Публикуваме изявлението на управителя на БНБ Димитър Радев пред изданието

Публикуваме изказването на шефа на Българска народна банка Димитър Радев пред изданието IFLR Yearbook: Global Banking & Financial Policy Review 2019/2020

<!--[if--> <!--[endif]--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--[if--> <!--[endif]--> <!--[if--> <!--[endif]--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if-->

Днес доста се разисква въпросът за развиването на паричната политика в еврозоната. Рядко обаче международните заглавия отразяват по какъв начин тази политика въздейства върху европейските стопански системи отвън еврозоната.

България е образец за страна, в която заради отворената ѝ стопанска система и мощните финансови връзки с еврозоната, резултатите от решенията на ЕЦБ във връзка с паричната политика са бързи и мощни.

Около 50% от българския експорт е за еврозоната. На вложители от еврозоната се дължат 67% от нашите директни задгранични вложения. В банковата ни система доминират банки със притежатели от еврозоната, които държат към 55% от активите в бранша. Режимът на парична политика в България (паричен съвет с фиксиране на националната валута към еврото) е различен фактор, повишаващ директната трансмисия на паричната политика на ЕЦБ. Затова макар че България към момента не е член на еврозоната, е значимо е да се има поради по какъв начин нашата стопанска система се въздейства от продължаващата политика на ЕЦБ на парично стимулиране.

Финансовата непоклатимост и резултатите върху нея са въпроси, които пораждат евентуално безпокойствие. През последните години паричната политика на ЕЦБ съумя да поддържа икономическото възобновяване в Европейски Съюз след огромната финансова рецесия. В страните от Европейски Съюз, които не употребяват еврото, резултатите от паричните условия в еврозоната доведоха до възстановяване на макроикономическата среда, облекчение на изискванията за финансиране и висока банкова ликвидност. Това подтиква кредитирането, а оттова и повишаването на цените на жилищните парцели. Това обаче увеличи и рисковете от повтаряем темперамент.

Българската национална банка направи проучване на финансовия цикъл в България. Нашите констатации демонстрират, че понастоящем сме във етапа на нараснало струпване на циклични опасности. Ето за какво ние активирахме и по-късно повишихме равнището на антицикличния финансов буфер.

Досега сме взели две решения. През 2018 година определихме равнище на антицикличния финансов буфер във връзка с експозициите на кредитен риск в България в размер на 0.5%, в действие от 1 октомври 2019 година В началото на 2019 година повишихме равнището на 1.0%, в действие от 1 април 2020 година Нивото се ползва по отношение на общия размер на заемите на банките, а не по отношение на размера на новоотпуснатите заеми. Обявихме, че може в допълнение да го повишим по-рано при положение на доста ускорение на темпа на напредък на заемите.

Решенията ни бяха взети макар обстоятелството, че общоприетият измерител за отклоняване на съотношението на заемите към Брутният вътрешен продукт от дълготрайната му наклонност остана мощно негативен.

Освен това, подсилихме макропруденциалните пълномощия на Българската национална банка. Ключов детайл в това отношение беше въвеждането в българското законодателство на рамка от ограничения, ориентирани към кредитополучателите – условия като съотношенията заем/стойност (LTV) и заем/доход (LTI) – в допълнение към съществуващите капиталово-базирани ограничения.

Тъй като стимулиращата парична политика в еврозоната евентуално ще се резервира още много време, определянето на политиката във влияещите се от паричната политика на ЕЦБ страни отвън еврозоната би трябвало да остане внимателно. От регулаторна и надзорна позиция както позитивните, по този начин и негативните външни резултати от еврозоната върху нашите стопански системи, ще би трябвало да се ръководят по подобаващ метод.