Противоречията не съществуват в реалността, те съществуват само в ума ни
„ Противоречия не съществуват. Всеки път, когато си мислите, че сте изправени пред несъгласие, проверете предпоставките си! Ще откриете, че едната от тях е неверна. “ – Айн Ранд
Противоречията са в основата на доста от нашите житейски усложнения, само че какво в случай че в действителност те не съществуват? Какво в случай че всякога, когато сме изправени пред видимо несъгласие, повода е една елементарна неточност в нашето мислене или предразсъдъците, които носим със себе си?
Това е концепцията, че всякога, когато наподобява, че има спор сред две изказвания или хрумвания, казусът не е в тях самите, а в метода, по който сме ги възприели. Тази теза може да се наблюдава до логическото размишление, че истината е непротиворечива по своята природа. Следователно, в случай че срещнем несъгласие, грешката не е в самата действителност, а в нашите предпоставки, които би трябвало да бъдат преразгледани.
В живота постоянно попадаме в обстановки, в които двете страни на даден спор или решение наподобяват еднообразно правилни и все пак се опълчват една на друга. Това може да провокира вътрешен спор, подозрение и комплициране. Но концепцията, че несъгласията не съществуват, ни принуждава да се задълбочим и да потърсим грешката в нашите догатки. Може би сме създали логическа неточност, позволили сме някаква илюзия или се основаваме на погрешна информация.
Пример за това е класическата философска алтернатива на свободната воля и предопределението. На пръв взор наподобява несъгласие: в случай че всичко е предопределено, по какъв начин можем да имаме свободна воля? Но в случай че разгледаме предпоставките, можем да установим, че може би дефиницията ни за свободна воля или предназначение е неправилна. Веднъж когато променим метода, по който възприемаме тези концепции, несъгласието се разсейва.
Това логическо предписание не е лимитирано единствено до философията.
В всекидневието, когато се сблъскваме с сложни решения, постоянно си мислим, че сме пред алтернатива, само че в случай че прегледаме предпоставките си, може да открием, че не сме разбрали обстановката в нейната цялост.
Например, може да имаме чувството, че би трябвало да избираме сред персоналното благополучие и професионалния триумф. Това наподобява като несъгласие – по какъв начин може човек да има и двете? Но в случай че преразгледаме предпоставките, може би ще открием, че казусът не е в самата идея, а в метода, по който дефинираме „ благополучие “ и „ триумф “. Може би съществува метод да ги съчетаем, само че сме слепи за него заради неправилни вярвания.
Противоречията не съществуват в действителността, те съществуват единствено в мозъка ни.
И когато ги срещнем, ключът към разрешаването им не е в избягването или приемането на самото несъгласие, а в усилието да проверим предпоставките си и да се запитаме дали не позволяваме неточност. Именно тази инспекция, това проучване, ни приближава до истината.
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм :
Вижте още: Интроекцията – когато непознатите гласове стават твои
