Работя в офис в центъра на столицата. Компанията ни е

Работя в офис в центъра на столицата. Компанията ни е влиятелна и заплащането е положително, ето за какво не се изненадах, когато видях младо едва момиче да тича из офисите с парцал. Тя беше новата хигиенистка и постоянно изглеждаше доста обезпокоена.

Често ми се постановяваше да оставам до късно на работа и с цел да не й сътворявам усложнения, й позволявах да измие пода, до момента в който съм още там. Само един път забелязах по какъв начин тя погледна шоколадовите бисквити, лежащи в буркан на масата.

Въпреки че не бяха доста потребни, понякога си хапвах от тях с кафето. Сестра ми ми ги пращаше от Англия.

– Вземи си! – предложих й с усмивка.

– Няма потребност, благодаря! – отговори сепнато момичето.

– Вземи си, не се срамувай, в шкафа имам доста от тях.

Момичето страхливо взе една бисквита и стартира да я дъвче на драго сърце.

– Как се казваш?

– Валя. Много са вкусни. Никога не съм яла такива. В моето село оферират напълно елементарни. А аз доста обичам сладко!

–  Е, можеш да ги ядеш без боязън – разясних аз стройната й фигура.

Оттогава понякога гощавах новата си другарка с лакомства, които тя не можеше да си разреши.

Говорехме с нея съвсем всеки ден. Разбрах, че Валя учи в един от университетите, а след лекции, работеше при нас като чистачка на половин работен ден, защото майка й имаше още четири деца, останали в селото й и тя не можеше да не й помогне. 

Зимата постепенно идваше. Спрях да оставам до късно на работа и по тази причина съвсем не виждах Валя, само че постоянно оставях на масата специфични бонбони и сладки.

Един ден пристигнах на работа и забелязах, че вчерашното лакомство не е допряно. Този ден останах до късно на работа, единствено че вместо приятелката ми Валя в офиса влезе пълничка жена с парцал и кофа.

– А къде е Валя?

– Беше махната. Постоянно се усеща зле и към този момент не може да работи.

– Да не би да се усеща зле, тъй като е бременна? – попитах аз.

– Нямам визия. – сви плещи дамата.

И аз не знам по каква причина, на идната заран чаках момичето пред университета с кутия джинджифилови бисквити. Вероятно си спомних тези моменти, когато самата аз бях оставена сама с дребния си наследник и бях подготвен да правя всяка работа, единствено с цел да не седнал съм гладна.

Лекциите свършиха, студентите взеха да излиза и скоро видях моята другарка Валя.

– Валя! – извиках аз.

– Госпожо Павлова? – погледна ме учудена Валя. – Какво вършиме тук?

-Реших да те почерпя с бисквити! — усмихнах се. — Да се разходим, по пътя можеш да ми споделиш какво се е случило.

Влязохме в едно кафене и Валя стартира да ми споделя своята горчива история, остаряла като света. Тя се влюбила в млад мъж, а след новината за бременността й той липсващ безследно.

– Така че даже не знам какво да върша в този момент. Не мога да се върна на село при майка ми. Тя ще ме упрекне, че на цялата рецесия съм й довела още едно гърло за хранене. Ще родя след пролетната сесия.

– Няма да се върнеш на село, умерено – успокоих я аз – Разбираш ли нещо от счетоводство?

– Учела съм счетоводство и постоянно съм се справяла чудесно — сподели гордо момичето, — Но кой има потребност от служащ с бебе? — тя наведе глава.

– На мен ми е необходим. Но имам едно изискване – след часовете би трябвало да идваш в офиса, с цел да те науча на същността на работата, да натрупаш опит и познания, да почнеш да пестиш за жилище, а след раждането ще излезеш по майчинство и ще преминеш към отдалечена работа. Какво ще кажеш?

Момичето едвам не припадна от потрес! Очите й станаха влажни.

– Шегувате ли се? Всичко това действително ли е? Сънувам ли?

– Офертата ми е действителна. Би било прекомерно грубо да се майтапя с те. Така че ще се забележим на следващия ден в офиса.

Всъщност Валя се оказа доста услужлива, деликатна и работлива. Никога до момента не съм срещала такива чиновници. Тя доста бързо научи основите на счетоводството, задълбочи се във всички проблеми и след раждането на прелестно си бебе не ме излъга – месец по-късно стартира да работи онлайн.

Валя се оправя прелестно като майка, а аз от време на време им отивам на посетители. С шоколадови бисквити.