Ще станем ли по-богати с 1400 лв. от държавата?
Проучване демонстрира какъв би бил резултатът у нас от " хеликоптерни " пари Над 8 милиарда лева ще са нужни за всички пълнолетни българи
В средата на април 2021 година се организира изследване измежду 1008 пълнолетни българи, целящо да обясни какъв би бил икономическият и обществен резултат, в случай че в България се подхващат ограничения, сходни на тези в Съединени американски щати, за даване на $1400 на всеки жител над 18 година Въпросът, който беше заложен, е: " Ако страната даде на всеки български жител сумата от 1400 лв., Вие персонално какво бихте създали с тези пари? " Този научен опит дава отговор и на въпроса какъв би бил резултатът от механичното увеличение на приходите, без това да е обвързвано с повишаване на Брутният вътрешен продукт и продуктивността на труда. Проучването е осъществено от социологическа организация " Тренд " по поръчка на Съвета по стопански и обществени политики. Сумата от 1400 лева е близка до двумесечните приходи приблизително на човек от домакинство за 2020 година Средният месечен паричен приход на човек в домакинство за последното тримесечие на 2020 година е 597,4 лева
Най-значителен дял - 28% от интервюираните, ще изразходват сумите за ремонт на жилището. Това са 35% от хората сред 30 и 39 година, 37% сред 50 и 55 година, 36% от експертите с приход сред 500 и 1000. Най-малък дял имат най-младите сред 18 и 29 година - 12%, безработните - 14%, лицата без приход 6%, ромите 11%. Задължения по битови сметки ще изплатят 28% от интервюираните. С максимален дял са безработните - 40%, а с минимален - най-младите и учащите се. При българите 23% ще платят сметки, при ромите - 40%, а при турците - 35%. 21% ще изплатят отговорности към банки. Мъжете са доста по-задлъжнели, в сравнение с дамите. По професионален симптом максимален е делът на служащите - 35%. Над 30% от турския и ромския етнос имат просрочени отговорности към банки.
27% биха употребявали средствата за храна. Най-много са ромите - 63%, безработните - 47%, лицата с приходи до 500 лева - 42%. От високодоходните групи, българския етнос, висшистите, мениджърите по-малко от 10% ще употребяват част от средствата за храна.
Дрехи и обувки ще си купят най-вече от 18 до 29 година - 38%, против 7% при тези над 70 години, и учащите - 51%; лицата с главно обучение - 34%, против 15% от тези с висше, 47% от ромите и 47% от тези, които са без приход.
13% от българите ще дават част от получените средства на близки. Максимумът е при лицата над 70 година - 25%, и пенсионерите - 23%. Хората с най-високи приходи минимум считат да дават на близки - единствено 9%, както и ромите - 9%. Турският етнос записва максимален условен дял на даренията - 19%.
Средно 23% от лицата ще спестят получените средства. При хората над 70 година това са 42%, наетите експерти - също 42%. При ромите - единствено 6%. 35% от лицата с ниски приходи също ще спестят. Това значи, че великодушната финансова инжекция няма да се трансформира напълно в подтик за вътрешно търсене и напредък. Възможно пояснение на желанията за икономисване е несигурността, както и свързаната с това допустима загуба на работни места и приходи.
За туризъм и отмора ще изразходват сумите 25% от лицата. Най-висок е делът на хората до 39 година Най-малко са възрастните над 70 година - 12%, хората с главно обучение - 9%, тези с приход до 500 лв. - 11%, ромите - 11%. Данните от проучването поддържат скептицизма от ограниченията посредством финансови принадлежности да се предизвиква българския туризъм.
11% от българите ще влагат сумата в обучение. Най-значителен е делът на хората от 18 до 29 година Между 40 и 49 години - 20%. При етническите групи едвам 3-4% ще влагат в образованието си. Най- огромен е ползата в София - 17% и единствено 5% в селата.
Отговорът " Ще влагам в акции, облигации " се дава от едвам 2% от интервюираните.
Изследването дава опция да се разпознават основни разлики в модела на разноски под въздействие на хипотетично, еднокартно и доста повишаване на приходите.Данните обрисуват няколко съществени групи:
На първо място са спестяванията - 42%. Това е групата, в която максимален дял ще бъдат предоставени на други лица - 25%. На отмора биха отишли едвам 12%.
Това са лица с приходи над 1500 лева Те и висшистите ще изразходват най-малка част за храна, а най-голяма част за ремонт и отмора. 22% ще спестят. При тях е минимален делът на тези, които ще дарят средствата на близки.
63% от парите ще отидат за заплащане на битови сметки и за отговорности към кредитори. На второ място е покупка на храна - 47%, а на трето място - облекла и обувки - 34%.
При ромите 63% ще закупят храна, на второ място е покупката на облекла и обувки - два пъти повече от останалите; на трето място са битовите сметки. Само 5% ще подкрепят околните си - минимум от всички изследвани. Само 3% ще спестят. При турския етнос най-вече ще употребяват парите за поправки - 34%, следвани от заплащането на сметки, а на трето място са разноските за храна, облекла и обувки. При тях най-силно е развито възприятието за съпричастност - 19% ще подкрепят околните си. 4% ще влагат в обучение. Делът на тези, които ще изплатят просрочени отговорности, е съвсем 70% над българския етнос и съвсем на половина на ромския етнос.
Ефектът върху растежа ще бъде дребен. При включване на инфлационната съставния елемент действителното повишаване на Брутният вътрешен продукт ще бъде още по-незначително. Към туризма ще се насочат 422 млн. лева, което ще усили на годишна база приходите в бранша с 13,3%. Този резултат ще бъде по-малък, в случай че част от почивките са в чужбина. Ремонтите ще обхванат най-значителна част от тези запаси, само че огромна част ще са за домашни поправки, в които секторът на строителните материали ще се възползва, само че в по-малка степен строителството като цяло. Голяма част от ремонтите са в сивия бранш. Би могло да се чака към 1 милиарда лева запас да влезе в погашение на битови сметки, което ще усъвършенства финансовото положение на сдруженията в бранша на услугите. Вероятно е огромна част от 8-те милиарда лева да се насочат към покупка на вносни артикули, в това число коли, бяла техника и други, което да окаже отрицателно влияние върху платежния баланс. Търговското салдо би се влошило с най-малко 1% от Брутният вътрешен продукт. Общата сума, изчислена въз основата на население от 5,753 млн. (над 18-годишна възраст) възлиза на 8, 54 милиарда лева Тя съставлява 29,8% от предстоящите доходи в държавния бюджет за 2021 година - 2 пъти повече от приходите от налозите на физическите лица и 3 пъти от финансовите разноски на страната. Тази сума би повишила недостига до 10,6%.
Анализът демонстрира, че даването на директните държавни прехвърляния в поддръжка на семействата имат релативно едва въздействие за реализиране на растеж в капиталовата интензивност и ускорение на икономическия напредък. Подобна политика не демонстрира нужната икономическа успеваемост. Тези стимулиращи проекти ще имат най-осезаем резултат върху приходите на най-бедните, само че това няма да ги извади от бедността. Хората с по-ниски приходи не влагат в обучение - основен фактор за възстановяване на продуктивността на труда и повишение на приходите в бъдеще. Еднократен позитивен резултат ще има и за финансовата система. Ще се понижат необслужваните заеми и ще облекчи финансовата тежест за някои семейства. Подобна процедура обаче не е резистентен модел за възстановяване на финансовата просвета и ръководството на процеса по взимане на заеми. Поражда се упованието, че сходна политика може да не е казус. Спестяването на средства значи по-слаб резултат върху потреблението на артикули и услуги и икономическата интензивност като цяло. България има фундаментален проблем със своята нискоефективна, въглеродно интензивна стопанска система. Имаме потребност от качествено трансформиране към стопански модел, който да генерира по-висока добавена стойност, висока предприемаческа и капиталова интензивност, дълготраен интензивен напредък и конкурентоспособност на страната. Държавна политика на разпределяне на директни прехвърляния няма да реализира тези цели. Дори подтикващ пакет от над 8 милиарда лева би бил извънредно неефикасен, изключително в подтекста на мощното утежняване на фискалните параметри и пропуснатите изгоди от вероятните различни обществени политики.
В средата на април 2021 година се организира изследване измежду 1008 пълнолетни българи, целящо да обясни какъв би бил икономическият и обществен резултат, в случай че в България се подхващат ограничения, сходни на тези в Съединени американски щати, за даване на $1400 на всеки жител над 18 година Въпросът, който беше заложен, е: " Ако страната даде на всеки български жител сумата от 1400 лв., Вие персонално какво бихте създали с тези пари? " Този научен опит дава отговор и на въпроса какъв би бил резултатът от механичното увеличение на приходите, без това да е обвързвано с повишаване на Брутният вътрешен продукт и продуктивността на труда. Проучването е осъществено от социологическа организация " Тренд " по поръчка на Съвета по стопански и обществени политики. Сумата от 1400 лева е близка до двумесечните приходи приблизително на човек от домакинство за 2020 година Средният месечен паричен приход на човек в домакинство за последното тримесечие на 2020 година е 597,4 лева
Най-значителен дял - 28% от интервюираните, ще изразходват сумите за ремонт на жилището. Това са 35% от хората сред 30 и 39 година, 37% сред 50 и 55 година, 36% от експертите с приход сред 500 и 1000. Най-малък дял имат най-младите сред 18 и 29 година - 12%, безработните - 14%, лицата без приход 6%, ромите 11%. Задължения по битови сметки ще изплатят 28% от интервюираните. С максимален дял са безработните - 40%, а с минимален - най-младите и учащите се. При българите 23% ще платят сметки, при ромите - 40%, а при турците - 35%. 21% ще изплатят отговорности към банки. Мъжете са доста по-задлъжнели, в сравнение с дамите. По професионален симптом максимален е делът на служащите - 35%. Над 30% от турския и ромския етнос имат просрочени отговорности към банки.
27% биха употребявали средствата за храна. Най-много са ромите - 63%, безработните - 47%, лицата с приходи до 500 лева - 42%. От високодоходните групи, българския етнос, висшистите, мениджърите по-малко от 10% ще употребяват част от средствата за храна.
Дрехи и обувки ще си купят най-вече от 18 до 29 година - 38%, против 7% при тези над 70 години, и учащите - 51%; лицата с главно обучение - 34%, против 15% от тези с висше, 47% от ромите и 47% от тези, които са без приход.
13% от българите ще дават част от получените средства на близки. Максимумът е при лицата над 70 година - 25%, и пенсионерите - 23%. Хората с най-високи приходи минимум считат да дават на близки - единствено 9%, както и ромите - 9%. Турският етнос записва максимален условен дял на даренията - 19%.
Средно 23% от лицата ще спестят получените средства. При хората над 70 година това са 42%, наетите експерти - също 42%. При ромите - единствено 6%. 35% от лицата с ниски приходи също ще спестят. Това значи, че великодушната финансова инжекция няма да се трансформира напълно в подтик за вътрешно търсене и напредък. Възможно пояснение на желанията за икономисване е несигурността, както и свързаната с това допустима загуба на работни места и приходи.
За туризъм и отмора ще изразходват сумите 25% от лицата. Най-висок е делът на хората до 39 година Най-малко са възрастните над 70 година - 12%, хората с главно обучение - 9%, тези с приход до 500 лв. - 11%, ромите - 11%. Данните от проучването поддържат скептицизма от ограниченията посредством финансови принадлежности да се предизвиква българския туризъм.
11% от българите ще влагат сумата в обучение. Най-значителен е делът на хората от 18 до 29 година Между 40 и 49 години - 20%. При етническите групи едвам 3-4% ще влагат в образованието си. Най- огромен е ползата в София - 17% и единствено 5% в селата.
Отговорът " Ще влагам в акции, облигации " се дава от едвам 2% от интервюираните.
Изследването дава опция да се разпознават основни разлики в модела на разноски под въздействие на хипотетично, еднокартно и доста повишаване на приходите.Данните обрисуват няколко съществени групи:
На първо място са спестяванията - 42%. Това е групата, в която максимален дял ще бъдат предоставени на други лица - 25%. На отмора биха отишли едвам 12%.
Това са лица с приходи над 1500 лева Те и висшистите ще изразходват най-малка част за храна, а най-голяма част за ремонт и отмора. 22% ще спестят. При тях е минимален делът на тези, които ще дарят средствата на близки.
63% от парите ще отидат за заплащане на битови сметки и за отговорности към кредитори. На второ място е покупка на храна - 47%, а на трето място - облекла и обувки - 34%.
При ромите 63% ще закупят храна, на второ място е покупката на облекла и обувки - два пъти повече от останалите; на трето място са битовите сметки. Само 5% ще подкрепят околните си - минимум от всички изследвани. Само 3% ще спестят. При турския етнос най-вече ще употребяват парите за поправки - 34%, следвани от заплащането на сметки, а на трето място са разноските за храна, облекла и обувки. При тях най-силно е развито възприятието за съпричастност - 19% ще подкрепят околните си. 4% ще влагат в обучение. Делът на тези, които ще изплатят просрочени отговорности, е съвсем 70% над българския етнос и съвсем на половина на ромския етнос.
Ефектът върху растежа ще бъде дребен. При включване на инфлационната съставния елемент действителното повишаване на Брутният вътрешен продукт ще бъде още по-незначително. Към туризма ще се насочат 422 млн. лева, което ще усили на годишна база приходите в бранша с 13,3%. Този резултат ще бъде по-малък, в случай че част от почивките са в чужбина. Ремонтите ще обхванат най-значителна част от тези запаси, само че огромна част ще са за домашни поправки, в които секторът на строителните материали ще се възползва, само че в по-малка степен строителството като цяло. Голяма част от ремонтите са в сивия бранш. Би могло да се чака към 1 милиарда лева запас да влезе в погашение на битови сметки, което ще усъвършенства финансовото положение на сдруженията в бранша на услугите. Вероятно е огромна част от 8-те милиарда лева да се насочат към покупка на вносни артикули, в това число коли, бяла техника и други, което да окаже отрицателно влияние върху платежния баланс. Търговското салдо би се влошило с най-малко 1% от Брутният вътрешен продукт. Общата сума, изчислена въз основата на население от 5,753 млн. (над 18-годишна възраст) възлиза на 8, 54 милиарда лева Тя съставлява 29,8% от предстоящите доходи в държавния бюджет за 2021 година - 2 пъти повече от приходите от налозите на физическите лица и 3 пъти от финансовите разноски на страната. Тази сума би повишила недостига до 10,6%.
Анализът демонстрира, че даването на директните държавни прехвърляния в поддръжка на семействата имат релативно едва въздействие за реализиране на растеж в капиталовата интензивност и ускорение на икономическия напредък. Подобна политика не демонстрира нужната икономическа успеваемост. Тези стимулиращи проекти ще имат най-осезаем резултат върху приходите на най-бедните, само че това няма да ги извади от бедността. Хората с по-ниски приходи не влагат в обучение - основен фактор за възстановяване на продуктивността на труда и повишение на приходите в бъдеще. Еднократен позитивен резултат ще има и за финансовата система. Ще се понижат необслужваните заеми и ще облекчи финансовата тежест за някои семейства. Подобна процедура обаче не е резистентен модел за възстановяване на финансовата просвета и ръководството на процеса по взимане на заеми. Поражда се упованието, че сходна политика може да не е казус. Спестяването на средства значи по-слаб резултат върху потреблението на артикули и услуги и икономическата интензивност като цяло. България има фундаментален проблем със своята нискоефективна, въглеродно интензивна стопанска система. Имаме потребност от качествено трансформиране към стопански модел, който да генерира по-висока добавена стойност, висока предприемаческа и капиталова интензивност, дълготраен интензивен напредък и конкурентоспособност на страната. Държавна политика на разпределяне на директни прехвърляния няма да реализира тези цели. Дори подтикващ пакет от над 8 милиарда лева би бил извънредно неефикасен, изключително в подтекста на мощното утежняване на фискалните параметри и пропуснатите изгоди от вероятните различни обществени политики.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ