Германците са вече уморени от бедствието Covid 19
Психолозите назовават феномена, който скоро би могъл да се окаже главно предизвикателство за ръководството на корона рецесията в Германия: " Умора от бедствия ". Използва се за разказване на изтощението от прекалено много неприятни новини; възприятието на неспокойствие, което ни кара да се бунтуваме против изобилието от информация за бедствия.
Автор на тази диагноза е Корнелия Беч от университета в Ерфурт. От началото на рецесията всяка седмица Беч проучва отговорите на 1000 респонденти, въз основа на които се пробва да дефинира настроението на германците. През първите пет седмици на рецесията всичко е било наред, само че за първи път в този момент тя открива тревожни сигнали, споделя " Шпигел ".
Резултатът от настоящото изследване е смущаваща: страхът на хората от ужасния вирус постепенно изчезва. Нараства увереността, че опазването на здравето ще се оправи с броя на инфектираните с Covid 19. Когато страхът от вируса избледнява, икономическите проблеми на хората излизат на напред във времето. Приемането на предписанията от страната за обществена отдалеченост и затварянето на учебни заведения и бизнеси се разрушават. Недоволството пораства изключително измежду по-младите. Те страдат от досада, самотност и боязън от бъдещето. " В началото всичко изглеждаше наред. В Германия, за разлика от доста други страни, ние разчитаме основно на доброволните дейности “, споделя Беч. „ Особено значимо е да разпознаете такива сигнали в ранен стадий и да реагирате на тях. “ В началото на март, когато беше ясно, че пандемията не може да бъде спряна, Беч решава да направи психограма на популацията.
Психолозите от Ерфурт работят в съдействие с института " Роберт Кох ". Беч гордо акцентира, че още 40 страни по света са взели модела на Ерфурт, с цел да изучат настроенията на популацията допустимо най-бързо.
Обратът настава в шестата седмица на изследването. Вместо предходните 54 % едвам 45 % от интервюираните декларират, че мислят непрекъснато за вируса. Докато епидемията плаши 60 % от популацията през предходните седмици, в този момент тази част е едвам 52 %. Обратно, броят на тези, за които ограниченията наподобяват несъразмерни, нараства. Става ли дума за протест или е просто приучване? Преобладава ли усещането, че най-лошото към този момент е преодоляно? Или общественият спор по отношение на тактиките за разхлабване на мерките породи упованието, че рестриктивните мерки ще паднат скоро?
Дирк Брокман от Хумболт университет удостоверява тези наблюдения. Брокман проучва данните за придвижване от мобилните телефони, които му дават мобилните оператори, и открива, че германците, които стоят у дома от три седмици, са почнали още веднъж да напущат домовете си. Беч се свързва с Брокман, който удостоверява, че германците още веднъж са почнали да излизат на открито за дълго. Което, несъмнено, е обвързвано и със стоплянето на времето.
Беч счита, че е наложително да се реагира на смяната на настроенията в страната. Всъщност в седмицата преди Великден в Германия имаше апели разпоредбите да бъдат облекчени поради някои сигнали, че обстановката с епидемията се усъвършенства. Заговори се учебните заведения да отворят, тъй като децата се разболяват рядко. Но учените предизвестиха, че не трябва ограниченията да се разхлабват, а дори да се затегнат. Проучването сигнализира, че фамилните визити за Великден могат да доведат да разпространяване на епидемията и да унищожат постигнатото до момента от рестриктивните мерки. Беч споделя: Изолацията ни струваше доста. Но в случай че се откажем в този момент, значи всичко е било на вятъра.
Автор на тази диагноза е Корнелия Беч от университета в Ерфурт. От началото на рецесията всяка седмица Беч проучва отговорите на 1000 респонденти, въз основа на които се пробва да дефинира настроението на германците. През първите пет седмици на рецесията всичко е било наред, само че за първи път в този момент тя открива тревожни сигнали, споделя " Шпигел ".
Резултатът от настоящото изследване е смущаваща: страхът на хората от ужасния вирус постепенно изчезва. Нараства увереността, че опазването на здравето ще се оправи с броя на инфектираните с Covid 19. Когато страхът от вируса избледнява, икономическите проблеми на хората излизат на напред във времето. Приемането на предписанията от страната за обществена отдалеченост и затварянето на учебни заведения и бизнеси се разрушават. Недоволството пораства изключително измежду по-младите. Те страдат от досада, самотност и боязън от бъдещето. " В началото всичко изглеждаше наред. В Германия, за разлика от доста други страни, ние разчитаме основно на доброволните дейности “, споделя Беч. „ Особено значимо е да разпознаете такива сигнали в ранен стадий и да реагирате на тях. “ В началото на март, когато беше ясно, че пандемията не може да бъде спряна, Беч решава да направи психограма на популацията.
Психолозите от Ерфурт работят в съдействие с института " Роберт Кох ". Беч гордо акцентира, че още 40 страни по света са взели модела на Ерфурт, с цел да изучат настроенията на популацията допустимо най-бързо.
Обратът настава в шестата седмица на изследването. Вместо предходните 54 % едвам 45 % от интервюираните декларират, че мислят непрекъснато за вируса. Докато епидемията плаши 60 % от популацията през предходните седмици, в този момент тази част е едвам 52 %. Обратно, броят на тези, за които ограниченията наподобяват несъразмерни, нараства. Става ли дума за протест или е просто приучване? Преобладава ли усещането, че най-лошото към този момент е преодоляно? Или общественият спор по отношение на тактиките за разхлабване на мерките породи упованието, че рестриктивните мерки ще паднат скоро?
Дирк Брокман от Хумболт университет удостоверява тези наблюдения. Брокман проучва данните за придвижване от мобилните телефони, които му дават мобилните оператори, и открива, че германците, които стоят у дома от три седмици, са почнали още веднъж да напущат домовете си. Беч се свързва с Брокман, който удостоверява, че германците още веднъж са почнали да излизат на открито за дълго. Което, несъмнено, е обвързвано и със стоплянето на времето.
Беч счита, че е наложително да се реагира на смяната на настроенията в страната. Всъщност в седмицата преди Великден в Германия имаше апели разпоредбите да бъдат облекчени поради някои сигнали, че обстановката с епидемията се усъвършенства. Заговори се учебните заведения да отворят, тъй като децата се разболяват рядко. Но учените предизвестиха, че не трябва ограниченията да се разхлабват, а дори да се затегнат. Проучването сигнализира, че фамилните визити за Великден могат да доведат да разпространяване на епидемията и да унищожат постигнатото до момента от рестриктивните мерки. Беч споделя: Изолацията ни струваше доста. Но в случай че се откажем в този момент, значи всичко е било на вятъра.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ