Защо се страхуваме толкова от промените
Промените са част от живота и все пак ни вдъхват боязън. Според психолозите за това има няколко вероятни аргументи:
Мозъкът ненавижда измененията
Промените идват на приливи и отливи като морските талази. Но те объркват проектите ни и ни разстройват, причинявайки ни морска болест. Това е напълно разумно, тъй като, настояват учените, нашият мозък ненавижда измененията! Той се стреми да запази силата си, т.е. желае всичко да си остане както досега. Биологично човек е организиран по този начин, че се старае да предотврати измененията, тъй като непроменяемо ги свързва с заплаха. Става дума за един тип инстинкт за самозапазване, който прозорливо ни изпраща порция боязън. Всъщност звучи много здравословно. Но въпросите, които всеки би трябвало да си зададе, са: „ Искам ли да прекарам целия си живот, като заобикалям рисковете? Или избирам да пребивавам, изпълнен с доверие и възприятие за лекост? “ Защото не е прелестно да живееш, малтретиран от този непрекъснат боязън. Но защото той не всеки път може да се пренебрегва, би трябвало по някакъв метод да се сприятелим с него.
Няма нищо по-постоянно от смяната
Работата е там, че всичко се трансформира от самото начало. Невъзможно е да не се променяш. Всъщност няма нищо по-постоянно от смяната. Това намирисва на нещо, с което човечеството също привиква мъчно: приемане. Първото, което ще ни помогне да приемем смяната, е да не се съпротивляваме против нея. Колкото по-силно е морското неспокойствие, толкоз повече се клати лодката ни, а водните пръски мокрят лицата ни. Неминуемо ставаме по-мудни, изтощени и неудовлетворени. Вечната битка е изтощителна.
Най-силните ни качества се раждат сега, в който не знаем по какъв начин да продължи м
Къде въпреки всичко е най-правилно да вложим силата си? В това да се раздираме от опасения и паники, или в това сами да сътворим смяната? Не е ли по-добре да си кажем: Щом по този начин и по този начин всичко се трансформира от самото начало, ще се хвърля с главата надолу и ще спомагам самодейно за смяната. Звучи примамливо, само че в същото време изцежда силите ни. Ами в случай че не умеем да плуваме? Или не се усещаме задоволително мощни? Огледайте се и ще видите, че през днешния ден сте постигнали доста повече спрямо през вчерашния ден. Успели сте. Пълни сте с благоприятни условия. Всъщност най-силните ни качества се демонстрират тогава, когато се чудим по какъв начин да продължим нататък. Тогава развиваме качества, за които не сме подозирали, че се крият у нас. И когато идващия път се наложи да се борим с греблата на лодката си против вятъра и вълните, просто би трябвало да сменим гледната точка. И може би ще открием над нас мачта и платно, които да ни оказват помощ да приемем по-лесно новите (атмосферни) условия.
