за дребните възпитаници – по какъв начин да ограмотиш едно дете през екрана на монитора, по какъв начин да го научиш да изписва буквите, да подрежда дилемите. Това е непостижима задача, в случай че родителите не се включат в процеса на образование от разстояние. Но в нередки случаи това не може да се случи, заради обстоятелството, че родителите или би трябвало да работят, или пък нямат нужните умения за работа с електронните устройства. А по какъв начин се преподава изобразително изкуство и физическо образование и спорт единствено в електронна среда? Според мен онлайн образованието има поддържаща, само че не и надграждаща функционалност за по-голямата част от учениците. Колкото и положителни резултати да отчитаме от национални външни оценения и държавни зрелостни изпити, качеството на образованието при образование от разстояние е по-ниско. Затова всички се надяваме обществото да доближи до консенсус, който да обезпечи връщането на всички възпитаници в класните стаи и осъществяване на естествен образователно-възпитателен развой.
- Вие сте част от Инициативния комитет на президента Радев, за какво го подкрепяте?
- Преди 5 години за първи път чух името на ген. Румен Радев като претендент за президент. Предположих, че една необременена политически персона, ще има различен взор към протичащото се в страната, че един офицер, подчинил живота си до този миг на ред и дисциплинираност, ще пожелае да откри такива, освен в дома си, само че и в страната, доколкото пълномощията му разрешават, че един човек, живял и обучавал се и отвън България, ще може да отсее кое е положително и кое не толкоз за народа ни и ще бъде зает с европейското бъдеще на страната ни. И гласувах с вяра. Сега, след 5 години не скърбя, както и огромна част от елементарните българи, за дадения заем на доверие. И към този момент уверено и осъзнато стоя зад кандидатурата за втори мандат на Румен Радев и Илияна Йотова. Защото те потвърдиха, че няма сфера от публичния и политическия живот, която да не е измежду целите в работата им, че няма огромни и дребни проблеми, че няма огромни и дребни хора. Голямата политика в активността на президента Радев и вицепрезидента Йотова вървеше паралелно с грижата за хората – развиването на обществената политика, образованието и реализацията на младежите, напъните за подкрепяне на българското село, за развиване на читалищата като средища за запазване на националните обичаи и традиции и прочие
Президентът Радев имаше волята да се опълчи освен на политически централи, само че и на президенти на страни, които са фактори в интернационалните връзки.
В изискванията на продължителна политическа рецесия, на остро опълчване не на политики, а на политически субекти, водещи до от ден на ден възходящо съмнение у народа към институциите, когато укрепването на държавността е главен приоритет, съм уверена, че имаме потребност от мощна персона, като ген. Радев, която не се колебае да застане самоуверено на страната на народа, да работи транспарантно и отговорно за обединяването на българските жители, за отстояването на националните полезности и идеали, за оправянето с корупционните схеми, за достойното място на България в Европа и на международната политическа сцена. Предвид досегашната им активност, съм сигурна, че Румен Радев и Илияна Йотова като Президент и Вицепрезидент няма да бъдат безгласни представителни фигури, а ще бъдат дейни мотори, съгласно пълномощията си, на обществено-политическия живот у нас и фактор в интернационалната политика. България има потребност от стойностни, способени и виновни водачи като тях.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ