Железни врата - шедьовърът на Дунав
Проломът Железни врата е едно от най-живописните творения на природата, които могат да се видят в Европа.
На това място по пътя си от Шварцвалд към Черно море Дунав грандиозно се всича в скалите и образува най-голямата клисура на Стария континент, наричана още Джердапската, написа Жанета Йорданова в В траялата Бог знае какъв брой борба и планината не се предала и притиснала гневните води на реката в мощната си хватка, като направила това място още по-величествено.
Природният феноменЖелезни врата е дълъг над 100 километра и се простира сред румънското пристанище Молдова Веке и град Дробета-Турну Северин. Ние, българите, назоваваме пролома по този начин, само че за румънците е Порциле де Фиер, за сърбите – Джердап Капия, за австрийците – Айзенер тор, за турците – Демир Капия.
Според учени „ джердап “ е персийска дума и значи мъчнопроходим, вир или въртоп. Това изложение изцяло дава визия за мястото, което преди построяването на хидровъзлите „ Железни врата 1 “ и „ Железни врата 2 “ е предизвикало гибелта на доста кораби и моряци. С подлите си подводни скали и страшни въртопи този сектор е бил най-опасният по Дунав и мъчно е можело да бъде преминат без лидер с огромен опит.
Преди да влязат в клисурата, моряците палели свещи, молели се и се кръстели, заливали се с дунавска вода, с цел да не ги сполети злощастие. Но постоянно и това не пособие и водовъртежите повличали към дъното доста животи.
Географите разделят пролома на четири елементи – Голубачка, Господжин вир, Казаните (Малък и Голям) и Стената. Само към два часа път разделят екскурзианта от България дот живописните Казани. За толкоз време се изминава с автомобил дистанцията от Дунав мост при Видин до залива Мракония, откъдето с лодка може да се отиде до Казаните. Пътят минава край реката и градовете Дробета–Турну Северин и Оршова. Има и вид от Оршова да се тръгне с туристическо корабче, което също предлага разходка до Казаните и пещерата Поникова.
При Казаните ширината на Дунав сред скалите е едвам 180-250 метра. Тук реката среща Карпатите и Балканската планинска верига. Естествена граница е сред Румъния и Сърбия, както е и сред България и Румъния.
На това място водата е дълбока 55-60 метра, само че в избрани точки в пролома са измерени едни от най-големите речни дълбочини в света, достигащи до 100 метра. В предишното тук се образували рискови водовъртежи. Реката била свирепа, приличала на врящ казан сред скалите и по тази причина локалните хора нарекли този сектор Казаните. След построяването на хидровъзлите водата се укротила и корабите към този момент минават умерено, а туристите се любуват без боязън на невероятния пейзаж.
Заливът Мракония се намира на към 18 километра от Оршова. Най-голямата забележителност в залива е барелефът на последния цар на даките – Дечебал, великият държател, който предпочел да се самоубие, вместо да постави оръжието си в краката на римския император.
Това неповторимо изсечено в скалите произведение на изкуството, изобразяващо лицето на Дечебал, е най-големият барелеф в Европа с размери 55 метра височина и 25 метра широчина. Само носът е 7-8 метра, а очите са 4,3 метра. Самата канара е с височина 128 метра. Дванайсет скулптори алпинисти работели в продължение на 10 години – от 1994 до 2004 година Идеята е на богатия румънски бежанец в Италия Йосиф Константин Драган, който дава над 1 милион $ за реализацията й, само че съгласно някои източници сумата е много по-голямаа. Намерението на Драган е да се популяризира великият Дечебал, а мястото не е определено инцидентно. То е против „ Табула Траяна “ – каменната плоча от 103 година, прославяща римския император, завоевателят на Дакия.
През 1993 година идва италиански ваятел, който взема проби за скален разбор и прави първите скици. През октомври стартира работата по премахване на храстите, растителността и камъните. Правят се скелета, а скалата е завършена, като се употребява 958 кг динамит. При работата по носа пада скален блок и се постанова това място и секторът над горната джука да се подсилят със стомана и бетон.
През 1999 година се прави надписът „ DECEBAL REX DRAGAN FACIT “ ( “Дечебал Рекс изработен от Драган “). Работата по барелефа е приключена на 60 % и е спряна, тъй като Драган умира, а с това е прекъснато и финансирането. Целта обаче е реализирана и Дечебал е увековечен на скалата при Мракония.
Като се тръгне с лодка от залива към живописния пролом, отдясно се вижда манастирът Мракония – нова красива бяла сграда, която е копие на едноименен античен манастир, потънал във водата. Недалеч от светата обител е входът на пещерата Поникова. Тя има няколко галерии, само че туристите влизат с лодка във вътрешността едвам 10-15 метра.
Тук човек притихва от тишината и плискането на водата в стените, а отсрещната панорама към планините още повече затаява дъха. Галериите на пещерата са наводнени и единствено спелеолози със специфична екипировка и дребни лодки могат да преминат на другия край, който пък стига до основен път в Румъния. По времето на Чаушеску това място е било врата към Западна Европа.
Режимът на Йосип Броз Тито в Югославия е бил по-либерален и доста румънци, недоволни от диктатурата на Чаушеску, предпочитали да избягат в свободния свят по този маршрут. Опитвали се да стигнат другия бряг с плуване през рисковия сектор, където наблюдението било по-слабо. Някои успявали, други се давели в страшните водовъртежи, трети били видяни и убити от граничната защита. Колко тъкмо са жертвите тук никой не може да се каже.
Казаните (Малките са дълги 3 км, а Големите – 4 км) към този момент напълно не наподобяват на врящи котли. Двете хидроцентрали са вдигнали равнището и повърхността на водата е спокойна. В дребната лодка посред Дунава сред високите 200 метра отвеси екскурзиантът е налегнат от благоговение пред величествената природа. Няколкото кръгчета с висока скораст в края на пътешествието го изваждат от това положение и внезапно подвигат адреналина му.
Величествената панорама може да се види и от различен ъгъл – от отсрещния сръбски бряг. До Сърбия се стига по авто път по ръба на язовирната стена „ Железни врата “, намираща се близо до залива Мракония. От борда на транспортен съд пейзажът е още по-въздействащ.
Мостът наимператор Траян
В тази част на Румъния освен проломът е забележителност. Обратно по пътя могат да се посетят още места, които не са естествени явления като Казаните, само че също заслужават да се видят. По шосето към Оршова няма доста места за прекъсване. Тук-там има отбивки, на които човек може да слезе от автомобила и се наслаждения още малко на Дунав. Местни хора са хвърлили въдиците и въпреки да се оплакват, че рибата не кълве, признават, че реката ги успокоява и зарежда.
Оршова е малко градче, известно със своето пристанище. По товарооборот то е на шесто място измежду дунавските пристанища в Румъния. Нов град е, а останките на остарелия лежат на дъното на язовирното езеро, където поради строителството на хидровъзела „ Железни врата “ и повдигането на равнището на водата са се озовали и остров Ада кале, цели села, архитектурно-исторически монументи.
Дробета-Турне Северин е по-голям град, в който могат да се видят останките на най-старото римско населено място на територията на днешна Румъния. Прави усещане двойното име на града, което публично е възприето през 1972 година Дробета е дакийското име на селището, а названието Турну Северин идва от името на остарялата кула в центъра на града (б.а. - turn на румънски значи кула). Странно е, тъй като по същата логика Русе можеше да се назовава Сексагинта Приста-Русе, а Пловдив - Филипополис-Пловдив.
В Дробета-Турну Северин може да се види нещо удивително. До наши дни са непокътнати двете съществени стъпки на най-големия мост в античността, като едната е на румънския бряг, а другата - на сръбския. Съоръжението е издигнато през 103 - 105 година от император Траян и е огромно достижение на строителството и архитектурата за това време.
Дължината му е била над 1130 м и по него римляните изнасяли златото на Дакия. Мостът бил опустошен по заповед на император Адриан (117-138 г.) под претекст да не бъде употребен от нахлуващите готи. Друга версия споделя, че претекстът бил напълно друг. Уникалното оборудване носело огромна популярност на Траян.
В градския музей може да се види макет на античния мост. В двора на културния институт са и останките на римската цитадела и на античен амфитеатър.
На това място по пътя си от Шварцвалд към Черно море Дунав грандиозно се всича в скалите и образува най-голямата клисура на Стария континент, наричана още Джердапската, написа Жанета Йорданова в В траялата Бог знае какъв брой борба и планината не се предала и притиснала гневните води на реката в мощната си хватка, като направила това място още по-величествено.
Природният феноменЖелезни врата е дълъг над 100 километра и се простира сред румънското пристанище Молдова Веке и град Дробета-Турну Северин. Ние, българите, назоваваме пролома по този начин, само че за румънците е Порциле де Фиер, за сърбите – Джердап Капия, за австрийците – Айзенер тор, за турците – Демир Капия.
Според учени „ джердап “ е персийска дума и значи мъчнопроходим, вир или въртоп. Това изложение изцяло дава визия за мястото, което преди построяването на хидровъзлите „ Железни врата 1 “ и „ Железни врата 2 “ е предизвикало гибелта на доста кораби и моряци. С подлите си подводни скали и страшни въртопи този сектор е бил най-опасният по Дунав и мъчно е можело да бъде преминат без лидер с огромен опит.
Преди да влязат в клисурата, моряците палели свещи, молели се и се кръстели, заливали се с дунавска вода, с цел да не ги сполети злощастие. Но постоянно и това не пособие и водовъртежите повличали към дъното доста животи.
Географите разделят пролома на четири елементи – Голубачка, Господжин вир, Казаните (Малък и Голям) и Стената. Само към два часа път разделят екскурзианта от България дот живописните Казани. За толкоз време се изминава с автомобил дистанцията от Дунав мост при Видин до залива Мракония, откъдето с лодка може да се отиде до Казаните. Пътят минава край реката и градовете Дробета–Турну Северин и Оршова. Има и вид от Оршова да се тръгне с туристическо корабче, което също предлага разходка до Казаните и пещерата Поникова.
При Казаните ширината на Дунав сред скалите е едвам 180-250 метра. Тук реката среща Карпатите и Балканската планинска верига. Естествена граница е сред Румъния и Сърбия, както е и сред България и Румъния.
На това място водата е дълбока 55-60 метра, само че в избрани точки в пролома са измерени едни от най-големите речни дълбочини в света, достигащи до 100 метра. В предишното тук се образували рискови водовъртежи. Реката била свирепа, приличала на врящ казан сред скалите и по тази причина локалните хора нарекли този сектор Казаните. След построяването на хидровъзлите водата се укротила и корабите към този момент минават умерено, а туристите се любуват без боязън на невероятния пейзаж.
Заливът Мракония се намира на към 18 километра от Оршова. Най-голямата забележителност в залива е барелефът на последния цар на даките – Дечебал, великият държател, който предпочел да се самоубие, вместо да постави оръжието си в краката на римския император.
Това неповторимо изсечено в скалите произведение на изкуството, изобразяващо лицето на Дечебал, е най-големият барелеф в Европа с размери 55 метра височина и 25 метра широчина. Само носът е 7-8 метра, а очите са 4,3 метра. Самата канара е с височина 128 метра. Дванайсет скулптори алпинисти работели в продължение на 10 години – от 1994 до 2004 година Идеята е на богатия румънски бежанец в Италия Йосиф Константин Драган, който дава над 1 милион $ за реализацията й, само че съгласно някои източници сумата е много по-голямаа. Намерението на Драган е да се популяризира великият Дечебал, а мястото не е определено инцидентно. То е против „ Табула Траяна “ – каменната плоча от 103 година, прославяща римския император, завоевателят на Дакия.
През 1993 година идва италиански ваятел, който взема проби за скален разбор и прави първите скици. През октомври стартира работата по премахване на храстите, растителността и камъните. Правят се скелета, а скалата е завършена, като се употребява 958 кг динамит. При работата по носа пада скален блок и се постанова това място и секторът над горната джука да се подсилят със стомана и бетон.
През 1999 година се прави надписът „ DECEBAL REX DRAGAN FACIT “ ( “Дечебал Рекс изработен от Драган “). Работата по барелефа е приключена на 60 % и е спряна, тъй като Драган умира, а с това е прекъснато и финансирането. Целта обаче е реализирана и Дечебал е увековечен на скалата при Мракония.
Като се тръгне с лодка от залива към живописния пролом, отдясно се вижда манастирът Мракония – нова красива бяла сграда, която е копие на едноименен античен манастир, потънал във водата. Недалеч от светата обител е входът на пещерата Поникова. Тя има няколко галерии, само че туристите влизат с лодка във вътрешността едвам 10-15 метра.
Тук човек притихва от тишината и плискането на водата в стените, а отсрещната панорама към планините още повече затаява дъха. Галериите на пещерата са наводнени и единствено спелеолози със специфична екипировка и дребни лодки могат да преминат на другия край, който пък стига до основен път в Румъния. По времето на Чаушеску това място е било врата към Западна Европа.
Режимът на Йосип Броз Тито в Югославия е бил по-либерален и доста румънци, недоволни от диктатурата на Чаушеску, предпочитали да избягат в свободния свят по този маршрут. Опитвали се да стигнат другия бряг с плуване през рисковия сектор, където наблюдението било по-слабо. Някои успявали, други се давели в страшните водовъртежи, трети били видяни и убити от граничната защита. Колко тъкмо са жертвите тук никой не може да се каже.
Казаните (Малките са дълги 3 км, а Големите – 4 км) към този момент напълно не наподобяват на врящи котли. Двете хидроцентрали са вдигнали равнището и повърхността на водата е спокойна. В дребната лодка посред Дунава сред високите 200 метра отвеси екскурзиантът е налегнат от благоговение пред величествената природа. Няколкото кръгчета с висока скораст в края на пътешествието го изваждат от това положение и внезапно подвигат адреналина му.
Величествената панорама може да се види и от различен ъгъл – от отсрещния сръбски бряг. До Сърбия се стига по авто път по ръба на язовирната стена „ Железни врата “, намираща се близо до залива Мракония. От борда на транспортен съд пейзажът е още по-въздействащ.
Мостът наимператор Траян
В тази част на Румъния освен проломът е забележителност. Обратно по пътя могат да се посетят още места, които не са естествени явления като Казаните, само че също заслужават да се видят. По шосето към Оршова няма доста места за прекъсване. Тук-там има отбивки, на които човек може да слезе от автомобила и се наслаждения още малко на Дунав. Местни хора са хвърлили въдиците и въпреки да се оплакват, че рибата не кълве, признават, че реката ги успокоява и зарежда.
Оршова е малко градче, известно със своето пристанище. По товарооборот то е на шесто място измежду дунавските пристанища в Румъния. Нов град е, а останките на остарелия лежат на дъното на язовирното езеро, където поради строителството на хидровъзела „ Железни врата “ и повдигането на равнището на водата са се озовали и остров Ада кале, цели села, архитектурно-исторически монументи.
Дробета-Турне Северин е по-голям град, в който могат да се видят останките на най-старото римско населено място на територията на днешна Румъния. Прави усещане двойното име на града, което публично е възприето през 1972 година Дробета е дакийското име на селището, а названието Турну Северин идва от името на остарялата кула в центъра на града (б.а. - turn на румънски значи кула). Странно е, тъй като по същата логика Русе можеше да се назовава Сексагинта Приста-Русе, а Пловдив - Филипополис-Пловдив.
В Дробета-Турну Северин може да се види нещо удивително. До наши дни са непокътнати двете съществени стъпки на най-големия мост в античността, като едната е на румънския бряг, а другата - на сръбския. Съоръжението е издигнато през 103 - 105 година от император Траян и е огромно достижение на строителството и архитектурата за това време.
Дължината му е била над 1130 м и по него римляните изнасяли златото на Дакия. Мостът бил опустошен по заповед на император Адриан (117-138 г.) под претекст да не бъде употребен от нахлуващите готи. Друга версия споделя, че претекстът бил напълно друг. Уникалното оборудване носело огромна популярност на Траян.
В градския музей може да се види макет на античния мост. В двора на културния институт са и останките на римската цитадела и на античен амфитеатър.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ