Публикуваме разказа на Маргарита без корекции и без въпроси, защото

Публикуваме описа на Маргарита без корекции и без въпроси, тъй като с писмото си до нас, тя заяви, че към този момент е излязла от токсичната връзка със своя " занаятчия ", само че желае думите ѝ да стигнат до другите дами, които живеят в гнет, а го назовават обич.

***

Опитвах да приказвам с нея.

Тя говореше вместо мен. Всеки път ме прекъсваше. Разказваше по какъв начин го чака.

Как стои сама, седнала " по турски " в тъмното върху една висока маса, тъй като е единственото място, от което може скрито да следи улицата и входната врата. Стояла дълги часове там, вперила взор, цялостен с обезсърчение, боязън, вяра, отмалялост, любознание (дали няма да се прибере с друга), горест, позор и обич.

Така тя обясняваше любовта.

" Ето ме, познаваш ме, различен мъж не съм съм чакала по този начин! Друг не бих чакала. Това е Най-Голямото. Не бих търпяла другояче някой да крещи и да ме наскърбява. Не бих стояла сама, скрита на мрачно. Не бих спала в стаята дрешник, както направих предходната седмица след огромния скандал, при който сякаш го напуснах, само че сърцето ми не ми разреши да се отдалеча. А и на приятелите ми към този момент не им е до мен. Да ме посрещат най-често в интервала сред 2 и 4 през нощта, горе-долу с разрушен нос или най-малко разплакана, да ме утешават и разсмиват, до момента в който усетя полъх нормалност и незабавно отново се върна при него. Затова тогава скрито спах в дрешника. "

Впечатляващо е, че въобще заспа тогава. Около нея имаше чували, кашони и кутии с багажа ѝ. Нали все се разделят и тя все (ще) се изнася. Но ето, там беше.

Опитвах да приказвам с нея.

" Това не може да не е обич! Не съм изпитвала нищо сходно до момента. Ще се оправим. Ще се разберем. Той ще се промени. Силна пристрастеност, това е. "

Така Маргарита одобри, че си е намерила майстора.

Веднъж беше отишла на рандеву на биполярна другарка в психиатрията. Докато пушеше с група от пациентите (лудите, ще кажете вие), им разказваше за обичания си.

" Не, не, той не ме бие. За 3 години 3 пъти е било в действителност пердах. Другото са леки прояви. "

" Ти си луда! " – колективен отговор. Това изцяло отхвърли Маргарита (лудата, бих споделила аз) да споделя с някого.

Мен просто ме информираше. От време на време. По-често гадаех. Защо тази жена, която можеше със затворени очи да уточни случайна точка на картата на София и сигурно да се окаже, че е канена на събиране, галерия, чай, концерт или празненство там, стои сама на мрачно (за да не я забележи той, като дойде) и чака един мъж, който по-добре да не се връща. Защо спря всички свои персонални занимания? Загуби необятната си палитра от ползи. Обърна тил на изкуството, на приятелите, на звънкия си смях.

Опитвах да приказвам с нея.

Разказа ми по какъв начин остарял неин приятел един път пристигнал на посетители, с цел да я запознае публично с годеницата си. Маргарита готвила вечеря, ситуацията била кошмарна – като във всеки дом на нещастни хора, само че все пак тя и гостите ѝ се радвали на срещата. Този път обаче обичаният ѝ се прибрал. Той ненавижда да я вижда щастлива. Заяждал се малко с нея и за експресивност хвърлил преди малко приготвеното ризото по вътрешната стълба на къщата. (По това време тя към този момент май наричаше това място " Къщата на ужасите ".)

" Това не е Маргарита, която аз познавам. Тя не би разрешила някой да се държи по този начин с нея! ", отсякъл гостът, хванал си годеницата на разположение и си отпътували. Никога повече не са общували от този момент.

Още един другар, изгубен за сметка на любовта, евентуално си е споделила тя. Дори скрито се е усмихнала, тъй като те не знаят, че по тези стълби е летяла освен вечерята, а и самата Маргарита. Да, един път я беше бутнал от най-горното ходило на втория етаж. Тя се изтъркаля и приземи долу напълно невредима – знамение някакво – надигна се и стартира да се смее, все едно е победила в нещо. " Видя ли! Нищо не можеш да ми направиш. Добре съм! " Добре е? Та тя откакто го срещна, не е спряла да кърви...

Опитвах да приказвам с нея.

Въпреки че все по-малко знаех коя е. Гледах я – в огледалото пред мен, само че не я виждах. Жените от домовете, обзаведени с принуждение, са невидими. Дори пред себе си.

Без любов,

Маргарита

***

Една от задачите на акцията на ни НЕ СИ САМА - ЗАЕДНО СРЕЩУ НАСИЛИЕТО е точно да приказваме с НЕЯ. С всяка една Маргарита, която трепери от боязън пред някой " занаятчия ". 

Чувствайте се свободни да споделите и вашата история – анонимно или не. Ние сме тук, с цел да я изслушаме и ще помогнем да доближи до останалите дами, тъй като не сме сами! 
 Защо след побой пред камери в Самоков насилникът е оневинен?