Психологът доц. Маргарита Бакрачева: Пандемията направи хората по-нервни и избухливи, настъпи моментът на гнева и отегчението
Психологът доцент Маргарита Бакрачева очерта по какъв начин се промени душeвността и всекидневието на хората, откогато сме в пандемия.
" От чисто психическа позиция, няма човек, който да не е потърпевш по някакъв метод от пандемията. Това е по този начин най-много поради компрометираното чувство за липса на надзор. Животът, който водим и без тази рецесия, е задоволително динамичен. Заедно с това чувството за липса на сигурност и гаранции, че това, което планираме и желаеме, ще доведат до стремежи резултат, се отразява неподходящо. Понижава се вътрешната мотивация, което дружно с нарасналите равнища на стрес оказва неподходящи последици. Цялостната отмалялост от натрупването и неналичието на постоянна рамка кара хората да губят вяра, да нямат чувство за сигурност, да нямат мотивация и религия, че може да създадат освен това от контрола върху ежедневните действия ", разяснява експертът в изявление пред " Монитор ".
Година и половина, откогато живеем с COVID-19, с изключение на финансовите и здравословни страхове, през този интервал у хората се е натрупала умората от всичко протичащо се по отношение на пандемията.
" Изчерпа се първичният възторг, при който човек при изправяне против отрицателна обстановка се активизира, с цел да се оправи. В началото макар локдауна имаше един доста положителен миг - хората преоткриваха по какъв начин да употребяват времето си и аспекта на взаимоотношенията. Постепенно този позитивен резултат се изчерпа, най-много поради умората и разнопосочната информация. Това от своя страна докара и до поляризирането на " за " и " срещу " имунизациите и ограниченията. Всичко това е реакция от неналичието на ясна и съответна информация от задоволително надеждни източници. Самият факт, че има несъгласуваност и разминаване на информацията, кара хората да търсят сами решение и да избират сред черното и бялото ", счита още доцент Бакрачева.
По думите й пандемията е направила хората по-нервни и избухливи. " Нервността и напрежението са естествена реакция в сходна обстановка ", посочи психологът.
Според нея измежду най-засегнатите душевен хора са тези, на които се постанова да работят от у дома и редом с това да обгрижва децата си. " Получава се доста огромна прочувствена тежест от сливането на границите на персоналния с професионалния живот. Това изтощава и води до струпване на отрицателни страсти. Размити са границите кое до каква степен е и се получава чувството, че човек не си е приключил задоволително добре работата. Проблемът идва и от това, че при хоум офиса има упованието постоянно да си разполагаем ", прибавя Бакрачева.
А дали пандемията е трансформирала мирогледа и полезностите на хората? " В началото на пандемията имаше положителен миг на връщане към полезностите и значимите неща, само че той много от дълго време отмина и отстъпи място на гнева и отегчението. Дори хуморът, който е вековна тактика за справяне със напрежението, все по-ситуационно съумява да извършва своята функционалност, а не в дълготраен проект. Всичко това демонстрира изчерпването на ресурсите и опциите на хората за справяне с тази рецесия. За страдание това, че няма по-глобална и безапелационна изясненост за тази рецесия и продължителността й, кара хората да изпитват чувство, че светът не е обективен, а това е едно от базовите неща, от които имаме потребност. Много изтощително е да се търси сигурност само и единствено в себе си, изключително за дълъг интервал от време ", приключва психологът.
" От чисто психическа позиция, няма човек, който да не е потърпевш по някакъв метод от пандемията. Това е по този начин най-много поради компрометираното чувство за липса на надзор. Животът, който водим и без тази рецесия, е задоволително динамичен. Заедно с това чувството за липса на сигурност и гаранции, че това, което планираме и желаеме, ще доведат до стремежи резултат, се отразява неподходящо. Понижава се вътрешната мотивация, което дружно с нарасналите равнища на стрес оказва неподходящи последици. Цялостната отмалялост от натрупването и неналичието на постоянна рамка кара хората да губят вяра, да нямат чувство за сигурност, да нямат мотивация и религия, че може да създадат освен това от контрола върху ежедневните действия ", разяснява експертът в изявление пред " Монитор ".
Година и половина, откогато живеем с COVID-19, с изключение на финансовите и здравословни страхове, през този интервал у хората се е натрупала умората от всичко протичащо се по отношение на пандемията.
" Изчерпа се първичният възторг, при който човек при изправяне против отрицателна обстановка се активизира, с цел да се оправи. В началото макар локдауна имаше един доста положителен миг - хората преоткриваха по какъв начин да употребяват времето си и аспекта на взаимоотношенията. Постепенно този позитивен резултат се изчерпа, най-много поради умората и разнопосочната информация. Това от своя страна докара и до поляризирането на " за " и " срещу " имунизациите и ограниченията. Всичко това е реакция от неналичието на ясна и съответна информация от задоволително надеждни източници. Самият факт, че има несъгласуваност и разминаване на информацията, кара хората да търсят сами решение и да избират сред черното и бялото ", счита още доцент Бакрачева.
По думите й пандемията е направила хората по-нервни и избухливи. " Нервността и напрежението са естествена реакция в сходна обстановка ", посочи психологът.
Според нея измежду най-засегнатите душевен хора са тези, на които се постанова да работят от у дома и редом с това да обгрижва децата си. " Получава се доста огромна прочувствена тежест от сливането на границите на персоналния с професионалния живот. Това изтощава и води до струпване на отрицателни страсти. Размити са границите кое до каква степен е и се получава чувството, че човек не си е приключил задоволително добре работата. Проблемът идва и от това, че при хоум офиса има упованието постоянно да си разполагаем ", прибавя Бакрачева.
А дали пандемията е трансформирала мирогледа и полезностите на хората? " В началото на пандемията имаше положителен миг на връщане към полезностите и значимите неща, само че той много от дълго време отмина и отстъпи място на гнева и отегчението. Дори хуморът, който е вековна тактика за справяне със напрежението, все по-ситуационно съумява да извършва своята функционалност, а не в дълготраен проект. Всичко това демонстрира изчерпването на ресурсите и опциите на хората за справяне с тази рецесия. За страдание това, че няма по-глобална и безапелационна изясненост за тази рецесия и продължителността й, кара хората да изпитват чувство, че светът не е обективен, а това е едно от базовите неща, от които имаме потребност. Много изтощително е да се търси сигурност само и единствено в себе си, изключително за дълъг интервал от време ", приключва психологът.
Източник: pik.bg
КОМЕНТАРИ