Работодателите са против вдигането на минималната работна заплата, която трябва

Работодателите са срещу повдигането на минималната работна заплата, която би трябвало да се увеличи с 40 лв. от 1 януари 2020 година Пандемията и свързаната с нея безработица свиват облагите и парите за вложения, а продуктивността на труда също понижава. Затова бизнесът желае минималната заплата да бъде замразена.

Искането за заледяване на минималната заплата за цялата 2021 година не е искане, а икономическата логичност. Това съобщи пред Нова телевизия Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).

Той изясни, че тазгодишният растеж на минималната работна заплата от близо 10% е бил изработен при прогноза, че ще имаме над 3% растеж на Брутният вътрешен продукт за 2020 година Досега обаче е регистриран спад за второто тримесечие от 8,5% по отношение на второто тримесечие на 2019 година, а прогнозата на Европейска комисия за цялата година е за спад от над 7%.


Минималната заплата няма да е обща за страната, а друга з...

Европейската комисия счита, че следващата година европейската стопанска система няма да се възвърне изцяло, т.е. тази година ще слезем до равнището на 2017-2018 година като Брутният вътрешен продукт, заключи Велев.

По негови думи, когато има рецесия и растеж на безработицата, рационалното деяние е да не се усилва МРЗ, с цел да могат да бъдат наемани по-лесно безработните и нискоквалифицираните служащи.

Според шефа на АИКБ, в случай че се замрази минималната работна заплата, ще се помогне на 100 000 души, които сега са на пазара на труда.



Велев означи, че сега се следи растеж на междинната работна заплата. Той обаче бил машинален, тъй като при рецесия се редуцират на първо време нискоквалифицираните служащи и тези с неприятни трудови привички.

" Работната заплата би трябвало да се създава. Ако тя не доближава, това, което е направено, би трябвало да се прибавя по различен метод. Но не и от тези, които работят по-добре и повече и давайки на тези, които работят по-малко и неприятно ", сподели още Велев.

От своя страна Любомир Костов от КНСБ съобщи, че при рецесия трудът е най-ощетеният. Ако би трябвало да орязваме някакви разноски, то постоянно са тези за труд, заключи той.


По негови думи има три фактора, които не допускат такова деяние. На първо място е политическият - управническата стратегия на държавното управление планува от 1 януари 2021 година растеж на минималната работна заплата. Костов изясни, че тя към момента се ръководи административно и не би трябвало да се обвързва с пазарните конюнктури, които се случват.

По негови думи България е в исторически стадий, в който имаме пари за всевъзможни промени, и нарастването на минималната заплата не би трябвало да е проблем за страната.

Синдикалистът уточни, че в миг, когато Европейска комисия приказва за методология за правене на обща европейска минимална работна заплата, ние приказваме за заледяване на нашата, в случай че дебатът би трябвало да е противоположен.



Велев пък съобщи, че сега има спад на продуктивността на ангажиран с 5,6%. " Ако безработните са плюс 100 000, заетите са минус 200 000. Въпреки намаляването на продуктивността има растеж на заплатите поради внезапното стесняване на вложенията, което е неприятно ", разясни той.

Шефът на АИКБ още веднъж акцентира, че следващата година евентуално ще сме на нивото на 2018 година като Брутният вътрешен продукт, а тогава. Той предвижда, че занапред предстоят най-тежките месеци в обществените финанси.

Костов също уточни, че след икономическата рецесия ще пристигна обществената - повишаването на неравенствата. В началото на 2021 година ще усетим в цялостно измерение икономическия резултат, следва ни тежка зима, заключи той.