Антибългарска истерия заплашва бъдещето на Северна Македония
Протестите, които се случиха през последните четири дни в Скопие и които публично са провокирани от така наречен " френско предложение ", което в действителност си е предложение на целия Европейски съюз, могат да бъдат прегледани от повече от една позиция. Най-важното при всички положения е това, по какъв начин те могат да повлияят на европейското бъдеще на Република Северна Македония и какви са тънките политически сметки, които си вършат политиците които стоят зад тях. Това написа в разбор за БГНЕС Атанас Величков, основен редактор на Трибуна.мк.
Първоначално митингите бяха оповестени за цивилен и непартийни, само че две от опозиционните партии в македонският парламент - най-голямата - ВМРО-ДПМНЕ и надалеч по-малката про-руска партия Левица, не пропуснаха да влязат в битката за политически дивиденти, яхвайки митинга.
За водача на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски тези митинги могат да се преглеждат като един тип „ изправителен изпит ” след неуспеха на отпора, който трябваше да бъде воден таман от него, когато на 11 януари 2019 година македонският парламент с 81 гласа ЗА одобри смяната на конституционното име на Република Македония в Република Северна Македония. Тогава 8 депутата от редиците на ВМРО-ДПМНЕ гласоподаваха за по този начин наречените конституционни промени. Мицкоски и до през днешния ден търпи рецензии поради пасивността на партията, която управлява и несъмнено поради обстоятелството, че не излезе с ясна позиция по отношение на гласуването на консултативния референдум, който се организира на 30 септември 2018 година
Въпреки че Мицкоски е доста надалеч и като поведение и като опитност от политическото майсторство на своя предходник Никола Груевски, той доста добре знаеше, че всяко намерено опълчване на референдума и на процесите след него, щеше да го изолира дотам освен във вътрешен, само че и във външно-политически проект, че неговата фантазия един ден да стане министър председател на Република Северна Македония, в никакъв случай няма да се реализира. Тази фантазия е още жива за Мицкоски, по тази причина той сега лавира и се пробва да седи на два стола. От една страна желае да употребява момента, с цел да се показа като „ бранител на угнетения македонски народ, който е на път да бъде обезличен и „ българизиран “ от Френското предложение “, а от друга не може да си разреши лукса да бъде лидер на митинг, който ще се радикализира. Тъкмо заради тази причина, той доста ловко играе на струната на популизма, употребявайки лицата на изявени анти-българи като писателят Ефтим Клетников, историчката Наташа Котлар, публицистите Драган Милосавлевич и Коле Чашуле и,разбира се, набралият известност напоследък подпалвач на българския културен център в Битоля „ Ванчо Михайлов ”- Ламбе Алабаковски.
Мицкоски е упрекван в „ менаджирането “ с силата на митинга от страна на неговите съидейници, само че и политически съперници Димитър Апасиев, народен представител и водач на про-руската партия Левица и Стевчо Якимовски, кмет на скопската община Карпош и водач на партията ГРОМ (която до преди месец беше в коалиция таман с ВМРО-ДПМНЕ). Двамата „ радикали “ - в тази ситуация Апасиев и Якимовски се пробват да откъснат живо месо от партията на Мицкоски, обвинявайки го надали не в безволие и плашливост.
Най-деен в това начинание е университетският професор с каруцарски речник Димитър Апасиев. Той употребява всеки миг да придърпа „ патриотичната рогозка “ към себе си, като по едно и също време приканва към радикализиране на митинга, само че откакто хулигани стартират да хвърлят запалителни коктейли и камъни към служителите на реда, бърза да заяви, че провокациите са провокирани от лица, които са под закрилата на ръководещата партия СДСМ.
Апасиев е влезнал в някакъв „ Че Гевара “ филм и също като Мицкоски желае да капитализира митингите, които по своята природа са надълбоко анти-български и шовинистки, само че без да се изложи на по-голям риск. Анти-българското говорене постоянно е било на мода измежду политическите партии в Република Северна Македония. То е най-безопасното говорене и несъмнено е в унисон с наредбите които идват от Центъра (за който злите езици приказват, че се намира в Белград).
Какво обаче получават от всичко това хората, които вземат участие в митингите, само че не са свързани с нито едно формирование от до момента изброените и с надалеч по-малобройните радикални структури, които се появиха след подписването на Преспанското съглашение и Договора за добросъседство, другарство и съдействие с България? Едно огромно НИЩО.
Тези хора ще си останат лъгани, вярвайки, че техен родолюбив дълг е да запазят страната си от „ българизация “. Много елементарно можем да ги обвиним, че те ненавиждат България и българите, само че не би трябвало да забравяме, че езика на омразата в Северна Македония към България и всичко българско е дългогодишна държавна политика. Не можем да чакаме от хора, приели македонизма в неговата най-чиста анти-българска форма нещо по-различно. Точно тази държавна анти-българска политика, водена от властта в Скопие, би трябвало да бъде прекратена и изоставена като едно неприятно завещание от предишното.
Република Северна Македония има неповторимия късмет да се откъсне от лапите на юго-комунизма и да поеме своя път към европеизирането. Това е единствената действителна опция за жителите на тази страна да стартират да живеят обикновено, без да бъдат облъчвани от своите властници с ненавист към трети страни, единствено и само за, същите тези власт-имащи да забогатяват необезпокоявано на гърба на своите съотечественици.
Антиевропейските и антибългарски митинги в Скопие нямаше по какъв начин да не се случат. Въпросът е до къде ще доведат Северна Македония. Дали техният резултат, ще бъде отрезвителен за по-голямата част от обществото тук или в противен случай, ще забият още един гвоздей в ковчега на нормализирането на тази млада балканска страна, която можеше да бъде надалеч по-голям фактор на Балканите, в случай че на време беше прекъснала своята пъпна шнур с унищожената с доста кръв Социалистическа федеративна република Югославия.
Първоначално митингите бяха оповестени за цивилен и непартийни, само че две от опозиционните партии в македонският парламент - най-голямата - ВМРО-ДПМНЕ и надалеч по-малката про-руска партия Левица, не пропуснаха да влязат в битката за политически дивиденти, яхвайки митинга.
За водача на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски тези митинги могат да се преглеждат като един тип „ изправителен изпит ” след неуспеха на отпора, който трябваше да бъде воден таман от него, когато на 11 януари 2019 година македонският парламент с 81 гласа ЗА одобри смяната на конституционното име на Република Македония в Република Северна Македония. Тогава 8 депутата от редиците на ВМРО-ДПМНЕ гласоподаваха за по този начин наречените конституционни промени. Мицкоски и до през днешния ден търпи рецензии поради пасивността на партията, която управлява и несъмнено поради обстоятелството, че не излезе с ясна позиция по отношение на гласуването на консултативния референдум, който се организира на 30 септември 2018 година
Въпреки че Мицкоски е доста надалеч и като поведение и като опитност от политическото майсторство на своя предходник Никола Груевски, той доста добре знаеше, че всяко намерено опълчване на референдума и на процесите след него, щеше да го изолира дотам освен във вътрешен, само че и във външно-политически проект, че неговата фантазия един ден да стане министър председател на Република Северна Македония, в никакъв случай няма да се реализира. Тази фантазия е още жива за Мицкоски, по тази причина той сега лавира и се пробва да седи на два стола. От една страна желае да употребява момента, с цел да се показа като „ бранител на угнетения македонски народ, който е на път да бъде обезличен и „ българизиран “ от Френското предложение “, а от друга не може да си разреши лукса да бъде лидер на митинг, който ще се радикализира. Тъкмо заради тази причина, той доста ловко играе на струната на популизма, употребявайки лицата на изявени анти-българи като писателят Ефтим Клетников, историчката Наташа Котлар, публицистите Драган Милосавлевич и Коле Чашуле и,разбира се, набралият известност напоследък подпалвач на българския културен център в Битоля „ Ванчо Михайлов ”- Ламбе Алабаковски.
Мицкоски е упрекван в „ менаджирането “ с силата на митинга от страна на неговите съидейници, само че и политически съперници Димитър Апасиев, народен представител и водач на про-руската партия Левица и Стевчо Якимовски, кмет на скопската община Карпош и водач на партията ГРОМ (която до преди месец беше в коалиция таман с ВМРО-ДПМНЕ). Двамата „ радикали “ - в тази ситуация Апасиев и Якимовски се пробват да откъснат живо месо от партията на Мицкоски, обвинявайки го надали не в безволие и плашливост.
Най-деен в това начинание е университетският професор с каруцарски речник Димитър Апасиев. Той употребява всеки миг да придърпа „ патриотичната рогозка “ към себе си, като по едно и също време приканва към радикализиране на митинга, само че откакто хулигани стартират да хвърлят запалителни коктейли и камъни към служителите на реда, бърза да заяви, че провокациите са провокирани от лица, които са под закрилата на ръководещата партия СДСМ.
Апасиев е влезнал в някакъв „ Че Гевара “ филм и също като Мицкоски желае да капитализира митингите, които по своята природа са надълбоко анти-български и шовинистки, само че без да се изложи на по-голям риск. Анти-българското говорене постоянно е било на мода измежду политическите партии в Република Северна Македония. То е най-безопасното говорене и несъмнено е в унисон с наредбите които идват от Центъра (за който злите езици приказват, че се намира в Белград).
Какво обаче получават от всичко това хората, които вземат участие в митингите, само че не са свързани с нито едно формирование от до момента изброените и с надалеч по-малобройните радикални структури, които се появиха след подписването на Преспанското съглашение и Договора за добросъседство, другарство и съдействие с България? Едно огромно НИЩО.
Тези хора ще си останат лъгани, вярвайки, че техен родолюбив дълг е да запазят страната си от „ българизация “. Много елементарно можем да ги обвиним, че те ненавиждат България и българите, само че не би трябвало да забравяме, че езика на омразата в Северна Македония към България и всичко българско е дългогодишна държавна политика. Не можем да чакаме от хора, приели македонизма в неговата най-чиста анти-българска форма нещо по-различно. Точно тази държавна анти-българска политика, водена от властта в Скопие, би трябвало да бъде прекратена и изоставена като едно неприятно завещание от предишното.
Република Северна Македония има неповторимия късмет да се откъсне от лапите на юго-комунизма и да поеме своя път към европеизирането. Това е единствената действителна опция за жителите на тази страна да стартират да живеят обикновено, без да бъдат облъчвани от своите властници с ненавист към трети страни, единствено и само за, същите тези власт-имащи да забогатяват необезпокоявано на гърба на своите съотечественици.
Антиевропейските и антибългарски митинги в Скопие нямаше по какъв начин да не се случат. Въпросът е до къде ще доведат Северна Македония. Дали техният резултат, ще бъде отрезвителен за по-голямата част от обществото тук или в противен случай, ще забият още един гвоздей в ковчега на нормализирането на тази млада балканска страна, която можеше да бъде надалеч по-голям фактор на Балканите, в случай че на време беше прекъснала своята пъпна шнур с унищожената с доста кръв Социалистическа федеративна република Югославия.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ