Прословутият автомат Томпсън“ нашумява много сериозно през Втората Световна война.

Прословутият автомат „ Томпсън “ нашумява доста съществено през Втората Световна война. Можем да забележим, че даже Уинстън Чърчил има фотоси с безпогрешното оръжие с дисков пълнител. Жителите на Сицилия, които въпреки всичко съумяват да намерят пътя до Щатите, също одобряват оръжието като един ефикасен инструмент за почистване на сметките, изключително към сухия интервал на Съединени американски щати. Какво обаче би трябвало да знаем за това магическо оръжие и неговият основател.

Бригаден военачалник Джон Т. Томпсън трансформира доста воденето на борби, само че дано не забравяме, че с изключение на мистичният Томпсън, генералът създава и още някои забавни хрумвания за подобряването на военната промишленост. За множеството основатели, едно откритие е изцяло задоволително да останат в историята единствено с едно откритие, само че военачалник Томпсън дава малко повече на света, прочее доста повече от другите оръжейни производители.

Историята на Джон Т. Томпсън стартира с офицерските му години в Американско-испанската война и продължава във времето, когато ще се трансформира в един от най-големите производители на боеприпаси за американската военна промишленост, единственият друго производител, който съумява да влезе в огромната конкуренция е Джон Моузес Браунинг. Роеният през 1860 г.  Джон Талиаферо Томпсън е наследник на полковник Джеймс Томпсън.

И както се досещате, младият Джон сменя адресна регистрация след адресна регистрация, следвайки татко си. Това обаче не го отблъсква от армията, той самият се възпламенява по военното дело и по рекомендация на татко си се записва в Уест Пойнт, където през 1882 година ще приключи 11 в класа си. Зачислен е в американската войска като втори лейтенант на 2 Американска артилерия. Прекарва известно време в  инженерно и артилерийско учебно заведение.

До края на образованието си ще бъде считан за един от най-интелигентните американски офицери. През април 1898 година влиза в Испано-американската война става инструктор в Уест Пойнт и оказва помощ за образованието на редица доброволци. Мнозина чакат да бъде изпратен в Куба, само че вместо това, Томпсън отпътува за Тампа, където би трябвало а концентрира количеството боеприпаси, които да се изпращат към фронта. Според изчисленията, точно той съумява да изпрати към 18 хиляди тона боеприпаси в Куба по това време. Един ден лейтенант Джон Хенри Паркър, който тренира бойците да оперират с картечници, стартира да разтоварва снаряжение, което би трябвало да бъде изпратено към фронта.

Макар и Паркър да счита, че пратката не е изключително незабавна, Томпсън бързо разтоварва един от параходите за Куба и товари цялата пратка. Оръжието даже не трябвало да бъде доставено на фронта, само че Томпсън забелязал какъв брой триумфи може да има в това стълкновение. Няколко дни по-късно се споделя, че картечниците съумяват да спасят американците в борбата за висотите на Сан Хуан. Полковник Теодор Рузвелт декларира, че неговите бойци съумели да обезвреждат вражеското нахлуване благодарение на това ново и много дейно оръжие. За бодрият взор, Томпсън е нараснал в полковник.

Като завръщаш се деец в страната, почнал да събира информация за оръжието на армията. От сътрудници схванал, че Krag-Jorgensen пушките били извънредно слаби за сметка на Mauser M1893, употребявани от испанските бойци. Томпсън споделя това на високите постове и получава още ено покачване, този път в капитан. Назначен е в Спрингфийлдските оръжейни фабрики, където да търси решение на казуса. Именно там ориста го среща с бригаден военачалник Уилям Крозиер. Същият към този момент има някои дейни изобретения в интерес на американската войска.

Както се чака, работата в завода минава през няколко дизайнера, инженер, присъединяване на Томпсън и утвърждението на генерала. Първата разработка на е основаването на високоскоростен патрон. Оказва се, че армейската пушка, която се употребява в този миг, няма толкоз сигурен и мощен ударник, а да не приказваме, че пълнителят също не бил задоволително огромен. И от основаването на високоскоростен патрон, дизайнерите вземат решение да сменят напълно оръжието и концепцията на разработка.

Вземат общоприетата стрелкова пушка Маузер и стартират да преглеждат нейната структура, въпреки всичко никой няма време да изобретява нещо ново, затова се взема най-хубавото. Тук идва главният проблем, за нарушаването на патента, всеки производител може да заплати към четвърт милион $, в случай че се окаже, че копира, вместо да изобретява. А откакто дизайнът се потвърди, пари ще се заплащат и за пълнителя, както и за самия патрон в него.

Колкото и съществени да са измененията и леките изкривявания на дизайна, толкоз по-лесно било за Маузер да потвърдят, че това е машинация. На финалът американците заплащат и не престават напред. Оръжието носи името М1903 Springfield и служи в армията до 1936 година След това е отчасти сменена с карабина Enfield, върху която още веднъж работи Томпсън, освен това с леки промени, с цел да може да спести малко възможностите за по-сериозно разплащане. До средата на 1917-1918 година Крозиер ще съобщи, че американската пушка Springfield няма аналог, въпреки и това да не е изключително несъмнено.

Интересен факт е, че мнозина не стопират да благославят американския основател, въпреки и той самият да не прави кой знае каква работа. Мнозина са сигурни, че пълнителят за пушката ще остане в историята. Поради обстоятелството, че бездимните патрони на дизайнера Краг са по-малко смъртоносни, създава добре познатите 30-милиметрова патрони и през 1903 година ги пуска на пазара. Междувременно опитите да се продадат в Европа удрят на камък, тъй като европейците към този момент залагат на надалеч по-надеждни и ефикасни средства за война.

Американската войска няма различен избор, с изключение на да копира за следващ път последното откритие на Mauser. Освен пушката, господата трябвало да вземат назаем концепцията за новата пушка, цевта и пандиза. Междувременно се създава и нов пълнител. Томпсън доста упорствал да сътвори още по-добър патрон от европейския и затова основава.30-06 милиметровия патрон през 1906 година

Същият е един от най-дълго създаваните и несъмнено, нямал особени промени по отношение на европейските. Междувременно американската промишленост продължава да продава своите извънредно истински творения, само че най-важното е, че малко след спора във Филипините, редица бойци декларират, че американският револвер М1873 Colt револвер е бил доста по-добър от.38-калибровия Colt M1892. Войниците трябвало да употребяват новия автоматизиран револвер, само че при опит да се отбраняват, се оказало, че патроните са били доста по-леки и нямало по какъв начин да спрат нападащите камикадзе войни Моро. Същите постоянно влизали в борбата толкоз дрогирани, че просто нямало по какъв начин да усетят болежка.

Армията е принудена да върне старите револвери, до момента в който умните глави в Спрингфийлд стартират да мислят нови разновидности. Томпсън получил разпореждане да реши казуса и да сътвори рационален сурогат, отговарящ на условията. И знаем какво най-вероятно очаквате, американският дизайнер да вземе европейско оръжие, най-вероятно от Mauser и да стартира да го копира. Този път Джон имал блестяща концепция и потърсил услугите на експерт в балистиката.

На стрелбище в Чикаго, бойци стрелят през целия ден с най-различни оръжия, до момента в който анализаторът би трябвало а оцени кои тъкмо ще бъдат задоволително смъртоносни за приложимост. Стрелят се и кушруми по човешки манекени. Поради сериозният отзив и осъждането на опита, американската войска декларира, че всичко протичащо се на стрелбището е извършено за спасяването на американските животи. Заключението от опитите е, че слеващото леко стрелково оръжие би трябвало да бъде.45 диаметър. След като резултатът е в действителност засищащ, американският дизайнер е нараснал в майор и би трябвало да дава отговор за събирането на дребна група, която да помогне за създаването.

Понеже липсва идващ по-сериозен боен спор, американецът прекарва идващите 6 години в разработка и изчистване на дизайна. Избира някои от добре известните чиновници на Гьорг Йохан Лугер (твърде доста съвпадения, само че все пак) и стартира да работи върху идващото потомство Colt. Когато стартира създаването, Томпсън открива Джон Моузес Браунинг, който към този момент можел да се похвали като занаятчия в основаването на револвери, пушки, ловни пушки, картечница и най-различни боеприпаси за тях. В идващите няколко години ще се води борба за най-хубавия полу-автоматичен револвер и през 1910 година ще се избира сред Colt на Браунинг и другият от компания Savage, в която работи Томпсън.

При тестванията се вижда, че Браунинг е създал шедьовър, до момента в който компанията Savage дава оръжие с толкоз доста проблеми, че на финала няма никой, който даже да се съгласи да стреля, проблемите се виждат даже при механизмите на оръжието. Томпсън губи, само че това не му пречи през идната година да вземе полу-автоматичният револвер на сътрудника и а го пригоди за армията, кръщавайки го Colt M1911. Същото оръжие остава в армията през идващите 75 години – поставяйки връх във въоръжаването.

Други забавни изобретения на Браунинг са.45-калибровите патрони за кавалерията, която имала потребност от повече мощ в сражението, Томпсън нямал нищо срещу да ги вземе и интегрира непосредствено за револвера. През 1911 година Браунинг основава бавновъртящи се патрони, които можели да обезвреждат мигновено задачата, до момента в който бързовъртящите трябвало да причинят неизличими вреди по съперника. Няма да повярвате къде отиват и двете изобретения и кой тъкмо ги култивира. Впрочем патроните от Colt-ът ще влязат в приложимост за идващия автомат, който ще носи името Thompson.

Интересен факт е, че карабината и револверът са изцяло задоволителни, с цел да доставят нужната ударна мощ на американците. През 1914 година се отдръпва от армията след 32-годишна вярна работа в копирането на непознати писания. Томпсън осъзнавал, че може да печели доста, до момента в който страната е във война. Малко след освобождението си е нает от компанията Remington Arms, която би трябвало да помогне за създаването на именитите Enfield пушки. Дори при наемането се строи голям цех, в който да се избълва голямото количество. Интересен факт е, че компанията ще създаде към 2 милиона карабина за интервала от 1915 до 1919 година Единственият проблем е, че американският оръжеен дизайнер в никакъв случай не стига до Ремингтън.

На 6 април 1916 година Съединени американски щати афишира война на Германия и за следващ път шеф Крозиер търси един от най-верните си имитатори за основаването на идващото особено оръжие. Когато получава поръчката за увеличението на военния боеприпас, същият човек упорства за моменталното връщане на Томпсън в играта и не е било изключително мъчно за останалите да го върнат назад. Джон има няколко разновидността за деяние. На първо място може да ускори заводите или да построи нови и да продължи създаването на М1903. Единственият проблем е, че промишлеността, колкото и по-мащабна да стане, няма да има техническото време за създаването на количеството. Зад всеки цех стоят към 6 месеца закъснение и още 18 месеца преди заработването с цялостни сили.

Другите огромни компании в страната към този момент са почнали да изнасят оръжие за англичаните. Единственият вариант е следващата кражба с Enfield, само че за жалост пушката работи с.303 милиметровите пушки, до момента в който страната разполага с тонове.30-60, които до този миг са служили правилно на Springfield. За използването им в новата пушка, патроните би трябвало да бъдат зареждани деликатно, подавани в цевта с изключителна акуратност, пропускайки възможностите за строшаване или вероятно претоварване.

Един и същи дизайнер, както на Springfield, по този начин и на Einfeild, тъй като Джон взе участие за създаването и на двете пушки, може да разбере какво тъкмо да сътвори. И дизайнерът доста добре знаел, че не желае нито една от двете пушки. Променя пандизът на новата пушка и се приспособява за.30-06, това ще разреши пушката да влезе в продукция за четири месеца. И тъкмо по този начин се случва, идната M1917 Enfield е пусната в приложимост и всеки цех произвеждал към 10 000 пушки на месец. Точно това решение носи и идващият чин – бригаден военачалник.

Въпреки производството на новото оръжие, американската войска в никакъв случай не заменя остарялата пушка и продължава да служи с добре позната М1903. Историческата промяна ще се случи през 1936 година с появяването на M1 Garand – първата автоматизирана пушка, в която Томпсън не взе участие. Кое обаче е занимателното в цялото въоръжаване? След като американците стартират да работят върху М1, изпращат всички остарели аварийни пушки Enfield във Англия. На острова мнозина се опасяват от директната инвазия на Хитлер и имат потребност от оръжие.

Изпратени са повече от 700 000 пушки и най-вероятно британците са били готови за нападението. Единственият минус е, че казусът, който американците имали с тунинговането на оръжието, в този момент за следващ път се оказва, че би трябвало да получат превръщане, с цел да работят с именитите.303 патрони. По средата на процеса, британците осъзнават, че просто няма смисъл и с останалите пари решили да поръчат боеприпаси, с които да се въоръжат. Към края на Първата Световна война, генералът ще направи още един финален опит да сътвори оръжие за прочистването на окопите.

Въпросното носи кодовото име „ окопна метла “ и съставлява първото леко автоматизирано оръжие, което носи и името на основателя си. Новият автомат е единтвеният, който не се създава в армията и като подобен продължава да се употребява във Втората Световна война, освен това много сполучливо.