Kлиматичните промени и здравето на женитe
Промените на климата са един от моторите на неравенствата в опазването на здравето
Зорница Спасова част от авторския екип на Климатека, тя е основен помощник в Националния център по публично здраве и разбори (НЦОЗА) към Министерство на здравеопазването. Получава докторска степен по Климатология в СУ „ Св. Климент Охридски “ и от 2008 година се занимава с влияние на изменението на климата върху човешкото здраве. Научен секретар на Българското сдружение по здравна география, хъб управител на стратегия Climate KIC за НЦОЗА и уредник на the Lancet Countdown on Health and Climate Change в България.
Постигане на тъждество сред половете и битка с изменението на климата – това са 2 от 17-те Глобални цели за стабилно развиване, признати от Организация на обединените нации за интервала 2016 – 2030 година На пръв взор разнообразни, те в действителност тясно се преплитат, тъй като изменението на климата задълбочава съществуващото от епохи обществено и икономическо неравноправие сред двата пола. Климатичните промени са и мотор на здравните неравенства. Женският пол е по-уязвим към промените на климата поради по-крехката физиология, по-ниския междинен приход, подвластното състояние в обществото, характерните интензивности при извършване на фамилните отговорности и така нататък В международен мащаб естествените бедствия като суша, горещи талази, наводнения и стихии убиват повече дами, в сравнение с мъже, изключително наранени са дамите в по-млада възраст. Тези последствия зависят, с изключение на от естеството на събитието, и от обществения статус – резултатите на разликата сред половете върху продължителността на живота са по-големи при по-тежки бедствия и в райони и страни, в които социално-икономическият статус на дамите е изключително невисок.
„ Принц Чарлз посети нашия кампус преди месец “ – тези думи на водача незабавно ме разсъниха, откакто дремех изтощена в колата след цяла нощ полет до Ню Делхи и два часа очакване на летището. Пътувахме към един от най-големите проучвателен центрове в региона на околната среда в Индия – Института за сила и запаси, чийто шеф – Нобеловият лауреат доктор Радженда Пачаури тъкмо тогава председателстваше Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC) към Организация на обединените нации.
Посетеното от принц Чарлз място се оказа извънредно поддържан голям проучвателен кампус, само че хотелската част беше към този момент остаряла, въпреки и качествено издигната. Затова пък университетът към този институт беше новопостроен и с най-разчупената и забавна архитектура на университет, която съм виждала.
TERI retreat. Източник: персонален списък
Курсът, на който се бях записала, беше на тематика климатични промени и стабилно развиване и се веселя, че беше точно в Индия, тъй като съумях да видя отражението на климатичните промени върху едно по-уязвимо общество – поради мощните социално-икономически контрасти, широкоразпространена беднотия, полови предубеждения, изобщо чувството е, че като че ли попадаш 100 година обратно във времето. Това има своето обаяние и Индия в действителност доста ми хареса, само че години по-късно, работейки
по плана на Български фонд за дамите „ Равнопоставеност и климатична правдивост “
и разсъждавайки върху неравенствата и ситуацията на уязвимите групи, по-конкретно на дамите, обособените късчета от пъзела някак се подредиха точно в шарената картина, донесена като че ли от Индия.
Тук видях и научих неща, които ме шокираха, и изключително които касаят връзката сред климата и здравето на дамите. Беше изненадващо, да вземем за пример, да схвана повода за ранните бракове там – мислех, че е просто както при нас преди време, когато хората са имали многолюдна челяд, женили са се рано и междинната дълготрайност на живота е била по-малка. Оказа се, че поради горещия климат освен менархето на девойките настава по-рано, само че и продължителността на репродуктивния интервал е мощно скъсена.
Жегите изобщо не се понасят добре от дамите. Така наречените да вземем за пример – неколкодневни интервали на високи температури на въздуха, които зачестяват на фона на климатичните промени, могат да причинят нарушавания на менструалния цикъл и това несъмнено бива видяно от доста дами и у нас през лятото.
Периодите на необикновена горещина са свързани и с покачване на смъртността,
която при дамите се оказва по-висока от мъжете във всички възрастови групи. Според едно изследване, оповестено през 2012 година, резултатите от разбора на смъртността при горещи талази в 9 европейски града, в това число Лондон, Париж и Рим, смъртните случаи на дами са били еднопосочно повече. Интересното е, че това наблюдаване се отнася за Европа, до момента в който няколко изследвания в Съединени американски щати и Австралия са открили, че мъжете са по-склонни да умрат при горещи талази, в сравнение с дамите. Като причина откривателите акцентират множеството време, което мъжете прекарват при работа или обществени действия навън в Съединени американски щати, като образец, както и частично на обществената изолираност, която изпитват доста възрастни мъже в тази страна.
По-ниската търпимост към топлота на дамите се изяснява с това, че те имат по-висока температура на тялото и на кожата и са по-малко толерантни към горещината спрямо мъжете. В страни като Индия, където разделянето на труда към момента е строго на мъжка и женска работа, осъществяването на избрана активност на открито или вътре в пространствата (например готвене), както и носенето на несъмнено облекло от дамите (Индия може да се похвали с доста добра тъкачна промишленост, тъй като националното облекло е съобразено с климатичните условия на страната), може в допълнение да ускори неподходящото влияние на горещото време.
Жените са по-уязвими от мъжете при високи температури на въздуха. Източник: Pixabay
Особено чувствителни към жегите са бременните дами, които са мощно податливи на дехидратация. Екстремните горещини са свързани и с неподходящ излаз при раждане – като прибързано раждане, ниско тегло на новороденото, мъртвораждания и висока детска смъртност. Новородените и дребните деца също са изключително чувствителни към високите температури на въздуха, защото потенциалът им за контролиране на телесната температура е стеснен.
Пряко разследване от световното стопляне са сушите,
които се чака да бъдат все по-чести и продължителни и да доведат до опустиняване на огромни територии. В международен мащаб се планува смяната на количеството и режима на преваляванията, нарасналото изпарение и повишаването на популацията да доведат до нови 1 – 4 милиарда души, наранени от суша до края на века. Недостигът на вода принуждава хората да пият от източници, които могат да бъдат биологично и токсикологично нечисти.
Традиционно дамите обезпечават водата за фамилията и при тях съществува нараснал риск от заразяване с заболявания, пренасяни посредством вода. Засушаванията са свързани с повече време, прекарано в търсене на водоизточници и по-малко време за други действия. Изчислено е, че по време на сухия сезон в регионите с воден стрес, 30% или повече от дневните енергийни разноски на дамите в Индия се изразходват за снабдяване на вода.
Ръчният труд, обвързван с доставката на вода, излага дамите на риск от кумулативно увреждане на гръбначния дирек и шията, което води до хронична болежка. Изминаването на огромни дистанции в търсене на вода усилва излагането на топлинен стрес и заплашва сигурността на дамите заради риск от насилствени закононарушения. Липсата на чиста вода и подобаваща санитарна инфраструктура също съставляват съществени здравни провокации за дамите, изключително по време на менструация и бременност, когато хигиената е от изключително значение.
Наблюдава се непропорционална смъртност при дамите по време на естествени бедствия от метеорологичен генезис,
а при оживелите продължителността на живота е понижена. Понякога даже културните разлики и носенето на обичайно облекло може да се окаже фактор – по този начин да вземем за пример съгласно едно изследване в Бангладеш, културните упования за дамите да носят сари (дълга рокля, която може да ограничи движението) може да затрудни дамите при бягството им от наводнения. Друго изследване, още веднъж в Бангладеш, открива, че след наводняване през 1998 година в Дака дамите са по-малко склонни от мъжете да напущат домовете си, с цел да потърсят здравна помощ. Изследователите допускат, че това евентуално е обвързвано с културни правила, които лимитират дамите да напущат домовете си без мъж компаньон.
В резултат на метеорологични бедствия дамите и девойките (особено тези, които живеят в по-лоши социално-икономически условия) са изложени на по-висок риск от физическо, полово и домашно принуждение. Едно изследване в Нова Зеландия открива, че случаите на домашно принуждение са се нараснали след наводненията през 2004 година Проучване за ActionAid Bangladesh също следи нарастване на насилието против дами след наводняване през 2007 година
Жените могат да бъдат отделени от фамилията, приятелите и други подкрепящи ги общности и постоянно заобикалят настаняването в приюти от боязън от корист. Бедните, самотни, възрастни дами, подрастващите девойки и дамите с увреждания постоянно са изложени на максимален риск, тъй като имат по-малко персонални, фамилни, стопански и просветителни запаси, от които да черпят отбрана, помощ и поддръжка. Същите рискови фактори корелират с по-висок риск от разстройства на настроението като меланхолия и тревога, от които дамите по принцип страдат по-често спрямо мъжете.
Жените по-често губят работата си и по-трудно се възвръщат стопански и финансово след бедствия. Често наличните работни места са единствено в строителството и възстановителните действия след бедствието, които обичайно са области, доминирани от мъжете.
Бременните дами и новородените са извънредно уязвими към заплахите за здравето от наводнения.
Наводнения са свързани с нараснал риск от прибързано раждане и ниско тегло на новородените – феномени, следени след урагана Катрина през 2005 година, и наводненията в Северна Дакота през 1997 година Наводненията излагат бременните дами на нараснал риск от влияние на отрови и плесени в околната среда, понижен достъп до безвредна храна и вода, психически стрес. Други опасности за майките са анемия, еклампсия (остро животозастрашаващо положение на бременната жена, което се характеризира с тонично-клонични гърчове, по време на които има загуба на съзнанието и изпадане в положение на кома) и импровизиран аборт.
Безопасност на храните и продоволствена сигурност
Жените са чувствителни към резултатите на климатичните промени върху сигурността на храните и продоволствената сигурност заради нараснали потребности по време на менструация, бременност и кърмене. Тези хранителни дефицити могат да се засилят поради наличните културални практики, които дават приоритет на храненето на деца и възрастни мъже. Непълноценното хранене, с произлизащата от това анемия, е мощно публикувано събитие измежду дамите и децата в Индия.
Недостигът на микроелементи е обвързван с когнитивни нарушавания като намалено внимание, слаба памет, прочувствени и поведенчески проблеми, и нарушени сетивни усещания.
Жените са чувствителни към резултатите на климатичните промени върху сигурността на храните и продоволствената сигурност заради нараснали потребности по време на менструация, бременност и кърмене. Източник: Pixabay
В разрастващите се райони дамите са главните аграрни производители, които дават отговор за производството на 60 – 80% от храната. Техният занаят и хранене са застрашени, когато изменящите се климатични условия водят до понижаване на добивите и компрометиране на реколтата. Индия е най-голямата земеделска страна и точно тук се чака aгpapният ceĸтop да понесе нaй-гoлeмитe зaгyби oт глoбaлнoтo стопляне, което ще се отрази директно на социално-икономическото благоденствие на дамите.
Жените са главните аграрни производители в разрастващите се райони, като дават отговор за производството на главната част от храната. Сектор селско стопанство в Индия се чака да бъде мощно обиден от измененията в климата. Източник: PixabayЗамърсяването на въздуха
е голям проблем в мегаполисите на Индия. Респираторните и сърдечно-съдовите болести вследствие на излагане на нечист въздух засягат най-вече дамите заради по-голямото отсрочване на прахови частици в белодробната тъкан и по-често срещаната анемия при слабия пол. Лошото качество на въздуха визира здравето на майката и на детето, защото е обвързвано с мъртвораждания, ограничаване на вътреутробния напредък и вродени недостатъци. Проблем основава и така наречен замърсяване на въздуха в пространствата (indoor air pollution), което визира най-вече дамите, защото те главно се занимават с подготвяне на храна за фамилията.
Жените прекарват повече време в домовете си и по този метод са непропорционално изложени на прахови частици от потребление на обичайни вътрешни печки за готвене и отопление. Източник: PixabayЖените ще бъдат по-засегнати в бъдеще и при така наречен климатични миграции
Към средата на този век се чакат, по разнообразни оценки, сред 25 млн. и 1 милиарда поради сушите, бурите, наводненията, покачването на морското равнище и други бедствия, свързани с измененията в климата.
Климатичните миграции ще обиден непропорционално дамите. Източник: up-magazine
Описаните разлики по повод въздействията на климатичните промени върху здравето на дамите, повдигат още един път тематиката за. Последиците от климатичните промени не засягат еднообразно всички групи от обществото – постоянно най-уязвимите и най-бедните са тези, които понасят последствията от измененията в климата най-силно и мъчително. В такива групи биха могли да се причислят хора с ниски приходи и в стопански неизгодно състояние, каквито постоянно биват дамите.
Научните данни го потвърждават – разбор на 130 рецензирани изследвания открива, че дамите и девойките постоянно са изправени пред непропорционално високи опасности за здравето от въздействието на изменението на климата спрямо мъжете и момчетата. Според разбора, 68% (89) от 130-те изследвания откриват, че дамите са по-засегнати от въздействията върху здравето, свързани с изменението на климата, в сравнение с мъжете (вж Фиг. 1). При тях е по-висока смъртността при горещи талази (с образци за Франция, Китай и Индия) и при тропически циклони в Бангладеш и Филипините. В доста райони на света дамите са по-склонни от мъжете да страдат от неприятно психологично здраве, принуждение от колегата и продоволствена неустановеност след рискови метеорологични феномени. Въпреки това, в някои случаи мъжете могат да бъдат изправени пред по-висок риск. Например, няколко изследвания демонстрират, че мъжете са изправени пред по-висок риск от самоубийство след рискови метеорологични феномени и са по-застрашени от избрани здравословни проблеми, свързани с работата навън.
Според Ким Ван Даален, докторант по световно публично здраве в Университета в Кеймбридж “това има повече общо с публичните функции, в сравнение с с физиологичните различия… изменението на климата изостря съществуващите неравенства, било то полови или други неравенства. “
Фигура. 1 Диаграма, показваща съотношението на мъжете и дамите, наранени от въздействието на изменението на климата. Източник на данни: Global Gender and Climate Alliance (2016). Допълнителен разбор от Carbon Brief.Климатичните промени и здравето на дамите в България
Жените в Индия, както и прилежащия ѝ Бангладеш, са измежду най-уязвимите към климатичните промени групи от популацията, само че образецът на Индия, въпреки и по-ярък, се отнася ненапълно и за България. Страната ни е най-бедната в Европейския съюз, а както е известно, акомодацията към изменението на климата изисква средства. Така да вземем за пример, съществуването на климатик в дома може да бъде животоспасяващо в горещо време и това изключително се отнася за нискотолерантните към топлината представителки на слабия пол. Същевременно България е на последно място по снабденост с климатици в домовете, което се отнася най-много за популацията с ниски приходи, което е преобладаващо женско.
Жените доминират в половата конструкция на нашето население, като изключително изразено е това във високите възрастови групи, които всекидневно са по-уязвими към климатичните рискове.
У нас е висок и относителният дял на популацията с хронични болести – изключително уязвима група към изменението на климата. Според данните от третата вълна на Европейското здравно изявление, 40,2% от българите страдат от хронични болести или някакъв нескончаем здравословен проблем. Водещ здравен проблем е високото кръвно налягане (хипертония). Жените са по-засегнати от хронични болести. Най-висок е делът на хората с хронични болести във възрастовата група над 65 година (82,6%) и в групата 45 – 64 година (по данни на НСИ).
Освен това не би трябвало да забравяме, че София и другите огромни градове, от една страна, и дребните обитаеми места в страната, наранени от процеса на депопулация, от друга, са две разнообразни Българии. Все още у нас огромна част от дамите в земеделските райони изпитват усложненията на един живот, по-тясно обвързван с природата и затова по-уязвим към климатичните промени. Допълнителен утежнителен фактор е по-трудният достъп до квалифицирани експерти и добра материално-техническа база за лекуване и профилактика в тези елементи на страната, което още веднъж визира в по-голяма степен дамите.
Статията се разгласява по материали от план „ Климатичните промени и здравето на дамите “ към стратегия „ Равнопоставеност и климатична правдивост “ на Български фонд за дамите.
*Заглавна фотография:
Зорница Спасова част от авторския екип на Климатека, тя е основен помощник в Националния център по публично здраве и разбори (НЦОЗА) към Министерство на здравеопазването. Получава докторска степен по Климатология в СУ „ Св. Климент Охридски “ и от 2008 година се занимава с влияние на изменението на климата върху човешкото здраве. Научен секретар на Българското сдружение по здравна география, хъб управител на стратегия Climate KIC за НЦОЗА и уредник на the Lancet Countdown on Health and Climate Change в България.
Постигане на тъждество сред половете и битка с изменението на климата – това са 2 от 17-те Глобални цели за стабилно развиване, признати от Организация на обединените нации за интервала 2016 – 2030 година На пръв взор разнообразни, те в действителност тясно се преплитат, тъй като изменението на климата задълбочава съществуващото от епохи обществено и икономическо неравноправие сред двата пола. Климатичните промени са и мотор на здравните неравенства. Женският пол е по-уязвим към промените на климата поради по-крехката физиология, по-ниския междинен приход, подвластното състояние в обществото, характерните интензивности при извършване на фамилните отговорности и така нататък В международен мащаб естествените бедствия като суша, горещи талази, наводнения и стихии убиват повече дами, в сравнение с мъже, изключително наранени са дамите в по-млада възраст. Тези последствия зависят, с изключение на от естеството на събитието, и от обществения статус – резултатите на разликата сред половете върху продължителността на живота са по-големи при по-тежки бедствия и в райони и страни, в които социално-икономическият статус на дамите е изключително невисок.
„ Принц Чарлз посети нашия кампус преди месец “ – тези думи на водача незабавно ме разсъниха, откакто дремех изтощена в колата след цяла нощ полет до Ню Делхи и два часа очакване на летището. Пътувахме към един от най-големите проучвателен центрове в региона на околната среда в Индия – Института за сила и запаси, чийто шеф – Нобеловият лауреат доктор Радженда Пачаури тъкмо тогава председателстваше Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC) към Организация на обединените нации.
Посетеното от принц Чарлз място се оказа извънредно поддържан голям проучвателен кампус, само че хотелската част беше към този момент остаряла, въпреки и качествено издигната. Затова пък университетът към този институт беше новопостроен и с най-разчупената и забавна архитектура на университет, която съм виждала.
TERI retreat. Източник: персонален списък Курсът, на който се бях записала, беше на тематика климатични промени и стабилно развиване и се веселя, че беше точно в Индия, тъй като съумях да видя отражението на климатичните промени върху едно по-уязвимо общество – поради мощните социално-икономически контрасти, широкоразпространена беднотия, полови предубеждения, изобщо чувството е, че като че ли попадаш 100 година обратно във времето. Това има своето обаяние и Индия в действителност доста ми хареса, само че години по-късно, работейки
по плана на Български фонд за дамите „ Равнопоставеност и климатична правдивост “
и разсъждавайки върху неравенствата и ситуацията на уязвимите групи, по-конкретно на дамите, обособените късчета от пъзела някак се подредиха точно в шарената картина, донесена като че ли от Индия.
Тук видях и научих неща, които ме шокираха, и изключително които касаят връзката сред климата и здравето на дамите. Беше изненадващо, да вземем за пример, да схвана повода за ранните бракове там – мислех, че е просто както при нас преди време, когато хората са имали многолюдна челяд, женили са се рано и междинната дълготрайност на живота е била по-малка. Оказа се, че поради горещия климат освен менархето на девойките настава по-рано, само че и продължителността на репродуктивния интервал е мощно скъсена.
Жегите изобщо не се понасят добре от дамите. Така наречените да вземем за пример – неколкодневни интервали на високи температури на въздуха, които зачестяват на фона на климатичните промени, могат да причинят нарушавания на менструалния цикъл и това несъмнено бива видяно от доста дами и у нас през лятото.
Периодите на необикновена горещина са свързани и с покачване на смъртността,
която при дамите се оказва по-висока от мъжете във всички възрастови групи. Според едно изследване, оповестено през 2012 година, резултатите от разбора на смъртността при горещи талази в 9 европейски града, в това число Лондон, Париж и Рим, смъртните случаи на дами са били еднопосочно повече. Интересното е, че това наблюдаване се отнася за Европа, до момента в който няколко изследвания в Съединени американски щати и Австралия са открили, че мъжете са по-склонни да умрат при горещи талази, в сравнение с дамите. Като причина откривателите акцентират множеството време, което мъжете прекарват при работа или обществени действия навън в Съединени американски щати, като образец, както и частично на обществената изолираност, която изпитват доста възрастни мъже в тази страна.
По-ниската търпимост към топлота на дамите се изяснява с това, че те имат по-висока температура на тялото и на кожата и са по-малко толерантни към горещината спрямо мъжете. В страни като Индия, където разделянето на труда към момента е строго на мъжка и женска работа, осъществяването на избрана активност на открито или вътре в пространствата (например готвене), както и носенето на несъмнено облекло от дамите (Индия може да се похвали с доста добра тъкачна промишленост, тъй като националното облекло е съобразено с климатичните условия на страната), може в допълнение да ускори неподходящото влияние на горещото време.
Жените са по-уязвими от мъжете при високи температури на въздуха. Източник: Pixabay Особено чувствителни към жегите са бременните дами, които са мощно податливи на дехидратация. Екстремните горещини са свързани и с неподходящ излаз при раждане – като прибързано раждане, ниско тегло на новороденото, мъртвораждания и висока детска смъртност. Новородените и дребните деца също са изключително чувствителни към високите температури на въздуха, защото потенциалът им за контролиране на телесната температура е стеснен.
Пряко разследване от световното стопляне са сушите,
които се чака да бъдат все по-чести и продължителни и да доведат до опустиняване на огромни територии. В международен мащаб се планува смяната на количеството и режима на преваляванията, нарасналото изпарение и повишаването на популацията да доведат до нови 1 – 4 милиарда души, наранени от суша до края на века. Недостигът на вода принуждава хората да пият от източници, които могат да бъдат биологично и токсикологично нечисти.
Традиционно дамите обезпечават водата за фамилията и при тях съществува нараснал риск от заразяване с заболявания, пренасяни посредством вода. Засушаванията са свързани с повече време, прекарано в търсене на водоизточници и по-малко време за други действия. Изчислено е, че по време на сухия сезон в регионите с воден стрес, 30% или повече от дневните енергийни разноски на дамите в Индия се изразходват за снабдяване на вода.
Ръчният труд, обвързван с доставката на вода, излага дамите на риск от кумулативно увреждане на гръбначния дирек и шията, което води до хронична болежка. Изминаването на огромни дистанции в търсене на вода усилва излагането на топлинен стрес и заплашва сигурността на дамите заради риск от насилствени закононарушения. Липсата на чиста вода и подобаваща санитарна инфраструктура също съставляват съществени здравни провокации за дамите, изключително по време на менструация и бременност, когато хигиената е от изключително значение.
Наблюдава се непропорционална смъртност при дамите по време на естествени бедствия от метеорологичен генезис,
а при оживелите продължителността на живота е понижена. Понякога даже културните разлики и носенето на обичайно облекло може да се окаже фактор – по този начин да вземем за пример съгласно едно изследване в Бангладеш, културните упования за дамите да носят сари (дълга рокля, която може да ограничи движението) може да затрудни дамите при бягството им от наводнения. Друго изследване, още веднъж в Бангладеш, открива, че след наводняване през 1998 година в Дака дамите са по-малко склонни от мъжете да напущат домовете си, с цел да потърсят здравна помощ. Изследователите допускат, че това евентуално е обвързвано с културни правила, които лимитират дамите да напущат домовете си без мъж компаньон.
В резултат на метеорологични бедствия дамите и девойките (особено тези, които живеят в по-лоши социално-икономически условия) са изложени на по-висок риск от физическо, полово и домашно принуждение. Едно изследване в Нова Зеландия открива, че случаите на домашно принуждение са се нараснали след наводненията през 2004 година Проучване за ActionAid Bangladesh също следи нарастване на насилието против дами след наводняване през 2007 година
Жените могат да бъдат отделени от фамилията, приятелите и други подкрепящи ги общности и постоянно заобикалят настаняването в приюти от боязън от корист. Бедните, самотни, възрастни дами, подрастващите девойки и дамите с увреждания постоянно са изложени на максимален риск, тъй като имат по-малко персонални, фамилни, стопански и просветителни запаси, от които да черпят отбрана, помощ и поддръжка. Същите рискови фактори корелират с по-висок риск от разстройства на настроението като меланхолия и тревога, от които дамите по принцип страдат по-често спрямо мъжете.
Жените по-често губят работата си и по-трудно се възвръщат стопански и финансово след бедствия. Често наличните работни места са единствено в строителството и възстановителните действия след бедствието, които обичайно са области, доминирани от мъжете.
Бременните дами и новородените са извънредно уязвими към заплахите за здравето от наводнения.
Наводнения са свързани с нараснал риск от прибързано раждане и ниско тегло на новородените – феномени, следени след урагана Катрина през 2005 година, и наводненията в Северна Дакота през 1997 година Наводненията излагат бременните дами на нараснал риск от влияние на отрови и плесени в околната среда, понижен достъп до безвредна храна и вода, психически стрес. Други опасности за майките са анемия, еклампсия (остро животозастрашаващо положение на бременната жена, което се характеризира с тонично-клонични гърчове, по време на които има загуба на съзнанието и изпадане в положение на кома) и импровизиран аборт.
Безопасност на храните и продоволствена сигурност
Жените са чувствителни към резултатите на климатичните промени върху сигурността на храните и продоволствената сигурност заради нараснали потребности по време на менструация, бременност и кърмене. Тези хранителни дефицити могат да се засилят поради наличните културални практики, които дават приоритет на храненето на деца и възрастни мъже. Непълноценното хранене, с произлизащата от това анемия, е мощно публикувано събитие измежду дамите и децата в Индия.
Недостигът на микроелементи е обвързван с когнитивни нарушавания като намалено внимание, слаба памет, прочувствени и поведенчески проблеми, и нарушени сетивни усещания.
Жените са чувствителни към резултатите на климатичните промени върху сигурността на храните и продоволствената сигурност заради нараснали потребности по време на менструация, бременност и кърмене. Източник: Pixabay В разрастващите се райони дамите са главните аграрни производители, които дават отговор за производството на 60 – 80% от храната. Техният занаят и хранене са застрашени, когато изменящите се климатични условия водят до понижаване на добивите и компрометиране на реколтата. Индия е най-голямата земеделска страна и точно тук се чака aгpapният ceĸтop да понесе нaй-гoлeмитe зaгyби oт глoбaлнoтo стопляне, което ще се отрази директно на социално-икономическото благоденствие на дамите.
Жените са главните аграрни производители в разрастващите се райони, като дават отговор за производството на главната част от храната. Сектор селско стопанство в Индия се чака да бъде мощно обиден от измененията в климата. Източник: PixabayЗамърсяването на въздуха е голям проблем в мегаполисите на Индия. Респираторните и сърдечно-съдовите болести вследствие на излагане на нечист въздух засягат най-вече дамите заради по-голямото отсрочване на прахови частици в белодробната тъкан и по-често срещаната анемия при слабия пол. Лошото качество на въздуха визира здравето на майката и на детето, защото е обвързвано с мъртвораждания, ограничаване на вътреутробния напредък и вродени недостатъци. Проблем основава и така наречен замърсяване на въздуха в пространствата (indoor air pollution), което визира най-вече дамите, защото те главно се занимават с подготвяне на храна за фамилията.
Жените прекарват повече време в домовете си и по този метод са непропорционално изложени на прахови частици от потребление на обичайни вътрешни печки за готвене и отопление. Източник: PixabayЖените ще бъдат по-засегнати в бъдеще и при така наречен климатични миграции Към средата на този век се чакат, по разнообразни оценки, сред 25 млн. и 1 милиарда поради сушите, бурите, наводненията, покачването на морското равнище и други бедствия, свързани с измененията в климата.
Климатичните миграции ще обиден непропорционално дамите. Източник: up-magazine Описаните разлики по повод въздействията на климатичните промени върху здравето на дамите, повдигат още един път тематиката за. Последиците от климатичните промени не засягат еднообразно всички групи от обществото – постоянно най-уязвимите и най-бедните са тези, които понасят последствията от измененията в климата най-силно и мъчително. В такива групи биха могли да се причислят хора с ниски приходи и в стопански неизгодно състояние, каквито постоянно биват дамите.
Научните данни го потвърждават – разбор на 130 рецензирани изследвания открива, че дамите и девойките постоянно са изправени пред непропорционално високи опасности за здравето от въздействието на изменението на климата спрямо мъжете и момчетата. Според разбора, 68% (89) от 130-те изследвания откриват, че дамите са по-засегнати от въздействията върху здравето, свързани с изменението на климата, в сравнение с мъжете (вж Фиг. 1). При тях е по-висока смъртността при горещи талази (с образци за Франция, Китай и Индия) и при тропически циклони в Бангладеш и Филипините. В доста райони на света дамите са по-склонни от мъжете да страдат от неприятно психологично здраве, принуждение от колегата и продоволствена неустановеност след рискови метеорологични феномени. Въпреки това, в някои случаи мъжете могат да бъдат изправени пред по-висок риск. Например, няколко изследвания демонстрират, че мъжете са изправени пред по-висок риск от самоубийство след рискови метеорологични феномени и са по-застрашени от избрани здравословни проблеми, свързани с работата навън.
Според Ким Ван Даален, докторант по световно публично здраве в Университета в Кеймбридж “това има повече общо с публичните функции, в сравнение с с физиологичните различия… изменението на климата изостря съществуващите неравенства, било то полови или други неравенства. “
Фигура. 1 Диаграма, показваща съотношението на мъжете и дамите, наранени от въздействието на изменението на климата. Източник на данни: Global Gender and Climate Alliance (2016). Допълнителен разбор от Carbon Brief.Климатичните промени и здравето на дамите в България Жените в Индия, както и прилежащия ѝ Бангладеш, са измежду най-уязвимите към климатичните промени групи от популацията, само че образецът на Индия, въпреки и по-ярък, се отнася ненапълно и за България. Страната ни е най-бедната в Европейския съюз, а както е известно, акомодацията към изменението на климата изисква средства. Така да вземем за пример, съществуването на климатик в дома може да бъде животоспасяващо в горещо време и това изключително се отнася за нискотолерантните към топлината представителки на слабия пол. Същевременно България е на последно място по снабденост с климатици в домовете, което се отнася най-много за популацията с ниски приходи, което е преобладаващо женско.
Жените доминират в половата конструкция на нашето население, като изключително изразено е това във високите възрастови групи, които всекидневно са по-уязвими към климатичните рискове.
У нас е висок и относителният дял на популацията с хронични болести – изключително уязвима група към изменението на климата. Според данните от третата вълна на Европейското здравно изявление, 40,2% от българите страдат от хронични болести или някакъв нескончаем здравословен проблем. Водещ здравен проблем е високото кръвно налягане (хипертония). Жените са по-засегнати от хронични болести. Най-висок е делът на хората с хронични болести във възрастовата група над 65 година (82,6%) и в групата 45 – 64 година (по данни на НСИ).
Освен това не би трябвало да забравяме, че София и другите огромни градове, от една страна, и дребните обитаеми места в страната, наранени от процеса на депопулация, от друга, са две разнообразни Българии. Все още у нас огромна част от дамите в земеделските райони изпитват усложненията на един живот, по-тясно обвързван с природата и затова по-уязвим към климатичните промени. Допълнителен утежнителен фактор е по-трудният достъп до квалифицирани експерти и добра материално-техническа база за лекуване и профилактика в тези елементи на страната, което още веднъж визира в по-голяма степен дамите.
Статията се разгласява по материали от план „ Климатичните промени и здравето на дамите “ към стратегия „ Равнопоставеност и климатична правдивост “ на Български фонд за дамите.
*Заглавна фотография:
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ