Публицист, есеист, политически анализатор, кинодокументалист; един от създателите на Русенския

Публицист, есеист, политически анализатор, кинодокументалист; един от основателите на Русенския комитет и Клуба за поддръжка на гласността и преустройството, безконечен отстъпник, преди 10 ноември са неразрешени 2 нейни книги, 2 сюжета и 1 пиеса; създател на над 2 000 публикации; притежател на многочислени награди за журналистика и писмено кино.
На Джеки, наследник на вуйна Ребека и бай Раймонд Тенекиджията от Филибе, по-конкретно – от Орта мезар

Събота, може би неделя. Зависи по кое време Джеки ще звънне по телефона и ще проточи напевно „ Сабах хаир олсун! Чакам ви на следващия ден! ”. Утре ние сме у Джеки, както постоянно, от 100 години насам. Най-малко от 100 години. Около масата всеки си място, моето е на крайчеца, до френския балкон. Стъклената врата на френския балкон е открехната и през нея цигареният пушек проточва вратле. Всъщност, френският балкон не е балкон, а прозорец с железен парапет и первазче една педя, едвам кацне гълъб.

Та онази събота, може би неделя, във всеки случай някъде по Коледа, се появи той. За първи път. Влезе през открехната врата на френския балкон, разноски се напред-назад, кацна върху скрина, след това върху изящната менора, след това върху шкафа, мина триумфално по улица „ Поп Андрей ”, настани се върху леглото на Зора, момичето с бялата якичка, дето през целия ден чакала Джеки пред пандиза, застоя се в кабинета, върна се, направи няколко кръгчета към полилея и излезе, както и пристигна.

Един гълъб. Бял. Със сивичко на опашката. По Коледа. „ Свети Дух ”, сподели Джеки, който твърди, че е върл безбожник. Дефилето на Светия Дух мина при трепетна тишина. Никой не гъкна и не шукна. Джеки – спокоен като мушица.

Така е, при Джеки стават чудеса.



Но най-голямото знамение е самият той. Този благосклонен присмехулник най обича да се надсмива над себе си, и ни разправя, че тъй като бил и е с две леви ръце (леви във всевъзможен смисъл) и по причина на това, че един кюнец не можел да направи, не станал тенекиджия, ами се отдал на литературата, хвърлил се в нейните прегръдки, само че след това паднал в изкушения заради слаби анЖели и кръшкал от време на време с кинодраматургията. От всички тези завършения и похождения се нароили истории всякакви – сладкогорчиви, тъжносмешни, възвишени и трагични, минало-бъдещни и заради това оракулски.

Джеки е първи майстор-готвач и непостижим кулинар; балкански гайдар под балкона на Европа; подпалвач на кожухчета, 32 000 на брой, терорист сущий и ремсист неизтребим; джентълмен на купища ордени с огърлие и без; и едноличен притежател на улица „ Поп Андрей ”.

В края на улица „ Поп Андрей ”, вляво, е кабинетът. Едно магично пространство, един различен свят, един свят отвън света и във света. Понякога ми наподобява на „ Наутилус ”, подводницата, с която капитан Немо изследва морските дебри и чудовища, различен път - на притихнал параклис, или пък на онази галактическа капсула, в която Христос е зографисан в църквицата в Добърско. Църквицата е на повече от 900 години, в двора има лековито изворче, и по кое време пристигнали Самуиловите воини, измили ослепените си очи, прогледнали, съградили храма и поставили началото на акапелното православно пение по тия земи. Тъй че, който има проблеми със зрението, може да отиде при изворчето…

Освен това в продължение на 100 и недостатък дни Джеки бил притежател на

една 30-килограмова верига, която влачил 100 и недостатък дни из коридорите на сливенския затвор, веригата вдигала застрашителен тътнеж, та всички килии разбирали, че минава страшният болшевик, въобще – където Джеки, там и веригата, а нощем се разполагала до него тя, тая студена змия, и чакала 100 и недостатък нощи да извикат името на Джеки, че да го обесят и веригата да се отърве от него най-накрая.

Веригата отнесли в музея, обаче музея го разтурили, както и всевъзможни такива неправилни и зловредни музеи, и всички пушки, пищови, карабини, позиви, фотоси и впрочем неприлични артефакти изчезнали все едно ги е нямало. Веригата отишла за претопяване и някой е припечелил за шише ракия и кутия цигари. Толкова костват историята и времето съгласно днешния безсрамен ценоразпис. Веригата я няма, обаче Валтерът го има. Джеки не го е дал в музея. Вярно, обезопасен е и не стреля, но той и Джеки не е изстрелял ни един патрон.

Понякога проговаря на ладино, оня звучен сефарадски език, донесен от Кордоба и Толедо преди 500 години, а когато е в положително разположение на духа може и всички революционни песни на света да изпее.

Ще попитате какво стана със Светия Дух.

Ами Светият Дух зачести, стартира постоянно да навестява дома на Джеки и в случай че вратата не е открехната, стои извън и чака някой да му отвори. Не че не може да премине през стъклото, може, само че значимото е някой да му отвори. Следва своя маршрут – скрин, менора, долап, Зора, кабинетът, скок-подскок по клавиатурата, трак-трак с човка по буквите, като да написа нещо, знае ли човек, Свети Дух е това, и за край - няколко кръгчета към полилея - кръжи той към полилея, и неговата сянка лети по стените, и стаята лети дружно с него, и ние летим дружно с него, и е така старателен, замислен и безрезервен, като че ли върти цялото земно кълбо, а може и в действителност да го върти…

Така е, в дома на Джеки стават чудеса.

Най-голямото знамение е самият Джеки, който следва своя път към Храма, дори и Храм да няма, и изключително в случай че Храмът е отвлечен, оплячкосан и трансфорат в руини, из които бродят сенките на поруганите надежди…

Напоследък си мисля дали Светият дух към момента идва на френския балкон. И в случай че пристигна, има ли кой да му отвори? Нали все някой би трябвало да върти туй пусто земно кълбо, щото в случай че няма кой да го върти, Земята ще спре в учудване и всички заедно ще изпаднем в нищото, и ще се носим безпризорни из Галактиката милион светлинни години…