Ултиматумът на Путин: Защо Русия провокира нова война |
Путин в действителност има вяра, че украинците и руснаците са един народ. Вярва, че новите страни влизат в НАТО принудително. Вярва, че европейците мечтаят да се освободят от американския диктат. Затова в този момент съзнателно предизвика спор, написа Константин Егерт в.
Всичко, което желаете да знаете, само че ви е боязън да попитате за вероятния нов спор сред Русия и Украйна, можете да научите от информацията на Министерството на външните работи. То разгласява планове за контракти със Съединени американски щати и с НАТО, които имат за цел „ да подсигуряват сигурността на Русия “.
Ултиматумът
Да публикуваш личния проектодоговор още преди началото на консултациите с колегата - това, меко казано, е много необикновен ход в актуалната дипломатическа процедура. И доста присъщ за интервала 1938-1941. Защото по същината си това е чисто и просто ултиматум.
Кремъл изисква от Запада да се отхвърли от Букурещката декларация, която отвори вероятност за участие в НАТО на Украйна и Грузия. Изисква от него също по този начин в действителност да приключи военно-техническото съдействие с Киев и да се откаже от разполагането на избрани типове оръжие на личната си територия - т.е., в страни-членки на Алианса. Освен това от изявленията на съветски публични лица ние знаем и още нещо: Москва чака от Вашингтон да принуди Киев едностранно да извърши част от договореностите от Минск за въвеждане на специфичен статут на двата района в Източна Украйна, които в действителност са напълно под контрола на Кремъл. Путин и Лавров упорстват за публично оформяне на по този начин наречените „ гаранции за сигурност “, които Западът трябвало да даде на Русия в границите на съответни периоди и „ на правилото на равната и неделима сигурност “. С други думи: съветското управление претендира за правото на несъгласие над решенията на НАТО, освен това още в най-близко бъдеще. И очевидно няма желание да води дългогодишни договаряния за другите аспекти на общата сигурност, както беше по времето на Студената война.
Подобен изострен звук Москва употребява към Запада за финален път по време на Карибската рецесия през 1962 година. Реториката беше по-сдържана даже през 1983, когато разполагането в Европа на руски и американски нуклеарни ракети със междинен обхват и цяла поредност от районни рецесии изправиха света на самия борд на трета международна война.
Ако в действителност бъдат изпълнени изискванията, съдържащи се в проектодоговора на Министерство на външните работи, тогава НАТО ще престане да съществува като независима организация, а Украйна ще изгуби суверенитета си. Излиза, че отговорът на Кремълския ултиматум е предупреден: той очевидно ще бъде негативен. А отсам следва, че съветското управление умишлено води нещата към спор. Но за какво?
Имам следното съмнение. Всички обществени изяви на Путин би трябвало да се възприемат напълно безусловно. Той в действителност има вяра, че украинците и руснаците са един народ. Вярва, че Русия има право на лична сфера на въздействие в Евразия. Вярва, че новите страни влизат в НАТО принудително. Вярва в по този начин наречените „ цветни технологии “. И най-после: има вяра, че европейците мечтаят да се освободят от американския диктат.
Последното допитване на Центъра „ Левада “ демонстрира следното: 50% от интервюираните считат, че за настоящето напрежение са отговорни НАТО и Западът. А други 16% хвърлят виновността върху Украйна. Дори в случай че създадем промяна надолу поради обичайна престореност на част от интервюираните в интерес на властта, отново излиза, че към две трети от популацията безусловно имат вяра на държавната агитация и в действителност са подготвени да одобряват концепцията за война.
Все отново не трябва напълно да подценяваме аргумента, че на режима в Москва не му би трябвало военно задължение. Ясно е, че в случай че стартират огромни военни дейности, съветската войска ще претърпи и съществени загуби. Защото украинската войска не е това, което беше през 2014. Но при цитираната напълно еднопосочна настройка на публичното мнение няма по какъв начин да чакаме и всеобщи митинги и демонстрации в интерес на мира по съветските улици. С други думи: всичко зависи от това какво ще реши висшият главнокомандващ Владимир Владимирович Путин. А какво ще реши той - това зависи от голям масив известни и незнайни фактори, в това число от качеството и интерпретацията на другите информации, които доближават до него по открити и закрити канали.
Логиката на Путиновия ултиматум
Путин на процедура е доживотен президент с съвсем неограничена власт. Последният жител на Кремъл, който притежаваше сходна неограничена власт, се споделяше Сталин. Една такава власт по определение не може да бъде миролюбива. Тя не е допустима без наложителния „ външен фактор “, който като че ли ѝ се поставя по право: послушни спътници, джобни сепаратисти на повикване, спецгрупи по „ ликвидирането “ на неуместни лица, грубиянщина, издигната в ранга на държавен изпит по преданост.
Да се отдалечи действителната военна заплаха от границата на Украйна единствено в следствие от видео диалозите с Джо Байдън и от някакви си там заседания на разните му работни групи - това теоретически е допустимо, само че на процедура не е. Разбира се, Кремъл ще се радва да бъдат изпълнени всички негови претенции без война. Но в случай че не стане - за какво пък да не прибегнем до мощ? Още повече, че в близост се навъртат единствено някакви безпомощни западни политици - и няма нито един Чърчил. Да не приказваме, че днешната съветска власт в допълнение към танковете си разполага и с Газпром, какъвто Сталин нямаше.
Логиката на Путиновия ултиматум гласи: най-малко част от моите условия би трябвало да бъдат изпълнени. В противоположен случай съветското шефство ще наподобява безсилно и несериозно. А да се допусне такова нещо е напълно невероятно. Пък и жителите на Русия навреме към този момент са привикнали към мисълта за нова война - най-малко в случай че имаме вяра на социолозите. Напълно допустимо е таман този факт да се окаже решителен, когато на Кремъл му пристигна времето да взима решение.
*****
Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.
Всичко, което желаете да знаете, само че ви е боязън да попитате за вероятния нов спор сред Русия и Украйна, можете да научите от информацията на Министерството на външните работи. То разгласява планове за контракти със Съединени американски щати и с НАТО, които имат за цел „ да подсигуряват сигурността на Русия “.
Ултиматумът
Да публикуваш личния проектодоговор още преди началото на консултациите с колегата - това, меко казано, е много необикновен ход в актуалната дипломатическа процедура. И доста присъщ за интервала 1938-1941. Защото по същината си това е чисто и просто ултиматум.
Кремъл изисква от Запада да се отхвърли от Букурещката декларация, която отвори вероятност за участие в НАТО на Украйна и Грузия. Изисква от него също по този начин в действителност да приключи военно-техническото съдействие с Киев и да се откаже от разполагането на избрани типове оръжие на личната си територия - т.е., в страни-членки на Алианса. Освен това от изявленията на съветски публични лица ние знаем и още нещо: Москва чака от Вашингтон да принуди Киев едностранно да извърши част от договореностите от Минск за въвеждане на специфичен статут на двата района в Източна Украйна, които в действителност са напълно под контрола на Кремъл. Путин и Лавров упорстват за публично оформяне на по този начин наречените „ гаранции за сигурност “, които Западът трябвало да даде на Русия в границите на съответни периоди и „ на правилото на равната и неделима сигурност “. С други думи: съветското управление претендира за правото на несъгласие над решенията на НАТО, освен това още в най-близко бъдеще. И очевидно няма желание да води дългогодишни договаряния за другите аспекти на общата сигурност, както беше по времето на Студената война.
Подобен изострен звук Москва употребява към Запада за финален път по време на Карибската рецесия през 1962 година. Реториката беше по-сдържана даже през 1983, когато разполагането в Европа на руски и американски нуклеарни ракети със междинен обхват и цяла поредност от районни рецесии изправиха света на самия борд на трета международна война.
Ако в действителност бъдат изпълнени изискванията, съдържащи се в проектодоговора на Министерство на външните работи, тогава НАТО ще престане да съществува като независима организация, а Украйна ще изгуби суверенитета си. Излиза, че отговорът на Кремълския ултиматум е предупреден: той очевидно ще бъде негативен. А отсам следва, че съветското управление умишлено води нещата към спор. Но за какво?
Имам следното съмнение. Всички обществени изяви на Путин би трябвало да се възприемат напълно безусловно. Той в действителност има вяра, че украинците и руснаците са един народ. Вярва, че Русия има право на лична сфера на въздействие в Евразия. Вярва, че новите страни влизат в НАТО принудително. Вярва в по този начин наречените „ цветни технологии “. И най-после: има вяра, че европейците мечтаят да се освободят от американския диктат.
Последното допитване на Центъра „ Левада “ демонстрира следното: 50% от интервюираните считат, че за настоящето напрежение са отговорни НАТО и Западът. А други 16% хвърлят виновността върху Украйна. Дори в случай че създадем промяна надолу поради обичайна престореност на част от интервюираните в интерес на властта, отново излиза, че към две трети от популацията безусловно имат вяра на държавната агитация и в действителност са подготвени да одобряват концепцията за война.
Все отново не трябва напълно да подценяваме аргумента, че на режима в Москва не му би трябвало военно задължение. Ясно е, че в случай че стартират огромни военни дейности, съветската войска ще претърпи и съществени загуби. Защото украинската войска не е това, което беше през 2014. Но при цитираната напълно еднопосочна настройка на публичното мнение няма по какъв начин да чакаме и всеобщи митинги и демонстрации в интерес на мира по съветските улици. С други думи: всичко зависи от това какво ще реши висшият главнокомандващ Владимир Владимирович Путин. А какво ще реши той - това зависи от голям масив известни и незнайни фактори, в това число от качеството и интерпретацията на другите информации, които доближават до него по открити и закрити канали.
Логиката на Путиновия ултиматум
Путин на процедура е доживотен президент с съвсем неограничена власт. Последният жител на Кремъл, който притежаваше сходна неограничена власт, се споделяше Сталин. Една такава власт по определение не може да бъде миролюбива. Тя не е допустима без наложителния „ външен фактор “, който като че ли ѝ се поставя по право: послушни спътници, джобни сепаратисти на повикване, спецгрупи по „ ликвидирането “ на неуместни лица, грубиянщина, издигната в ранга на държавен изпит по преданост.
Да се отдалечи действителната военна заплаха от границата на Украйна единствено в следствие от видео диалозите с Джо Байдън и от някакви си там заседания на разните му работни групи - това теоретически е допустимо, само че на процедура не е. Разбира се, Кремъл ще се радва да бъдат изпълнени всички негови претенции без война. Но в случай че не стане - за какво пък да не прибегнем до мощ? Още повече, че в близост се навъртат единствено някакви безпомощни западни политици - и няма нито един Чърчил. Да не приказваме, че днешната съветска власт в допълнение към танковете си разполага и с Газпром, какъвто Сталин нямаше.
Логиката на Путиновия ултиматум гласи: най-малко част от моите условия би трябвало да бъдат изпълнени. В противоположен случай съветското шефство ще наподобява безсилно и несериозно. А да се допусне такова нещо е напълно невероятно. Пък и жителите на Русия навреме към този момент са привикнали към мисълта за нова война - най-малко в случай че имаме вяра на социолозите. Напълно допустимо е таман този факт да се окаже решителен, когато на Кремъл му пристигна времето да взима решение.
*****
Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ