Най-тежък е гневът на честния човек - ПУБЛИЙ СИР
Публий Сир е древноримски мимически стихотворец от епохата Цезар и Август. Произхожда от Сирия, заради което и получава прозвището Syrus, т.е „ сириец “. В Рим попада като плебей, само че в следствие получава независимост и показва своите трагични творби по цяла Италия с несекващ триумф, посредством най-много на нравоучителните изречения, които са вплетени в сюжетите. Именно с тях той записва името си с ярки букви в международната литература.
Доверието на другите е като душата – в никакъв случай не се връща там, откъдето е излязла.
Сериозният човек не взема неуверени решения.
Да управляваш природата на дамата значи да изгубиш вяра, че ще намериш покой.
Човек, с цел да не остане без страдалчество, е изнамерил щастието.
Най-тежък е гневът на честния човек.
Ако неприятни хора мислят неприятно за теб, не забравяй, че е похвално да бъдеш бодил в очите на неприятните.
Който демонстрира благосклонност към нещастника, си спомня за себе си.
Да простят умеят тези, които ги е позор от индивида, комуто простят.
Нищо в човешките каузи не е велико с изключение на духа, презрял величието.
На бедността липсват доста неща, на алчността – всичко.
Да понесе завистта е в положение или мощният, или щастливецът.
Задържаш ли някого срещу волята му, каниш го да си отиде.
Успокои ли се един път ядосаният, разгневява се на себе си.
Обръщаш ли внимание на злословието, изостряш го още повече.
Злобата, с цел да извърши по-големи несгоди, се преструва на добра.
Бързият отвод е съпроводен с по-малко неистини.
Несправедливостта може да не ти основава никакви врагове, завистта обаче ги прави мнозина.
Нищо не е узряло, преди да е било горчиво.
Очите в никакъв случай не биха бъркали, в случай че ги управляваше разсъдъкът.
Не смятай за свое нищо, което може да претърпи промени.
Случайността не може да навреди на постоянството.
Не поправяш, а нараняваш, щом принудително управляваш.
Не си благополучен до тогава, до момента в който тълпата не е почнала да ти се надсмива.
Няма толкоз щастлива орис, от която да не можеш въобще да се оплачеш.
Омразата на едни е скрита в усмивката, на други – в целувката.
О, какъв брой доста мотиви за разкайване дава дългият живот!
Нито гибелта можеш да избегнеш, нито любовта.
Има два типа провинение: едното е преднамерено, другото е от небрежност.
Заличава провинението си оня, който бързо го поправя.
Пропусни извинението – никой не съгрешава, без да желае.
